Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна." И наистина, който постоянствува докрай — [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от Българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си:

„Ами ако умра?" То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си ...

Чисто народният Българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на пашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от Българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е Българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

Централният революционен комитет счита за своя длъжност да покани всеки Българин, който и дето и да бъде той, да вземе участие в делото. Като има пред вид Вас и Вашите всекидневни пожертвования за милия си народ, на който стоите начело измежду другите родолюбци, има смелостта да Ви покани и да Ви помоли да му подадете братската си ръка, [за] да му помогнете, колкото Ви силите допускат, и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън Българско родолюбци да Ви последват и направят същото.

Времето за помагане е сега, подир започване на общото въстание не ще имаме нужда от ничия помощ — вратата за родолюбците ще да се затвори. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели, не ще да ги е раждала Българка, не са хора.

... От никоя страна [за] нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.

Левски до богат българин във Влашко,
6. Х. 1871 г.
 

И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата и на съвестта.

... Турчеят децата, безчестят по-младите и дъщерите ни. Тия невинни не са ли наши братя и сестри? [А] защо така?... Мислите ли, че ние оставаме невинни в това? Не! Ние и най-много Вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас? Кому другиму има да се надяват горките?

... Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и пролеем капка кръв, [за] да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой друг ще [скочи]?

Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление? Пък те не щат ли [ни] вдигнат паметници, не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме [и] й даваме нов век?...

Както щете: или три[де]сетех лири ще Ви бъдат помили, или златната свобода, в която [ще] Ви се забележи името вечно. Заемете се добре с това, господа и не ни майте. Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към него. Повтарям Ви: решили сме се вече и веднъж [завинаги] ще принесем жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на чистата свобода. . .

Подписа[ли са се] хиляди юнаци, [които] чакат отговора Ви. Решавайте по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души. Там, дето [са] предателите, изедниците..., чийто живот искате да живеете. От днес както се забележите и докрай ще останете. Пак Ви казваме: в нашите ръце [сте]. Отговорете сами за себе си — свобода и[ли] смърт!

Сега за последен път Ви [заявяваме], защото работата ни не е само с Вас. Десет години става, откак Ви чакаме, и жертви на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите, да се вземехте за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес.

[Трябваше] отдавна да го приготвите, като и сами разбирате, че без пари не се върши [нищо], па да дойдехте Вие нас да търсите, а не ние Вас.

Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и още даваме так[ива] жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни. Пък гледай чудо. От речените Ви чапкъни колкото мрат, по-много стават, колкото страдат, по-много се разпалват. И [най-главно] взели са се на друг ум — на! Както виждате, повече ще мрат, но и работа ще свършат.

Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете, решили сме се вече — или да Ви съберем [да Ви привлечем при нас], или да Ви поразим, както Ви казваме по-горе. И то с едно добро утро или добър вечер. Ето, да намерите по какъвто [и да е] начин тая сума... И те[зи] пари ще ги приготвите в 4—5 деня и да Ви бъдат в пазвата, че [в] който час дойде наш човек със знак и Ви намери от [името на]

Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да отлагате [нито] за [един] час време. [А] после, един ден, ще Ви се даде разписка с печат от Привременното ни правителство, която ще отговаря за дадената от [Вас] сума пред бъдещето правителство, което ще дири от [всеки] един и докрай —кой какво е дал и закъде са употребени.

Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате.

Сава Младенов нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще вземаме.

Левски до Д. Хр. Попов,
3. VIII. 1872 г.

Пак да Ви напомня: ако дойде някой да Ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите и без знак, ако ще и брат ти [да е], да не му вярваш.

Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си! И, както ми се чини, ще се почне от черна глава.

ПРЕДАТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ УБИВАТ

Вижте чрез Вашите тайни юнаци за пари. Недобри, т.е. чорбаджии-изедници и ненародни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават - трябва да се убиват с време.

Левски до сливенци,
лятото на 1871 г.