Интересна статия за древната религията на арийците - зороастризъм , показваща откъде произлизат повечето постулати на така наречените световни монотеистични религии - юдаизъм, христианство и ислям. Показани са и различията между зороастризма и християнството.

Също така е засегнат въпроса за различните раси по света, затова че те са създадени различни от самото начало на Сътворението и че свещената земя / Хванирата / е била отдадена за живеене единствено на арийските племена. Интересни са и вижданията за Сътворението на Вселената и за края на света.

" Гайа Мартан /или Гайомарт/ всъщност е зороастрийският Адам: той е бил сътворен от земя от самия Благ Дух, Ахура-Мазда.

В библейската книга за Битието човекът се появява на бял свят на шестия ден от Творението. В древния арийски мит, чиито корени се крият някъде далеч в хилядолетията, Гайа Мартан също е шестото творение на Бог. Само че този мъж все още е нямал своя Ева…

Според вярванията на арийците, първият човек умрял на трийсетгодишна възраст, тъй като Духът на Злото, Ангро Майню, нападнал сътворения вече свят, носейки със себе си смърт. Именно тогава, с неговото нахлуване, завършила Ерата на Творението и започнала Ерата на Смесването на Доброто и Злото.

Гайомарт не живял дълго, само трийсет години. Умрял от болест, изпратена му от Духа на Злото, обаче преди смъртта си той изпуснал в лоното на земята своето семе, от което израснал храст с две стъбла, съединени помежду си. В това общо растително тяло обаче живеели две души. И затова телата им скоро се разединили и се превърнали в човешки тела: това били Машйа и Машйой, мъж и жена, първата съпружеска двойка.

Глупави и прекалено доверчиви и грешни се оказали тези хора, появили се от растенията. Често пъти те се поддавали на влиянието на коварния Ангро Майню и подстрекавани от него, извършвали постъпки, не угодни на Бог.

И затова след смъртта си те се озовали в Мрака, където до ден днешен  очакват края на света и последната битка на Доброто със Злото, когато дори за мъртвите ще настъпи Страшният съд / в зороастризма от древни времена съществува пророчество, подобно на есхатологичното „Откровение” на Йоан Богослов, последната битка на Спасителя със световното зло е наричано Фрашокерети или Фрашкард, което означава „преправяне”/.

Обаче с времето в сърцата на съпрузите се пробудило чувство на родителска любов, така че следващите потомци на тази първа двойка заселили земята и се превърнали в родоначалници на различните народи.

Сред седемте двойки деца, родени от Машйа и Машйои, имало едно момче и едно момиче – Сиямаок и Нашак. Те пораснали и също станали мъж и жена, като на свой ред родили Фравак и Фравакиен.
А техният син Хаошянгх станал първият земен властелин, първият цар. Той възглавил династията Парадата /”На поставените отпред”/. Според преданието, Хаошянгх пръв установил закони за хората, тоест, създал държава. По въпроса, къде се е намирала държавата Аряна Веджа, според предположенията, ще говорим отделно, но мненията по този въпрос понякога са диаметрално противоположни.

Хаошянгх научил своите поданици как да жънат пшеница и да пекат хляб, как да строят каменни жилища, както и много други неща.

Трети управляващ династията Парадата станал родният брат на Тахма-Урупи, бляскавият Йима. Според иранската транскрипция, това е Джам или Джамшид, под това име го описва Фирдоуси в своята монументална поема „Шахнаме”. Великият персийски поет, живял в началото на II в. от н.е., нарича времето на царстване на Йима „златна ера”. Неговото управление продължило шестстотин години, шест месеца и шестнайсет дни, и през цялото това време хората не познавали нито болести, нито смърт, нито грижи, нито страдания. В арийските земи се установил ред, защото Йима разделил хората на съсловия и всеки се съсредоточил върху изпълняването на възложените му задължения, обаче вършел своята работа вече не само за себе си, но и за цялата общност. Ето какво се казва за това в текстовете на Авеста:

                                               Имаше в царството на Йима

                                               Еднакво неизтощими

                                               И храна и питие,

                                               Безсмъртен бе и добитък, и хора,

                                               Не вехнеха растенията        

Не секваха водите; 

И нямаше в туй царство

Ни студ, ни зной,

Ни старост, ни смърт,

Ни завист зловредна.

Но щом като нямало недостиг от каквото и да било и никой не умирал, на земята станало тясно и тогава Йима разширил благодатната арийска страна Аряна Веджа, увеличил я два пъти.

Дори безпощадните студове, налетели от север, не попречили на благоденствието на народа, понеже царят изградил за хората убежище - Вара, зад чиято ограда хората преживяли студовете. Възможно е в това предание да става дума за далечната във времето праисторическа епоха на заледяването… Както вече споменахме, Павел Глоба отъждествява това легендарно съоръжение с древния град Аркаим, чиито руини били открити от археолозите в Челябинска област.

…Обаче Ийма не се сдържал, възгордял се и извършил грях. Когато Ахура-Мазда му предложил да стане пророк на истинската вяра, царят се отказал. Той решил, че за щастието на човечеството са достатъчни земните блага, тъй като, обхванат от прекомерна гордост, смятал единствено себе си за дарител на тези блага, а не Бог.

И тогава свършил охолният живот и в света задълго се възцарило Злото.

Тронът бил завзет от кръвожадния триглав змей Ажи Дахака. Дълго се скитал сваленият владетел от град на град, от село на село, докато не го проследили и по заповед на еднокръвния му брат не го осъдили на страшна смърт, като го разрязали наполовина с остра пила.

Душата на възгорделия се Ийма,  който после жестоко се разплатил за това, отишла в ада, но по време на Страшния Съд именно той пръв ще бъде простен от Бог, тъй като е сторил много добрини на хората. А заради отказа на Джамшид да стане пророк на Ахура-Мазда, тази благородна мисия ще получи неговият далечен потомък Заратустра…

Почти хиляда години управлявал на земята Дахака, донасяйки неизброими бедствия на арийските земи. Ето как разказва за това Фирдоуси в „Шахнаме”:

                                   Изчезна на правдивите и чистите обичаят;    

                                   Навсякъде отвратителният бес победи…

                                   Време настана за насилие и злоба,

                                   Тайно само, едва-едва дочуваше се на доброто гласа.

Множество мирни селища били унищожени от номадите, под чието влияние мнозина започнали да се прекланят пред злите девове. Но тайният „глас на доброто” не замлъкнал завинаги: все още имало на земята праведници

Един от тях бил Атвйа, потомък на Йима от осмо поколение /заради враговете, стремили се да унищожат дори паметта за законните царе, съществува празнота относно предишните седем поколения в родословието на Заратурстра /.

Благочестивият Атвйа станал вторият жрец на Хаома, след като изстискал за хората нейния целебен сок. Като награда за това боговете му изпратили син – Траетаона /на персийски Фаридун/.

На Ажи Дахака му се присънил пророчески сън за това, че е писано на един младенец да го победи, затова той пратил слугите си да го търсят. Злодеите успели да настигнат и да убият Атвйа, обаче жената на загиналия жрец, Френи, се укрила заедно с детето им и го оставила на един пастир да го отглежда.

Началото на всички начала

В самото начало нямало нито Вселена, нито Земя, нито Слънце, нито планети, нито звезди. Имало само безкрайно време – „зарван акарана”. Така гласи авестийската традиция. В безкрайното време съществувал Благият Дух, Ахура-Мазда /на персийски Ормазд/ и Духът на Злото, Ангро-Майню /Ахриман/ - прародител на лъжата, греховете и порока.  

И така, според авестийските понятия, в началото на всички начала била вечността. Дяволът съществувал едновременно с Бог, а Доброто веднага било противопоставено на Злото.

Още от първите редове на зороастрийското учение откриваме противоречия с християнския мит за сътворението на света. В Библията в дявол се превръща паднал ангел, дръзнал да въстане срещу Бог, а преди тази най-първа „революция” в света царили само Доброто и Божията Благодати той не познавал злото и порока.

„В началото беше Словото” – се казва в Библията.
- И Словото беше у Бог, и Словото бе Бог”.

„Какво е това Слово, дето ти още не си ми казал – възкликнал и Заратустра, обръщайки се към Ахура-Мазда, което е съществувало преди небесата и преди водите, преди земята и преди добитъка, преди растенията и преди огъня, и преди човека праведен, и преди девовете и храфстра, и преди целия материален свят, дори преди всички благи творения на Мазда, и което съдържа в себе си зърното на Истината и праведността?”   

Така че на пръв поглед изглежда, че и в двете най-древни книги става дума за едно и също. Преди всичко друго било Словото…

Но така изглежда само на пръв поглед, доколкото в Авеста става дума за призив към Господ, тоест за молитва, а не за наименованието /името/ на Господ.

„Ахуна Вайря”, о Спитама Заратустра, святата „Ахуна Вайря”! Нея съм провъзгласил преди всичко друго, тя е била произнесена преди сътворяването на света и преди всичко, съществуващо в него…” – отговорил Ахура-Мазда на Заратустра.

Попитал Ахура-Мазда

Спитама – Заратустра:

„Кажи ми ти, Дух Светейши,

Създател на живота плътски,

Кое от Святото Слово

Е и най-могъщо,

И най-победно,

И най-благодатно,

Кое най-силно действа от всичко?”…

…Ахура-Мазда промълвил:

„Моето име е това –

От всички слова на молитвата свята

Е то най-мощно”.

Тук също става дума за Светото Слово, което е името Божие, обаче под Слово тук се има предвид самият молитвен текст, от който името на Ахура-Мазда ще стане най-действено против силите на злото.

Няма да се увличаме тук в теологична дискусия, тъй като сами можете да сравните християнските представи за света с авестийските. Напълно възможно е учението на древните арии да се стори някому по-„научно” от гледна точка на съвременните знания.

И така, в началото била вечността – зерван акарана, в която съществували Ахура-Мазда и Ангро Майню. Разделяла ги Пустотата /вакуумът?/. Ахура-Мазда пребивавал отгоре, над Пустотата, озарен от Безкрайната непостижима Светлина Анагранам Раучама – Светлината на мъдростта, благостта, всезнанието и доброто. А Ангро-Майню се намирал в дълбините на Мрака, в преизподнята, сам. Той не знаел нищо за съществуването на Ахура-Мазда.

Обаче на мъдрия Ахура-Мазда му било известно за съществуването на Духа на Злото, както и за това, че той ще остане в неведение относно съществуването на Силите на Доброто още три хиляди години, и че през това време, поради своето незнание, той няма да предприема нищо срещу Бог. А след като изминат три хилядолетия Ангро-Майню ще види сиянието, изхождащо от Бог, ще разбере за неговото съществуване и ще го нападне.

Тогава ще се срещнат в непримирима битка Доброто и Злото. Тази битка ще продължава хилядолетия и в нея ще бъдат въвлечени всички творения, целият все още не създаден свят: божествата, звездите, планетите, животните и хората.

Ето какво знание било дадено на Ахура-Мазда и той предварително започнал да се подготвя за бъдещото противодействие.

Най-напред той създал нематериалния свят, само духовните същности на всички бъдещи благи творения: боговете, небесата, водите, стихиите, животните, растенията и хората /както и пророка Заратустра/.

Три хиляди години творенията на Ахура-Мазда се намирали в духовно състояние, а ограниченият Ангро-Майню не знаел нищо за тях.

Обаче дошло време и от дълбините на Мрака се надигнал Духът на Злото, видял той над Пустотата Божията Светлина и разбрал, че в нея се крие неговата гибел. Решил да нападне пръв и се втурнал нагоре, в царството на горната Светлина, но тъй като бил ослепен от сиянието на Ахура-Мазда, бил принуден да отстъпи.

Тогава Ахура-Мазда сам се спуснал долу при него и му предложил мир. В замяна на признаване на господството му, той обещал на Ангро Майню да получи безсмъртие и  висша благодат в Истината. /Това е прототип на свободата на избора между доброто и злото, който предстои да прави човек в своя живот/.

Но глупавият Ангро Майню отхвърлил това предложение. Той не разбрал колко е силен Ахура-Мазда и решил, че той се бои от него и затова му предлага да сключат мир.

Тогава Ахура-Мазда се замислил. Тъй като бил надарен с мъдрост, той знаел онова, което не знаел бавно мислещият Ангро Майню - в бъдещата битка победата на Доброто над Злото не била предопределена. Ако битката започнела тогава, във вечността, Духът на Злото можел да се окаже победител в нея. Победата на Ахура-Мазда била неизбежна само в случай, че световният исторически процес се окаже ограничен във времето.

В безкрайното време „зерван акарана”, вечното Блаженство /сравнете с понятието нирвана/, Бог трябвало да създаде краен временен интервал, „зерван даргахвадата” – девет хиляди години, в продължение на които ще се осъществява цялата световна история.

Запомнете тази дата: пресмятайки периодичността на литосферните катастрофи, мнозина изследователи се позовават на маздаяснийските митове. Макар че при компютърното моделиране крайният резултат при всички е различен: и девет, и дванайсет, и пет и половина хиляди години - от една планетна катастрофа до друга.

Докато според маздаяснизма за цялата човешка история са отпуснати само девет хилядолетия. Нека не разсъждаваме много ли е това, или малко. В сравнение със „зерван акарана”, това е безкрайно малко, но в сравнение с мига на човешкия живот е непостижимо много.      

От тези девет хиляди години три хиляди са определени за Ерата на Творението. През това време Пустотата, отделяща царството на Светлината от преизподнята, ще се превърне в онова, което днес наричаме въздух: там ще се появят светилата, звездите, Земята и земният свят. След това ще настъпи Ерата на Смесване на Доброто и Злото: двете борещи се едно с друго начала ще се сблъскат в сътворения свят. Тяхната битка ще продължава дотогава, докато не се роди Заратустра.

А с раждането на пророка ще настъпи Ерата на Разделението, последните три хиляди години от световната история. И в края на времената Благото войнство ще извоюва победа, а силите на Злото ще бъдат победени.

Ахура-Мазда предложил на Ангро-Майню да се бият именно девет хиляди години и несведущият Ангро-Майнью приел предизвикателството. Той мислел в своята самонадеяност, че Злото е по-силно и лесно ще победи. Обаче Ахура-Мазда му пратил откровение, като му показал, какво ще се случи след определения отрязък от време.

Изтръпнал Духът на Злото като разбрал, че след девет хиляди години злите изчадия ще бъдат унищожени сред огнено море и като съзрял очистването на света и възкръсването на праведниците за живот във вечна благодат. /…/

От словата на Господ Ангро-Майню целия се свил, паднал на колене и се низвергнал обратно в Мрака. И останал там, панически уплашен, още три хиляди години.

И така, войната била обявена, но още не била започнала. Докато Духът на Злото пребивавал в състояние на смут, Ахура-Мазда се готвел за битка и творил света.

Най-напред той създал седемте Амеша-Спента – Безсмъртните Светци. Оттогава в много култури седмицата се превърнала в сакрално число.

В противовес на Духа на Злото възникнал най-напред Светият Дух – Спента Майню, събрал в себе си творческата мощ и благостта на Ахура-Мазда.

След това възникнал Воху Мана – Благият Помисъл, после – Аша Вахишта – Най-Добрата Истина, след това – Хшатра Вайря – Благото Царстване или Желаната Власт, а след него – Спента Армайти – Светото Багочестие, Хаурватар – Целостността и Амартат – Безсмъртието.

Седем  с обща мисъл,

Седем с обща власт,

Имащи и мисъл, и слово,

И дело еднакво,

И един родител,

И един повелител –

Ахура-Мазда, Творецът.

А през това време Ангро-Майню творил в своята преизподня девовете – злите демони, които смятал да противопостави на благите божества – ахурите.

Най-напред той произвел на бял свят Ака Ману – Злата Мисъл, после Индра, Шара, Нахатя и най-сетне, Тарви и Заири – Глада и Жаждата. Той създал Митаохта – девът на Лъжата, както и самата лъжа – Друдж. Лъжата е първопричина за всеки грях и основен враг на Истината.

И най-сетне, на бял свят се явил и последният върховен дев, Айшма – Буйството, Яростта, въплъщение на разюздаността, насилието и убийствата.

Обаче Ахура-Мазда още от самото начало знаел, че Ангро-Майню ще създаде цяла плеяда служители на злото и повелил, че праведността на всеки авестиец ще се определя от това, как спазва той свещената Триада, която Заратурстра ще яви на света / както е известно, тройката също е свещено число – спомнете си за Светата Троица /. Авестийската Триада е преди всичко догмат на нравствеността: хумата – хухта – хваршта – добри помисли – добри речи – добри дела.

А после Благият Бог почнал да твори материалния свят на мястото на предишната пустота.

Най-напред било създадено небето, светло и ясно, с краища, простиращи се надалеч, под формата на яйце, от блестящ метал… С върха си то достигало до Безкрайната Светлина, обител на Ахура-Мазда, а всички последвали творения били създадени вътре в небето, като в дом, в който има различни вещи…

Тоест, в един миг на мястото на Пустотата Бог създал Вселената. Не ви ли се струва, че това се съотнася със съвременната теория за „взрива”, с който астрофизиците обясняват възникването на Вселената от хаоса?  

Второто творение на Ахура-Мазда била водата, а третото – Земята.

Бог я поставил по средата на небето, така както жълтъкът се намира в средата на яйцето. От всички страни земята била заобиколена от вселенските води, а в недрата й Господ поставил минералите и рудата.

По същото време между царството на Безкрайната Светлина и земята Бог създал светилата – неподвижните звезди, Луната /Маха/, и Слънцето /Хваршхайта/.

Пътят на слънцето преминавал от изток на запад, така че през цялата година денят бил равен на нощта.

Звездите били разположени в дванадесетте основни съзвездия: Агне, Бик, Два Портрета, Рак, Лъв, Колос, Везни, Скорпион, Кентавър, Козел-водач, Риба.

Тук е много любопитно да проследим астрономическите и астрологичните познания на авторите на древните текстове.

Щом като денят през Ерата на Творението бил равен на нощта през цялата година, значи Слънцето постоянно се е намирало в точката на пролетното равноденствие. Тоест, Земята се въртяла около своята ос, обаче не е могла да се върти около Слънцето. Обаче описаните дванадесет съзвездия са съзвездията на Зодиака, разположени по кръга на еклиптиката, по който Земята се движи около Слънцето. Следователно, древните хора са знаели за тяхното съществуване и за това, по каква траекторията се осъществява въртенето на планетата.

Дванадесетте основни съзвездия получили в свое подчинение всички останали съзвездия от останалите 6 480 звезди. И основни за тези съзвездия станали звездите, управляващи четирите страни на хоризонта: Тиштрия /Сириус/ - ръководеща на изток, Сатаваеса – ръководеща на юг, Ванант – ръководеща на запад, Хафтаринга – ръководеща на север, а Мех-и-Гах /Полярната звезда/, наричана също така Мех-и-мийан Асман /”Гвоздей по средата на небето”/, оглавявала всички останали водещи звезди.

Но тук основният въпрос е в това, коя точно звезда да смятаме тук за Полярна звезда?

В зависимост от това ще можем да определим и датата на сътворяването на света.

Въпросът е в това, че в астрономията съществува понятието прецесия. Поради това, че Земята е леко сплескана в района на полюсите и леко разширена в района на екватора, въртенето й напомня въртенето на детски пумпал – въображаемата земна ос описва елипса в пространството. В същото време ъгълът на наклона на земната ос в плоскостта на орбитата й е постоянна величина и тя се движи около вертикала по повърхността на въображаем конус, извършвайки един оборот за 25 850 години.

През тези 25 850 години земната ос описва окръжност в небесната сфера, а онези звезди, които попадат в тази въображаема окръжност, ще бъдат Полярни звезди една след друга.

Така например, през периода на ранното Средновековие, когато е бил съставян епосът на „Бундахишн”, такава е била звездата Кохаб /бетата на Малката Мечка/, а според по-ранната авестийска традиция, изложена в „Бундахишн”,  Полярна трябва да е била предишната звезда /по така наречения кръг на прецесията/ - Тубан /алфата на Дракона/. А преди Полярна звезда да стане Тубан, такава звезда е била тетата на Херкулес, преди нея – звездата Вега, преди Вега – Денеб, а преди Денеб – алфата на Цехей…

Сега Полярна звезда е алфата на Голямата Мечка, която ние сме свикнали да наричаме Полярна звезда, като във всекидневието смятаме това за собствено име. Но коя точно звезда е сияла над полюса „в средата на небето” /тоест, в зенита/ в момента на сътворението на света – за това ще трябва само да гадаем.

Любопитното е, че в друго арийско учение, в древно-индийските свещени книги Полярната звезда /коя именно?/ е наричана „Сияеща над главата”, което на географската ширина на Индия по принцип не може да бъде - такова нещо е възможно само в района на полярния кръг. При това в епоса нееднократно се споменава далечна страна, в която „денят и нощта продължават по половин година”…

Какво може да означава това, освен отгласи от сказанията за прародината на ариите – Арктида?...

И така, по волята на Ахура-Мазда, Вселената била разделена на три части. На върха бил Домът на Хвалата на Ахура-Мазда. Отдолу – Дужахва, преизподнята, царството на Мрака и на Злото. А по средата, където по-рано било пустота, възникнало небето и земята – в скоро време там предстояло да се срещнат в битка помежду си Доброто и Злото.

Четвъртото творение Божие били растенията, като пето творение той създал Първосъздадения Бик, а шестото му творение било първият човек.

Свобода на избора

Какво представлява човешкият живот? Какво представлява нашето съществуване в този земен свят? Щастие или болка? Великолепен дар или сурово наказание и тежко задължение? Различните религиозни и философски тенденции дават различни отговори на този въпрос.

Според античната култура, след като човек изживява отмерения му срок, той завинаги се отправя с лодката на превозвача Харон през реката Стикс в мрачното царство на Аид-Плутон. Оттам нямало път назад, а тази невъзвратимост се схващала като трагедия. Единствен легендарният певец Орфей успял да изтръгне от подземния властелин своята възлюбена Евридика и то само за един кратък миг. След като я погледнал преждевременно, той отново и този път навеки загубил своята възлюбена.

А в съвременната европейска култура, разбира се, най-разпространена е християнската версия. Адам и Ева живели в обителта на щастието, в божествения Едем, и поначало били безсмъртни. Обаче след това те извършили грехопадение: след като се поддали на изкушението на змията, те опитали от плода на забраненото дърво на познанието на доброто и злото, заради което били прогонени от рая. Оттогава техните потомци, страдайки, остарявайки и неизбежно умирайки, изкупват онзи първороден грях.

В Новия Завет се въвежда такова понятие, като „Вечен живот”, обаче то изобщо не се отнася до безкрайното физическо съществуване, а само до възкръсването на мъртвите след Страшния съд, до безсмъртието на душата.

Обаче дори след пришествието на Христос хората продължавали да се боят от смъртта, така че вероятно в милиони умове е възниквал и продължава да възниква един въпрос, кощунствен по отношение на християнската вяра: защо ние трябва да се разплащаме заради непослушанието на нашите далечни прадеди от памтивека?

Източните религии, и по-специално будизмът и индуизмът, въобще смятат земния живот за суетна илюзия, Майя. Ако човек се откаже от всекидневието с неговите страсти, той ще постигне висшето блаженство на нирваната, ще изпадне извън въртенето на колелата на живота Самсара и ще престане отново и отново да се въплътява на земята. Та нали множеството реинкарнации не са нищо друго, освен постоянно, гибелно завръщане към телесните страдания.

Но е трудно да си представим, че не на посветеният брахман, а на обикновеният индус чак толкова много му се иска колкото се може по-скоро „да престане да се въплътява”.  Жаждата за живот е естествено желание на човека.

Зороастризмът отговаря по своему на тях и тези отговори съдържат особена красота и има особена гордост за целия човешки род.

Тук смъртта е откровено ненавистна на хората: тя се явява в облика на ужасно дяволско изчадие – отвратителна трупна муха, оскверняваща всички и всичко със своето прикосновение.

Но зороастрийската религия не поставя въпроса, заради какво е изпратена тя на човека. Това учение задава въпроса: защо?   

Но по-добре е, вместо обяснения, да разкажем всичко по реда си – така, както то е изложено в „Авеста”. Това е не само съществената част, но може би и сърцевината на мита за сътворяването на света.

Когато Вселената все още е пребивавала в духовно състояние и зловещият Ангро Майню не можел да я възприема, а следователно не можел и да я напада, безсмъртните души на бъдещите хора /на авестийски те са наричани фраваши/ вече били създадени от Твореца. Те пребивавали в Дома на Хвалата, тоест в рая, в царството на Безкрайната Светлина и на Доброто и нищо не ги застрашавало.

Но ето че започнала Ерата на Творението и на земята се появил първият човек, Гайа Мартан. Той бил труженик и праведник, усърдно обработвал земята и се грижел за Първосъздадения Бик. Наивен и щастлив като дете, той не се замислял за края на собствения живот и изобщо не знаел за дебнещата го смърт: та нали преди това никой в света не умирал. И не трябвало да умира никой, ако не било нахлуването на зловещия Ангро Майню.

Обаче всезнаещият Ахура-Мазда вече очаквал нападението на Духа на Злото срещу неговите любими творения. Тогава той призовал фраваши /душите/ на хората, сред които била и безсмъртната душа на Заратустра. И се обърнал за съвет към техния разум.

И така, светлият Ахура откровено разказал на бъдещото човечество, на всички бъдещи хора, какви нещастия и какви беди ще стовари върху тях общият враг на телесния свят. И ги попитал приблизително така:

- Искате ли да останете завинаги под моя защита? Или ще се решите да получите тела, създадени от плът и кръв, и да влезете в борба срещу Духа на Злото? Защото Ангро Майню съществува само в материалния свят и значи, само там е възможна пълната, окончателната победа над него.

Освен това, Ахура-Мазда предупредил:

- Но знайте, че ако изберете самостоятелната борба, това ще означава, че ще извършите жертва, ще се подложите на страшни опасности и ще претърпите множество лишения и страдания, тъй като смъртните същества са слаби и уязвими. Мнозина от вас там, на земята, няма да устоят пред коварството на Злия Дух и неговите съучастници, девовете, и ще свърнат от пътя на праведността. Той ще успее да излъже някои от вас и да ги накара да тръгнат по пътя на Друдж – лъжата. Но онези, които ще издържат, ще изстрадат победата над Разрушителя. И тогава всички праведници ще възкръснат и ще станат безсмъртни во веки веков. Вие трябва да решите! Решавайте!

Ето пред какъв героичен и трагичен нравствен избор е поставил хората, своите любими чада Ахура-Мазда! И може би именно затова зороастризмът често бива наричан религия на нравствеността.

Изглежда, че тази митична беседа се е отразила в най-съкровените кътчета на общочовешкия дух, понеже дори две хилядолетия по-късно тя е била възпроизведена от такива гениални човешки умове, като Шекспир:

Да бъдеш или не – туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

Да понесеш камшиците, стрелите

На бясната съдба, или да се

Опълчиш сам срещу море от мъки

И да им туриш край?

Да умреш, да заспиш навеки – повече нищо;

И да речеш, че със сън края слагаш

На мъката и на хилядите нещастия природни.

Наследство на плътта…

Трудно е да повярваме, че през шекспирово време „Авеста” все още не е била широко известна в Европа - та нали този монолог на Хамлет едва ли не дословно повтаря древния мит…

„Да бъдем!” – така отвърнали душите на още не сътворените хора на своя Благ Повелител. Фравеши на праведниците сами избрали пътя на борбата и страданията в името на победата на Безкрайната Светлина.

И от този отговор потръпнал от ужас и страх Ангро Майню - величието на човека вдъхнало страх дори на съществуващия изначално Дух на Злото.

Обаче Ахура-Мазда не изпратил човешкия род в телесния свят напълно безпомощен. Той дал на хората страшно оръжие, само че не разрушително, а съзидателно оръжие. Това оръжие бил основният догмат на вярата, великата неразривна Триада: „благ помисъл – блага дума – благо дело” /хумата – хухта –хваршта/.

И така, в зороастризма липсва понятието първороден грях. Затова пък в това учение съществува понятие за изначална доброволна Жертва и велик Подвиг. Хората започнали да грешат едва по-късно, след като вече станали смъртни, през Ерата на Смесването на Доброто и Злото. След като душевно чистият Гайа Мартан отишъл в небесния Дом на Хвалата и на неговото място дошли другите хора…

Следователно, самите ние, хората, сме избрали участта на смъртни, понеже в числото на онези безтелесни души са били и нашите души. Там са били всички, на които е било съдено някога да се родят.

Затова душите на нашите починали предци и на нашите бъдещи потомци сиаят в небесата като „безбройни и неизброими звезди, които са видими… тъй като на всички творения и създания - както на родените, така и на неродените, създадени в света от Твореца Ахура-Мазда, на всяко тяло е предявена съответната му душа-фраваши”.   

В зороастрийския календар на фравашите е посветена декадата преди пролетното равноденствие и следващият го първи месец на годината. Понеже в това учение изходна точка не само за новата година, но и за цялата история, това е възвишената и чиста човешка душа.

Какъв е строежът на света?

И така, трите хиляди години от Ерата на Творението приближавали към своя край. Материалният свят, а заедно с него и първият човек вече били сътворени от Ахура-Мазда.

Началото на следващите, трети по ред три хилядолетия било страшно и пагубно за всичко живо. След като Ангро Майню разбил небесната сфера, той връхлетял в материалния свят, а след него се хвърлили и създанията на Мрака.

От този удар Небето се разтресло така, че звездите, Луната и Слънцето се задвижили. Слънцето напуснало съзвездието на Агнето и започнало да се движи по Зодиака. То започнало да отива ту по-нагоре, ту по-надолу, така че денят вече не бил равен на нощта.

С други думи, след безкрайното вечно време, Вселената добила сегашното време. Включил се вселенският часовник, започнало отчитането на Всевишния, който с всяка минута приближавал сътворения от него свят към неговия край…

От този момент започнала новата Ера, Ерата на Смесването на Доброто и Злото. И тя започнала именно от онзи момент, в който Слънцето се изместило от точката на пролетното равноденствие /от астрономическа гледна точка – от границата между съзвездията Риба и Овен – Агнето/.

Именно затова зороастрийската Нова година е отбелязвана в деня на пролетното равноденствие, когато Слънцето се завръща в тази точка.

Ангро Майню започнал война с небето. Създал злобните вещици паирика, които мечтаели да разрушат сътворения от Ахура-Мазда свят, както и планетите, кометите и метеорите, които се смесили със съзвездията, започнали да летят безредно между тях и да създават хаос и бъркотия в небесния ред.

Сириус / Тиштрия / унищожил паирика и те се посипали от небето подобно на падащи звезди. Обаче останали планетите, които внасяли неразбория в движението на звездите, така че звездите се сражавали срещу тях в продължение на деветдесет дни и ги покорили. След това ахурите взели всички планети под стража, като прикрепили всяка една от тях към дадено божество, което трябвало да пази Вселената от злото, причинявано от дадената планета.

Впрочем, това и до днес е наблюдавано от съвременната астрология, основана върху авестийските традиции. Всяка планета се изразява както като добра, така и като зла, и нейното влияние върху хороскопа се изчислява по специална аритметична таблица.

След като Ангро Майню осъзнал  своето безсилие в борбата с небето, той побягнал, обаче пътят му бил препречен от звездите. Цялото небе се покрило с душите-фраваши на праведниците и могъщи сили поели в битка срещу Духа на Злото.  

Междувременно агурите издигнали висока преграда край пробитата от Ангро Майню дупка /нима това не е описание на „черните дупки”, сравнително неотдавна открити от науката?/. Възможно е благите божества да са искали да му отрежат пътя за отстъпление, за да не може да избяга обратно в преизподнята. Така те го затворили в капан и вселенското зло останало в материалния свят, където ще бъде унищожено в съответния срок.

Умиращият Гайа Мартан виждал от земята тази небесна битка. Девът на тлението, Асто Видоту, го бил поразил със смъртоносна болест. Тридесет години по-рано, в момента на сътворението на първия човек, той също се опитал да направи това, но тогава не му достигали сили.

Любопитен е фактът, че древните текстове обясняват всичко това от гледна точка на астрологията и описват не само периода на въртене на планетите около Слънцето, но и мястото на тяхната кулминация в знаците на Зодиака /т.е. там, където принципът на действие на планетата се проявява най-ярко/, съответстващи на съвременните знания.

Борбата за живота на първия човек се водела от Ормазд и Кеван - Юпитер и Сатурн. Юпитер давал щастие и слава, дълголетие, а лукавият Сатурн пращал смъртоносни болести и ограничавал жизнения път на Гайа Мартан.

Трийсет години по-късно Кеван отново се върнал в съзвездието Везни / наистина, периодът на пълния оборот на Сатурн е равен на 29,5 години/, обаче в това време Ормазд се намирал в Козирог /оборотът на Юпитер наистина е около дванадесет години, следователно, през тези трийсет години са минали точно два и половина оборота/. Поради това той не могъл да увеличава силата си така, както я увеличавал, бидейки в съзвездието Рак /Козирогът е мястото на понижение на Юпитер/. Затова Кеван победил Ормазд в битката за живота на първия човек и тъй като Гайа Мартан не бил в състояние да се бори с влиянието на собствения си хороскоп, той умрял.

Умрял и Първосъздаденият Бик. След неговата смърт Ахура-Мазда призовал при себе си фраваши /душата/ на Заратустра и му обявил, че след три хиляди години той ще получи телесно въплъщение и ще се появи в света, за да носи Висшия закон и Божието Слово.

А след като пророкът осъществи тази велика мисия, Земята ще продължава да съществува още три хиляди години. След това Доброто ще победи Злото завинаги и световната история ще завърши.

Ангро-Майню чул тези думи и започнал още повече да беснее. Той прогорил в земята дупка чак до бездната на преизподнята, а след това отнесъл с помощта на вятъра цялата вода от Земята и пратил срещу нея дева на сушата.

Тогава в битка с неговото войнство отново влязъл Сириус /Тиштрия/. Той предизвикал необикновено силен порой, който продължил трийсет дни. Водата заляла земята и равнището й достигнало човешки ръст, така че в нея загинали всички гадини: змиите, скорпионите, плъховете и жабите. След потопа възникнал Световният океан Ворукаша - водата в него била прозрачна, студена и годна за пиене.

Както виждате, подобен на библейския мит за Световния /вселенския/ потоп се среща практически във всички древни епоси. Следователно, на Земята наистина е станала такава катастрофа и различните народи са запазили паметта за нея в своите предания.

Защо обаче Световният океан е станал солен, а водата в него престанала да бъде годна за пиене? Защото загиналите гадини отровили с отровата си земята. За да я очисти от нея, Тиштрия изпратил на земята мощен потоп, който отмил от почвата цялата отрова, обаче вятърът прогонил потоците дъждовна влага, развалена от отровата, на края на земята, където тя се смесила в водите на Световния океан. Така тези води станали солени.

Така в Световния океан възникнали заливи – моретата Путика, Камруд, Шахи-бун… Те са наричани днес Черно, Средиземно, Каспийско и Арабско море.

В тези морета се вливали две велики реки – Вех и Ранха /Рах, Арахг, Аренг/. /…/ След потопа седем вятъра връхлетели земята и по посоката на тези ветрове върху нея възникнали седем каршвари – седем части на света или седем климата.

Централният, Хванирата, бил предназначен за арийците.     Те били отделени от останалите каршвари от велики реки и велики планини – Хара Березайти.

Интересното е, че човек не можел да премине от един каршвари в друг иначе, освен по божията заповед. Тоест, хората знаели за съществуването на седем части на света     / следователно, те знаели и за Америка, и за Антарктида…/, но нямали възможност да се придвижват от един континент на друг. /…/

Из обширните простори на Хванирата започнали да се заселват потомците на първите хора, създадени от Мазда след Гайя Мартан, Машйа и Машйои. От тях произлезли четири раси, състоящи се от петнайсет народа.

Според библейската легенда, цялото човечество също е произлязло от първата човешка двойка, Адам и Ева, обаче зороастрийският и библейският мит си приличат само на пръв поглед.

Въпросът е там, че към онези петнайсет народа, потомците на първите хора, авестийският епос прибавя… още десет човешки разновидности, които вече съществували на Земята преди това време.

Тези хора произлезли от дървесен плод. Те живеели в гората и имали опашки, а телата на някои от тях били покрити с козина. Дали това са били хората, възникнали на Земята по пътя на естествената еволюция? Онези, които, според теорията на Дарвин, са произлезли от маймуната /слезли от дървото/?

Вярно е, че тук епосът прави уговорката, че „еволюциониралите” хора все пак не са възникнали просто така, а също са били родени от семето на Гайа Мартан.

Обаче като че ли Ахура-Мазда не е съдействал за появата им, като оставил формирането им на самотек.

Тук веднага се сещаш и за празнотите в естествознанието, и за липсата на преходно звено между питекантропа и неандерталеца, и за продължителните спорове между дарвинистите и Църквата…  

Какво е станало с времето с тази странни хора? Дали са измрели, дали окончателно са се превърнали в животни или пък обликът им с времето се е приближил до привичния за нас човешки облик?

Обаче те не живеели на свещената земя Хванирата, а населявали крайните каршвари, тъй като Хванирата била отдадена за живеене единствено на арийските племена.

Ахура-Мазда повелил така, че всеки арийски народ в Хванирата също си имал своя страна. Всяка страна трябвало да се дели на племенни владения или на области. Племето се състояло от родове, които от своя страна се състояли от семейства - това е напълно съвременен строеж на общността – на „килийки”.

Семейството, родът, племето, страната – всяко подразделение на общността си имало свой покровител, Рату. А над всички тези четирима Рату-съдии Ахура-Мазда поставил един върховен Рату – Заратустра.   

Маздаянският морал определя Рату за всички същества, както за живите, така и за неживите: за моретата, за птиците, за рибите и за зверовете… Рату пази намиращите се под неговата опека от злите планове на девовете, кара ги да живеят в съгласие с Истината.

Но главно внимание Господ отделял на Хванирата. Той сътворил в средата й Аряна Веджа, заедно с реката Вахви Датия / Благата Датия / и нарекъл тези места най-добрите места за живеене.

Видял Ангро Мейню тази цветуща плодородна земя и завидял с черна завист, и тогава създал на тази блага земя люта зима.            В Аряна Веджа настъпили седем зимни месеци и пет летни месеци, а според други източници имало десет зимни месеци и два летни. През тези месеци и водите били студени, и земята била студена и растенията били студени.

Мнозина свързват наименованието „зима” с името на легендарния цар на арийците Йима, отказал в безумната си гордост да стане първият пророк на новата вяра, като отнасят рязкото застудяване към последния период от неговото царстване.

И казал му тогава Творецът Ахура-Мазда така: „О неопетнени Йима, син на Вишвахванта! Над телесния мир настъпват зими със свирепи студове и ветрове… и облаците сняг ще бъдат големи… дори върховете на планините и бурните реки, стичащи се надолу, ще бъдат погребани под снега. С неизброими страдания ще се изпълни царството твое. Всички живи твари ще страдат… Спаси ти тази щастлива земя! Понеже ще я залеят водите, когато свърши зимата и снеговете се стопят…”

Мнозина изследователи тълкуват тези редове като ясно описание на все същата литосферна катастрофа – рязкото заледяване, а след това Всемирният потоп.

И ето какъв съвет дава Ахура-Мазда на Йима. За да защити все пак невинните хора от това предстоящо бедствие, той му заповядва да построи гигантска ограда – Вара. И там, зад тази ограда, да постави „семето на всички самци и самки, дето са величайши на тази земя, и семето на всички видове добитък, и семето на всички растения. И да направи от всички тях по една двойка, докато хората живеят във Вара…”

Нима това не наподобява Божия завет, даден на библейския Ной: да построи ковчег и да вземе на него по една двойка от всяка земна твар?

И също както Господ обяснил на Ной, как трябва да построи ковчега, така и Ахура-Мазда обяснил на Йима как да построи Вара.

Легендарната Вара се състояла от три кръга, затворени един в друг. От крайния имало девет прохода, от средния – шест, а от вътрешния кръг имало три прохода. И на тази оградена от злите ветрове територия Йима построил осемнадесет улици, а над територията сътворил отгоре й прозорец…

Що за странна обител е била тази, в която зеленеела трева и пеели птици, когато зад стените й царял лют студ и мраз?

Може би в древността било построено нещо, наподобяващо фантастичните „градове на бъдещето”, а „горен прозорец” бил наричан стъкленият купол над града, който имал многостепенна защита?

Само че къде се е намирал този град?

Сигурно си спомняте - Павел Глоба смята, че Аряна Веджа се е намирала на мястото на сегашния Аркаим. Това би било вярно, ако настъпилата зима е продължавала седем месеца в годината. Възможно е благодатният климат в прикаспийските степи и в степите край Волга внезапно да е станал суров, така че на жителите им да се е наложило да привикват към изменилите се условия на живот. И тогава никак не е възможно Аряна Веджа да бъде отнесена към територията на Иран, просто защото там изобщо няма зима.

Но съществува и друга теория, която просто сме задължени да споменем, макар че горепосочената е по-близка до сърцата ни.

Втората теория се основава на разминаването в текстовете на първоизточниците и се опира на онези от тях, в които се съобщава, че зимата е траела десет месеца в годината. Обитателите на Вара виждали как звездите, луната и слънцето изгряват и залязват само веднъж в годината, а годината като че траела един ден…

Привържениците на тази хипотеза отнасят Вара към полярната област, защото това описание съответства именно на онези места.

В такъв случай, що за оазис е съществувал в полярната област, дал възможност на нашите прадеди да се спасят? И защо в нито един друг епос не се споменава за това?

Но защо само в един? Ами легендата за съществуването на така наречената Земя на Санников? Нали се говори, че само преди сто години руски мореплаватели с очите си  видели сред вечните ледове благодатна топла земя, умивана от горещи източници?                         
Може би именно тази земя е била наречена Вара и именно там са се преселили ариите през периода на всеобщото заледяване?

А може би преданията отново излагат две различни събития под формата на едно единствено? Нали е възможно Аряна Веджа да е съществувала най-напред в Арктида, а след гибелта на материка, преселилите се в Евразия арии да са нарекли своята нова столица отново така, в нейна чест? Напълно е вероятно…

И в такъв случай няма противоречие между версиите. Просто в полярната област, във Вара /Земята на Санников?/ зимата траела по десет месеца, а в Приволжието – по седем. И на новото място за живеене на ариите им се наложило да прилагат навиците си, получени в Арктида, за да се укриват от лошото време…

Съоръжения, наподобяващи Аркаим, са откривани и в Средна Азия. Какъв климат е имало там в древността? А може би пък древните арии, мигрирали в този район, да са възпроизвели архитектурата на Вара вече с някакви други, сакрални и мистични цели, така както съществуват определени канони за проектирането на храмовете във всички световни религии? /.../

Впрочем, трябва да обърнем внимание на факта, че наименованията Аркаим и Арктида имат общ корен. Може би градът е бил наречен така в памет на загиналия материк?

Някои съвременни пилоти разказват, че сред тях има такова поверие: по-добре е да не прелитат над уралския Аркаим, защото над него се образували някакви странни вихрови движения, които могат да отхвърлят самолета или хеликоптера встрани и които по странен начин нарушават нормалната работа на приборите. Някакви особени сили действат в този малък участък от пространството, напомнящ Бермудския триъгълник.    

Въпроси, въпроси… „Авеста” ни поднася не по-малко загадки и тайни, отколкото египетските пирамиди, например. На човечеството тепърва му предстои да ги разгадава." 

 По  книгата на Дубровина Т.А., Ласкарева Е.Н. - „Заратустра”
/ със съкращения /.