Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2014 14:21 - Част V - Поднебесната империя - Китай
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 1780 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.06.2014 09:26


В днешно време заради икономическият бум на китайската икономика, много погледи са вперени натам и много анализатори смятат, че именно Китай ще е една от бъдещите световни сили.

За да разберем обаче защо  Китай не може да стане световна политическа сила, ще трябва може би да се обърнем към историята и да преведем по-точно названието на Китайската империя в миналото – Поднебесната империя”.

Точният превод на това понятие е Всичко, което съществува под небето”, тоест от тук може да се разбере логиката на китайската политика.

Китай е всичко, което съществува под небето, останалият свят на практика не ни интересува или най-много ни интересува, дотолкова, че да правим някаква търговия с него, по Пътя на коприната, но нищо повече.

Затова и китайските императори решават да издигнат Великата китайска стена, не само като някаква защита от племената на север, но и като една символична предграда между Поднебесната империя и  останалият  варварски свят.

Тоест, това е една култура, или идеология обърната навътре.

Амбициите на Пекин са по-скоро за експанзия в съседните на Китай държави Малайзия ( китайците съставляват около 1/3 от населението, но държат над 70% от капиталите на страната), Индонезия, Тайланд , в които има китайски диаспори, които между другото контролират една голяма част от икономиката на тези страни.

Само че, това е крайно недостатъчно за да се превърнеш в световна сила, с претенции за влияние в световната политика и не е никак случайно, че при повечето въпроси и кризи, които възникват в международната политика, Китай гласува с въздържал се и обикновенно изразява някаква загриженост по тези проблеми, с което доказва по същество незначителната си роля в тези събития.

Китай няма и съюзници за подобно влияние.

Известна е, историческата му вражда с Япония, отношенията със СССР и Русия, съвсем не са били и не са безоблачни, спомнете си инцидента при река Усури, довел до изпепеляването на доста китайци.

Има доста проблеми и с националните малцинства в самият Китай – тибетци, уйгури ( които са  мюсюлмани ) , монголци.

Всъщност единна китайска нация на практика не съществува, китайците това са сбор от над сто различни народа и народности, всяка от които със собствен език и културни особености.

Ако погледнем нещата исторически, всъщност Китай е бил управляван през една голяма част от съвременната си история от чужденци или по-точно от чужди династии като Юан (монголска),  след превземането на Китай от войските на Чингисхан и последната Цин ( 1644-1911 ), която е манджурска.

След краят на последната династия Цин, управлявала Поднебесната империя в продължение на няколко века, след години на размирици и междуособици ( основно между националисти и комунисти ) , които между другото съпътстват почти цялата история на Китай, по време на Втората световна война, страната е окупирана от Япония и населението и е подложено на геноцид.

След краят на войната, комунистите под вещото ръководство на Великият кормчия Мао Дзе Дун взимат властта и управляват тази огромна държава и до ден днешен.

А за това как комунистите управляват Китай, ще цитирам едно изказване на китайският дисидент и писател Ляо Йию, който познава нещата отвътре, така да се каже:

„Тази империя трябва да бъде разбита!“

„Днес обаче искам да оповестя тук пред вас една друга смърт. Смъртта на китайската империя. Защото страна, които изтребва деца, трябва да бъде разбита, трябва да се разпадне – такава е китайската традиция“.

„След войната фундаментът на новия Китай бе заложен върху изтребването на хора. Като първо бяха разстреляни 2 милиона земеделци,т.н. едри собственици, чифликчии и просто стопани. Масовите убийства са в основата на негласното споразумение на комунистическия елит, което се точи като червена нишка от Мао до Дън Сяо Пин.

През голямото гладно бедствие от 1959 до 1962 в цял Китай измряха от глад почти 40 милиона души. Веднага щом Мао започна да се бои за властта си той прогласи началото на борба с реални и измислени врагове, подложи целия народ на безпримерно промиване на мозъците. През Културната революция от 1966 до 1976 в Китай бяха изтезавани до смърт от 20 до 40 милиона души. Колкото по-голяма параноя за запазване на властта обхващаше Мао, толкова по-силен ставаше натискът срещу народа, толкова по-безпощадно бе промиването на мозъците.“

.................

„В днешен Китай аз се чувствам като безотечественик.
В страната се шири мизерия, а хората стават все по-обезверени и апатични. В същото време китайската икономика става все по-силна и по-силна. Това кара света да смята, че икономическото чудо неминуемо ще доведе до реформи в страната, ще превърне диктатурата в демокрация. Затова онези държави, които обявиха санкции срещу Китай след клането на Тянанмън сега се надпреварват кой да влезе в по-добри отношения с властниците в Пекин, кой повече ръце на палачи да стисне и по-добри сделки да сключи с тях.

Какво му остава тогава на обикновения човек в Китай, който влачи съществуването си между кръв и жестокости – остава му да загуби и последната надежда и достойнство. Мизерия и безсрамие се обуславят у нас взаимно. Те определят нашето минало, нашето настояще и бъдеще.

След клането на площад Тянанмън кървавото потисничество продължи с нова сила – срещу близките на жертвите, срещу групи Чи Гонг и Фалун Гонг, срещу Демократичната лига на Китай, срещу подаващите административни жалби, срещу селяни, на които е отчуждена земята, срещу работници, адвокати, нелегални църкви, срещу дисиденти, срещу жертвите на земетресението в Съчуан, срещу подписалите Харта 08, срещу привържениците на жасминовата революция, срещу тибетци, монголци, уйгури… списъкът може да се продължава още и още, тиранията продължава на високо ниво!“

...................

„Системата на ценностите на китайската империя е колабирала отдавна. Тя се крепи вече единствено на алчността за все по-големи печалби. Тъй непреодолими и заплетени са синджирите на нашето печалбарско мислене, че и свободният свят на стопанската глобализация и той ще се оплете в тях във фатална безизходица.
........................

„Палачите триумфират, защото цялата страна е вече под тяхно робство. Палачите канят чуждестранни инвеститори да строят фабрики, да издигат небостъргачи, да правят бизнес. И всичко върви гладко, стига да не поставят пръста в раната, стига да не отварят дума за правата на човека.

Палачите шепнат на чужденците „При вас имате закони, медии и обществено мнение, я елате по-добре при нас, да се търкаляме на воля в калта! Елате заедно за замърсяваме нашите реки, въздуха, храните! Имаме евтини работници, пуснете ги да работят денем и нощем на конвейра, край машините. Нека китайците си докарват от зор душевни и телесни тумори – колкото повече, толкова по-голяма ще е вашата печалба. Елате при нас, тук е най-голямото бунище на света, тук можете да ударите най-големите печалби… И Западът идва, и е готов в името на печалбата да се съюзи с палачите…“

...................

„В древността Тибет, Синцзян, Монголия или Тайван бяха чужбина за Китай. Защо трябва днес тибетците отново и отнов да се самоизгарят публично? Не може ли Тибет да си е просто една отделна, свободна държава, която дели граници със Съчуан и Юнан вместо да бъде потискана от една далечна диктатура в Пекин. Тогава никой жител на този жизнерадостен народ не би имал причина да нанася на себе си и на близките си такова зло.

Тази нечовешка империя с оплескани с кръв ръце, която е причина за толкова огромни страдания по света, това безкрайно бунище трябва да се разбие. Тя трябва да се разпадне заради мира и спокойствието на цялото човечество – и заради майките от площад Тянанмън, в чиято чест написах следната песен…“

Какво повече може да се добави след тези думи.

И така накрая смятам да направя едно обобщение на всичко казано дотук и да се опитам да отговоря на въпросите, който зададох в първата част на това изследване:

Как възниква и се изгражда една империя?

Кои са факторите за това?

Какви са приликите и разликите между тях и защо едни успяват, а други се провалят?

И какви изводи може да си извадим от цялата тази история?

Създаването на една империя е дълъг и продължителен процес. Не става с появата на един човек, някакъв месия, колкото и велик да е той. Знаете приказката за английската ливада.

И така няколко века:)

Нещо повече, империите които разчитат само на волята на създателя си, обикновенно се разпадат след неговата смърт.
Спомнете си какво се случва с империята на Александър Македонски.

За да може да просъществува векове наред във времето една империя е необходимо създателя и да си намери, или по-скоро да си създаде достойни заместници.
Въобще не е задължително те да бъдат негови синове или някакви роднини.Много по-важно условие, е те да имат необходимите качества, за да управляват успешно.

Империите са така да се каже проекти, основани на една идеология или религия, възникнали сред елита на даден народ и най-често тези идеологии или религии акцентират върху особената роля на този народ или раса, да властват над останалите народи и да ги цивилизоват.

Това е същността на всяка една империя, колкото и да се прикрива зад хубави думи като свобода, демокрация и не знам си още какво.

Това прикритие обаче е задължително, защото в противен случай веднага ще си навлечеш множество врагове и ще дадеш много силни козове в ръцете на вражеската пропаганда.

Много често е без значение дали тези идеологии, или дори митове са верни, важното е хората да вярват в тях.

Всъщност, всички велики идеи тръгват от велики личности, или от една малка група хора, която обаче силно вярва в тях.
Многобройността на народа в случая не играе съществена роля.

Затова е и глупаво да се говори за големи и малки народи.

Когато англичаните тръгват да създават световна империя, те далеч не са кой знае колко многоброен народ и както е известно около 5000 хиляди английски офицери и служители са били напълно достатъчни за да се владее Индия, страна с многомилионно население.

Тези идеи обаче трябва да имат универсален характер за да може да привличат хора от различни националности, защото като видяхме с примера на Третият Райх и Япония, изолационизма и публичното изтъкване на собствената изключителност, всъщност водят до краен неуспех.
Няма как сам да завоюваш целият останал свят.
Трябват ти съюзници.

Империите, както е известно се ръководят винаги от своите интереси, а не от сантименталности, от рода на славянско или православно братствоили расово единство”.

Това братство или единство”, обикновенно са само инструмент за постигане на целите.

Образованието е също ключов момент, защото чрез него горепосочените идеи се свеждат до народа, както се казва.

Това образование, обаче не трябва да акцентира само върху това да натъпче главите на учениците и студентите, с колкото се може повече материал, а да ги накара да осмислят най-важните неща, от това, което учат.

И да възпита у тях силно чувство на национализъм, защото без него шансовете за успех на една държава са нищожни.

Учителите трябва да бъдат не само някакви държавни служители на работно време от - до, а преди всичко възпитатели.

Задължително е и наличието на грамотни дипломати и разузнавачи, които да умеят да спечелят подходящи съюзници за осъществяването на тези планове.

Много важно условие е след създаването си , империята да успее да привлече в управлението, в армията и в икономиката си, способни хора.

Както казва товарищ Сталин Кадрите решават всичко.

И е прав. Както видяхме в случая с Османската империя тя успява, чрез така нареченият кръвен данък да превърне стотици хиляди християнски деца, в една нова войска(“йени чери  на турски означава точно това).

При това се подбират не какви да е, а основно здрави и прави, както се казва.

По този начин те значително подобряват генофонда на държавата си.

Тези деца стават не само еничари, а според способностите си се назначават на различни административни служби в империята. Голяма част от великите везири например, са именно от такъв произход.

В днешно време показателен е случаят със САЩ, където на практика емигрират, чрез така нареченото изтичане на мозъци”, едни от най-способните хора от цял свят.

Затова не е случайно, че Щатите са водеща държава във всякакъв вид технологии.

Компютъра, на който пиша този постинг, програмата Word, операционната система Windows, както и Интернет, са всъщност все технологии открити и развити в Страната на неограничените възможности”.

Враговете на империята, защото такива неизбежно има, биват разделени и насъскани едни срещу други, като обикновенно се предизвикват конфликти или революции вътре в самите държави, така че след време те сами да пожелаят да станат част от едно по-голямо цяло.

Личният пример е от изключително значение.
Елита на държавата също има решаваща роля.

За да успее една империя, или една силна държава е безусловно необходимо, народът и да вярва в  някаква кауза, или идеология, или религия. Иначе няма никакъв смисъл в това,  тя да съществува.

В противен случай, ако целта на един народ се състои само в едното оцеляване, а елита му мисли само как да го окраде и после да избяга, то  държавата със сигурност ще отиде на бунището на историята.

Където всъщност и е мястото.

За нас българите, в момента няма такава опасност да се превърнем в империя, но все пак можем да се поучим от историческият опит и да се опитаме поне да не затрием държавата си, за която са загивали нашите предци.

Целият текст може да изтеглите от
тук





Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 860563
Постинги: 274
Коментари: 604
Гласове: 1650