Прочетен: 5697 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2011 16:29
Разработен е метод за обогатяване на урана чрез центрофугиране. Този метод и днес успешно се използва за промишлено обогатяване на уран за атомни бомби и за гориво за АЕЦ. Тази технология се използва в СССР и Русия. Точно тази технолохия с центофугиране се използваше и от Иранската атомна програма с оборудване закупено от Русия.
Центрофугирането е и подходящо за обогатяване на уран в малки мащаби, в не много големи заводи. Така се получва достатъчно обогатен уран за малки бомби.
Както виждаме Хитлер е имал всички възможности за призводство на малка атомна бомба. И според сведенията е направил такива:
през март 2005 година немският историк Райнер Карлш издаде книгата с гръмкото название “Бомбата на Хитлер. Тайната история на немските ядрени изпитания”
Наричали бомбата “Вундервафе”, което значи “оръжие-чудо”
Заедно с другите документи привел намерените от него документи на един италианец – Луиджи Ромерс, който по време на Втората световна война работел като военен кореспондент Удивително е, че италианецът е доживял до наши дни. Макар всички да били увереени, че свидетели на тези тайнствени събития не са останали. Старецът Луиджи даже написал своя книга.. И в нея потвърждава главния извод на Карлш: нацистите са успели да изработят и изпитат атомна бомба. Възможно е не единствена. Защото Карлш разказва за взрива, който уж бил извършен в началото на март 1945 година., а Ромерс пише за взрива през октомври 1944 год. Излиза, че Хитлер е имал минимум две бомби?
Германия е можела да обогати достатъчно уран за тактическо ядрено оръжие. Това са атомно бомби с мощност десет пъти по-малка от бомбите, които САЩ хвърля в Хирошима и Нагасаки. В тях се използва около 200 грама обогатен уран нарязан на филиики разделени със пласове забавител на неутроните(полиетилен, германците можели да ползват парафин) и отражател на неутроните(берилий, графит и др.) в който се поставя заряда.
Тази технология се използва например в неутронните бомби.
Мощността на такива бомба е от около 1500 т до 5000т тротилов еквивалент.
Тъй като Германската ядрена програма няма мащабите на американската, вероятно в края на войната Райхът е имал едва няколко тактически атомни бомби. Не са използвани по няколко причини:
- Няколко маломощни атомни бомби (десет пъти по слаби от тези в Хирошима и Нагасаки) не можели да спечелят войната.
- страхът от отмъщението на съюзниците. Несъмнено като мъст за атомните бомби щели да пуснат газ над германските градове и да изтребят много повече хора.
- пазели ги като оръжие да последен случай, "сребърни куршуми" пазени за крайна необходимост.
Останките от германската ядрена програма понадат в ръцете на Червената армия. СССР създава своя атомна програма, като използва постиженията на Райха - центуфугирането и др.
Къде са отишли атомните бомби на Хитлер. Дали са били пленени от съюзниците?
Възможно е заедно със всички последни постижения на Райха да са евакуирани в секретната нацистка колония на Антарктида "Нова Германия" и база 211 създадена още преди войната.
Германците имали завидни умения в построяването на подземни убежища - например прословутото "Орлово гнездо" на Хитлер и подземни заводи. Без подземните заводи Райхът не би издържал до 1945г. В тях прозвеждат всичко: синтетичен бензин, боеприпаси, снаряди, машини, самолети и дори прочутите ракети Фау 1 и 2.
База 211 е откъсната на голямо разтояние от Райха и е била пригодена да съществува автономно. Собсвени източници на храна, най-вече антарктически риболов и животни - тюлени, пингвини и др. Собсвени мини и сонди за добив на суровини и промишленана база за преработка и производство на всичко необходимо.
Вероятно тук започва производството на последните модели оръжия на Райха и довършването на недовършените проекти след капитулацията на Германия.
Колонията била малка но много добре въоръжена. Подводници, Реактивни самолети и ракети, на които по онова време останалите могат само да завиждат. Като прибавим към това тактическите ядрени оръжия, чието производвоство вероятно продължава в Антарктида, "Нова Германия" е била непревземаема. особено като се има впредвид, че враговете трябвало да дойдат по море.
Освен това вероятно тур е довършена германската балистична междуконтинентална ракета. В края на войната вече е готова и изпитана нейната втора степен. С кобинациата й с ядреното оръжие на Райха, база 211 ставала световна ядрена сила.
Тази секретна колония е създадена като последно убежище на Райха в случай на поражение.
Някои от лидерите на Райха изчезват безследно като Мартин Борман - вторият след Хитлер. МОСАД и други много са търсели Борман, но не откриват нищо.
Самият Хитлер също вероятно инсценира смъртта си. Убит е негов двойник и тялото е изгорено за да не открият съюзниците разликата. А Хитлер сигурно като Борман бяга в Антарктида с подводница.
След войната не липсват опити за превземане на това последно убежище на нацизма. Обаче изправени пред тази неочаквана сила САЩ предпочитат са сключат мир излезлите от играта нацсти и да се насочат срещу новия си съперник са световната хегемония - СССР. Всъщност САЩ сключва съюз с нацистите срещу СССР.(Още веднага след капитулациата на Германия през 1945 САЩ масово вербуват нацисти за борбата си срещу СССР, за предстоящата Студена война)
Преди 60 години - на 3 март 1947 г., е прекратена най-неочаквано и внезапно вероятно най-голямата в историята на научните изследвания експедиция. Неин ръководител е американския адмирал Ричард Бърд. Водената от него флотилия се отправя в края на 1946 г. към Ледения континент. Операцията е известна под кодовото наименование "Висок скок". Под командването на адмирала се намират един самолетоносач, 13 кораба от различни типове и 25 самолета и вертолета. В състава на експедицията са включени 25 учени, много офицери и… 4 100 морски пехотинци! Не е известно за какво им е на учените цялата тази армия, но факт е, че този регион от Ледения континент, е известна като Земя на кралица Мод. На германските карти обаче тази област е означена като Нова Швабия.
Следващата пролет - през май 1948 г., на страниците на европейското сп. "Бризант" излиза сензационна статия за провала на американското начинание. В нея се казва, че изследването било прекратено поради "жестоката съпротива на врага". В "Бризант" пише още, че по време на експедицията американците губят един кораб и 4 бойни самолета. Други 9 били изоставени на леда, тъй като не били годни за използване. Пак според "Бризант" в Антарктида загиват и десетки морски пехотинци.
Между документите е открит и един рапорт на Дьониц, в който адмиралът радостно споделя: "Моите подводничари откриха един истински земен рай!" През 1943 г. гьобелсовата пропаганда също тръби, че "Германския подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непревземаема крепост."За да не бъде разкрит подземния град германците торпилират всеки чужд кораб, дръзнал да се появи край бреговете на Земята на кралица Мод. От 1939 г. нататък започва строителство на секретния подземен обект под кодовото название "База-211" и колонизирането на Нова Швабия. За снабдяването на "База-211" адмирал Дьониц отделя 35 от най-големите германски подводници, които са преоборудвани за транспорт на големи товари. Според полковника от американското военно разузнаване Уендъл Стивънс към края на войната немците построяват и 8 големи товарни субмарини. Всички те са пуснати на вода с една единствена задача - да осигуряват снабдяването на "База-211".
С германския подводен флот в Антарктика са транспортирани и водещи немски учени с целите им семейства и хиляди военнопленници за работна ръка. Между пасажерите има и стотици добре подбрани младежи и девойки от организацията "Хитлерюрген" за бъдещия генофонд на "чистата арийска раса".
Хитлер се спасява с "Конвоя на фюрера"?
"Конвоя на Фюрера" - това е названието на флотилия от 35 елитни подводници от клас U, които качват в края на войната от пристанището в Кил множество добре опаковани сандъци, след което се отправят в неизвестна посока. Известна е съдбата само на две от тези субмарини. Една от тях - U-530, потегля от Кил на 13 април 1945 г. под командването на 25-годишния капитан Ото Вермаут. На борда се намират реликви от Третия райх, личните вещи на Хитлер и пътници с бинтовани лица. Подводницата доставя товара си в Антарктида. Втората подводница U-977 потегля малко по-късно по същия маршрут под командването на Хайнц Шефер. През лятото на 1945 г. (на 10 юли и 17 август) двете подводници влизат последователно в аржентиското пристанище Мар-дел-Плата, за да се предадат на местните власти.
гр. ДЕВИН-КАВУРСКО КАЛЕ-КЕМЕРОВ МОСТ-РЕЗ...
ВЕКЪТ НА ЛЪВА. КНИГА I, "МИШОКА&quo...