Бившият главен секретар на Министерство на финансите Тенчо Попов, който е нумизмат от 40 години, разполага с факти, че Солун и Епир са били част от нашата територия. С помощта на монета той доказва, че Иван Асен е превзел целия Епир заедно със Солун и като управител там е сложил Мануил. Това е станало след Клокотнишката битка. Уповавайки се на монетите, той развенчава истинността и на други исторически събития, за които разказва пред Фрог нюз.

- Г-н Попов, твърдите, че Солун е бил част от българската територия.  Какви са вашите доказателства?

- През 2013 година на един аукцион в САЩ се появи монета, която беше грешно описана като издание на Ангелите  – последните византийски императори преди превземането на Константинопол през 1204 година от  латинците през IV кръстоносен поход. Монетата е известна и е описана в нумизматичната литература като издание на Мануил Комнин Дука в Солун от 1230 до 1237 година. На монетата от лявата й страна е деспота, от дясната – царска фигура, която коронясва деспота. В литературата е описана като монета на Мануил със Свети Константин. Единственият светия от царски произход е Константин Велики. От всички публикувани екземпляри е виден само надписът при лявата фигура на Мануил, при дясната фигура няма запазен надпис. Новопоявилата се монета за първи път показва надписа и от другата страна. Там пише ЦР Асен, т.е. Цар Асен. Това преобръща историята – показва, че след 1230 г. , след Клокотнишката битка Иван Асен е издигнал Мануил- брата на победения Теодор Комнин Дука, в деспотско достойнство и му е възложил управлението на Солун. Така че той е деспот от българския царски двор, което практически означава, че Иван Асен е превзел целия Епир заедно със Солун и е управлявал новозавзетите територии чрез своя деспот Мануил.. Целият Епир и Солун са част от българската държава. Историята на победената Солунска империя и досега е едно бяло петно. Дори се водят научни спорове дали Мануил управлява като деспот на своя брат или като император. Всички небългарски византолози твърдят, че България никога не е владяла Солун. Всъщност тази монета потвърждава написаното в българските извори. Такъв извор за българската история е колоната на Иван Асен, която се съхранява в църквата „Свети 40 мъченици”. В житието на Света Петка, писано от патриарх Евтимий век и половина по-късно, също се казва, че Иван Асен е превзел Солун.

Имаме и друг автентичен паметник, доказващ тази теза. Това е грамотата, дадена за свободна търговия от Иван Асен на Дубровник, където се казва, че дубровнишките търговци могат да търгуват свободно в неговото царство от Видин през Търново,  Средец, Драч и Солун. Всички тези извори не са използвани пълноценно от западната византология.

Монетата всъщност е първото автентично материално доказателство за това, какво се е случило със Солун след 1230 година. Иван Асен е завладял Солун и цяла Тесалия и е възложил на Мануил, правейки го деспот на българския царски двор, да управлява Солун от името на българския цар. Това преобръща и друга представа – че през 13–ти век деспотите нямат управленски функции. Тезата се опровергава от историческите реалности. Михаил II управлява целия Епир след 1252 година, когато става деспот  на Йоан III Дука Ватаци . Синът на Теодор Комнин- Йоан Дука, сваля императорските знаци от себе си и приема деспотско достойнство от същия Йоан III Дука Ватаци през 1241 година, след смъртта на Иван Асен. Новото познание, което ни дава монетата, обяснява съвсем логично всички събития в Солун, защото когато Иван Асен преговаря с Ватикана да ролучи от там независимост на българската църква, по същия начин и Мануил се обръща към Ватикана с идеята да признае върховенството на папата.  

Когато Иван Асен тръгва да преговаря с константинополския патриарх за независима българска патриаршия, преговорите започват с това българската църква да се върне първо в лоното на Константинопол, тъй като до тогава е била подчинена на Рим като българска архиескопия. По същото време и западните гръцки диоцези,разположени в управляваните от Мануил земи, също се връщат в лоното на константнополската патриаршия. Това потвърждава факта, че Мануил не е действал самостоятелно, не е водил външна политика, а е следвал политиката на българския цар. Монетата е изключително ценно свидетелство за това, което се е случило в България по това време и преобръща всички утвърдени от науката представи.

Един от най-известните византолози Божидар Ферианчич в прословутия си труд „Деспотите във Византия” изрично подчертава, че България никога не е владяла Солун през 13–ти век, но тази монета го опровергава. Ние имаме първото материално доказателство за това, че България е владяла Солун по време но Мануил Комнин. Монетата е корубеста, отсечена е от предната и задната страна с по 2 половинки –  2 половинки за лицевата страна и 2 половинки за опаката страна. Тази технология се е използвала в края на 12-ти и началото на 13-ти век. Категорично не е фалшификат, тъй като технологията за отсичане на корубести монети все още не може да бъде точно възпроизведена. Монетата носи белезите на отпечатване с два печата на опаката и лицевата страна, защото се разминават двете половинки при зрънчестия кръг и това е много видимо.

- Българските специалисти потвърждават ли тезата ви?

- Константин Дочев потвърди автентичността на монетата. Той е най-добрият специалист по средновековна нумизматика в България. Работи в института по археология на БАН. Монетата е забелязана и от Ross Glanfield  от Австралия, който поддържа сайт за късните византийски монети. Неговото мнение е същото - Иван Асен коронясва Мануил Дука като деспот.

- Вие сте известен като финансист. Откъде е този исторически интерес?

- Дядо ми е бил колекционер от 20- те години на миналия век и ме е обучавал още като дете. От 40 години имам интерес в областта. Наследил съм неговата колекция и съм я доразвил. Сега съм член на управителния съвет на Съюза на колекционерите. Опитът обаче идва след многогодишно вникване в историята до нейните най-дребни детайли.

- Какви са проблемите на българската средновековна нумизматика?

- Има няколко грешни идентификации на монети. Тодор Герасимов прави идентификация на едни монети, като ги приема за издание на Мицо. Мицо обаче е бил претендент за трона след смъртта на Михаил II Асен. Понеже Герасимов смята, че това са монети на Мицо, в българската история е записано, че Мицо е бил български цар през 1256 година за кратко. Това не е вярно, тъй като той е бил претендент и разбира се никога не е сякъл монети. Това са всъщност монети на Михаил II Асен. Има много спорни монети. Такива са сребърните монети на Михаил и Ирина. Те са известни още от 1850 година, но са са приписвани на Михаил II Асен. Въз основа на тези монети е направен извода, че Михаил като непълнолетен цар е управлявал под регентството на своята майка Ирина. Това също е записано в българската история. Тези монети не са на Михаил II Асен. В момента са отдадени на Михаил III  Шишман Асен, но и тази идентификация е грешна. Те са монети на Михаил Асен, синът на Йоан III Асен, който през 1304 г. е претендент за българския трон. Когато Теодор Светослав опитва да се наложи и да стане български цар, византийският император Андроник II му изпраща послание: „Да опразниш трона, защото се пада на Михаил Асен”. Михаил Асен е негов племенник. Майка му Ирина е сестра на Андроник. Опитват се да го наложат като български император и точно тогава са изсечени тези монети, които да пропагандират идеята, че Михаил е български цар. Освен с пропагандна цел те са изсечени и за да може да заплати с тях услугите на каталанските наемници. Планът е бил те да влязат в България и да го сложат на трона.

В Хрониката на Рамон Мунтанер се описва каталанската кампания в началото на 14-ти век във Византия. Там изрично е казано, че Андроник  II е искал да сложи Михаил Асен като цар на българите, като го противопостави на враждебния кам Византия  Теодор Светослав. От друга страна, всички известни колективни находки на тези монети  са укрити до 1310 година. В този интервал от 1300 до 1310 година няма български цар с името Михаил.

 Корубестата монета: Мануил с Иван Асен

 Монетата с ЧР Асен

 Интервю на Даниела Николова