Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
16.04.2014 10:53 - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Автор: dalida Категория: Политика   
Прочетен: 4051 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 09.04.2015 09:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                                                                    

                       
АНГЛИЙСКИ ПАРЛАМЕНТ - ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

                   Официално име: Обединено кралство Великобритания



                                image


Английският парламент е най-старият в света. Неговите корени могат да се търсят в традицията на англосаксонското кралство през 7–11 век, когато е съществувала институцията Витена гемот (Witenagemot на староанглийски означава „среща на мъдри мъже), наричана още Витан (Witan) – събрание, на което кралят свиква видни благородници и духовници, за да се съветва с тях по въпроси на своята политика.
С Магна харта се създава Общия съвет, преименуван впоследствие в Големия Съвет, състоящ се от призовани от краля представители на църквата и видни благородници.
За първи път се използва официалното название „парламент” през 1236 г. по времето на крал Хенри ІІІ (1216 – 1272). В него, както и в големия съвет се свикват представители на духовенството (епископи и абати) и аристокрацията ( графове и барони), т. е. участието е по право. Първоначално парламентите се свикват от кралете при конкретни поводи (например, когато трябва да се обсъжда събирането на данъци). Те са играли в консултативни органи, които нямат правомощията да решават, а още по-малко да приемат законодателни актове. Превръщането им в институция става постепенно през вековете.

През 1254 г. по конкретен повод се прилага изборност – по нареждане на Хенри ІІІ се провеждат избори на представители на графствата (измежду рицарите), които да дадат своите съвети на краля относно данъците и по този начин да неутрализират враждебната на краля позиция на благородниците.
Решителна крачка се прави през 1258 г., когато по време на събирането на Парламента в Оксфорд бароните изготвят и оказват натиск върху Хенри ІІІ да приеме набор от предложения, наречени „Разпоредбите от Оксфорд” .Предложенията предвиждат да се въведат постоянни правила в работата на Парламента и по-специално той да бъде свикван три пъти годишно, както и в него да участват представители на графствата и градовете Отказът на краля да приеме предложенията предизвиква бунт срещу него, оглавен от Симон де Монфор, граф на Лестър (виден аристократ от френски произход).
Първият парламент с участието на избрани представители на графствата и градовете се свиква от Симон де Монфор през 1265 г. В него заседават наред с висшите духовници и благородници и избрани представители от графствата (по двама от всяко графство измежду рицарите) и от градовете (по двама от всеки град). Първото заседание се провежда на 20 януари 1265 г. в Уестминстерското абатство. Схемата на участие в парламента на Монфор бива възприета от Едуард І, когато той свиква през 1275 г. своя пръв парламент и след това през 1295 г. при свикването на останалия в историята с името „Моделен парламент”. От 1327 г. всеки състав на Парламент включва и представители на народа. Така в него са представени: лордовете, общините (в смисъл на общностите от народа или иначе казано – от третото съсловие) и монарха. От 1342 г. възникналата през 1332 г. Камара на общините  заседава отделно от лордовете и краля.


След Стогодишната война (1337-1453) английската корона загубва феодалните си владения във Франция. По време на войната класовата борба се засилва. Мощен протест срещу засилващата се феодална експлоатация е избухналото в 1381 селско възстание под ръководството на Уот Тайлър. След продължителна феодална междуособица – т. нар. Война между Червената и Бялата роза (1455-85), в Англия се установява династията на Тюдорите (1485-1603), при която се поставя началото на абсолютизма. През XV в. развитието на стоковопаричните отношения довежда до почти пълно премахване на крепостничеството. От XVI в. масов характер придобиват огражденията, които заедно с морската търговия и пиратството създават основа за първоначално натрупване на капитала. Борбата за морско господство с Испания завършва с победа на Англия. Абсолютната монархия на Стюартите (1603-49) и феодалният произвол спъват капиталистическото развитие на Англия. Английската буржоазна революция (1640-60) утвърждава капитализма и установява буржоазен строй в Англия. Възникват партиите виги и тори (по-късно – Либерална и Консервативна). През XVII и XVIII в. след успешни войни с Холандия и Франция Англия (от 1707 официалното й име е Великобритания) завладява Индия, Северна Америка, остров Малта, Цейлон, Капската колония и други. След Войната за независимост в Северна Америка (1775-83) от Великобритания се отделят 13 английски колонии. От 60-те години на XVIII в. в страната се поставя начало на промишлен преврат, който довежда до големи изменения в социалната структура на английското общество. В I половина на XIX в. Великобритания е вече типична капиталистическа държава, в края на XIX в. става най-голямата колониална империя, като завладява и Нова Зеландия, Бирма, Египет, Судан, Южна Африка и окончателно завоюва Индия. Великобритания води колониални войни против Китай (т. нар. “опиумни войни”) и Афганистан и участва в Кримската война (1853-56).

В началото на XX в. Великобритания изгубва своя промишлен монопол и икономически изостава от САЩ и Германия. След Втората световна война, в която е страна-победител, Британската империя преживява криза, започва нейното разпадане – Индия, Бирма и много други английски колонии получават независимост. В периода 1945-51 страната се управлява от лейбъристкото правителство на Кл. Атли. Великобритания взема участие в осъществяването на плана “Маршал”. Тя е една от организаторките на НАТО (1949); предоставя на САЩ правото да създават военни бази на английска територия. Следващите правителства – на У. Чърчил (1951-55) и на А. Идън (1955-57), са консервативни. С дейното участие на Великобритания се сключват Парижките споразумения от 1954. В края на 50-те и началото на 60-те години във връзка с ускорения процес на разпадане на колониалната система значителна част от английските колонии, главно в Африка, стават независими държави. Консервативни правителства – на Х. Макмилан и на А. Дъглас-Хюм, управляват страната съответно в периода 1957-63 и 1963-64. Лейбъристкото правителство на Х. Уилсън (1964-70) се опитва да стабилизира английската икономика със социално непопулярни мерки. От юни 1970 е сформирано консервативно правителство с министър-председател Е. Хийт. Става член на ООН през 1945.


Великобритания е една от икономически най-развитите страни. Има крупни монополи: "Шел"(които никой не закача), "Империал кемикъл къмпани индистриз", "Бритиш петролиъм", "Юнилевър" и др. В банковата сфера господства Английска банка и "Голямата петорка" банки. 70 процента от националния доход идват от промишлеността, търговията и транспорта. Преобладава тежката промишленост - машиностроене, корабостроене, самолетостроене, нефтена, военна, електродобивна, добив на въглища, черна, цветна металургия и др. Около 70 процента от земята се владее от лендлордовете, които я дават под аренда. Интензивно селско стопанство с месо-млечно животновъдство. Икономиката на Великобритания е четвъртата по големина в света и втората в Европейския съюз. Страната е основна международна търговска сила. Тя е съставена (по реда на техния принос) от икономиките на Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия и осигурява висок жизнен стандарт. Това се дължи на факта, че е добре развита и разнообразна пазарна икономика с разрастващи се усуги, подобряващи социалното благосъстояние. Лондон се счита заедно с Ню Йорк за водещ международен финансов център. През 1979г., Британското правителство приватизира повечето държавни компании като "Бритиш стийл", "Бритиш еъруейз", "Бритиш телеком", "Бритиш коал", "Бритиш аероспейс", "Бритиш газ", въпреки че в някои от случаите правителството запазва златния дял в тези компании. Лейбъристкото правителство продължава политиката на приватизация на своя предшественик като освен това насърчава публично-частните съдружия (частична приватизация) в сфери като Националната Система за Контрол на Въздушния Трафик. Великобритания има големи резерви от въглища, природен газ и петрол; производството на енергия представлява 10% от БВП, един от най-високите дялове в сравнение с други промишлени страни. Благодарение на петрола от Северно море през 90те Великобритания става нетен износител на въглеводород и вторият по големина производител на петрол в Западна Европа след Норвгия. Около 80% от електричеството на Великобритания в момента се произвежда от изкопаеми горива.

Страната е осмият в света производител на въглеродни емисии като произвежда около 2.3% от всички, добивани от изкопаемите горива. Селското стопанство е интензивно, високо механизирано и признато от европейските стандарти. То удовлетворява около 60% от нуждите от хранителни продукти, използвайки само 1% работна ръка и допринася за около 2% от БВП. Около 2/3 от производството е посветено на отглеждането на добитък, 1/3 на посеви. Основните култури са жито, eчемик, овес, картофи, захарно цвекло, плодове и зеленчуци. Добитъкът, който се отглежда са крави и овце. Великобритания е една от водещите риболовни страни. Производството продължава да запада прогресивно. През 60те и 70те по-голямата част от тежката индустрия е управлявана от правителството и не успява да отговори на световните пазари.

Държавните индустрии са разпродадени и през 20 век повечето от тях са закрити, тъй като не могат да се конкурират. Секторът на услугите е преобладаващ сектор в икономиката на Великобритания. Лондон е най-големият световен финансов център, с финансови услуги разположени на 2 района ‘The City’ (Лондон-град) и Docklands. В ‘The City’ се намират Лондонската Стокова Борса, (акции и облигации), Лондонското Застрахователно Дружество и Британската Банка. The Docklands започват своето развитие през 80те и сега е дом на финансовото министерство както и на няколко важни финансови институции (като Barclays Bank и Citigroup). Има около 500 банки с офиси в ‘The City’ и Docklands.

Туризмът е шестата по големина индустрия във Великобритания, допринасяйки 76000 милиона паунда за икономиката. В него са заети 1 800 000 човека на пълен работен ден – 6.1% от работещото население. Хазарта във Великобритания във всичките си форми представлява само малка част от икономиката. Тези, които са обложени, са казината и държавната лотария както и букмейкърите. Пазара на имоти на Великобритания прогресира през последните 7 години и в някои области цената на имотите се утроява за този период. Увеличението в цените се дължи на няколко причини – по-голям растеж, добре управлявана икономика, ниски лихвени проценти, многото имигранти от Източна Европа и ръста в инвестирането на имоти.


Във Великобритания се намират някои от водещите университети в света, сред които университетите в Кеймбридж, Оксфорд и Лонодон. Има два типа училища - публични и държавни. Публичните се финансират от тези, които ги посещават и са по-популярни сред богатите граждани. Държавните училища са финансирани от държавата посредством данъци.
Страната е родина на много велики учени, изследователи и инжинери: Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Адам Смит, Джеймс Кларк Максуел, Лорд Келвин. Тук са изобретени парният локомотив, ваксините, телевизията, железниците, двигателя с вътрешно горене, както и реактивния двигател.

Според доклад от 2006 година Великобритания има най-продуктивната изследователска дейност след тази на САЩ.
Уилям Шекспир е без съмнение най-популярния писател в историята на английската литература. Други извесни имена са сестрите Бронте (Шарлот, Емили и Ани), Уилям Текери, Джон Милтън, Оскър Уайлд, Х.Г.Уелс, Чарлс Дикинс, Робърт Луис Стивънсън, Уолтър Скот, Артър Конан Дойл, Джордж Оруел. Значимите поети са Лорд Байрон, Робърт Бърнс.

Страната е родината на някои от най-известните звезди на рокендрола: Бийтълс, Блек Сабат, Дейвид Боуи, Куийн, Лед Цепелин, Пинк Флойд, Ролинг Стоунс и много други.
Начало***Европа
Политическа система, право и управление
Великобритания -- Политическа система, право и управление --

Великобритания е конституционна монархия, в която кралската власт е формална и има предимно представителни функции.Въпреки че се състои от Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, Обединеното Кралство е страна, управлявана като едно цяло с конституционно създадена законодателна власт. Главата на държавата и теорeтичен източник на изпълнителна, съдебна и законодателна власт в Обединеното Кралство е британският монарх, към днешна дата това е кралица Елизабет II. По традиция избира лидера на най-голямата партия от Камарата на Общините за Министър Председател, въпреки че по закон Кралицата има право да избере всеки британски поданик, дори и да не е член на парламента или на Камарата на Лордовете. Монархът дава кралско съгласие на законопроект, приет от Английския парламент, макар че теоретично той има възможността да не го прави. Според съвременните конституционни традиции кралското съгласие почти никога не се отхвърля. Кралицата разпуска парламента по предложение на Министър Председателя, въпреки че Нейно Величество има право да го освобождава когато пожелае. Други права, които притежава Кралицата, наречени изключителни права като например назначаването на министри и обявявяването война се упражняват от Министър Председателя или Кабинета. Днес Нейно Величество изпълнява основно церемониална роля. Найната власт е ограничена от общественото мнение и традициите, въпреки че упражнява 3 основни права: правото да бъде консултирана, да съветва и правото да предупреждава. Министър Председателите провеждат ежеседмични поверителни срещи с монарха. На практика политическата глава на Обединеното Кралство е Министър Председателят (Тони Блеър от 2ри май 1997) Правителството представлява изпълнителната власт на Великобритания. Назначен от монарха, Министър Председателят избира останалите министри, които образуват правителството и играят ролята на политически глави на различните министерства. Кабинетът се състои от около 20 от най-старшите министри. Както и при други парламентарни системи на управление, изпълнителната власт (наречена правителство) е отговорна пред парламента – успешем вот на недоверие може да принуди правителството или да подаде оставка, или да настоява за закриване на парламента и за избори. На практика парламентарните членове от най-главните партии са строго контролирани за това дали гласуват съобразно с политиката на всяка партия. Ако правителството има мнозинство, тогава е рядко явление при гласуване на определен закон да загуби много гласове. Правителства с малко мнозинство, или коалиционни правителства са много по уязвими. Кралицата – Елизабет II Министър Председател – Тони Блеър, Лейбъристката партия Заместник Министър Преседател- Джон Прескот, Лейбъристката партия Министър на финансите – Гордън Браун, Лейбъристката партия Председател на Камарата на лордовете и министър на правосъдието – Чарлс Фалконър, Лейбъристката партия Председател на Камарата на Общините – Майкъл Мартин, Лейбъристката партия Парламентът е центърът на политическата система в Обединеното Кралство. Той е върховен законодателен орган. Парламентът е двукамaрен, състоящ се от Камарата на Общините и Камарата на Лордовете. Камара на Общините Великобритания е разделена на абсолютно равни парламентарни избиратели, всеки от които избира член на парламента за Камарата на Общините. Почти винаги има партия с абсолютно мнозинство в Камарата. В наши дни всички Министър Председатели и лидерите на опозицията са избирани от Камарата на Общините, а не на Лордовете. Парламетът съвещава в Уестминстърското Абатство. Камара на Лордовете Камарата на Лордовете някога е била наследствена и аристократична камара. След като няколко основни реформи са почти завършени, сега тя се състои, както от наследствени членове и епископи от Английскта църква, така и от назначени членоже, чиито наследници нямат право да заседават в Камарата. Ролята на Камарата на Лордовете е да преразглежда, създадените от Камарата на Общините закони като тя има властта да предлага подобрения и да упражнява прекратяващо вето – тя може да отложи приемането на закон, който не одобрява за 12 месеца.


По традиция налагането на вето е ограничено – Лордовете не могат да наложат вето върху законопроектите, свързани с пари. Държавната служба е постоянно политически независима организация, която подпомага правителствените министри в изпълнението на задълженията им. Конституционната му роля е да подкрепя правителството, което е на власт, независимо на коя политическа партия принадлежи. Противно на някои други демократични държави, най-старшите държавни служители остават на поста си дори и след смяна на правителството. Ядрото на Държавната служба се състои от няколко Mинистерства на външните работи. Всяко от тях се ръководи от един старши министър, подпомаган от малък екип от младши министри. В повечето случаи старшият министър е известен като Държавен Секретар и е член на Кабинета. Аднимистративното управление се ръководи от главен държавен служител, известен в повечето министерства като Пожизнен секретар. Мнозинството от персонала в Държавната служба работят в изпълнителни агенции, които са отделни операционни организации, даващи сведения на Министерствата. Делегиране на Власт Освен Камарата на Общините, Шотландия има свой собствен парламент, а Уелс и Северна Ирландия имат национални законодателни и съвещателни органи. Англия обаче е пренебрегната от правителсвото на Великобритания. Този факт е довел до формирането на демократични групи, настояващи за реформи като Кампанията за английски парламент. Въпреки че някои от новите органи с делегирана власт имат някакви законодателни и други права, не могат да се сравняват с властта на британския парламент. Освен това като зависими системи на управление, те нямат конституционното право да съществуват и техните права могат да бъдат разширявани, ограничавани и променяни от Указ на британския парламент. Великобритания е разделена на множество различни видове местни власти, които от своя страна се подразделени на провинциални области, а някои градски области на общини. Общинският съвет ръководи местните власти.

Освен местните власти има още няколко власти, осигуряващи публичната безопасност – полиция, пожарна, Бърза помощ, брегова охрана, планински спасителни отряди. Местните власти са отговорни за неща като администриране на образованието, градския транспорт и управление на публичните места. Местните власти често се занимават с общинска политика. Общините имат също съвети и някои от тях се известни като градски съвети. Тези съвети са съставени от избрани общински съветници, а в по-малките общини се използва пряката демокрация. Във Великобритания има две общи системи на местно управление. Старата система е на две нива – селски и градски съвети, подчинени на съветите на графствата.

Селските съвети са отговорни за събирането на отпадъците, даване на разрешително за строеж и др. а градският съвет има допълнителни отговорности за поддръжката на магистралите, съоръженията, предназначени за развлечения. Съветите на графствата са отговорни за образованието, обществените услуги, някои видове обществен транспорт и др. Единните власти, които функционират в Шотландия, Уелс и в много други области в Англия, са комбинират и трите вида съвети в едно. Великобритания е член на Европейския съюз. Като такъв, британските поданици избират членове на Европейския Парламент да ги представляват в Европейския Парламент в Брюксел и Страсбург. Великобритания избира 78 члена. През последните години има известно разногласие и в двете основни партии за това, дали Великобритания трябва да засили връзките си с Европейския съюз, да остави нещата така, както са или да ограничи международната власт на Европейския съюз.


Научете още от тук:
http://www.psp-ltd.com/uk_stat_bg.htm





Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kostadin - Забравила си независимите острови ...
16.04.2014 11:03
Забравила си независимите острови под прякото управление на кралицата майка.Там можеш да си назначиш фиктивен управляващ на краденото ,защото са специална офшорна зона ,където съществува официално фиктивно управление на капитала вложен в техните банки
цитирай
2. dalida - Пропуснато,но не е фатално
16.04.2014 11:11
островите където и да се намират почти на 90% са офшорни зони. Затова информация за тях се намира трудно. Офшорките са начин да си "изперат" парите всички, престъпници, бизнесмени, мафиоти или търговци с бижута. Не е тайна че и нашите - чужди банки също изпират доста пари. Парите са за това. "Някои хора ги перат, други ги -ядат". Парите са разменно средство.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
16.04.2014 12:16
През 14-ти век, по време на Стогодишната война , населението на днешна Великобритания е било по малобройно от това на България.
След това турците, колониализмът са допринесли за днешното дередже!
Иначе е страна на традициите. Когато населението нараснало, трябвало да се увеличи броят на депутатите. Но това дълго не се осъществявало, защото броят на столовете бил фиксиран, нямало как да се внесат нови
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156393
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031