Откъс от книгата "Кодексът на самурая"  на Дайдоджи Юдзан.

Винаги на бойното поле

За желаещия да бъде воин е от съществено значение да утвърждава в ума си духа на битката 24 часа в денонощието, независимо дали ходи, стои, седи или се е излегнал.
Нашата страна се различава от другите по това, че в нея дори и последният търговец, селянин или занаятчия е скътал някой ръждив, стар, къс меч.

Такъв е обичаят на хората от воинският народ на Япония, това е Пътят на боговете, останал неизменен десет хиляди поколения наред.

Така или иначе хората от трите съсловия ( търговци, селяни и занаятчии ) не са воини по призвание. Във воинските домове дори слугите и лакеите следват един установен обичай – никога да не се разделят с късият си меч. Не ще и казване, че самураите нито за миг дори не свалят меча от пояса си. Един истински воин е винаги готов за битка – до степен, дори когато се къпе да има под ръка тъп или дървен меч.

Това произтича от стремежа му да подържа бойният дух у себе си. С такава нагласа той е у дома си, а още повече когато се отправи на път. Тогава трябва да има предвид възможността да налети на някой луд, пиян или на всякакъв род глупаци по пътя или дори в мястото, за което се е запътил.

Има една стара поговорка: “Излезеш ли от портата, все едно си видял врага”. Тъй като онзи, който се е посветил на воинското поприще винаги запасва мечовете си отстрани, той никога не забравя духа на битката.

Щом бойният дух не го напуска, то той винаги ще помни и смъртта. Препасалият мечове самурай, чието сърце не е изпълнено винаги с боен дух, по нищо не се различава от търговеца или селянина, макар да е приел облика на воин.

Като имал предвид всичко това, един от старейшините на клана Такеда Шинген, в провинция Кай, особено изкусен стрелец с лък, държал на стената си окачен свитък с думите:

“Живей винаги на бойното поле”.