Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2011 11:43 - Писмата на Васил Левски - по случай 141 години от обесването му
Автор: lubomir33 Категория: История   
Прочетен: 4250 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 19.02.2014 16:36


 Откъси от писмата на Васил Левски показващи как човек трябва да работи за народа си и на кого да се опира в това дело.

ЧИСТО НАРОДНИЯТ ЧОВЕК СЕ БОРИ, ДОКАТО МОЖЕ...,
АКО НЕ СПОЛУЧИ ... , ТРЯБВА ДА УМРЕ В НАРОДНАТА СИ РАБОТА

"Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително ще Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме... И който не постъпва така, не е наш.

В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие — за чуждата!

Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докогато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение...

По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие.

 Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извьршват, било е и ще бъдат но вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова."

Левски до Панайот Хитов, 29. IX. 1871 г.

ТРЯБВА ДА СЕ ЖЕРТВУВА ВСИЧКО, ПА И СЕБЕ СИ
 

 

Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна." И наистина, който постоянствува докрай — [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от Българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си:

„Ами ако умра?" То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си ...

 

Чисто народният Българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на пашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от Българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е Българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

Левски до орханийци, 29. I. 1872 г.
НАРОДНАТА РАБОТА СТОИ НАД ВСИЧКО

Брате,
Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш!


Честитя Ви венчаването и дай боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!

Левски до Христо Иванов Големия,
4. VIII. 1872 г.


ДОКАТО ПОСТИГНЕМ ЦЕЛТА СИ, ЩЕ ОТИДАТ И НЕВИННИ ХОРИЦА

... През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, [след] като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! —на шкембетата. Аз исках да го [убия] и [да взема] парите му, но както правих сметката си в къщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе].

Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза... Ако бе дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето.

Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте, хора!" Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.

 Левски до Л. Каравелов,
25. VIII. 1872 г.
ВРЕМЕ ЗА ПОМАГАНЕ Е СЕГА -
ЗАКЪСНЕЛИТЕ НЕ ЩЕ БЪДАТ НАШИ ПРИЯТЕЛИ

Централният революционен комитет счита за своя длъжност да покани всеки Българин, който и дето и да бъде той, да вземе участие в делото. Като има пред вид Вас и Вашите всекидневни пожертвования за милия си народ, на който стоите начело измежду другите родолюбци, има смелостта да Ви покани и да Ви помоли да му подадете братската си ръка, [за] да му помогнете, колкото Ви силите допускат, и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън Българско родолюбци да Ви последват и направят същото.

Времето за помагане е сега, подир започване на общото въстание не ще имаме нужда от ничия помощ — вратата за родолюбците ще да се затвори. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели, не ще да ги е раждала Българка, не са хора.

Левски до богат Българин във Влашко,
6. Х. 1871 г.

ВСИЧКО СЕ СЪСТОИ В НАШИТЕ ЗАДРУЖНИ СИЛИ

... От никоя страна [за] нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.

Левски до богат българин във Влашко,
6. Х. 1871 г.

 

НАЙ-МНОГО СА ВИНОВНИ ЧОРБАДЖИИТЕ

И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата и на съвестта.

... Турчеят децата, безчестят по-младите и дъщерите ни. Тия невинни не са ли наши братя и сестри? [А] защо така?... Мислите ли, че ние оставаме невинни в това? Не! Ние и най-много Вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас? Кому другиму има да се надяват горките?

... Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и пролеем капка кръв, [за] да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой друг ще [скочи]?

Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление? Пък те не щат ли [ни] вдигнат паметници, не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме [и] й даваме нов век?...

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово,
10. V. 1871 г.

ЩЕ ГЛЕДАМЕ КАКВИ ЩЕ НИ СЕ ПОКАЖЕТЕ

Както щете: или три[де]сетех лири ще Ви бъдат помили, или златната свобода, в която [ще] Ви се забележи името вечно. Заемете се добре с това, господа и не ни майте. Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към него. Повтарям Ви: решили сме се вече и веднъж [завинаги] ще принесем жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на чистата свобода. . .

Подписа[ли са се] хиляди юнаци, [които] чакат отговора Ви. Решавайте по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души. Там, дето [са] предателите, изедниците..., чийто живот искате да живеете. От днес както се забележите и докрай ще останете. Пак Ви казваме: в нашите ръце [сте]. Отговорете сами за себе си — свобода и[ли] смърт!

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово,
10. V. 1871 г
.

РЕШИЛИ СМЕ СЕ ВЕЧЕ - ИЛИ С НАС И НАРОДА,
ИЛИ ЩЕ ВИ ПРАТИМ ПРИ ЧЕРНИТЕ ДУШИ

Сега за последен път Ви [заявяваме], защото работата ни не е само с Вас. Десет години става, откак Ви чакаме, и жертви на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите, да се вземехте за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес.

[Трябваше] отдавна да го приготвите, като и сами разбирате, че без пари не се върши [нищо], па да дойдехте Вие нас да търсите, а не ние Вас.

Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и още даваме так[ива] жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни. Пък гледай чудо. От речените Ви чапкъни колкото мрат, по-много стават, колкото страдат, по-много се разпалват. И [най-главно] взели са се на друг ум — на! Както виждате, повече ще мрат, но и работа ще свършат.

Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете, решили сме се вече — или да Ви съберем [да Ви привлечем при нас], или да Ви поразим, както Ви казваме по-горе. И то с едно добро утро или добър вечер. Ето, да намерите по какъвто [и да е] начин тая сума... И те[зи] пари ще ги приготвите в 4—5 деня и да Ви бъдат в пазвата, че [в] който час дойде наш човек със знак и Ви намери от [името на]

Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да отлагате [нито] за [един] час време. [А] после, един ден, ще Ви се даде разписка с печат от Привременното ни правителство, която ще отговаря за дадената от [Вас] сума пред бъдещето правителство, което ще дири от [всеки] един и докрай —кой какво е дал и закъде са употребени.

Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате.

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово,
10. V. 1871 г.

ЩЕ ИСКАМЕ ПАРИ, АКО НЕ ДАВАТ - ЩЕ ВЗЕМАМЕ

Сава Младенов нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще вземаме.

Левски до Д. Хр. Попов,
3. VIII. 1872 г.

ЗА НАРОДНИТЕ ВРАГОВЕ НЯМА ПОЩАДА

Пак да Ви напомня: ако дойде някой да Ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите и без знак, ако ще и брат ти [да е], да не му вярваш.

Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си! И, както ми се чини, ще се почне от черна глава.

Левски до Л. Каравелов,
юли 1872 г.

ПРЕДАТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ УБИВАТ

Вижте чрез Вашите тайни юнаци за пари. Недобри, т.е. чорбаджии-изедници и ненародни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават - трябва да се убиват с време.

Левски до сливенци,
лятото на 1871 г.






Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 844612
Постинги: 270
Коментари: 598
Гласове: 1642