На 13 февруари 1943г. в София е застрелян от уродливите комунистически терористи Виолета Бохор Якова и Иван Буруджиев пред очите на малката си дъщеричка, която изтичала да отвори вратата на скромния им дом, Христо Николов Луков.
Виден български военен офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935-1938г.

Роден на 6 януари 1888г. във Варна. Завършва ВНВУ с 27-ми випуск През 1907г. Кариерата му като строеви артилерийски офицер го заварва като командир на отделение в 27-ми артилерийски полк към края на Първата световна война. Тогава комунисти и земеделци провокират бунтове сред войската. Войниците масово дезертират от фронта и тръгват към София. Врагът безпрепятствено навлиза в нашите позиции.

По това време отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. Войниците му се разбунтуват, напускат поста си и побягват към Радомир. Насреща напредва мощна сръбска пехотна част. Майор Луков останал съвсем сам зад четири оръдия започва трескава стрелба. Видяли трогателната сцена, трима овчари от близките села се притичват на помощ и започват да му подават снарядите. Стрелбата продължава цяла нощ и сърбите не успяват да преминат позицията. На другият ден е подписано примирието. Границата е очертана. Кюстендил остава в България. Полковникът, командвал сръбската пехота не може да повярва, че е бил спрян от един единствен човек – майор Христо Луков.

След войната офицерската кариера на Хр. Луков продължава като командир на полк (4 арт п.) и началник на Артилерийската школа. Той е автор на десетки научни трудове, някои от които и днес са основни пособия в областта на артилерията. На края на кадровата си кариера Луков е последователно командир на 2-та и 3-та пехотни дивизии.

През 1935г. е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов.
Генералският кръст на ген. м-р Луков е от 1-ва степен на ордена „За военна заслуга”. Генералът кавалер и на „Св Александър” (4 и 3 ст.) и немския Железен кръст (2 ст.) Заслужава си да обърнем специално внимание на факта, че Луков е двукратен кавалер на ордена „За храброст” – носител е на първи и втори клас на четвъртата степен на най-престижното отличие. Четвърта степен на В.о.Хр. се дава на кадрови офицери от средните чинове за проявена храброст на бойното поле. Въпреки силните си политически позиции като член на Военния съюз и министър, неговите ордени за храброст не са плод на конюнктура, а са спечелени с кръв по фронтовете.

На 13 февруари 1943г. е застрелян от нелегални комунисти пред скромния си дом, къщичка някаква, с нищо не подсказваща че вътре живее бивш министър, генерал, човек с огромно политическо влияние. Убит е пред очите на малката си дъщеричка, която изтичала да отвори вратата.

Сред организаторите на убийството, представени като „добрите” герои във филма е Иван Буруджиев – партизански командир, впоследствие издигнат до генерал от народната армия. Тези два образа – на убития от засада офицер от кариерата и на издигналия се до генерал бивш терорист, много точно илюстрират злините, които комунистите причиниха на България и целия срив на българското офицерство, което причиниха, като поставиха недоучилите си другари – терористи, поклонници на чужда държава начело на българската войска.

От https://www.facebook.com/asen.videnov1914?__tn__=%2CdCH-R-R&eid=ARCua3l9Am80FHjRqH-mFMn3YvBt9kBC9XtOBBgr2U3DctiEOOOivv4VERV2wGGwy0vfRpwsItDqEC30&hc_ref=ARR6KH2FVJtmCvYTQZBIaZ5abKDdCgtZf_y9_zKIad6aSzbC_wRq68Ohwm9qaQlr2A4&fref=nf