Участници:
Госпожица Юлия
Хубавецът
Никакъв
Смотаният
Началникът
І.
Началникът е възложил на четирима служители да изпълят спешна задача на компютрите си нощем в офиса. Красивата г-ца Юлия има други намерения. Тя се закача с Хубавеца, сяда на бюрото му, предизвиква го, съблазнява го. Соловата й партия продължава дълго. Следва па де дьо. Накрая го отвежда през вратата в друга стая.
II.
Идват на сцената, Хубавецът сяда пред компютъра си и потъва в тъмнина. Видимо разочарована, госпожица Юлия започва да съблазнява Никаквия. Играта е по- кратка. Отвежда го в другата стая. След завръщането им, Никаквият потъва в тъмнина, а госпожица Юлия се насочва към Смотания. Той се дърпа, отказва, възразява, проваля любовната игра.
ІІІ.
Началникът е гневен, защото задачата не е изпълнена, а предвид причината, грубо настоява госпожица Юлия да му се отдаде. Па де дьо. Тя отказва и бива уволена.
ІV.
Видео-стена изобразява мисълта за манастир. Госпожица Юлия танцува с къса дебела верига, която често символизира домино, когато е поставена пред очите. С края на танца образът преминава на видеостената. От видеостената една ръка „откъсва” листа със сцената на танц сред манастира.
V.
Видеостена изобразява изложба. Централна картина е госпожица Юлия в родопска носия. Пред картината мъжки кордебалет изпълнява танц, изразяващ възхищение от красотата. От видеостената една ръка „откъсва” листа със сцената на изложбена зала
VІ.
Финал.
Госпожица Юлия, самотна у дома, пред компютър. Отегчена става и танцува. Често спира замечтано пред фотографии от младоста и пред прозореца, гледайки навън.
По-чистоплътно е да има избори
Роди се нова политическа звезда – варнен...
например..Баронеса Мюнхаузен,плаче..
Нешо скърца в морето й пак.
Без да знае защо, се разплаква.
Гребва шепа от топлия мрак,
разпилява се...и ме очаква.
Нещо призрачно все й тежи,
и затиска я в старото блато.
Във плача си неспирно кръжи,
и превръща ръждата ми в злато.
След хиляди години без дъх
се измъква сама за косите.
Празнотата й, скучен стар плъх,
се разтваря красиво в сълзите.
Долетява до моя бордей,
сяда кротко и пее във здрача.
Моят хаос е тих мавзолей.
Баронеса Мюнхаузен плаче...