Корените на голяма част от явленията, които наблюдаваме сега са именно в близкото минало. В общественото съзнание битуват доста митове за времето “преди и сега”. Преди 1989г. и сега. Аз съм на 42 години и като се замисля по този въпрос, виждам че огромна част от простотиите, които наблюдаваме в момента, всъщност започнаха по времето когато аз бях ученик. Просто тогава те бяха в началният си стадий и бяха скрити под някакво “покривало”. Нека да направим една бърза ретроспектива.

Сега се слуша чалга, а преди какво - сръбска чалга - Миле Китич и Мухарем Сербезовски и впоследствие - “Тигре, тигре”, “Радка, пиратка”, “Камъните падат” и други подобни класики на музикалната култура. Ако бащата пие всяка вечер и пуска на касетофона “Плава циганко” и въобще не се интересува къде е детето му по това време, какво очаква след това да стане от него като порасне.

Децата стават такива каквито ги възпитат родителите и учителите.

Неслучайно и Ботев и други наши революционери, както и голяма част от ръководителите на ВМРО са били учители, а не някакви шмекери. На тях по-лесно ли им е било да възпитават учениците си в дух на българщина, в условията на турско робство или на сръбска и гръцка окупация и гнет, когато заради това че се определяш като българин може да загубиш главата си, във буквалният смисъл на думата.

Сега по-голямата  част от учителите са хора от моето поколение или от по-старото.

На какво учат те учениците си - на нищо - били уморени, малки им били заплатите, нямало какво да се направи.       Ако един учител не може да научи на нищо учениците си, по-добре е да си взима шапката и да си заминава, а не само да мърмори. Родителите пък нямали време да се занимават с децата си. С какво е заето това време всички знаем - салата с ракийка, мачове, филми и Формула 1.

90% от наборите си които срещам, представляват доста смешна картинка - увесили напред корема и абсолютно апатични към това, което се случва в държавата ни.
Ако ги питаш, как си, се започват едни оплаквания, мани- мани, по- добре недей.

Има ли ги, няма ли ги, на този свят, все тая.

Истината е, че комунизма е*а майката на хората, направи ги апатични, безволеви и мързеливи.

И то не само тези които се определят като комунисти, но за съжаление и на почти всички останали.

Научи ги, че те не трябва да мислят сами с главите си / Там, горе си има хора за тази работа /, да не поемат отговорности / Ти ли ще оправиш света / ,  да не поемат инициативата, да не изпъкват над  другите.

“Учи мама, за да не работиш” е лаф от “онова време”, а не от сегашното.

“Бизнес елита” ни  се състои в огромната си част  от бивши комунисти, ченгета и комсомолски секретари. Парите с които оперират, са им подарени от партията и те са по-скоро назначени за капиталисти, а не са се създали сами като такива. На какво ще научат те служителите във фирмите си - на далаверки, измами и простотия.

И най- лошото от всичко е, че тези пороци се предават от поколение на поколение, като в някакъв омагьосан кръг. Както се казва – “Крушата не пада по - далече от дървото”. Родителите предават на децата си своя сбъркан манталитет, глезят ги, задоволяват всичките им капризи и после се чудят защо стават такива.
Освен това те още от малки им внушават, че най-доброто за тях е да напуснат Родината си, защото тук нищо не ставало и нищо не можело да се направи.

Преди време в клуба в които се събирахме група националисти, дойде едно момче на около 15 години.     Оказа се доста свястно и нямаше нищо общо с представите ни за младото поколение - интересуваше се живо от история и много други неща, не пиеше и не пушеше. Примери за него бяха Ботев и Левски, а не Азис и Мишо Шамара. Разбира се, ние по-възрастните гледахме да му помагаме да върви напред. Имаше голямо желание да се занимава с тази дейност - идваше редовно на събранията, раздаваше листовки и т.н.

По незнайни причини обаче, родителите му обаче предпочетоха да се събира с наркоманите в квартала, вместо да общува с нас. А както се знае от поговорката –    “С  каквито се събереш - такъв ставаш”.

Какво стана с това момче след като напусна не знам, но дано горната поговорка да не се отнася поне за него. А и той не беше единственият. През този клуб са минали сигурно стотици млади хора като него.

Това което се случва в момента се дължи до голяма степен  на бездействието и малодушието на тези, които трябва да възпитават децата си и то не само своите и да им покажат правилният път, които младите няма как да намерят сами, а не само да повтарят колко зле били те и как нищо няма да се оправи.
За да се оправят нещата всеки трябва да действа от позицията на която се намира, а не да се оправдава с другите. Да се замислят малко за тяхното бъдеще и затова какво ще им оставят след себе си.