На 10 януари 1944г. в небето над София по време на най-мащабната бомбардировка на англо-американските терористи в героичен бой загива със смъртта на героите поручик Тома Боев.

Той пилотира изтребител "Девоатин 520" - трофейна френска машина. Самолетът му получава няколко пробойни и се нуждае от гориво. След първата въздушна схватка кацва на летище "Телиш" край Плевен, ала заради пробойните началникът на летището отказва да го зареди. Но Тома Боев заявява:

"Какво чакате? В София избиват нашите майки! Зареждайте!".

Доблестният пилот разбира много добре състоянието на изтребителя си, но възпитан във войнски дълг и чест, решава на своя отговорност да излети. Тази смелост заплаща с живота си. Командирът му изпраща телеграма до неговите близки: "При повторен боен полет този ден загина поручик Тома Боев". (Посмъртно го удостояват с чин капитан). Оставя младата си вдовица Христина, с която поради войнския си дълг и постоянните бойни дежурства много вероятно не са успели дори да консумират брака си.

Поручик Тома Боев е роден на 4 /17 нов стил/ декември 1915г. в Сливен. Дядото на Тома - Димитър Боев, е участник в изгонването на гръцкия владика Кирил и епископ Хрисант от сливенската черква "Св. Димитър" през юли 1859 г. На 12 декември 1877 г. той е арестуван заедно с 24 сливенски първенци. Оковани във вериги, ги отвеждат в Цариград. Заточени са в Мала Азия. След Освобождението той става първият избран кмет на Сливен. Няколкократно е бил и народен представител. Бащата на Тома Боев, подполковник Йордан Димитров Боев, като младши офицер през Балканската война е раняван в боевете при Чаталджа и е кавалер на ордени за храброст. След като завършва полукласическата паралелка на Чинтуловската гимназия, следвайки семейната традиция, Тома се посвещава на военната кариера. Учи във Военното училище и се посвещава на авиацията. Изпратен е на специализация в Германия, а през юни 1940 г. е произведен в чин подпоручик. Постъпва в Първи пехотен полк в Божурище, а по време на войната е командирован на летището "Марино поле" в Карлово.

Неравните битки срещу английските и американските противници носят много страдания и разрушения в България. Те показват, че българските летци са достойни защитници на Отечеството. Избират смъртта пред поражението. Англо-американските удари не постигат целта си и Царство България не се изтегля от териториите, които са му отстъпени от съюзниците. Статистиката показва, че по време на въздушните боеве нашата авиация сваля 65 противникови самолета, а още 120 падат в резултат на повреди, причинени от нашите летци. Нашите загуби са 27 самолета и 23-ма пилоти. Цифрите обаче не могат напълно да разкрият героизма на пилотите ни, които по принцип се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, като в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на противника. Общо 66 български летци оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война."

Американският пилот лейтенант Едуард Тинкер докладва пред своя главнокомандващ:

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света!"

На 14 януари 2014 г. на родната къща на летеца Тома Боев в Сливен е открита паметна плоча (автор скулпторът Николай Султанов). Инициативата е на местната община, сдружението "Мати Болгария" и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Еничарите скоро ще подадат оставка, мръсниците -окупатори все някога ще се изтеглят от Родината, да им подскажем и да действаме за Освобождение. Имаме светлия пример на герои като Боев кое как се прави.