Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2015 17:16 - И аз за котките - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 5666 Коментари: 10 Гласове:
12

Последна промяна: 08.04.2015 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                     На Деян Енев, моят учител в писането.

 

                       Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малко бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерка, бяха ходили на доктор. Първо си помислих, че нещо с тях двамата...и предпазливо и тактично го попитах.
                      - Ааа, не за нас, водихме Маца на доктор- и тогава видях, че в скута си жена му беше гушнала една дългокосместа ангорка.
                         После се уговорихме да се връщаме заедно за Търново. Тогава не си спомням поради каква причина бях без колата. Карах една самара, съвсем нова, товарех я като добиче с кашони, нали бях от първите, търгуващи със специализирана хартия. Добри времена бяха.
                         Десет минути, след като на другия ден се настаних в очуканата лада на Радо като пет пари в кесия, вече съжалявах, че не съм си хванал рейса. Предната седалка липсваше, вътре беше голяма натурия.  Радо ентусиазирано плямпореше през целия път, а на задната седалка жена му се мусеше непрекъснато, гушнала писаната. Първо минахме през студентските общежития, където по онова време живееше синът им. Радо за десет минути изтараши и пререди цялата кола, натъпквайки я с празни буркани, одеяла, книги и дявол знае какво още. Беше много добър в пренареждането.
                       Някъде около Витиня вече бях разбрал, че котката нямала никакъв шанс, била болна неизлечимо от някаква онкологична болест. Само когато ми разказваха как са я водели из цяла България по доктори, само тогава Цурата, жената на Радо, се оживяваше и ставаше по-приветлива с нас. Но, това беше за кратко.
                       Спускахме се по дългия наклон към Севлиево, когато приятелят ми разпалено обясняваше как заради този простор наоколо никога не си е представял, че може да живее другаде.
                       - Каква зеленина, какви сини баири, каква природа, какъв въздух-почти викаше Радо. И тогава се случи нещо, което ме втрещи. Жена му, тази хубава булка, изведнъж се изправи на задната седалка, обърна се с гръб към мъжа си, цялата посиня като дънковия костюм, който много добре подчертаваше кръглите й форми и започна да съска като разгонена котарана.
                  
- Писна ми, направо ще откача, иде ми да се хвърля на пътя!

                     От какво се прояви тази нейна реакция, така и не разбрах. Дали от това, че писаната си отиваше, дали от това, че новата им къща от десетина години стои незавършена, а Радо е започнал нов етаж или пък нещо с проектантската организация, където двамата работеха не е вече както трябва…
                         До края на пътуването никой не промълви и дума. Но след месец разбрах, че любимата им котка е свършила земния си път. А след още месец Радо ми каза тихо, че с жена му са се разделили. Малко ми беше странно всичко това, но не зададох никакви въпроси.
                         Само си помислих, че ако котките живееха поне колкото бухалите, те двамата все още щяха да са заедно. Макар, че не знам някой да отглежда за домашно животно тази малко зловеща птица.

                                 Преди две-три години случайно се видях с Радо. Стори ми се побелял, малко попрегърбен, но все още предишното плямпало. Най-после бил завършил къщата, но не живеел в нея. Отстъпил я на сина си. Моткал се някъде по обектите на страната и само понякога се връщал вкъщи, при новата си жена. Пък тя била предишното му гадже, още преди Цурата. Старата любов ръжда…нали така се казва.
                          Изкушавах се да го попитам, имат ли си котка. Но според мен Радо не би допуснал втора такава грешка, та това много привързва и после е трудно да продължиш живота си, все пак котешкият живот не е кой знае колко дълъг. Няма да се учудя, ако те са първите, които за домашен любимец са си взели бухал...

     

             25.03. 2015.                           Любомир Николов

 




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Хубав разказ!
25.03.2015 17:53
На пръв поглед семпла история. Мъж и жена - приятели на автора, търсят навред лек да домашната котка. Но това не е обикновена котка. Сигурно има някаква фаталистична връзка межу съпругата Цурата и котката. Котката умира и брака на Радо и Цура свършва. Любомир би могъл от това да направи световен разказ, но той се задаволил с по-скромната цел - хубав разказ с почтително отношение към своите приятели.

Поздравления!
цитирай
2. lubara - Поздрави,sande!
25.03.2015 18:46
Е, сценарият на " Войната на семейство Роуз" вече е написан....шегичка.
цитирай
3. syrmaepon - Много често житейските предизв...
26.03.2015 10:57
Много често житейските предизвикателства се оказват твърде големи. Трудиш се неуморно, а мечтаната почивка в планинска къща е все така далеч. И един ден мечтателите не дочакват края и се разотиват.
цитирай
4. lubara - Поздрави, syrmaepon!
26.03.2015 12:52
Сирма, пътят е дълъг. И понякога се появява умора на материала.
цитирай
5. donchevav - Щастливият ми следобед! И не само ...
26.03.2015 16:15
Щастливият ми следобед! И не само защото прочетох нещо за любимите ми котки! Поздравления за разказа! Впечатлена съм! Такъв размах, такива обобщения - с такива лаконични изразни средства - уникално! Санде е прав - този разказ трябва да види друга съдба!
Благодаря, lubara! Поздрави!
цитирай
6. lubara - Поздрави, donchevav!
26.03.2015 17:32
Мила ми Венета, а искаш ли и за кучета. Ако да, прочети от 24.01.2012. " Лошото и доброто Фокси". Благодаря за одобрението, нямам въображение и търпение да разширя историята. Пиша отведнъж, без да мисля много, много, направо хич!
цитирай
7. donchevav - Мила ми Венета, а искаш ли и за куч...
26.03.2015 18:47
lubara написа:
Мила ми Венета, а искаш ли и за кучета. Ако да, прочети от 24.01.2012. " Лошото и доброто Фокси".


Да, обичам разкази за кучета! Благодаря ти! Но с този линк ти ме прати в ада, скъпи lubara:))) Образът на невинното бедстващо куче и мъченическата му смърт ще ме преследват дълго време...Какво да се прави – женско любопитство и доверчивост – приемам последствията:)))))!
Хубава вечер!

цитирай
8. lubara - Поздрави, donchevav!
26.03.2015 18:55
Животът е ад и рай, все пак понякога истината боли. Хубава вечер и светлина в душата!
цитирай
9. panazea - Много истинска история .
26.03.2015 22:23
Без мъж може , без котка не може.
Аз пък мислех , че ще е някоя отегчителна история за котката чудо , каквито ми разказват влюбените в котките приятели. Както винаги разказваш забавно и интересно ! Поздрав! Панацея
цитирай
10. lubara - Поздрави, panazea!
26.03.2015 23:05
Не съм любител на напудрените истории. Във фейса нямам снимки на торти, пасти, цветенца-картички и тем подобни. Благодаря за одобрението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575380
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031