През последните няколко дни, покрай събитията в Украйна се нагледахме и наслушахме на всякакви коментари и анализи. Завъртяха се всякакви теории за чужди влияния, интереси, разпад на държавата и какво ли още не, но на мен ми се струва, че ще трябва да си отговорим на няколко важни въпроса, които са особено актуални не само за Украйна, но и за нашата държава.

Първо - за какво  излязоха хората на “Майдана”?

 Медийните внушения, че това е борба едва ли не за влизане в Европейският съюз, са направо смехотворни.

Всъщност това беше само повода за сблъсъците, истинската причина е желанието на голяма част от украинците да скъсат със старият комунистически модел на управление и зависимост от  Русия и да тръгнат по свой път на развитие, добър или лош, бъдещето ще покаже.

Ситуацията и в нашата държава не e кой знае колко по-различна и тук огромна част от политическият и икономически "елит" на нацията се състои от комунисти и въпреки твърденията им, че комунизма си бил отишъл отдавна, всъщност те са си тук и няма да пуснат кокала без бой.

Каква е обаче алтернативата на тези другари?

За съжаление и при нас  и в Украйна така наречената “демократична” опозиция не се различава особено много от комунистите.

И тук и там, по-голямата част от тях произлизат от едно и също място, корумпирани са и търсят легитимност и сила не в собственият си народ, а навън - в Европейският съюз и САЩ.

Нямат волята и желанието да следват националните интереси, а преди всичко собствените си.

Съответно и резултатите са такива.

Юлия Тимошенко ( по баща Григан ) наричана още “Газовата кралица” на Украйна, всъщност влезе в затвора след разследване за корупция в особено големи размери и не е нещо ново в политическият живот на страната.

Кличко, който е прекарал по-голямата част от живота си извън Украйна ( в Германия ) едва ли има кой знае каква представа как да подобри живота на сънародниците си, а и едва ли разбира от нещо друго, освен от бокс.

Партията „Отечество“ се ръководи от заместника на Тимошенко, евреина Арсений Яценюк (чиято майка е наследник на тълкувателя на Талмуда, равина Бакай), е бивш министър на икономиката и на външните работи в няколко правителства. Той се финансира от Сорос и други задкулисни играчи от САЩ.

Партията „ Свобода“ се ръководи от Олег Тягнибок, който е бивш комсомолски секретар, евреин, полски агент, депутат и лъже националист, обявил се за наследник на Степан Бандера. Той се финансира от главата на Европейския Еврейски съюз милиардерът Игор Коломойский.

Всичките тези така наречените опозиционери, всъщност седяха няколко месеца на площада без да предприемат никакви решителни действия, подобно на нашите протестиращи ( вече не знам за кой пореден ден).

Нещата се развиха бързо едва след като управляващите комунисти решиха, че ще могат със сила да смачкат протестиращите, но нещо не успяха.

Милиционерите от “Беркут” от големи бабаити в началото, след когато видяха накъде отиват нещата, подвиха опашки, едни “преминаха на страната на народа”, а други просто избягаха.

Позната история.

Естествено веднага се завъртя версията за предателството на властимащите спрямо тях, но това е стара песен - руснаците след поражението си в Чечения, също се оправдаваха с това.

Всъщност решаващата роля за успеха на украинската революция имат хората от така нареченият “Десен сектор”, тоест украинските националисти.

Те се оказаха най-дисциплинирани и решителни,  което съвсем не е изненада за никой.

Само че, след успеха на революцията и свалянето на Янукович от власт, те ще се оказат ненужни и изтласкани в ъгъла, за да освободят място на така наречените “истински политици”, тоест старите боклуци.

Какъв е извода от цялата тази ситуация?

Основната роля  за промените в бившата съветска република изиграха украинските националисти, добри или лоши, те дадоха и най-много жертви, а основните печеливши се оказаха така наречените демократични опозиционери, които не знам с какво толкова ще са по-добри от добре познатите ни комунисти.

Но защо все пак националистите и тук и там не могат да успеят и да имат решаващата роля в политическият и икономически живот на държавата.

Защото както споменах по горе, парите и лостовете на властта се държат от комунистите, а така наречените демократи имат същото отношение към национализма, ако не и по-лошо от комунистите. Външните фактори ЕС и САЩ подкрепят така наречените демократи, а Русия комунистите. И едните и другите обаче са срещу националистите, въпреки всичките медийни спекулации.

В сегашният момент “демократите” в Украйна се въздържат от квалификации като фашисти, бандеровци и нацисти, защото националистите им вършат работата и то най-опасната, но много скоро ще ги изтласкат в периферията и ще се разграничат от тях, а украинският народ, който е изстрадал твърде много през годините ще трябва отново да избира между “чумата и холерата”.

Във България за съжаление избора не е кой знае колко по-различен.