Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2010 16:55 - "Срещи с Буров" част IV
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 4826 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 21.09.2012 11:49


Ние действахме на принципа на царете. Те винаги, по всяко време, имат ръководни хора във всяка една партия.  Те, чрез своя агентура, ръководят тези партии.

Армията е висше училище за създаване на добри навици - запомнете това от мене, господин Памукчиев.
Армията е най-висшата школа за трудолюбие.
И колкото по-стегната е една армия и по-дисциплинирана, толкова по-добри работници възпитава. Независимо къде ще работят те - в полето, в работилниците, те са хора научени на труд. На ред и дисциплина.

Аз имах в моята банка един началник, който искаше да става киноартист на младини. Прекрасен човек. Прекрасен мъж, хубавец, но болен на тема кино, киноартисти.
Клерк Гейбъл, Хари Бор, Цезар Ромеро, Наваро, Рудолф Валентино. Болен. Аз му казах един ден: " Иди на стаж при Васил Гендов, живее на улица „Тракия" № 2. Постажувай месец-два при него. Аз ще ти плащам заплатата напълно, но виж дали можеш и какво можеш. Ти си умен, роден си за банков експерт, за банков разузнавач, не си за артист, но провери. Може би се лъжа..."" Отиде. Поработи десетина дни и се върна. Той бе видял ужаса на мизерията. Бе видял мъките на твореца, който от нищо прави нещо.

Лесно ли се прави филм? Не. Не е лесно. Иска хора. Иска таланти. Иска пари. Иска внимание. Иска помощи от държавата. Изкуство се прави най-трудно в бедна страна, с беден народец. Голямото изкуство на Елада се роди в най-хубавите й тьрговски години. Венеция, Генуа, Флоренция и Тоскана станаха център на изкуството и на художниците. Тогава, когато тънеха в злато, а корабите се връщаха натъпкани със стоки. Златото дава тон на всяко изкуство. Затова ореолът на светеца се прави от злато. Изкуството е ореол на човека.

Психологията като наука е ореол на науката, ореол на всичко.
- Вие много високо я цените, но защо другите не я ценят?
- Защото не я познават. В Лондон, Оксфорд и в Кембридж се изучава дипломатическа психология, търговска психология, психология на масата, психология на управника, на държавника. Там изпитите по психология са едни от най-тежките. Ако в правото „Теория на правото" е главна и основна наука, ако в армията „Стратегията" е висша наука, то в живота на човека, на народите, психологията е висша наука. Банкерът- евреин или българин, само като види просителя на заеми, отгатва за миг какво представлява той. Търговецът пък почти 90 на сто знае кой клиент ще купи и кой не. Ученият човек е човек безпомощен в живота. Той е пленник на науката си и става безпомощен в живота. А простият човечец, това дяволче, то пък знае кой учен може да измами и кого няма да успее да измами.

Това важи най-вече за циганите. Те са най-ловката и най-прозорливата раса. Те стоят гладни, но мислят.
Те не работят много, като селяните, но живеят на техен гръб. Селото храни циганията и циганското племе в България.

В Унгария циганите са музиканти, певци, а циганките - първи любовници и бар-дами в кабаретата. Те са красиви, интелигентни и сластни жени. Превърнали са изку¬ството си в култ. Циганката в Будапеща стои сто глави над циганката-любовница в България. В нашите кабарета почти не се допушат циганки, а в Унгария е по-друго - светът отива в Унгария заради унгарските циганки. Всички шлагери за циганки са дошли от Унгарската Пуста, от Будапеща. Ах, ако правя кабаре, ще извикам унгарски циганки за актриси, певици и примадони. Това им е професията.

- Как преценявате Вие, господин Буров, отделните съсловия в България - банкери, фабриканти, търговци?
- О, ние банкерите сме като главнокомандуващите, като стратезите на армията. Фабрикантите са като началник-щаба на армията. Търговците са като капитаните, като офицерите. Всички заедно вършеем в един харман, но ние банкерите, командуваме парада. В армията дребните хора по-често стават храбри пълководци отколкото едрите. Едрите мъже водят легиони¬те на Цезаря, а Цезарят стои в палатката и дава заповеди. Аз знам, че Цезар е бил висок 1.60 сантиметра. Метър и шейсет, толкова, колкото е бил генерал Рачо Петров, Стефан Стамболов.

Дребните по ръст имат чувство за малоценност и се стремят да станат велики на слава, пари, чинове. Наполеон е бил също 1.60 сантиметра. Дребно човече, а титан по дух. За да се компенсира нещо на този свят , дребните мъже понякога го избиват на жестокост, на грабежи и на палежи, като Атила, като Чингис хан. Сталин е дребен човек.
Чан Кай Ши също е дребен човек. Ленин е бил дребен на ръст. Природата като че ли е решила да издига само дребните хора. Аз познавах Пашич, Симич, Недич, Татареску, Титулеску, Арман, Калинеску от Сърбия и от Румъния - те не бяха едри хора. Но познавах и американските дипломати и президенти - те бяха едри хора. В Америка има култ към едрите мъже - както ни ги описва и Джек Лондон. Аз не знам в тази страна дребен по ръст и дребен по дух човек да е станал президент.

В Япония Микадо е метър и половина. Но умът, умът е всичко. Човек с огромен ум трябва да се роди в огромна страна. Аз, който мога да направя прогноза за сто години напред, си останах дребен банкер в малка, дребна България. Геният не надскача ръста си в дребна, бедна и гладна страна. Той става или маниак, или нищожество. А често
завършва и в лудницата. Само парата е онази лодка, която може да изведе гения в морета и океани. В Аячо Наполеон щеше да е полицейски пристав - като баща си, но във Франция той стана Наполеон, ако бе в Америка, щеше да е Георг Вашингтон. Банкерите, като богати хора имат единствени самочувствие на гении, на пълководци. Вие, нашето поколение, господин Памукчиев, няма да разберете това. Не.

- Господин Буров, защо според Вас земеделското движение се роди в Добруджа, а не примерно в Севлиевско?
- Настъпвате ме по мазола. Тази тема и мене ме е в вълнувала. Защото баща ми е слагал основите на това движение заедно с чифликчиите в Добруджа през 1897-1899 година - с Холевич, с Ючормански, с Янко Забунов, а по-късно и Александър Пенчев.
- Баща Ви не е ли бил от Народната партия.
- Беше. Обаче земеделското движение, така както се развиваше до 1919 година, когато аз бях министър в първия кабинет на Стамболийски, бе в ръцете на заможните хора, на чифликчиите, на богатите стопани, а не на бедните. Именно Стамболийски и Цанко Бакалов-Церковски го обърнаха към бедните, които бяха 99 на сто в селата.

И те му дадоха облик, колорит, лице, както се казва. Това е сложен път, сложна история, която знаем само двама души - аз и Пекарев. Аз, като банкер и син на банкер. Пекарев, като скромен редник на това движение. Знаеше я тази история и Александър Пенчев от Търново, четири години по-млад от мене, земеделец с висше зeмеделческо образование, агроном, завършил науките си в град Табор, в тамошната Земеделска партия.
- Не е ли това същото училище, в което е учил Ангел Кънчев?
- Същото. Но когато е учил Ангел Кънчев, то е било средно училище. А по-късно , през 1847 година - академия.
Австро-унгарците, господин Памукчиев, са били умни хора. Те са създали една империя, която се е опирала на закона и на златото. Спрягали са само един глагол: “ работя". И са работили разумно, напрегнато по науката. Това са единствените хора в Европа, които първи са осъзнали, че трудът с основата на всичко. Нищо друго. Труд и само труд.
А труд прикачен към добра организация и ред, дава бляскави плодове. Ние, банкерите, знаем най-добре това, а след нас - военните. Ето защо в казармата войникът не се оставя никога без работа. Той трябва да работи. Не за да не мисли за лоши работи, за жени, а за да се научи на труд, на постоянство и на стегната, контролирана, организирана работа.

Армията е висше училище за създаване на добри навици - запомнете това от мене, господин Памукчиев.
Армията е най-висшата школа за трудолюбие. И колкото по-стегната е една армия и по-дисциплинирана, толкова по-добри работници възпитава. Независимо къде ще работят те - в полето, в работилниците, те са хора научени на труд. На ред и дисциплина.


Именно Александър Пенчев от Търново, през 1897 година се събра с Пекарев и с Цанко Бакалов-Церковски и решиха да създадат една организирана партия. Моят баща, който имаше, както Ви казах, петнайсет чифлика в Добруджа, забеляза това. И реши да вкара свои хора в това движение. Същото решиха да направят и Холевич и Ючормански и Бързаков, и Хаджи Минчевич, бащата на Султана Рачо Петрова, който имаше двайсет чифлика в Добруджа.

Ние действахме на принципа на царете. Те винаги, по всяко време, имат ръководни хора във всяка една партия. Те, чрез своя агентура, ръководят тези партии.

- Това не може да бъде.
- Откъде знаете? 
- Нали чета. . .
- Да чете всеки може, господин Памукчиев, но да управляват могат малцина. Да управляваш умно е дарба, както и да ръководиш голяма армия. Големите политици и големите пълководци носят дарбата си от рождение, както и големите ебачи, господин Памукчиев. Това е чудна дарба. И Бог я е дал на малцина.
Аз не мога да приема максимата на Маркс, че човек е създал религията като опиум за народите, че богатите, властвуващите са я измислили. Не. Религията е нужна на хората, които не искат да умират. Всеки човек иска да живее по-дълго. И да гледа божия свят отвисоко. И да се надява. Надеждата зa безсмъртие и възнаграждение зa мъките е родила религията. Кой иска да стане на пръст? Никой. Кой иска да го забравят на другия ден след смъртта му? Никой.
И тогава идват поповете, владиците и екзархите и казват: „Надявайте се. . . Чакайте онзи свят, оня вечен живот, който ще ви направи щастливи. Ще имате на оня свят всичко здраве, младост, жени, мъже, дрехи, обувки, храна в изобилие Вие не ще тъгувате, не ще страдате. Ще се съберете цялото семейство, такива, каквито сте били в най-хубавите си дни - млади, весели. Щастливи. И ще живеете вечно в мир. "

Връщам се на земеделското движение. То се създаде в тежко време. България бе тогава пред стопански фалит. През 1897 година имаше наводнения, през 1898 година - глад, шап, болести, наводнения, през 1899 година - глад, болести, суша и на всичко отгоре - десятъкът. . . Тук искам да поясня нещо, господин Памукчиев.

Какво бе десятъкът, въведен от правителството през 1899 година. Той бе данък, който се плащаше от селяните в натура. Имаш десет овци - ще дадеш една на държавата.
Какво лошо има в тона? Нима селянинът не дава по три-четири овце данък? Дава. Обаче тези, които имаха чифлици, като Холевич, като баща ми, като Ючормански, Хаджи Минчович, трябваше да дадат хиляди овце.

Баща ми имаше - през 1889 година пет хиляди овце. През 1899 година имаше петнайсет хиляди овце, две-три хиляди крави и волове за угояване, за месо, за кожи. Той влагаше парите си в Добричко и в Силистренско в чифлици. Защото от земята никога не се губи. Е, сметнете сега, господин Памукчиев, на 15 000 овце баща ми трябваше да дава безплатно на държавата под формата на данък 1500 овце. Много, премного са.
Един селянин в Добричко, който сега има сто кофи жито, ще даде десет кофи. А баща ми за своите 15 чифлика трябваше да даде 1600 кофи. Десет вагона. . . Много бяха.

Ето защо, баща ми и другите чифликчии-добруджанци се събраха и решиха: да организират селяните. Те, селяните сиромашта, да вдигнат бунта, да се обявят против десятъка. Вие искате от мене истината - ето ви истината.
Вие искате да се знае голата истина. А тя е следната: чифликчиите в Добруджа, организирани от Холевич и Петър Габе, бащата на Дора Габе, създадоха настроението сред бедните добруджанци за създаване на организация, съюз на бедните селяни.
Забележете, господин Памукчиев, на бедните селяни - да имат те своя съсловна, забележете, господин Памукчиев, съсловна организация, а не партийна. Съсловна организация, която да обединява и бедните и богатите в селата. Хитра игра, нали. Умна игра.
Оббов и сие дрънкат глупости - че хората на Цанко Бакалов и на Стамболийски са създали Съюза, че те организирали селяните. Не са те.
Селяните бяха вечно недоволни и гладни. Те никога не са били богати. Говоря за 99 на сто от селяните. Те просто роптаеха против всякакви данъци.
Именно желанието да не плащат данъци роди техния съюз. Те имаха събор в село Балладжа, Добричко и изработиха умна и делова програма. Програма, която аз съм изучавал като министър в кабинета на Стамболийски през 1919 година.
Земеделският съюз се роди в главата на богатите, докато вашата комунистическа партия се роди в главата на бедния Митко Благоев, който никога не бе имал покрив над главата си и никога не бе ял сладко хляба си. Това е истината. Познавам и него. Били сме заедно в парламента, на разговор, на приказка.

Това е разликата. И затова в Земеделския съюз се роиха толкова крилца и перца - един тегли на една страна, друг- на друга. Защото имаше там чифликчии и голтаци. Тези крилца и перца даваха колорит на БЗНС, дават го и сега.
- Защо?
- Защото е разнородна организация, която започна на съсловен принцип. А съсловието никога не е хомогенно. Никога не е здраво. Съсловието е абстракция. Съсловието е мит. Няма съсловия. Има класи. Има ясно разграничени лагери. Ние, банкерите, сме на върха на пирамидата, вие, работниците, селяните - голтаци сте на дъното, господин Памукчиев.

Ние никога не сме имали допирни точки с вас. Осъществихме ги сега, когато вие се качихте на върха на пирамидата, а ние останахме долу, в калта.

Ето. Вие, един млад комунист, се качихте на таванския етаж в моята резиденция в Дряново и водим разговор на висота. На висотата на третия етаж в Дряново
(Смее се). Парадокс на историята.

Вие, комунистите, обаче, ще изпитате ужаса и на инерцията на вековете, когато започнете да искате работа за народа. А вие трябва да я искате. Защото българинът има само две ръце и те са единственото му богатство. Той няма нищо друго. . . Няма колонии - като Англия, няма Конго - като Белгия, няма Микронезия и Африка - като Франция. Той има само един гол гъз и две ръце.
- Има хубава земя, гори, пасища.
- Нищо няма. Каква му е хубавата земя? Камънак... Пясъч-ник... Къде му са земите, като на Румъния, Моравия. Франция? Няма ги. Къде му са горите? Няма ги. Къде му са мините? Няма ги. Вие имате щастието да говорите с човек, който е изкупил и запазил всички ценни периметри в България.
Държава, която няма петрол, не е държава. Държава, която няма закон за задължителен труд, закон против безделниците, не е държава.
- Но и вие го нямахте, господин Буров.
- Да, нямахме го. И това е нашата фатална грешка. Ето, за-това съм сега тук, на тавана в Дряново, а не в банката си. Ако ние имахме този закон, нямаше да търпим безделници да ни сe качват на главите.
- Кой го е имал този закон?
- Негласно - Англия.
- Как е действувал той?
- Много просто. Бил съм там, учил съм там, изучавал съм английска политическа икономия и ще Ви го кажа.


Оставате без работа в Англия. Шляете се, скитате се.
Вика ви полицейския началник в участъка и ви казва:
- Господин Смит (той ви говори учтиво, като на джентълмен, защото ви уважава като избирател и бъдещ джентълмен). Вие сте без работа, нали?
- Да, без работа съм.
- Не сте болен, нали?
- Не, не съм.
- Не сте сакат, нали?
- Не съм.
- Ето какво, господин Смит. Вие сте прав, здрав, млад, силен, годен за работа. В Англия Вие сте скитник поради мързела си. А в Англия има Закон против скитниците. Той важи и сега, ще важи винаги. Ако до една седмица Вие не заминете за Австралия, Нова Зеландия или Африка - ще Ви затворим като скитник. И няма да излезете оттам, докато не посочите страната, в която трябва да заминете веднага.
- Нямате право.
- Законът против скитниците ми дана това право.
- Аз съм поданик на краля.
- Кралят е подписал този закон. Вие за мене сте скитник.
Една седмица - и да Ви няма. Ако нямате пари за път, Източноиндийската компания ще Ви кредитира. Аз ще уредя въпроса. Ка¬то спечелите, ще й върнете парите.
Но Вие нямате място тук.
И така, господин Памукчиев, в Англия привидно има безработни, но фактически няма. Всеки там представлява един работник за империята. Един печалбар. Всеки трябва да работи. И затова Англия завладя толкова свят. Страни като Англия. Германия и Белгия не търпят скитници. Който ги търпи, стои на тавана.

И вие, комунистите, сега, когато сте на власт, господин Памукчиев, ще имате своите главоболия. Защото пет века са премного дълъг срок за възпитание на лентяйство и мързел. Пет века, пет печални века. Българинът, казват, обича да работи. Къде? Кога? Къде е работил? На полето? Глупости. Идете в Моравия, Чехия и Унгария да видите поле, работа, градини, плодородие.

- Господин Буров, Стамболийски познаваше ли качествата на българина?
-Не.
- Защо мислите така?
- Защото беше романтик. Той беше политик-романтик.
А политиката е сурова, мръсна и жестока служба. Политиката иска напражение и ужасно,ужасно напъване.
Да се свържат двата края. Да се върже някак бюджета. Бюджетът на държавата е бреме, верига на шията на политика. Защото без пари голяма политика не става. Парите - това е барометърът на всичко.
- Боготворите ги.
- Те се боготворят сами.
- Вие казахте веднъж, че за Вас те не са всичко. А сега казвате, че са всичко.
- Парите не са били всичко за мене, когато баща ми ги изпращаше в Швейцария, Франция и Англия, докато учех там. Аз учех с вашия Васил Коларов и с Иванка Христова Ботева, с един българин и с една българка, които наистина са ме смайвали. Вие не познавате вашия водач Васил Коларов, но аз го познавам. Той е гениален човек. Беше гениален студент, полиглот, историк, икономист и спортист. Това е първият българин, който е смайвал Плеханов. Но Вие не знаете това. Откъде ще го знаете, като не сте били в чужбина и не сте живели в Англия, Франция и Швейцария, трите оазиса на Европа до 1914 година. След това те развалиха и станаха бордеи, бардаците на света и на Европа. Франция, коята даде някога Дидро и Волтер, Балзак и Юго, започна да дава проститутките на Европа и света. Какъв политик бе Льобрьон, Леон Б л ум или Даладис? Ами Боне? Ами Петен? Маршал Петен се осра като свиня през 1940 година и показа, че всеки народ има своите свине в политиката и в историята.

Обвиняват българите, че били ставали предатели. Глупости. Няма по-чист народ от българския. Кажете ми, кой народ, кой друг народ, успя да запази тайната на конспирацията на Левски цели седем години?
И ако не бе онзи турски шпионин - Димитър Общи, тя нямаше да се узнае.
- Смятате ли че е бил турски шпионин?
- Не смятам, а го знам, че е такъв.
- Откъде?
- От хората, които са били на процеса на Васил Левски. От свидетелите. От свещеника Митов, Тодор Митов, който е изповядал Левски, от архивите в Турция, които аз съм разучавал. Димитър Общи е добре платен турски шпионин, като Пъшков от Ловеч, като Пеев от Етрополе. Но никога не съм се интересувал от тези неща освен като лаик, като българин. Аз бих могъл да напиша трактат по този въпрос.

Общи е шпионин. Това е доказано. Той прави обира така, че да предизвика властта. И го прави по нейна команда. Запомнете това. Цяла поща, цяла торба с пари, със злато, се движи из Арабаконак без силна охрана?
Глупости. Исторически глупости на келявите български историци като почнеш от Никола Станев, Кепов и Пастухов и стигнеш до онзи феминизиран глупак, наречен Мутафчиев. Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо.
Вие и сега, комунистите, господин Памукчиев, дрънкате глупости - че на 21 юни 1931 година Сговорът бил загубил изборите и бил паднал, победен от Народния блок. Това наистина са височайши глупости и дрьнканици.
Коя власт пада доброволно бе, господин Памукчиев?

Я ми посочете само една. И то власт, дошла с преврат, както дойдохме ние, на 9 юни? Никоя.
Всяка власт има достатъчно сили да се справи с всякаква опозиция вътре, когато поиска, където поиска.
Аз не си правя илюзии, че сега, ако решите вие, комунистите, няма да се справите за една нощ с тази опозиция на Никола Петков, на Коста Лулчев, на Кръстьо Пастухов, на Григорчо Чешмеджиев. Това са илюзорни силици, които си въобразяват, че ще победят на въображаеми свободни избори.
Няма никъде по света свободни избори. Има дирижирани, добре платени избори.
Няма по света свободни съвести - Ромен Ролан го доказа. Има заинтересовани съвести.
На 21 юни 1931 година ние умно, предвидливо, съзнателно предадохме властта на Народния блок, за да не теглим каиша на кризата.
Ето, това е истината. Събрахме се с Ляпчев и с царя и решихме този въпрос. Аз съм единственият жив свидетел на това.
Е, добре. Вие ще се усъмните. Ще кажете: „Дрънка ги Буров, чеше си езика, защото му се приказва. Иска да бъде интересен". Така може да каже всеки. Но ние бяхме прави. Нямаше защо да теглим каиша заради други. Нека те го потеглят малко. Ние им оставихме борчове, дългове, безработица, пълни затвори, пълни участъци, пълни с въшки селяни. И с празни каси. И с празни хамбари. Какво наследи Народният блок? Нищо. Какво спечели от изборите?
Министерски заплати за министрите и зa главните секретари.
- Кои бяха министри тогава?
- Министър-председател стана Александър Малинов. Ми¬нистър на вътрешните работи - Никола Мушанов. Министри бяха Гичев, Муравиев, Георги Йорданов. . .
А ние с Ляпчев се смяхме от сърце като ги видяхме как се хванаха гуша за гуша емигрантите-министри Оббов, Христо Стоянов, Коста Тодоров и Недялко Атанасов с онези, които бяха на власт и получаваха заплата. Смеехме се и потривахме ръце Ляпчев - това е умът на стопанска България.
- Не личи да е бил голям ум, господин Буров. Щом е изгубил властта си.
- Той не я загуби, повтарям Ви това, господин Памукчиев, той я предаде.
- Това твърдите Вие. Но то не е истина.
- А Вие откъде знаете, че е така?

- Вчера Вие сам казахте, че всичко се дава - жена, любовница, банка, само власт не се дава.
- Казал съм го не аз. Казал го е Стоян Михайловски в "Книга за българския народ", чрез устата на Абдулархман паша, на Талиб ефенди: „Всичко се дава, синко, само власт се не дава." Но всяко правило си има изключения.

- Стамболийски можеше ли да предотврати преврата?
- Разбира се, че можеше.
- Как?
- Много просто - с пари.
- Вие ако бяхте на негово място, какво бихте направили?
- Ще давам пари на водачите на опозицията и на офицерите, на ВМРО и край. С пари всичко може да стане. Дори контра-преврат.
- Как виждате това?
- Съвсем просто. И наистина работата е проста като бобена чорба.
На министерството на просветата е предвиден примерно бюджет от един милиард лева. Аз викам министъра на просвета¬та Стоянчо Омарчевски и му казвам: „Скъпи братко, ти виждаш - страната ни е в затруднение. Трябва да плащаме репарации, дългове, контрибуции, да поддържаме армия, полиция. Ще съкратим бюджета наполовина." И той ще уважи този довод и ще се съгласи. Вземам тези „спестени" петстотин милиона лева и давам сто милиона на Съюза на запасните офицери, като подкупвам водачите им, давам още сто милиона на ВМРО - на Тодор Александров, като подкупвам първо водачите, после давам сто милиона на остананалите вождове на опозицията. И всичко е наред.

Ще организирам служба от мои хора, които ще носят подкупите в пликове, по домовете на господин Мушанов, на господин Цанков, на господин Казасов, на господин Пастухов, на господин генерал Иван Русев, на полковник Иван Вълков. Примерно, по десет хиляди лева на месец.
В плик. И край. Преврат никога няма да има.
Но Стамболийски бе човек-романтик и не разбираше от висша политика.Той мислеше да просвещава народа.

Народът не ще просвещава, господин Памукчиев.
Народът иска пари. Иска земи. Иска жени. Стамболийски бе селянин. Трябваше да плаща, а той не искаше да плаща.
Съветниците му до един бяха честни, но прости хора - и Стоян Калъчев и Сергей Румянцев и брат му Васил. Аз съм изучавал изтънко, детайлно цялата политика на този голям българин. Той бе голям - и на ръст, и по ум, и по воля, но бе малък в предвидливостта. Няма да жалиш финансите на държавата, когато трябва да укрепваш властта си. Ще даваш на армията, на полицията и на опозицията.

Ще храниш добре тези три фактора, за да управляваш вечно - един свален от власт министър иска да дойде отново на власт, като мене на 2 септември, защото иска да получава пари, да има министерска заплата. Е, добре. Вие, господин Памукчиев, сте министър-председател. Имате пари. На кого ще ги дадете? На учителите ли? Глупости.
На опозиционните водачи, то се знае. Давате им по една министерска заплата и... край. Управлявате чрез тях и срещу тях. Управлявате за тяхна сметка.
Умните хора, като Бисмарк, са въвели този ред, а преди тях - римските императори.
Учи се от Рим и ще управляваш вечно. Това е закон на живота.
- Господин Буров, Вие оплюхте всички. Не оставихте нищо свято и чисто на този свят, освен баща си и себе си. Няма ли за Вас чисти, честни, свети неща?
- Има, но са малко.
- Кои са те?
- Първо - майка ми, второ - отечеството ми България, трето - баща ми, четвърто - братята и сестрите ми, пето - приятелите ми и шесто - честните българи, като Пенчо Славейков, като Алеко Константинов, като Петър Иванов Берковски. . .
- Кой е той?
- Заточеник в Диарбекир, учител в Лом и в Хасково.
Най-големият краснописец, който е преписал книгата на Панайот Хитов – “ Моето пътуване из Стара планина". Другар на Ангел Кънчев и на Васил Левски от легията на Раковски, брат на Стамболов и приятел на Петко Каравелов. Човек, който умря в мизерия на 15 март 1891 година в София. Един голям българин, който можеше да има всичко, а умря от глад. Алеко също щеше да умре от глад, ако не бяха го застреляли в Радилово.

Пенчо Славейков, кажи-речи, също умря от глад на езерото Лаго ди Комо - без пари, без приятели. Аз не съм стоял гладен никога. Не знам какво е да си гладен. Затова благоговея пред хората на България, които са стояли гладни. Пенчо Славейков е голям българин, като баща си. Беше пръв приятел на Алеко. Казвате, за мен нямало нищо свято. Добре. А Вие замисляли ли сте се, господин Памукчиев, кои хора остават завинаги в историята? Не сте, нали?
- Е, кои ще останат?
-Това Вие ще ми кажете.
- Не знам.
- Аз знам. Но няма да Ви кажа. Защото вие, сегашните управници на България, трябва да се мъчите, да страдате.
- Защо?
- За да разберете, че няма нищо по-страшно и по-тежко от това да властваш. Да разберете, че животът е тежък.
- Ние го знаем.
- Не го знаете. И Стамболийски смяташе, че го знае, но не го знаеше. Аз мога да ви дам безценни съвети за стопанството как да го оправите, къде да тръгнете, как да започнете, но няма да ви го кажа. Мъчете се, потете се, самоизяждайте се. Ебал съм ви майката, пукайте от глад. Все ми е едно. Аз като не съм добре, целият свят да е добре - това не ме радва. Аз ще се рад¬вам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът. Това е същността му.

„Аз нечем да съм добре, но сакам и на Вуте да му е зле" - казва шопът. Ние българите крием тайните си. Крия ги и аз. Защото нямам полза да ви ги казвам напълно. Вие сте в заблуждение като разчитате на колективния ум и труд.
Няма колективизъм има прагматизъм. Има практика. А световната практика е такава - няма управия без сопа, въже и остен. Сопа - да вкарва народа в пътя, въже да го тегли напред и остен да го ръга отзад, да тегли плуга или ралото.
Ако си въобразявате, че ще минете без сопата, въжето и остена, лъжете се.
Тях, трите атрибута на държавата, трябва да ги има.
Иначе -край. Ще идете като Стамболийски в чакмак-сокак.

Той, глупакът, си въобрази през пролетта на 1923 година, че с хванал бога за мъдето, като спечели изборите с 90 на сто. На 9 юни Цанков го хвана за гърлото и му изскубна гръкляна. . . Това е положението. Наивници в политиката няма и не може да има.
- А какво има?
- Предвидливост и прозорливост. Който ги няма - вън от историята.
- Кой ги е имал?
- Само двама души - Ленин и Сталин.
- А Ляпчев?
- Ляпчев е лепка, муха пред тях. Тези двама гении ни ебаха майката и през 1917 година и на 9 септември 1944 година. Те ни взеха всичко и ни натириха тука, на тавана. Че и вино няма да си накваси човек устата.

Аз слязох долу, отидох в кръчмата и купих една дамаджана с карловско вино, докарано в Дряново с бъчва. Взех и делфиново филе, каквото продаваха там - в Черно море избиваха делфините, вадеха им филето и им вземаха кожите. Сиромашия.
Като видя виното, очите на Буров светнаха.
  Буров бе уверен, че чрез разговорите ни ще остане в българската история. Той ставаше от ден на ден
по-речовит, по-сладкодумен и по-забавен. Разказа ми историята на всички големи добруджански чифликчийски фамилии. Между тях и историята на Петър Габе, бащата на Дора Габе, тъстът на литературния критик професор Боян Пенев.
- Петър Габе е, мисля, руски евреин. И се ожени за руска еврейка. Руските и немските евреи минават за аристократи на еврейството в света, господин Памукчиев. Те се смятат за нещо повече от другите, защото живеят сред най-великите народи. Не знам защо, те винаги са били - поне тези, които аз познавам в България - големи хора, големи във всяко отношение. Ето, Петър Габе купи своя чифлик от баща ми и му бе признателен за това. Баща ми също му бе признателен, че го отърва от чи¬флика, от който винаги губеше.

Петър Габе отиде в Русчук, яви се на търг в Образцов чифлик и изкупи оттам трактори, вършачки, плугове, редосеялки. И пръв в Добруджа въведе свръхмодерно земеделие. Чрез някакви свои познати в Чехия си достави семена за редки и доходни култури, развъди едри, тлъсти, носливи кокошки – кохенхинки, легхорни, родайланди. Бе откъде ги намираше този дрът курварин не зная, но той оплоди цяла Добруджа със своите едри, хубави кокошки.
После достави отнякъде, май че пак от Русе, от Образцов чифлик, крави, волове и биволици. Той е първият българин, който създаде биволовъдно стопанство в България и започна да изнася биволици – породисти, едри, млечни биволици, каквито никой никъде не бе виждал.
Богат човек стана.

Но му се случи беда. Жена му заболява от една женска болест в матката. И лекарите й забраняват всякакви полови контакти, всякакви раждания, аборти.
“ Ще живееш до сто години - казват й те ако забравиш, че има мъже на този свят. Помисли как да намериш жена на мъжа си, за да не те безпокои”. И тази умна жена, тази еврейка, научава, че в Балчик е потънала една гемия, че мъжът се удавил, а жена му останала жива и гладува в един малък хотел до пристанището - без пари, без дрехи, без подкрепа отникъде. Качва се на файтона с мъжа си. Отиват в Балчик. Намират ханъмата - Абба се казвала тя. Аз я видях през 1905 година. Госпожа Габе я наричаше ”Албени", което ще рече “най-хубавата".Като влизат в хотела, госпожа Габе и мъжът й Петър Габе виждат една млада, рядко красива жена.
- Ти излез - казва госпожа Габе на мъжа си. Аз ще поговоря с нея.
Влиза да поговори насаме с нея. Абба ми разказа след време какво са си говорили. Тя ме харесваше. Тя дори ме обикна, ако може да вярвам на думите й. Станахме приятели. Госпожа Габе и казва: “Аз съм болна. Не мога да приемам мъжа си. Забранено ми е. А той не може без жени. Трябва да има жени. Мъжете без жени вършат глупости и разбиват семействата си. Имам много деца.
Не искам да остават без майка. Затова, ако приемеш, ти !ще му бъдеш жена. Но децата да не узнаят това. Аз ще се погри¬жа те да бъдат далече от нас. Дора ще учи във Варна, в София. Соня и Белла ще бъдат също далече. А когато са тука, ще бъдеш слугинята Абба. Моят мъж няма да те остави на улицата. Ще ти дадем 40 декара ниви. крава, теле ще гледаш кокошки. Ще имаш къща. Всичко това ще бъде уредено чрез нотариус. По закон. Ти ще бъдеш равноправен член на нашето семейство. Абба приема.
Госпожа Габе й дава сто лева златни (пет наполеона), като предплата за пет месеца.
- Ако нещо не ти хареса, можеш да се върнеш в Турция с тези пет наполеона - казва й тя. Искам да се обичаме, да се уважаваме и да ме слушаш като майка и сестра. Мисля ти доброто, а не злото. Мъжът ми е добър, златен мъж. Ще бъдеш доволна от него. Бива го за всичко.  Ще се увериш. . .
Абба приема, както казах и заживява с Петър Габе, като негова любовница.

И до края на живота му тя му остава вярна любовница. Нашият адвокат в Балчик - Бързаков, уреди договорите им. Абба получи 40 декара ниви, крава, теле и й построиха малка къщичка в Дъбовник. А след смъртта на Петър Габе, Абба се премести в Балчик, на една тиха уличка и какво стана с нея, не разбрах. Про 1930 година, като министър на външните работи, минах през Балчик, за да се представя на Режина Мария в двореца й. Исках да сгодявам цар Борис за една от дъщерите й (дали не беше малко по-рано?)... И там попитах за Абба.

Казаха ми, че не познават такава. След 1918 година, всички хубави къщи били заeти от румънските офицери, та сигурно са взели и нейната къща. Петър Габе написа много хубави книги за Добруджа. Бе честен и хубав човек. Прям, смел човек. Той ми каза един ден: „Господин Буров, България имаше златен еталон до 1913 година, докато власите не ни взеха Добруджа." И беше прав.

В Казанлък имаше един богаташ - Шипков който бе
най-богатият българин по онова време, към 1905 година.
- По-богат от баща Ви?
- И от баща ми и от Иван Евстатиев Гешов от Григор Начович, от генерал Рачо Петров, от Султана. Този човек единствен признаваше добруджанците за по-богати хора от него. В Южна Добруджа, през 1905 година, когато бях на 30 години, аз съм виждал торби със злато у Кръстьо Кьорпенчев. Торба злато. Бърках в тази торба с две ръце, а той се смееше. Взех един наполеон за спомен, а той ми подаде цяла шепа. . . Това, ти момче, ти, господин Памукчиев, не го вярваш, нали?
- Да. Аз не го вярвам.
- Ето, затова ти говорих на „ти", защото разбрах, че няма да го повярваш. . . Но така беше. Кьорпенчеви имаха в Добруджа триста и осем хиляди декара земя. После идваше Хаджи Минчович, бащата на Султана, с триста хиляди декара. Това носи при добри година злато.

Румъния нанесе най-страшния удар ма България. Ние гонихме, бихме, преследвахме сърбите през 1913 и през 1915 година. Но не е имало защо... Трябвало е да гоним Румъния, защото Добруджа, това значи сигурен хляб за България.
За какво ни е била тази келява провинция - Македония?
Ах, какви глупости съм правил и аз за нея. Какви. . . Добруджа, Добруджа ни е люлката и щастието на нас, българите. Който е бил в Добруджа, той е ял сладък хляб, той е пил сладка вода, той е бил щастлив. Защото сред добри хора се яде и пие.

- Господин Буров, как Боян Пенев се ожени за Дора Габе? Щом сте били близки. Вие знаете това навярно.
- Аз знам всичко. Мога да Ви кажа кой писател как е живял, как е харчил, какви слабости е имал, защото аз разполагах с банковите си разузнавания. А те са безпогрешни. Мога да Ви кажа, господин Памукчиев, че Вашият кумир, Иван Вазов, когото боготворите всички и четете в читанките, бе най-нещастният мъж. И цял живот му се е ебало, като на Змей Горянин, а жените не сме¬еха да му легнат.
- Защо?
- Защото господ-бог саваот го бе надарил с едно кросно, с едно кересте, леле-мале. Само онази Евгения Марс, майката на певеца Павел Елмазов му издържаше. И след всяка среща му обираше парите и пенсията.
Пенчо Славейков бе най-щастливият човек. Като мъж, като фигура бе грозен, страшен, ужасен дори. Дебели бърни, като на негър, грамадни, големи, страшни очи, прегърбен, сакат-куц, с патерици. А в него се влюби най-хубавата жена на света. Ако е имало някога хубави българки, това са били Пенка Хри¬стова от Казанлък и Мара Белчева от Севлиево. Други красиви жени не е имало. . .
- Лора?
- Лора Каравелова бе мърла пред тях. Пачавра. Красива жена бе Пенка и Мара Белчева.
След тях, най-хубава жена бе жената на Захари Стоянов - вдовицата му Анастасия Обретенова. Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев - грозен, осакатен, страшен като Пенчо. . . Кривоуст. . . Аз, ако бях жена никога не бих се доближила до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща. Жената обикновено мисли с оная си работа и живее от нея. Това е закон на живота.
Жената рядко мисли с ума си. И затова е красива. Ние, като мислим с ума си, докъде стигнахме, а, господин Памукчиев?

До тавана, нали? Ето че жена ми страда заради мене и моят плитък ум. А Дора Габе защо го взе този дурак - Боян Пенев, не разбирам. Аз го познавах добре. Той бе хитрец. Умен хитрец, но хитрец. Сигурно й е казал, че ще я направи примадона в поезията. Глупачка. Така се става примадона. Светът не позволява такова нещо. Светът живее само от глупостите на хората, господин Памукчиев.
Ето, ние си пием винцето, приказваме и мислим, че ще оправим света. А светът си се оправя без нас. Него не го интересува отделната личност, както природата не се интересува от отделната мравка.

Ние сме мравки на тази земя. Ако хапнем, ако сръбнем, ако ебнем нещо чуждо - добре. Ако спечелим - добре. Ако загубим пак добре. Всичко в живота е логично. Няма алогични неща освен брака на Дора Габе и любовта на Мара Белчева. Тази хубавица се хвана за един сакат човек. Леле майко. Само като си помисля каква приказна хубавица беше тази жена.
  * * Стараех се да отделям от провизиите, които носех от село, по нещо и за семейството на Буров. С достойнство той изричаше „Не трябваше...", но явно бе, че е много доволен. Особено харесваше сланината с кожичката и овчето сирене. Майка ми правеше пълни качета с това сирене.
И този път бях донесъл пълна раница с провизии.
Буров хапна от сиренето, обърса ръката си и рече:
- Докато жената свари един качамак, ние ще си поговорим.
Искам да ти кажа нещо полезно за тебе и за живота ти. . . Нещо като опит на по-стария.
- Опит?
Той се начумери.
- Да, опит, златен опит .
Влязохме в неговата стая. Той ме разпита за село, за баща ми, за майка ми и като чу, че са добре, че са здрави, каза тези думи:
- Знай и запомни, младо момче, господин Памукчиев, човек е щастлив, докато са живи баща му и майка му. Умрат ли те, умира радостта му, умира надеждата му, умира опората му в живота. С други думи, умира наполовина и той. Има ли огнище, има ли топла бащина стряха или майчина милувка, ти си щастлив. Няма ли - ти си болен, ти си сакат, ти не си човек. Защо, защо живее човек, господин Памукчиев, на този свят? За да бъде щастлив. Не за друго - да мине живота си смислено, честито, богато, разумно. Да не става слуга, да не става за смях на хората.

В София, на улица Васил Левски до Франко-белгийската банка има една къща и тя е на господин Гендович. Фабрикант, банкер, крупен търговец и лихвар-това бе Гендович някога. Имаше сто къщи и сто слуги. Имаше всичко и загуби всичко. Защо? Защото заигра покер, заигра на рулетка и пропиля всичко. Затова аз искам да ти дам няколко съвета - днес ме намираш в особено настроение и ще си говорим за това. Отдавна исках да ги кажа нещо, което ти не знаеш. . . И няма кой да ги го каже. Баща ти също не го знае, но aз го знам.

- Какво е то, господин Буров?
- Правилата на живота, които ти трябва да спазваш.
-Аз?
-Ти.
- Но какво лошо правя?
- Ще ти обясня. Вади калема, вади листовете и пиши. Искам дa знаеш, господин Памукчиев, че на село сега хората са бедни, гладни, без пари, без дрехи. А ти отиваш там с нов костюм, с нови обувки, с кожени ръкавици. Къде дават тъй? Кой ще те гледа с добро око когато се фукаш, когато се перчиш пред съселяните си с нови дрехи, с нови чепици, с нова риза, с нова вратовръзка и жълти, нови ръкавици - Хората нямат - ще нямаш и ти. Хората гладуват - ще гладуваш и ти. Където народът-там и ти.

Ако се наложи целият народ да скочи в пропастта и да загине там ще скочиш и ти. Няма да се делиш с нищо. Народът е за това за да ни пази, да ни гледа, да ни се радва, да ни уважава – нас, интелигенцията, нас учените. Но и ние трябва да го уважаваме. Защо е трябвало да носиш мека шапка тип „Борсалино" когато си имаш перчемче и каскет. Ходи с каскет. Прави демагогия. Гледай какво прави Вълко Червенков. На всяка снимка той е с каскет. Той ще стане голям човек, помни ми думата. Защото той се показва като човек от народа, който милее за народа. Каскетът е символ на средния човек, на средния ум, на средния гражданин.
И Сталин ходи с каскет. Случайно ли е това?
- Не знам.
- А аз знам. Не е случайно. Той върви с народа. Той не носи модно бомбе като Бевин, като Мак Милан. Не. Той носи каскет, ти моля те, занапред, като си ходиш на село, ходи със стари износени обувки и дрехи, не носи шапка, а каскет. Никога не слагай кожени ръкавици. Обувката и рькавицата повдигат самочувствието на човека. Не костюмът, а обувката и ръкавица. Ето, затова и юнкерите и офицерите по задължение носят ръкавици. Да имат самочувствие, да имат гордост и кураж. В село, вярвам, ти търсиш по-учени хора за приятели, за разговорка.
- Не.
- Търсиш ти. Вие младите обичате да се фукате, да се показвате повече от онова, което сте. И затова - ремък с ремък, лико с лико. Не го отричай. Така е. Знам, че в село вечер не излизаш с някое просто момиче-комшийка, а търсиш бели цици и бели кълки.Без тези гримаси. Така е. Защото ти си плод на своето време, на своето възпитание. Пък и селската даскалица по е дашна и по-сладко се целува от простото селско момиче.

Изведнъж Буров спря и мe помоли да му изпея песента
„Ти си селско момиче, но за мен ти си фея", която той много обичаше. Аз му я изпях - обичам да пея. И не отказвах никога. Той дори ми пригласяше на места.

 
Ти си селско момиче.
Но за мен ти си фея,
само теб аз обичам,
и затуй ще ти пея.
Ти не знаеш дете да се
преструваш, нали.
Твойто нежно сърце,
твоите черни очи...
Ти си селско момиче,
но за мен ти си фея,
само теб аз обичам
и за теб ще живея...
Ти живота не познаваш
като градските дами,
но затуй пък притежаваш
цял букет от циклами...
 
Буров замълча. Замълчах и аз. Той ми подаде молива и листа, стана прав и започна да говори, а аз записвах, записвах.
- В живота, господин Памукчиев, преуспяват само тези, които са добре възпитани. Тези, които знаят правилата на игра на този живот. А тези правила се свеждат, казвал съм ти го тук-таме: бъди учтив, бъди внимателен, бъди усмихнат.
В живота навъсените,мрачните мъже нямат успех. Нито пък са щастливи с нещо. Те са нещастници. Жените и децата им - също.
В София един от водачите на демократическата партия - Петко Каравелов-бе мрачен човек. И той и децата му бяха нещастници.
Михаил Такев, министър на вътрешните работи през 1908 и 1918 година, също бе мрачен човек и нещастник. Той, представи си, е бил другар и приятел на Алеко. Може би Алеко е искал да докаже с това си приятелство към него, че противоположностите се привличат. Кой знае.
Но Михаил Такев рядко-рядко се усмихваше. Мрачен беше още един човек - д-р Васил Радославов. Същият, който казваше, че парите са тор, на който тор растат всякакви гъби - и ядливи и отровни, и бели и черни.
И мишеморки, и печурки. Той бе прав - на парите, ако не се контролират разумно, растат повече отровни, отколкото хубави гъби.
Изобщо, господин Памукчиев, ти трябва да помислиш за доброто си поведение на село. Когато селото празнува Великден или Гергьовден, то е весело и пее. Ще пееш и ти с него. Гладно ли е ще гладуваш и ти. Баща ти ще влезе рано или късно в текезесето. Не може да не влезе. Няма човек, който да излезе на глава с държавата.

Това правят само разбойниците, като Дочо Узунов, като Васил Героя, като Дойно Белев oт село Огоя, Орханийско. Тези трима разбойници се опитаха да излязат на глава с държавата и изчезнаха. Държавата остана. Те се загубиха. Да, загубиха се. А бяха легенда за народа, бяха в устата му. В живота легенди се е създават от народа. И народът им се радва. Аз съжалявам, че ние, моите връстници, живяхме без легенди. Без кумири. Трябват ни кумири като Крали Марко - да му се радваме. Явно не може без кумири. Кумирът като че ли е в кръвта на човека. Васил Друмев бе някога кумир на свещеници и калугери, но не стана кумир на народа, защото бе на заплата. Който на заплата, никога не става кумир. Разбойникът не е на заплата става легенда, става кумир. Васил Героя бе от село Микре, Ловчанскo.

Селото на Асен Николов. Те са мисля, съседи. Единият става разбойник през 1923-1925 година, а Асен Николов стана търговец и фабрикант във Варна. И той е разбойник, като Васил Героя. И е убил повече хора от него, но никой не го споменава днес. Говори се за Васил Героя от Микре, който обра Троянската банка по права пладня - в един пазарен ден, през 1925 година. Убиха го, но легендата остана.
Затова, господин Памукчиев, искам да ти дам един съвет - намери си такава професия, при която ще можеш да преживяваш и без заплата.
- Каква да е тя?
- Писател, поет, артист, журналист, певец, музикант. Имаш хубав глас, знаеш много песни, ще тръгнеш по влака, ще вземеш гарата или акордеона и ще пееш на пътниците.
От София до Варна ще събереш поне 10 000лева. Хиляда на кондукторите, хиляда на началник-влака, хиляда на контролата (ако те спина по влака) и пак ще ти останат
7 000 лева в ръката. *

До 9 септември 1944 година, а и по-късно, години наред, пътуващи певци и музиканти свиреха и пееха по влаковете и събираха бакшиш. Те бяха обикновени хора- музиканти и певци. Пееха стари шлагери и градски песни и веселяха народа. Свиреха познати парчета от опери и оперети. Изкарваха добри пари, но деляха с началник-влака; с кондукторите. Генерал-майор Васил Марков от Ябланица, главен директор на БДЖ по едно време забрани тази „просия", но пътуването не стана нито по-леко, нито пък по-добро. (Б.а.)













Гласувай:
1
0



1. diso - Имам книгата
10.10.2011 17:11
Когато я прочетох, реших да сменя бъдещата си професия.
цитирай
2. анонимен - znam koi e
30.11.2011 18:37
doino belev ne e ot ugoia a ot gurkovo botevgradsko
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 844631
Постинги: 270
Коментари: 598
Гласове: 1642