Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2014 16:40 - Част I - Как се създава и изгражда една империя?
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 3085 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 29.05.2014 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Първо да се уточним, че става дума за реална, а не за виртуална империя:)

Въпроса за възникването, развитието и упадъка на империите е принципно важен, защото те до голяма степен определят и историята, както на самите империи, така и на по-малките държави, които обикновенно са техни сателити.

Съдбата и на нашата държава е зависела до голяма степен, а и ще продължава да зависи от така наречените Велики сили или казано по-модерно - глобални фактори.

Наистина интересен е въпроса какви са механизмите, които правят възможно една държава да се превърне в империя и да оказва влияние на много други държави и общества.

Как така, едно на пръв поглед незначително образувание, в един момент се превръща във велика сила и принуждава останалите държави да се съобразяват с него?

Какви са "пружините", които я тласкат напред?

Дали това са расовият облик на населението, или религията, или някаква месианска идея или идеология ( набор от идеи ) или пък комбинацията между тях.

Оказва се, че броят на населението далеч не е определящ фактор, защото има доста многобройни народи, чието влияние в световните дела е твърде незначително и обратно.

За да си отговорим на тези въпроси ще трябва да се обърнем към историята, за която казват, че е учителка на народите.
За съжаление въпреки огромният обем исторически изследвания, много малко са анализите, които разкриват така да се каже скритите механизми на историята, а в повечето от тях преобладава това, което се вижда на повърхността и е по-скоро следствие, отколкото причина за дадено събитие.

Известно е също, че историята се пише от победителите, а те нямат интерес да напишат истината, а по скоро да я прикрият и да представят себе си като "положителният герой", а  противниците си да сатанизират.  

Както се вижда от изложението, между различните на пръв поглед империи има доста общи черти и принципи и поради това, че тази тема е доста обширна, ще я разделя на няколко части, като ще започна от най-известната и влиятелна и една от най-дълго просъществувалите във времето империи, а именно Римската, чиито пример в общи линии следват и повечето следващи световни сили.

Има и такава мисъл - Учи се от Рим и ще управляваш вечно.

Самият термин империя произлиза  от латински, "imperium"- власт.

Няма да се спирам подробно на историята на Рим, защото общо взето по този въпрос има достатъчно литература и исторически изследвания.

Важни са по-скоро основните принципи, върху които се гради тази империя и които се спазват и до ден днешен от съвременните глобални сили.

Разделяй и владей е най-известният от тях, тоест противопоставяй едни племена и  народи един срещу друг и ги дръж в зависимост по този начин. Този принцип е широко известен и прилаган, така че не се нуждае от кой знае какви разяснения.

Той обяснява до голяма степен и защо повечето велики сили, включително и Русия, са били против създаването на една силна българска държава на Балканите - защото тогава зависимостта ни от тях ще стане незначителна.

От тази принцип произлиза и термина балканизация”, тоест създаването на много държави и държавици, всяка от които е враг на другите, особено когато става дума за съседни държави.

За съжаление през по-голямата част от историята си ние българите сме били неин субект, тоест сателит или част от някаква империя и точно и затова е важно да си отговорим на горните въпроси как възникват и от какви принципи се ръководят те.

От тези отговори да голяма степен ще зависи и бъдещето ни като държава и народ.

В продължение на пет века българският народ е бил част от Османската империя, след Освобождението , попадаме под едно доста силно руско влияние, в което няма нищо необичайно, все пак нито една империя няма да дойде да ни освобождава просто ей така, заради "черните ни очи", естествено е тя да се следва своите интереси, в крайна сметка така правят всички останали империи по света и приказките за някакво славянско и православно братство или солидарност, са си по скоро приказки, както ще видим по долу.

В периода около Първата Световна война и след нея може да се каже, че се засилва германското влияние в българската политика и икономика, все пак сме и съюзници през двете световни войни. Както е известно след краят на Втората световна война сме на практика окупирани от една друга империя, която някои наричаха Империя на злото и за съжаление десетилетия наред следвахме почти без възражения неините нареждания и политика.

Докъде ни доведе безусловното следване на челният съветски опит е очевидно и днес, но така е когато си даваш задните части под наем, както се казва в една известна българска поговорка.

След 1989г. последва така наречената "демократична революция" или подмяна в зависимост от интерпретациите, след която отново изпаднахме в зависимости, този път от други велики сили, като трябва обаче  да се отбележи, че старият комунистически елит или номенклатура, си запази властта, трансформирайки се в нещо уж  по-различно и чрез своите политически и икономически мутации, продължава и до ден днешен да определя, или по-точно да трови, дневният ред на обществото.

И все пак какво пречи на българският народ да си върне старата слава и величие.

Най-важните фактори според мен са липсата на национална цел и доктрина, които обаче не трябва да са само написани на някакъв лист хартия, а да се прилагат на практика.

За да тръгне един народ напред, безусловно му е необходим и съответният елит, които да го поведе натам.

За съжаление вековното османско робство на практика унищожава този елит, превръщайки огромната част от народа в едни "безгласни букви", или роби, на кой както му харесва.

И след Освобождението си от това робство пак попадаме под чужди влияния и зависимости и като че ли непрекъснато се люшкаме ту към една, ту към друга велика сила, истината е, че ние българите просто нямаме, или почти нямаме такива водачи, които да устояват българският национален интерес, дори и с цената на живота си.

Сегашният ни "елит" се състои в огромната си част от бивши комунисти и ченгета, които нямат никакво намерение да се жертват, а по скоро гледат да се налапат, след което да изчезнат, без да се интересуват от това какво ще стане с българският народ и държава.

То няма и как да е по различно, това са хора, които цял живот са били слуги или блюдолизци и на старият режим и днес на новите си господари.

 От тях не можем да очакваме и кой знае какво. С такива хора държава не се гради.

За съжаление повечето от днешните , така наречените националистически или патриотични формации са или създадени от бившите тайни служби, или са просто едни маргинални групички, които са абсолютно независими, тоест от тях нищо не зависи.

Тъй като темата е доста обширна смятам да я разделя на няколко глави, в които ще разгледам империите поотделно, в хронологичен ред.

Ще започна от Османската империя, защото тя със своето присъствие по нашите земи е оказала най-силно влияние ( може би и съдбоносно ) върху българският народ.

След това ще разгледам една друга световна сила - Русия и нейното продължение Съветският съюз, които също имат огромно влияние върху нашата история.

Няма как да пропуснем и Велика Британия и нейният наследник Съединените щати, а също така и Китай.

Смятам да се спра и на Третият Райх и Японската империя и причините за техният неуспех.

Целият текст може да изтеглите от
тук

Интересен е и въпроса кои държави се очертават като бъдещи световни сили и имат потенциала и амбицията да станат такива.

Условно империите се делят  на два вида – глобални ( с влияние върху световната политика) и колониални.

Аз бих ги разделил и на идеологически и религиозни.

За да се създаде една глобална
 империя е необходимо не само да се завладеят определени територии ( за разлика от колониалните),  но и тези земи и по точно народи, да бъдат обединени от някаква идеология или религия.

Както проличава от изложението, тази два фактора са от фундаментално значение.

Трябва да се уточни, че между религия и идеология (набор от идеи) има доста общи черти, така  например комунизма  си е един вид религия за фанатичните си последователи.

Има и разлики и основната е в това, че една религия счита за най-важното нещо вярата във Бог и преопределението, докато повечето идеологии смятат за достатъчно да вярваш в самата идея и че всичко зависи само от теб, а Бог в общи линии е някакво отвлечено понятие.

И все пак трябва да се уточним, че една религия не е само вярата във Бог, но и в собствените сили и е преди всичко и начин на мислене и начин на живот.

Териториите, които превзема една империя са важно условие за възникването и развитието и, но както се вижда от историята това  условие е крайно недостатъчно, освен територии са ти необходими и идеи за това как да ги обединиш и използваш.

Наследник на Западната Римска империя е както знаем Византия  ( “Вторият Рим” ) , която продължава традицията и , но вече на друга основа - Православното християнство.

Кой е Третият Рим ще видим по нататък.  

Интересен въпрос е и защо някои световни империи устояват векове наред на предизвикателствата и дори и в днешно време имат един вид Ренесанс, а други не успяват и просъществуват твърде кратко.

Отговора на този въпрос се крие може би второто условие за успеха на една империя, а именно дали тя ще успее да интегрира способната част от населението си, което обикновенно е смесица от най-различни етноси, в икономическият, политическият и военният си елит и да си създаде и спечели силни съюзници навън.

Известно е например, че в Римската империя особено след разширението и по целият известен тогава свят, една голяма част от висшият и военнен, икономически и политически елит, включително и доста от императорите, са от средите на завладените народи траки, гали, германци и много други.

Същото е положението и при наследилата я Източна Римска империя, наречена от историците Византия, доста от императорите са по произход арменци, сирийци, македонци, евреи и други.

Известeн е също и стремежа на българският цар Симеон I да стане византийски император.

В това няма нищо странно, все пак България е била една от най-силните държави по това време, не само на Балканите, но и в цяла Европа.

По време на Османската империя нещата стоят по подобен начин, тя и затова се нарича Османска, а не турска империя.

Османска, защото през целият период на съществуването и около шест века, има една управляваща династия, тази на основателят и Осман I.

Това е така само че, обикновенно се забравя да се спомене, че повечето от майките на султаните не са от турски произход, а са една доста пъстра смесица от националности – гъркини, албанки, славянки, черкезки, включително и българки.

Куриозен донякъде, но напълно обясним е факта, че след разширението на империята на Балканите, най-важните административни и военни длъжности, като например длъжността велик везир, който на практика е управлявал империята,  са заемани от ренегати, приели доброволно или насила ислямската вяра.

Съвсем спокойно може да се каже, че без тези ренегати Османската империя въобще нямаше да просъществува и то в продължение на шест века. Списъка на великите везири и османски султани, както и техният произход може да се намери в мрежата - тук

Вижда се един интересен факт, че веднага след превземането на Константинопол на 29 май 1453г., великият везир Чандърла Халил паша, който е от турски произход  е убит и на негово място е назначен Вели Махмуд паша, който е грък по произход.

От този списък става ясно, че  и следващите велики везири, с малки изключения, са от всякаква друга народност,  но не и от турска.

Самото название турчин е имало по-скоро обидно значение по това време и почти никой не се е наричал така, предпочитаното название е било османлия”.

Същото е положението и с най-елитната част от османската армия - еничарският корпус, който на практика крепи цялата империя и има решаваща роля за спечелването на битките при Косово поле - 1389г. , Никопол - 1396г., Варна - 1444г., превземането на Константинопол – 1453г. и много други.

Известен е факта, че след загубата на битката при Ангора - 1402г., от Тимур, когато е пленен и впоследствие и убит султан Баязид I Светкавицата, неговите синове, които са и продължители на османската династия, са спасени от сръбските части, водени от Стефан Лазаревич,  които тогава се бият на страната на османците.

Еничарският корпус  се рекрутира изключително от взети насила християнски деца чрез така нареченият кръвен данък при това се подбират най-здравите и способни такивабългари, сърби, хървати, гърци и доста албанци.

Интересен факт е, че циганите и евреите не са били взимани за еничари. Циганите, които са приемали исляма, обикновенно са били записвани в регистрите като Циганин, който казва, че е мюсюлманин”, а евреите са били наричани с презрителното название дьонме”.

 Очевидно османците са предпочели да не разчитат кой знае колко на тези две народности, поради известните им и до ден днешен качества”.

Случаят с албанците е малко по-особен. След първоначалната, доста ожесточена съпротива срещу османските завоеватели, водена от националният им герой Скендербег , след като виждат , че нямат шансове за успех срещу многократно превъзхождащият ги неприятел, една голяма част от албанците приемат исляма, което автоматично ги нарежда сред господстващата прослойка в Османската империя и те доста добре се възползват от това си предимство.

Това че приемат исляма, далеч не означава, че стават турци, както си представят нещата повечето от нашите сънародници, а тази смяна на религията  по скоро им помага да осъществят една териториална експанзия на Балканският полуостров.

През следващите няколко века албанците се заселват в Западна Македония, Косово, Епир и още доста други области на империята, прогонвайки местното население или заемайки опразнените от християни територии, най-често след някое несполучливо въстание.

От албански произход  са и една голяма част от великите везири, командирите на еничарският корпус, валията ( управителя ) на васалният тогава Египет, Мохамед Али, основател на цяла династия, чиито паметник и до ден днешен може да се види в родният му град Кавала,  Али паша Янински, под чиято власт е била цялата област Епир, както и много други турски паши и управници.

Почти всеки един българин знае нещо за  боевете при връх Шипка през август 1877г. , срещу турците.

Само че, въпроса е дали наистина е срещу турците.

Нашите опълченци и руските войски се бият срещу така наречената "Централна армия", която е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската империя.

Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския Армейски корпус.

Този корпус е рекрутиран (събран) в Северна Албания, където турци няма и с параходи е прехвърлен до град Солун, откъдето започва настъплението си на север.


Командва се от Сюлейман паша, който е евреин по произход,  с истинско име Соломон Леви Явиш, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката Сорбона.

Редовната му армия е допълнена с албански башибозук и черкези, командвани от Дай Ахмед.

Ботевата чета както е известно, е преследвана през цялото време на похода си от Дунава до Врачанският Балкан, от черкезка конница, а за никого не е тайна, че Априлското въстание е потушено основно от башибозук ( смесица от всякакви народности).

Очевидно е, че тук става дума за една империя основаваща се не на етнически, а на религиозен принцип - правоверни мюсюлмани и християнска рая.

Този факт трябва добре да се разбере и осмисли от нас българите.

На тази основа е и днешният неоосманистки проект на Турция, относно Балканският полуостров - те отново разчитат на старите си съюзници - босненските мюсюлмани и албанците, които имат и завиден демографски ръст, най-високият в Европа и след създаването на Косово като втората албанска държава, са на път да създадат и трета, в Република Македония.

Демографските прогнози сочат точно това. Имайки впредвид тези прогнози албанските стратези не говорят вече за някаква делба на Македония по етнически признак.

Какъв е смисъла да делиш нещо, което така или иначе ще стане твое след време.

Третото условие за успеха на една империя е да се създаде чувство за превъзходство над останалият свят на управляващият я етнос или елит, било то на идеологическа или религиозна основа.

Примери за това има достатъчно. Най-показателният е може би отново този с Османската империя, която между другото се явява и продължител на една друга ислямска империя - Арабският халифат, от която заема доста неща в управлението и организацията.

Османският султан Селим I, наречен Явуз”( смел, жесток, суров) заради избиването на над 40 000 шиити, превзема през 1517г. свещенните за исляма градове Мека и Медина и се обявява за халиф ( повелител на правоверните ).  През същата година превзема и Египет  и назначава за султан гореспоменатия Мохамед Али.

Според догмите на исляма правоверните мюсюлмани стоят много над останалите хора, наричани обикновенно гяури( неверници) или рая. По този въпрос може да видите и това 

Добре де, а къде са тогава турците в цялата тази история?

Те се появяват така да се каже на историческата сцена по времето на основателят на Турската Република - Мустафа Кемал наречен Ататюрк (баща на турците), след Първата световна война, когато след краха на Османската империя, Бащата на турците решава да заложи на национализма, а затова е необходимо да се създаде единна турска нация.

Приемат се и съответните закони, според които всеки, който живее в Турция е турчин и така кюрдите стават планински турци”, а тези народности, които не са съгласни с тази трактовка, като арменците и гърците например, са подложени на геноцид.

Ататюрк започва и една борба срещу доминиращата роля на ислямското духовенство и както е известно забранява носенето на фесове и забрадки. Също така въвежда фамилните имена и заменя арабската азбука с латиница. Това са все опити да се модернизира турското общество и изглежда, че тези опити са били успешни защото и до ден днешен Ататюрк е почитан като някакъв идол в Турция.

С идването на власт на Ердоган обаче този образ все повече ще избледнява, защото изглежда, че Турция  започна да залага все повече на исляма, като обединяващ фактор и инструмент за изграждане на една нова империя.

За да изградиш една империя очевидно е, че ще ти трябват съюзници и то съюзници обединени от някаква обща религия или идеология.

Историята показва, че интересите също са от голямо значение, но интереса е нещо временно и ако се опираш и разчиташ само на него, никога не можеш да постигнеш нещо трайно.

В интерес на истината обаче трябва да се каже, че чувството за превъзходство съществува не само при исляма, но  и при доста други религии и идеологии и както ще видим и по нататък това разделение на практика се явява едно почти задължително условие за създаването на една силна държава или империя.

В крайна сметка равенство не съществува, винаги едните са по-равни от другите:), такива са природните и обществени закони и те няма как да се избегнат или заобиколят.

Католическото християнство особено в периода на Средните векове, след Великите географски открития, когато осъществява експанзията си по света, залага на същият постулат - Църквата и Папата делят хората на два вида - християни католици и варвари. И именно Папата е божият наместник на Земята и Господар на света, такава е доктрината. Същото важи и за Православната Византийска империя - всички племена и народи, оттатък нейните граници  са наречени как – варварски.

В Япония са делели и още продължават да делят света на японци и gaijin (чужденец), само че значението на тази дума в Средновековието, когато Япония е била напълно изолирана от останалият свят, е било варварин и дори нещо още по-обидно.

Юдаизма въпреки всичките условности и маскировки,  на практика разглежда света по същият начин - евреи и гои.
Който се интересува повече от тази тема има предостатъчно материали в Интернет.

Тук е мястото да се каже че когато  природните и обществените закони започнат да се пренебрегват и омаловажават, неизбежно започва един регрес на обществото и държавата.

В днешно време този процес може най-добре да се види, в така нареченият "демократичен" Запад , в който победоносно шестват мултикултурализма и политическата коректност и където агресивно убеждават хората, че едва ли не всички са равни и че етническият произход и религиозни убеждения, нямат никакво значение и са направо казано вредни.

Ние сме модерни хора и човечеството се е издигнало вече на такава висота, че повече не се нуждаем от някакъв Бог, или някакви религии.
Вместо това днешните “демократични” идеолози се стремят да издигнат на пиедестал разните сексуални и всякакви други "малцинства", тоест един вид да преобърнат природните закони.

Тук трябва да отбележим, че същите претенции имаше и комунизма като идеология и след като той се провали
с гръм и трясък, изглежда си намери продължение на Запад, в лицето на неомарксизма, маскиран като някаква “политическа коректност”.
 

В следващата част ще разгледам един от най-големите конкуренти и душмани на Османската империя - Русия и нейното продължение - Съветският съюз.





Гласувай:
4



1. demograph - Конструктивни и деструктивни империи
09.04.2014 23:12
Само ти подавам репер за интересни заключения. Конструктивните остават завинаги в своите географски и духовни граници, дори и след разпада им. Деструктивните се разпилявят и разсипват като пясъчни кули на слънцето на историята и вятъра на съдбата. Great Britania днес е по -велика от всякога със своите остатъци, а Великата Рус е по-мизерна от всякога със своите недостатъци. Поздрав адаш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1377878
Постинги: 413
Коментари: 710
Гласове: 1949
Архив