Книгата му “Война и мир” е написана в разгара на Студената война , но и съвременната действителност напълно я потвърждава.
Много хора са чели изказването му - www.youtube.com/watch, в което той обяснява как САЩ трябва да се борят с комунизма, но много малко хора знаят какви са мотивите му за  тази борба. В главата “Нашите духовни потребности” от тази книга, той пише следните неща:

“Нашата нация върви по погрешен път. Ако не беше така, то ние нямаше да се окажем в това затруднено положение, в което сме в момента,  да заемаме отбранителна позиция и да ни обхване този ужас. Това е нещо ново в нашата история. Въпроса не е в материалните неща.

Ние произвеждаме повече материални ценности, повече от която и да е друга държава на света.Това което не ни достига е правилната и силна вяра. Без нея не е достатъчно това, което ние имаме и правим.

Този недостатък не може да се компенсира от политиците, какъвто и потенциал да имат те и от дипломатите, колкото и да са компетентни. Няма как да се сдобием с това и с помощта на учените, каквито и изобретения да правят.   Няма да стане и с помощта на бомбите, каквато и разрушителна сила те да притежават”.

“Когато хората започнаха да се опират само на материалните ценности, отрицателните резултати станаха неизбежни. Нашите системи и структури не са обект на необходимата духовна преданост за тяхната защита.

В умовете на хората цари смут, техните души се разрушават. Това прави нашата нация уязвима за проникване на вражески шпиони и чужди идеологии. При тези обстоятелства никакво управление за борба с шпионите не може да ни защити.

Безопастността не може да се купи с пари. Не стигат нито пет, нито петдесет милиарда долара.

Мира и безопасността не са стока, която може да се купи на пазара. В периода на разпад на Римската империя, императорите са се опитвали да си купят мир. И резултата от това е бил, че по този начин те само са разпалили апетита на тези , които те са се стремили да унищожат”.

“Ние знаем че комунистическата пропаганда е лъжлива и води хората по погрешен път. Паяка плете своята красива мрежа, блестяща на слънчевите лъчи и примамва мухите с нея. Комунистическата пропаганда е примамлива, както мрежата на паяка и комунизма като някаква надежда се приема по целият свят, от Азия до Америка и дори в Западна Европа.
Изглежда, че много западни християнски държави отдават приоритет на развитието на материалната сфера, пренебрегвайки духовността, разглеждайки идеализма като нещо вторично, касаещо само самите хора”.

“Ние можем красноречиво да говорим за материалният прогрес, които сме постигнали, за преимуществата на колективното производство, за количеството на радиоприемниците и телевизорите, които притежават нашите граждани.

Само че, гръмките описания на постиженията в материалната сфера ме навежда на мисълта, че ние всъщност сме банкрутирали в духовната сфера”.

“Ние не можем да се борим със съветският комунизъм по света, да се противопоставим на неговите замисли, да дискредитираме неговите методи на лъжи, терор и насилие, ако нямаме вяра и опора в духовни средства, в нашето сложно общество.

Тези духовни средства трябва да се трансформират в действия, за освобождаване от низостта и позорният живот, в който не може да расте духовността.

Ние претърпяхме провал в това, че не успяхме да видим възможността да постигнем социална справедливост, без претворяване в живота на атеизма и материализма.             Като резултат от това много представители на нашата нация загубиха вяра в свободното общество. Като нация ние загубихме нашата религиозна вяра и престанахме да изпълняваме религиозните обреди.

Ние не вярваме повече в това, че религията отговаря на съвременните условия. Когато се прекъсва връзката между труда и вярата е невъзможно да нараства духовната сила, която да се разпространи по целият свят. Няма да има никаква  полза от създаването на радиостанции като “Гласът на Америка”, ако по тях не може да се каже нищо по-различно от вече известното.

Възраждането на тази мисия е задача преди всичко на нашите духовни лидери. Само така можем да се противопоставим на злодейските планове на съветският комунизъм”.

“Нарастващата материална сила може да бъде опасна само в епохата на материализма.   Новите научни открития представляват опасност сега, защото се получени във време, в което духовните водачи не са в състояние да обяснят връзката между убежденията и труда.

Алън Дълес не вижда друг начин за противопоставяне на настъплението на комунизма по света освен чрез разлагането на тази система отвътре. Според него американците не притежават друго оръжие освен това. Тоест, на комунистическите лъжи трябва да се отговори с други по-големи лъжи.

С какво духовно оръжие обаче разполагат така наречените “демократи”?

Както се разбира от собствените му думи, сънародниците му се интересуват само от материалните неща и много слабо ги вълнува свободата и демокрацията и съвсем не са склонни да се жертват за тях.

Християнската религия, в която той вижда някакво спасение, много отдавна е загубила всякакво влияние в американското общество и не само там, но и в целият така наречен Запад. Нашата страна също не прави изключение от това правило. Религията в най-добрият случай е сведена до едни празни ритуали, които не оказват никакво влияние в реалният живот. Много е спорен въпроса дали в Европа повечето държави въобще са християнски, въпреки че се водят като такива.

Каква християнска държава е например Холандия, където наркоманията, педерастията, проституцията и разврата, са се превърнали едва ли не в нещо съвсем нормално и естествено?

Атеизма също е една голяма глупост , но това е друга по-обширна тема.

Религията не може да се поставя в ролята на някакъв прислужник, който да се вика, когато е необходим и да се гони, когато не ни трябва и да се сещаме за нея само по повод на сватби и кръщенета.

Тя може и трябва да пронизва всеки един аспект от човешкият живот и хората да се ръководят от моралните и постулати, в реалният си живот, иначе в противен случай това не е религия, а абсолютна смешка и така за никаква истинска вяра не можем и да говорим.

Този, които наистина вярва, трябва да се бори за вярата си, а не само да гледа отстрани на случващото се около него и да съществува повече във виртуалният свят, а не в реалният.

Както се подразбира от мислите на Дълес, когато не можеш да предложиш истинска вяра в нещо, то тогава просто трябва да използваш всички средства за да победиш врага си без значение какви са те, преди той да те е притиснал в ъгъла. Само че подобна “борба” в крайна сметка води и до собствената ти гибел, защото дори и да победиш противника си, проблемите в твоята страна си остават същите и те рано или късно те застигат и събарят.

САЩ и Европа за съжаление не успяха да намерят правилният път за духовно развитие на нациите си и се плъзнаха по пътя на материализма, атеизма и отричането на основните морални ценности и разбира се, резултата от това може да бъде само един - краят на така наречената Западна цивилизация.