„А вие се молете така: „Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“  (Мат. 6:9)

Татко наш! Единството на Божиите чада не е само успокояваща и утешителна мисъл. То представлява съществен фактор в техния живот. Без другите, отделния християнин не може да върви напред. Наистина Бог е дал на всеки различна мярка на вяра (Римл. 12:3), но сама отделена от другите тя не може да се практикува пълноценно. Тази истина се разкрива ясно от следващите стихове на Господната молитва. Само църквата като цяло може да достигне величието, да придобие образа и да открие славата на Спасителя. Ето защо общението при молитва е толкова важно!  Ако аз уповавам на Бога за своя личен живот, това е правилно и добро нещо, но не е достатъчно. Аз трябва да уповавам на Него заедно с другите. Като отделна личност аз трябва да се уча на общата молитвена отговорност, заедно с моите братя по вяра, защото само обединени в молитва ние ще достигнем до Божията цел. Аз се нуждая от помощта на Тялото, защото се нуждая от помощта на Христос и защото Неговия живот  е живот на Тялото.