Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2010 14:29 - " Помни войната " на полк. Борис Дрангов - една великолепна книга част II
Автор: lubomir33 Категория: История   
Прочетен: 2430 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.09.2012 12:14



Настъпвайки, всеки началник будно следи за преходните части : щом някоя почне да се колебае между страха и срама, то преди да надделее страха, бързо подкрепи я със свежа част и буйно увлечи я напред. В боя, дето с кръв се добива ycпеxa и славата, никой не бива да зяпа.

 

Задните винаги се съобразяват с предните: главата не чака опашката.

 

Да не подкрепиш другаря в бой е престъпление, по-позорно от което няма друго.

 

Боят решават действащите, а не присъстващите поддръжки. Давай изведнъж дейна, напада­телна задача на възможно повече части.

 

За поддръжки назначавай най-надежни войски, на началствани от решителни и способни началници. Поддръжките са по-надежни, когато са от една и съща единица с борците: не разкъсвай и не разстройвай часта ; не я обръщай в тълпа; не я обричай на без­плодна борба; не улеснявай врага. Бий го с цели, одухотворени и здраво свързани части. Поддържай строга, но законна дисциплина, душата на войската. Без дисциплина няма войска. Цел  на дисциплината — да накара хората да се бият без оглед на тяхното желание. За да достигнеш тая цел:

 

Будно следи борците: без туй редовете чезнат, частите бързо намаляват.

 

Убеди войника, че много по-опасно е за него да отстъпи, отколкото смело да напредва и яростно врага да поражава.

 

Взводните командири водят взводовете, увличат юнаците. Надеждните мъже винаги вървят зад взвода: най-строго следят никой да не остава назад и със всички средства принуждават недобросъвестните  чест­но да изпълняват дълга си.

 

Изкомандва ли се напред, никой, под никакъв предлог не може да закъснее  или назад да остане.

 

„Стъпка назад — смърт, а 2, 3, 10 напред позволявам". — Щото е до цял свят, то е сватба. — Щом се мре наред, аз съм най-напред.

 

Само малките  началници и другарите, що се познават, могат да следят за всеки човек, що прави и как го прави. Всеки да следи всекиго е право и дълг за общо спасение. Числото на хората що добро­волно падат под огъня е толкова по-голямо, колкото дисциплината е по-слаба и надзора на началници и другари по-труден.

 

За да улесниш тоя надзор, възстанови значе­нието и отговорността на взводните и отдельоните, съответно възпитай чиновете, възможно по-дълго не размесвай частите.

 

Само твърдата власт и обаянието на малките на­чалници създава дисциплина;

 

Само оная рота е в ред която има надежни отдельонни началници.

 

За да подготвиш малки началници: не върши нищо в частите им без тяхно посредство; строго се придържай към поговорката: началнику първа чаша и първа тояга; възможно по-често проверявай, колко човека има в строя; искай да извика хората си поимен­но; да посочи най-надежните, занаятчийте, грамотните.Никога не напущай самоволно мястото си бойно.

 

Дръж се в групата: една беда не е беда; две беди са половин беда ; разпръскването е беда. Която ов­ца се дели от стадото, вълкът я изяжда. Докато се биеш помагай на здравите; само ка­то разбиеш врага, спомни си за ранените: който се грижи за тях в боя и напуща редовете, той е страхливец. За събиране на ранени всякога има особени команди.

 

Ако си ранен, търпи, другари не отвличай, но питай и щом ти се разреши, иди и се превържи.

 

Ако случайно изгубиш ротатата си, веднага при­съедини се към най-близката част, която се бие и слу­шай началника и. След боя вземи бележка от него и се яви в ротата си.

 

Изпълниш ли възложената задача, ако си отделен, бързо присъеди се към частта си. Яко вре­менно не можеш да изпълниш това, то с часта си предложи подкрепата си на най-близкия по-висок началник.

 

Часта си всякога дръж в ръце и колкото хората са по-възбудени, толкова по-строго подържай реда.

 

Всякога върви и се престроявай в строг ред. Пази ред в малките части, тогава ще има и в го­лемите.

 

Използвай всеки случай да събираш, уреждаш, проверяваш и одобряваш хората си. Съсредоточеността дава ред, а редът — сила.

 

В мига и точката на удара частите се струпват и размесват: малките началници придобиват грамадно значение: отдельония и даже взводове могат да останат накуп, ако водача е добър.

 

Ако частите са размесени, офицерите и по­дофицерите бързо разпределят началството на гру­пите за да ръководят боя до последния миг, да съгласуват всички усилия, да затвърдят добития успех. Влиянието върху духа на войниците и частите стои на първо място!

 

Намалявай загубите  от огъня с избор на съответните  строеве, с разумно използуване на местноста и лопатата, с голяма подвижност, убийствена над мощна стрелба.

 

Никакви части в гъсти строеве не могат да се движат открито по обстрелвана местност,  без да се изложат на много големи загуби, които ще отслабят духа им и ще спрат настъплението им.

 

Частите разполагай широко, разчленявай ги на малки групи, за да станат по-подвижни, по-гъвкави, по-трудно уловими и по-пълно да използват местността.

 

Под огъня настъпвай пръснато или на групи. Ако попаднеш под ураган, прибегни до близко закритие или залегни. Движението намалява 7 пъти поражението. Поражението на легнала часть е 5 пъти по-малко, отколкото на права.

 

Към окопни работи прибягвай предпазливо: движението не забавяй ; настъпателния устрем не на­малявай ; жертвите не увеличавай ; на врага време не давай.

 

Но хиляди пъти по-добре е да се окопаеш и затвърдиш, отколкото да отстъпиш, честта си да опозориш, духа да накърниш, врага да насърчиш, жертвите да увеличиш, ранените да изоставиш.

 

Вкорени в сърцето си истината : дето не отстъпват, там и загуби нямат, или пък те са досущ несъразмерни с достигнатите успехи. Нищо тъй сил­но не подравя духа и твърдостта на войската, както отстъплението на част, която се бие рамо до рамо с нея. Оттук: стига да разбиеш врага на едно място за да го накараш да отстъпи по цялата линия.

 

Окопавай се само по заповед на ротния командир, когато няма местни закрития и стрелците са принудени да спрат.

 

Ни веригата, ни поддръжките никога не трябва да се подчиняват на окопите.

 

Прибягвай бързо и възможно по-дълго. Спирай се рядко и за малко. Ставай бързо и едновременно. Дигай се за атака взможно по-отблизу.

 

Скъпи кръвта на своите войници. Войникът не трябва да се пази: ти си длжен да го пазиш. Го­лемите загуби в боя са слава на войника, безславие за тебе, ако с предизвикани не от трудностите на самата работа, а от твоята неразпоредителност.

 

Смъртта на всеки войник, произлезла от наше незнание или равнодушие към делото, лежи върху съвестта ни , както ако сами го убием.

 

Но помни също, че върховния закон на война е не да намаляваме загубите, а да достигаме целите без оглед на усилията и жертвите. Който сочи загу­бите, не разбира дeлото, защото вижда своите, а вра­жеските не.

 

Напрeд върху противника, пък да струва това кол­кото ще! Суха пола риба не яде. Колкото скъпа и да е, победата всякога е по-евтина от поражението.

 

 

 

4. Войната е област на телесни страдания и усилия : иска сили духовни и телесни, вродени или добити от навик.

 

На война не ще доядеш и не ще доспиш и ше се изтрепаш: това е война. Но ако на тебе ти  е трудно на врага не е по-леко. Помни туй постоянно, никога не се обезсърчавай, а всякога бъди дързостен и упорит. Претърпен — спасен.

 

Нищо не е тежко, ако на всичко погледнеш леко. Когато се приготвищ и решиш да търпиш, ще покажеш повече твърдост, отколкото я имаш всъщност.

 

Личният пример на началника е мощно средство, което подбужда охотно да издържат лишенията. Той внушава доверие и увлича войските към самоотвер­жени подвизи,

 

На война требва да има такова равенство в ли­шенията и страданията,  каквото има пред смъртта.

 

Всеки човек има запас от сили, които сам не съзира : поставете го в необходимост да ги про­яви и той ще извърши невероятното. За очите  страшно, за ръцете не е страшно.

 

На зора що се опира?

 

Колкото повече искаш от частта, толкова по-вероятно е, че ще бъде изпълнено. Но само оня може да изисква извънредни усилия, който е способен, когато потрябва, сам да ги даде. По-редко се среща решимостта да се иска извънредното, отколкото готовността да се извърши.

 

Неизпьлнимостта на частта и нежеланието на на­чалника са едно и също в смисъл че поради недостиг на лична мощ, той не и предявява големи искания.

 

Когато някой не иска нещо, той казва не може. Нещението и неможенето са брат и сестра.

 

За да издържа частта  умора и тегла, кали я в мирно време. Храни, обличай и въобще възпитавай войника по човешки, но дай на цялата служба отпечатък на спра­ведлива суровост, що закалява душата и тялото на офицера, подофицера, войника, прави ги надеждни, цялата войска способна за велики дела. Човек по-лесно понася усилие, в което е навикнал да не вижда нищо извънредно. Но и човешката сила има мярка: ако искаш да я запазиш за велики подвизи, пази се да я притъпяваш за дреболии.

 

Колкото по-често пехотата пътува с пълен товар, толкова по-добре. Тя върви добре, ако без особени загуби от останали назад, може да изминава по 30 км. няколко дена поред. Пази най-голяма постепенност, когато увеличаваш товара и големината на прехода. Мирната работа натрупва, сиреч запазва си­лата; военната употребява, сиреч я изхабява.

 

Войната е област на неизвестности, случай­ности, ненадейности. На война почти всичко е непред­видено. Там витаеш в мрак. Обстановката никога не се изяснява напълно: бързо и безвъзвратно решавай се в мъглата на по-голема или по-малка неопределеност,  нападай, дерзай, упорствувай. Движе­нието напред разсейва мъглата, бързо открива истината.

 

Успехът на война не е игра на случая, а победа на по-силния над по-слабия. Иска се:

 

Досетливост, развита до там, щото човек не се стъписва от никаква изненада и мигновено открива средства за спасение в най-трудните положения.

 

Предпазливост, която стои по-горе от страха за отговорност. За малодушни, колебливи и боещи се от отговорност няма място във войската.

 

Във военното дело безумните решения понякога са най-разумни; най-нелепа, но твърда решимост струва неизмеримо повече, отколкото колебанията и нерешителността.

 

Най-лошото решение, което може да вземеш, е да не се решиш на нищо. Докато се мъдри намъдруват, лудите град превземат.

 

Дързостта е главно божество на войната. Дързост, още дрзост, всякога дързост!

 

Който е дързостен и смело отива право срещу врага, той е спечелил вече половин победа.

 

Няма по-страшен призрак от дързостьта, по-действително средство за да противодействаш на призрака от упоритостта. Щастието благоволи към смелия:

 

не чакай сгоден миг, а създай го! Предпо­читай да бъдеш осъден за излишна смелост, от­колко за излишна предпазливост.   По-голямата смелост побеждава по-малката. Блазе на войски, които често проявяват смелост, та макар и неуместна.

 

Характер, що не изменя взетото решение докато обстановката безусловно и неотложно не поиска това, а мъжествено изпълни го до край. По-добре да настояваш върху посредствен план, отколко да го изменяш. Даже погрешни разпоредби, изпълнени твърдо и срочно, нерядко превръщат в победа полуизгубен вече бой.

 

Упорството често заменя гения. То ни дава сила никога да не се признаем победени и всякога да сме готови по-скоро да умрем на местата си, отколко да отстъпим крачка назад.

 

Нападай и се защищавай с всички сили. Стига малко, наглед, нищожно упорство за да наклониш успеха на своя страна. Да изпускайки нищожни наглед предимства, можеш да изгубиш големи успехи.

 

Побеждава, който е по-упорит и смел, а не който е по-силен. Изведнъж не се побеждава: и врагът бива твърд. Понякога не сполучваш и 2-3 пъти; тогава нападай четвърти път и повече, докато не получиш своето.

 

Само това да знаеш: опитай се пак! — Шест пъти ли паднеш, шест пъти стани.

 

В бой няма смяна. Попаднеш ли в бой, ще останеш в него до край: подкрепа ще има смяна — никога. Всяка част да знае, че докато неприятеля не е разбит, тя е длъжна всичко да даде и от нея всичко искай.

 

Само оня бой може да бъде изгубен, за който офицерите мислят, че е изгубен и прекратяват усилията за да победят. Губи оная страна, която първа се отчае в успеха.

 

Който заплати цената на победата, той никога не трябва да се бои от разбой.

 

Дишай с непоколебима увреност в успеха: тя насърчава малодушните, възхищава юначните.

 

Често подчиненитe залгат да отгатнат мисълта по лицето ти. Действайки хладнокръвно, не давай да четат по лицето ти, освен когато сам искаш това.

 

По-светло гледай: Лицето е огледало на сърцето. Мисли жизнерадостно. Не слушай кожолюбците, чиито думи са отровни и пагубни, макар и красноречиви.

 

Гледай самоотвержените, чиито доводи не са думи, а постъпки и подвизи.

 

За добра чест няма крила и тил, а навсякъде е лице, където е неприятеля.

 

Колко неочаквано и да изскочи  враг, не забравяй едно: че можеш да го биеш или с нож, или с огън. Изборът е лек: ако врага е наблизо, всякога нож; ако е по-далеко, изпърво огън, после нож.

 

За да се предпазиш от изненада: непрестанно разузнавай дейно; всички сведения не чакай отгоре на готово; не се успокоявай докато не узнаеш, какво и колко има пред теб.

 

Всякога охранявай се будно отпред, отстрани, отзад. Непроходими места няма: човек може да мине навсякъде, а нападението е толкова по-опасно, колкото е по ненадейно. Постоянно правило: частта върви и почива всякога с потребната охрана.

 

Всякога следи будно, що върши врага, използвай грешките му веднага. Постоянно следи дейността на нашите части и знай техните нужди във всеки миг за да можеш веднага да ги подкрепиш.

 

Предизвестявай за всички предстоящи трудности и опасности, та юнаците ти да не срещнат нищо ново, нечуто, непознато и всякога спокойно да се предават изцяло на една мисъл: да унищожат врага. Един предизвестен войник струва за двама.

 

Всякога съобщавай: какво знаеш за неприятеля, кои наши части са отпред, отстрани, отзад; та всеки да знае, какво и защо се върши, къде и защо се отива, какво и за какво се разполага, та ако ти паднеш, друг да изкара работата до край.

 

Всеки войник да знае задачата на отделението, взвода, ротата; всеки офицер — на ротата, дружи­ната, полка.

 

Всякога навреме и лично оглеждай местността, обмисляй и разрешавай въпросите:

 

Що може да направи врага, за да ме обърка да достига целта ? Какво ще направя, ако изникне отнякъде пехота, артилерия, конница?

 

Ако някой от тези въпроси те спъва, то значи, погрешно настъпваш или се разполагаш: веднага поправи грешката си и бъди готов за всичко. Отваряй си очите, да ги не отворят. Пази се от всеко зло докато не ти е дошло. Решавайки въпросите за неприя­теля, никога не го считай по-лош от себе си. Не го подценявай, не го презирай.

 

Войната е област на търкания и задръжки, плод на опасности, телесен напън, случайности. Търканията влиаят много върху всяка работа: доне­сенията са често противоречиви, неверни и неясни; важна вест пропада или късно достига; заповедта е смътно дадена, зле разбрана или погрешно предадена; част взела неверна посока и не дошла дълго се чака... Всеки очаква повече лошото, преувеличава недоброто.

 

Всички основи на войната са крайно прости. Те се забравят не защото не се знаят, а защото не ни достига решимост да ги приложим до край.

 

На война всичко е много просто, но най-простото се достига твърдe трудно. Трудностите се трупат една върху друга и образуват много пречки, които ни задържат далеко от целта.

 

Само твърда, желязна воля може да надделее спънките, да отстрани пречките. Успехът на война се гради върху волята; умът подсказва само най-лекия път към успеха.

 

Войната е дело неизмеримо повече на волята, отколкото на ума. Да останеш верен на възприетата отначало основна мисъл е най-трудно и то е дело на волята.

 

Изворът на всяко величие във волята стои. Характерът създава величието народно. Побеждава не по-многобройната войска, а оная, в чийто редове има по­вече енергични характери.

 

Който няма воля  всичко му е неволя. — Злото на злините, то е похабата на волята. — Безволник половин човек, непотребник, нескопосник, играчка на съби­тията, плячка на съдбата.

 

Имайки пред вид общата цел, разпореждай се бързо и на всяка заповед давай отпечатък на непо­колебима воля, желязна мощ, която изключва всяка мисъл за непослушност : Умри, но заповедта изпълни!

 

Стремежът да се съветва показва бойната негодност на началника. Почвай.

 

Действувай ! Времето е по скъпо от всичко: войната е дело на такта и минутата.

 

Колкото неочаквани пречки и да срещнеш по пътя към целта, мисли как да ги  надделееш, а не мисли, че работата е лоша. Няма ни ако, ни но, защото: победи или умри! Всяка пречка за по-добра случка.При обучението замисляй се повече не над издир­ване на пречките, а над средствата  да ги наддeлееш. Навикът да се бориш с пречките е необходим: без него пропада самата способност за борба.

 

Посей постъпки, за да пожънеш навик, що закалява тялото против силния напън, душата против опасност, съждението против минутните впечат­ления.

 

Трудът е училище на характера.

 

 

 

II.  Свойства на тълпата

 

 

 

Тълпата няма ни воля, ни разум, а само страсти и нагони.

 

Бидейки многобройна, тя усеща непреодолима сила и върши работи, които никога човек не би направил сам.

 

Бидейки безлична, тя не усеща отговорност и дава воля на разрушителните си нагони.

 

Неспособна да внимава, да наблюдава, да мисли, тя е: много лековерна: на война се разнасят най-невероятни и без друго преувеличени слухове. На война лъжат необуздано. Войната ражда легенди. Никакъв слух на вяра никога не взимай. Повече вярвай на очите си, а не ушите си. Леко избухлива, защото личността действува, следвайки случайни възбуди.

 

Крайно променлива, защото възбудителите и са много различни, а тя всякога им се подчинява.

 

Крайно едностранчива: изцяло приема или от­хвърля внушените и мисли, мнения, вярвания.

 

Извънредно податлива на внушение: мисълта на едного веднага завладва всички.

 

Чувствувайки се силна, тя е всякога права, властна, раздразнителна: не търпи препирни, не признава грешки, не допуща невъзможно. Възбудена, съзнавайки силата си, тя може да се хвърли върху неприятеля, грубо да сломи отпора или да се остави да бъде сма­зана на позицията. Всякога готова да възстане против слаба власт, тя робски се прекланя пред силата:

 

Заповядвай властно, уверено, спокойно, безус­ловно. Главно средство за да подчиниш хората: не показвай съмнние в това, че може да не се подчинят!

 

 

 

Но когато се усеща неспособна да извърши подвиг, тя отстъпва пред призрак: всесилен е оня, който може да и внуши вяра в непобедимостта и.

 

Благоустроена, еднородна, подчинена на разумна воля, войската не е тъй избухлива и непостоянна, както тълпата. Тя обладава твърдост, постоянство и най-главното дисциплина, която създава у всеки военен силен характер, вкоренява непобедимо чувство на дълг, вдъхва взаимна преданност и образува непоколебимо цяло, което без нея би се разпиляло при първа опасност.

 

Силите, които задържат страха, са доведени до най-висок напън: самолюбието пред познати другари и началници, които имат право щедро да награждават и строго да наказват; навиците за точна и бърза послушност; примерът на началниците, които са отпред; страхът от началниците, които са отзад; доверието към другарите; твърдата увереност в силите.

 

Побеждава благоустройството, дисциплината, так­тиката, а не числа без тия качества. Част, разумно устроена, тясно свързана, дисциплинирана, обучена прилича на параход, който побеждава стихийната сила на океана (неустроена маса).

 

Сравнена с тълпата, вой­ската е великан, що среща много пигмеи.

 

Но войската е изскуственно и недейно цяло. Тя е всякога наклонна да стане тълпа. Само усилието на началниците я удържа като благоустроени единици, пълни с живот и дейност.

 

Двигатели, които може да подържат това бла­гоустройство са : твърда дисциплина; многобройни младши началници, добре обучени, ползуващи се с почит и доверие на подчинените, бързо замествани. Само в силни кадри живее и се развива ред, дисцип­лина, истински дух, който е главния нерв на вой­ната. Офицерите са жизнената мощ на войската. Как­вито са офицерите, такава е и войската.

 

Строеве, които удържат войниците в ръцете на началниците; запазване постоянни тактични единици.

 

При обучението изработи похвати, чрез които да възстановяваш частта, станала тълпа : навик към ред, единство, подчиненост, пълна тишина в строя; спиране огъня по знак; бърз сбор и движение зад началника; сбор около знамето; срочно сглобя­ване на временни единици, командувани от най-близките началници.

 

Обратно: издирвай способи за да превърнеш неприятелските войски в тълпа ; бързо, упорно, дръзко действай; неочаквано и през ноща нападай ; съсредото­чавай сили срещу едно място за да съкрушиш врага с неотразимостта на удара. Успееш ли в това, веднага използвай разстройството му и дерзай: той е твой !

 

Паника възниква поради някой слух или не­предвидена опасност, често нищожна и даже въоб­ражаема :

 

Нощем, пред неприятеля : иска се грижлив избор на началници, войници и безброй предпазливости, предвидливости, предизвестявания ;

 

Денем, пред неприятеля : след несполука, след упорна битка, която причинява големи загуби, разколе­бава вярата у войниците и тежко се отразява върху тяхната душа ;

 

Всякога, когато са зле поведени в бой.

 

Паниката се разпространява с неудържима сила и причинява пагубни безредици. Ако нощем паника зарази пехотна част, чийто пушки са пълни,голямите неща­стия са почти неизбежни.

 

За да спрем паниката, искат се средства силни, ужасяващи повече от страха пред неприятеля и бързо употребени: ако знаеш водача — унищожи го; убий душата на тълпата, разпилей я: силата и е в мнозинството. Прекото силно внушение на залпа изведнъж отрезвява помътените съзнания.

 

Но предупреждението е по-добро от лечението. Надежни средства за да не допуснеш паника :

 

1. Да възпиташ здраво войника в чувство на дълг, в готовност към смърт, доверие към началници и другари, презрение към врага, непоколе­бима увереност в успеха.

 

2. Духовно господство, опитност, предвидливост на началниците. Да началствуваш, значи да предвиждаш :

 

Не допущай изненади; избягвай излишната умора; предпазвай ги от презрени хора, що вредно влиаят върху духа; бързо прибирай ранените ; не допущай да оставят редовете.

 

Често обвиняваме народния характер в това, в което би трябвало да обвиняваме лошите разпоредби на началниците и тяхната неспособност да влияят върху духа на войските.

 

Вождът е душата на войската: Силна войска с войвода. Овци без овчар, на вълка са дар.

 

Тя почита силата, обича водач твърд, предприемчив, упорен, готов да се жертвува за делото, в чието име я води след себе и способен да й вдъхне пълно доверие, що му дава право да гледа, да мисли, да действува за всички.

 

Туй неотразимо господство е плод на спокойствие в опасност, вяра в себе и във войската, грижи за нея, знание на духа и нравите й, лично достойнство.

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 854016
Постинги: 273
Коментари: 604
Гласове: 1650