„С луда ярост ще опетня оръжието си с кръв убивайки всеки попаднал в ръцете ми враг! Ноздрите ми се разширяват, докато се наслаждавам на лютивата миризма на барут и кръв. Със смъртта на враговете си се подготвям за свещената борба и се присъединявам към триумфиращия пролетариат със зверски рев!”

Това са думи на Ернесто Че Гевара, написани в неговото известно есе.

В навечерието на премиерата на нов филм, озаглавен „Че”, мнозина се чудят дали хората ще си спомнят какъв човек е бил той в действителност и какви са били неговите методи за промяна.

Някои го помнят като латиноамерикански лидер, подобен на лидерите за граждански права в историята. Но други, които са видели Кубинската революция, затворите и екзекуциите, разказват едно доста по-различна история.

И така, какви образи събужда в съзнанието на хората името на Ернесто Че Гевара? Дали е велик лидер от миналото? Имал ли е позитивно влияние върху човешкото общество? Какво действително знаем за Ернесто Че Гевара? Запитани за това, много хора са учудени всъщност колко малко знаят за него.

Въпреки твърденията, че е бил лекар в родната му Аржентина, той никога не е завършвал медицинско училище. Всъщност той прекъсва образованието си, за да се присъедини към разпалващата се марксистка революция в Куба, финансирана от комунистическа съветска Русия.

При пристигането на Че Гевара в Куба, Фидел Кастро е властващият лидер на войнствено настроената левица, готова да свали от власт корумпирания режим на Фулгенцио Батиста, седемнадесетия президент на Куба.

Много от ранните лидери на Кубинската революция предпочитат демократично правителство, но Че и Кастро са известни като твърди привърженици на съветския комунизъм. Кастро придобива повече власт и поддръжниците на демокрацията изгубват влиянието си, елиминирайки шансовете за бъдещ демократичен процес.  

След като през юли 1959 г. режимът на Батиста е свален от власт, Че застава начело на командите за разстрели и изгражда „трудови лагери” по цялата страна, по модел на съветските Гулаци. Той действа като съдия и екзекутор, което е негова лична гордост. В свое есе той пише:

„За да се изпратят хора на разстрел, не са нужни веществени доказателства. … Те са подробности на буржоазните процедури. Тук става дума за революция! А революционерът трябва да е студена машина за убиване, мотивирана от чиста омраза. Ние трябва да създадем учението на Стената!”

Споменаването на „Берлинската стена”, изградена от неговите другари в Русия, е свидетелство за процеса на разправа с дисидентите и елиминиране на опозицията в новосъздадената кубинска комунистическа диктатура; и те я елиминират.

Чрез тези новосъздадени трудови лагери, Че издава заповеди за смъртта на стотици хиляди безпомощни кубинци, включително жени и деца до 14 годишна възраст. Лично той екзекутира над 180 души, въпреки че някои твърдят, че са много повече. Специални части в лагерите са назначени за справяне с „проблема с хомосексуалистите”, които също са затваряни. На журналистите не е дадена първоначално обещаната свобода на словото.

След завземането на правителството, този подкрепян от Съветския съюз режим създава полицейска държава, която хвърля в затворите по-висок процент хора от комунистическия режим на Йосиф Сталин и през своите първи три години екзекутира повече хора, отколкото нацисткия режим на Адолф Хитлер през първите си шест.

По време на администрацията на Кенеди през 1962 г., след много дебати дали  Съветският съюз е въвлечен в Кубинската революция и изграждането на кубинското правителство, руският премиер Никита Хрушчов заедно с Кастро започва разполагането на  ядрени оръжия в Куба, като по този начин прекратяват един дебат и създават нов.

След като Кенеди се среща с представителите на съветската власт, събитието завършва без инциденти и ракетните установки са премахнати. Но Че не е доволен от развоя и двамата с Кастро се чувстват предадени от своя голям съветски брат. Че е цитиран от кубинския социалистически вестник “The Daily Worker” да казва, че „ако ракетите бяха останали, щяхме да ги използваме всичките, като ги насочим към самото сърце на САЩ, включително Ню Йорк”.

През 1965 г. след осигуряването на господството на Кастро в Куба, Че е призован от руснаците да помогне в разпространяването на съветската експанзия с обучаване на въстаници в Конго, Африка. По време на престоя си там, той  е разочарован от липсата на прогрес в революцията срещу „европейските окупатори” и от това, че любовта на въстаниците към насилието не е така силна както неговата. Той дава израз на неудовлетвореността си, казвайки:

„Чернокожите, тези великолепни образци на африканската раса, запазили своята расова чистота чрез липса на афинитет към къпането, виждат как тяхното парче земя се завладява от друг вид роби: португалците … чернокожият е ленив и капризен, той харчи парите си за прищевки и алкохол; европеецът има традиции на труд и пестене, които са дошли с него в това кътче на Америка и го мотивират да върви напред.”  

Той решава да напусне Африка и да изостави усилията на съветската експанзия там, като по-късно в участието си в радио предаване с Луис Понс казва:

„Ние ще направим за чернокожите същото, което те направиха за революцията. С други думи – нищо.”

Две години по-късно, през 1967 г. Че отпътува за Боливия, за да помага в подбуждането на революция, но по някаква ирония на съдбата нито един селянин не се присъединява към него и Съветската революция. Също така по ирония на съдбата, той скоро намира аудитория сред висшите класи и те го следват в избиването на хиляди невинни боливийци в краткотрайно въстание. Наскоро след това боливийската полиция го издирва с помощта на разузнаването на САЩ и го залавя.

Впоследствие заловилите го казват: „Той беше много смел, когато избиваше невинни граждани в крепостта Ла Кабана, включително едно четиринадесетгодишно дете, но след като беше заловен изглеждаше действително изплашен.”

Според сведенията Че се молил за живота си, казвайки: „Аз ще ви бъда много по-полезен жив, отколкото мъртъв”. Както изглежда, заловилите го не са били съгласни. С него се разправят по същия начин, по който той е постъпвал с безброй други хора – изпратен е на разстрел и е екзекутиран.

По време на филмовия фестивал „Сънданс” след прожекцията на филма „Motorcycle Diaries”, базиран на книга на Че, публиката се изправя на крака и аплодира продължително. Някои питат дали публиката знае какво и кого аплодира. В отговор поддръжниците на Че в Холивуд и левите академични кръгове казват, че Гевара е бил свободомислещ човек и революционер-идеалист.

Поддръжниците му твърдят също така и че революцията е била отдавна и че в наши дни Куба е в по-добро положение.

По времето на писането на тази статия, обаче, в Куба кипи огромна социална борба. Дисидентите либерали поискват основни човешки права от комунистическия си лидер, в отговор на което всички техни лидери, с изключение на един, са хвърлени в затвора.

Измежду хвърлените в затвора има важен кубински журналист, който излежава 20 годишна присъда. Той подбуждал към нов вид революция чрез кубинци, участващи в кампания за изграждане на система от независими, свободни от държавен контрол библиотеки по цялата страна. Страната се задъхва от липсата на информационни материали, настанала след проведеното от Че след революцията изгаряне на стотици книги. Тази кампания също не е пощадена от тоталитарни репресии.

Това ли е „свободомислието”, за което говорят привържениците на Че? Тези, които гордо носят образа на Че върху фланелките си, трябва да бъдат запитани: това ли е „идеализмът”, за който мечтаете? Това ли е човекът, почитан от избралите да го идолизират във филм?

Неговата форма на комунизъм, която Че изучава от своите съветски наставници, е отнела живота на над сто милиона души по цял свят през последния век, като тази бройка продължава да расте след възобновяването на политиката на китайския комунистически режим. Това е двойно повече от броя на жертвите във Втората световна война и шестнадесет пъти повече от броя на жертвите в нацистките лагери на смъртта.

С подобна кръвожадност за насилие и открита омраза към истинската свобода и демократични процеси, Ернесто Че Гевара несъмнено не притежава характеристиките на лидер в историята, който бихме могли да наречем герой, дори при най-богатото  си въображение. Дали е бил убиец? Самите му действия и думи го определят като такъв и изглежда това не го притеснява. Той е бил действително тази „студена машина за избиване”, в която подтиквал другите да се превърнат.