От едната страна са честните патриоти или националисти, наречете ги както искате, повече или по-малко радикални, които виждат катастрофата която ни очаква и искат да направят нещо за бъдещето на Родината си.

Напоследък стана актуална темата за национализма и патриотизма и едва ли не противопоставянето им. Това не е случайно, но темата на този постинг е друга и затова няма да се спирам подробно на този въпрос.

От другата страна са всевъзможни либерали, демократи и други заблудени души, които още известно време ще продължават да вярват в толерантността и мултикултурализма и други подобни приспивни песни.

Разбира се тази “вяра” ще продължи дотогава, докато не усетят върху собствената си кожа или гръб последиците от тези политики.

Някои от тях ще продължават и след това да защитават горепосочените “ценности”, но с такива патологични случаи не ми се занимава въобще.

Под натиска на обстоятелствата една голяма част от хората определящи се като комунисти или социалисти ще преминат в лагера на национализма, както това вече се е случвало неведнъж в историята на Европа.

Нараства усещането, че все повече се приближаваме към това “време разделно”.

Какви са основните заблуди за национализма, които пречат на много хора да се присъединят към този лагер?

Една от тях е, че видите ли, дойдат ли на власт такива индивиди, то икономиката на държавата ще се срине. Въпреки че, историческият опит по целият свят показва точно обратното.

Основната теза на либералните мислители е, че икономиката се движи от финансовият интерес на човека или група от хора.
Това безспорно е така, но освен интереса много важен въпрос е какъв по-точно е човека. Развитието на икономиката на една държава се определя преди всичко от това, какво представляват хората, които я населяват, тоест от народа и.

Очевидно е, че ако в него преобладават германци например, подобна държава ще има икономическо и друго развитие, а ако преобладават цигани или негри, за икономика или за някакво друго развитие, въобще ще е трудно да се говори.

Това са толкова очевидни неща, че дори няма какво да се коментират или доказват.

Оттук веднага следва заключението, че с намаляването на българският етнос и изпростяването му / за което голяма заслуга има и съвременното мултикултурно “възпитание” или въобще липсата на такова/ и увеличаването на циганският етнос от друга, едва ли нашата икономика, здравеопазване, образование и т.н. ги очаква светло бъдеще. Сигурният резултат от този процес е тоталният им срив. Ето защо основната задача пред нашето общество е осигуряване на бъдещето на нашият български народ, защото преди всичко от него зависи бъдещето на държавата ни.

Защото ако българите станат малцинство в собствената си държава, то това нито ще е държава, нито ще е българска. Същото важи и за останалите държави по света.

За да се развива икономиката на една държава в нея трябва преди всичко да има хора и то по възможност качествени. Тоест, икономиката трябва да служи за развитието на хората, а не обратното, икономиката да се развива като някаква самоцел, без значение какво ще стане с хората.

Излишно е да се теоретизира върху въпроса дали циганите и другите малцинства са част от българската нация или не.

Съвременните историци, политолози и всякакви други “специалисти” се опитват да ни убеждават, че всички етнически групи във България били част от българската нация.Тоест, ако един негър дошъл от Занзибар след няколкогодишен престой в нашата страна получи българско гражданство и той става българин и част от българската нация.
Това твърдение е толкова абсурдно, че чак е глупаво да се коментира. По-важното е, че ние българите сме създали тази държава и от нас преди всичко зависи дали ще я има и за във бъдеще.

Ние сме тези, които трябва да определят правилата и който иска да живее тук трябва да се съобразява с тях.

Когато един човек е собственик на една къща, тогава той решава кого да допуска до нея и всички гости са длъжни да се съобразяват с неговите правила. Ако ли не, то тогава прав им път.

Процесите които в момента протичат в нашето общество са общо взето неуправляеми.

Това е все едно да заставаш пред един камион, които се движи с пълна скорост по наклонен път.

Още известно време ще си поговорим за това и онова, политиците ще продължават да ни убеждават, че всичко е наред и че са взели всичко необходими мерки. Някои хора ще продължават да им вярват и да гласуват за тях. Надеждата умира последна.

Разбира се, това няма да спре камиона и той рано или късно ще удари стената или ще падне в пропастта. Интересният въпрос е какво следва оттам - нататък. Вариантите за това са много и за съжаление повечето от тях съвсем не са оптимистични.

В крайна сметка всичко ще зависи от това колко хора ще са готови да се жертват за Родината си и доколко те ще бъдат организирани.