Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2014 16:06 - Преклонена глава, сабя не я сече!
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 2022 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 06.11.2014 18:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Уважаеми сънародници,

Патриоти, националисти, демократи, социалисти,комунисти, аполитични  и не знам си още какви.
Живеем в сложни времена и твърденията на доста анализатори
, че краят на нашата държавица - Република България приближава, съвсем не са лишени от основание.

Вечен мир също така не съществува, така че е време да осъзнаем някои неща.

На нас не са ни виновни нито ДПС, нито американците, нито руснаците, нито извънземните.

Всички те следват собствените си интереси, които не е задължително да съвпадат с нашите ( българските ).

Най-големият враг на България в момента са самите българи, които в тези мирни времена не правят нищо за да подобрят участта на Родината си, да и помогнат да избегне нерадостното  бъдеще, което се очертава пред нея.

Други пък съвсем открито я предават www.mediapool.bg/dps-s-trofeini-popalneniya-v-listite-petar-chobanov-gen-simeonov-fleitata-news224191.html.

За тях няма какво да говорим
, не си заслужава.

Има и такива, които заявяват, че когато му дойде времето ще хванат пушката и тогава стой, та гледай, какво става.
Само че забравят няколко подробности
- първо трябва да имаш пушка и второ трябва да знаеш какво да правиш с нея, защото иначе живота ти на бойното поле няма продължи по-дълго от половин час. Ако въобще стигнеш до него.

За справка – военният конфликт в Източна Украйна, който тече в момента - www.youtube.com/watch.

Знам, че повечето от Вас са се примирили с това положение и смятат, че няма какво да се прави или пък когато стане напечено”, ще се  справят някакси с тези неща, според принципа Преклонена глава, сабя не я сече”.

Нека обаче да видим  дали това наистина е така.

Предлагам на Вашето внимание една глава от известната книга на Захари Стоянов  Записки по българските въстания и по-точно Въстанието в Батак, където много точно е описана съдбата на тези, които се предават, предават оръжието си и се надяват на милостта на победителя.

Сигурно повечето от Вас знаят кой е Захари Стоянов и са чували за неговата книга, но дълбоко се съмнявам, че са я чели, още по-малко, че са разбрали нещо от нея.

Затова прочетете внимателно тази глава, ако трябва няколко пъти и си направете съответните изводи, защото както се казва, историята има лошият навик да се повтаря.

За да не излезе после ( когато мангалите започнат да Ви пляскат по голите дупета) , че нещо не сте разбрали.

Ето един откъс от нея, за тези които не обичат да четат дълги текстове ( по-голями от няколко страници ):

Една част от населението, която се състояла от слаби, малодушни и нерешителни хора, повели се подир думите на Кавлака и склонили да сложат оръжие, а по-голямото число от населението начело с Трендафил Тошев, Петър Трендафилов, Петър Банчев и други постоянствували твърде живо да си не дават оръжието, но да удрят до последна капка кръв, па стане, щото стане. Тия юнаци утвърдявали, че е немислимо и даже глупаво да се предположи само, че ще да бъдат простени батачени, когато има избити толкова души турци в разстояние на няколко деня, откато се е подкачило въстанието.

— Не вярвайте! Всичко това е турски капан за по-лесното ни избивание — говорили тия на смутеното население.

Вследствие на тия две разнообразни мнения населението се разделило на две партии: за и против предаванието. Шум и роптания се слушали навсякъде, а коварният Барутанлия като хищна птица наблюдавал всичко това от своя чадър.

Кавлакът и другарите му не преставали да убеждават населението, че Ахмед аа е светец, че той ще бъде неумолим и жесток само към ония, които покажат непокорство, които не си предадат оръжието.

По тоя начин партията за предаванието взела връх с изключение на няколко души, гласът на които нямал никаква тежест. Трендафил Тошев забележил за последен път на своите съселяни, че той предчувствува нещо ужасно след предаванието на оръжията. Нямало кой да разсъждава.

После това започнало се събиранието на оръжието, което се трупало накуп. Много юнаци подавали своите шишинета с пребити ръце, против волята си. То било натоварено на три кола, които не се забавили да заскърцат към лагера на Ахмед аа, придружени от ревностния Кавлак, Трендафил Тошев, Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев.

С разтоварванието на трите кола оръжие планът на Барутанлията бил вече почти изпълнен. Неговото лице светнало от радост и приело тържествен вид. Той се обърнал към пратениците българи, на които забележил, че не му е предадено всичкото оръжие, скрити са най-добрите пушки.

— С главите си отговаряме, ако една пушка се намери в селото — отговорили окаяните жертви.

— На вас говоря, по-скоро предавайте всичкото оръжие — изревал лукавият Ахмед аа и скръцнал със зъби като тигър. — Още смеете и да се оправдавате!…

Всеки от българите се усетил вече какво следствие ще да излезе от тяхната постъпка — да си предадат оръжието; те познали, че смъртта ги чака вече, но било късно, Барутанлията се обърнал към своите башибозуци и дал заповед да се отделят 20—30 души и да отидат в селото да претърсят добре за още оръжие. Тия тръгнали безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да се боят, а искали само да се уверят наздраво да не би българите да готвят някоя измама, като са предали само старите си пушки.

Заедно с башибозуците бил изпратен само А. Кавлакът, а останалите пратеници били задържани от Барутанлията като залог, докато се върнат от село живо и здраво неговите 20—30 души башибозуци. Тия последните влезли преспокойно в селото; но като не били още уверени в съвършеното предаванне на българите, държали се твърде прилично. Известили само на населението, че който има скрито оръжие, трябва да го предаде, докато е рано, и дали заповед да се изгаси опустошителният огън.

Да, тия дали заповед, защото гледали, че напреди им няма вече въстаници с шишинета, но покорни раи, със сгьрнати ръце, от лицето на които можало да се познае, че тия са вече обезкуражени и убити. И действително, бедното население, след като си предало оръжието, изгубило и ума, и дума. То не смеело да се обади нищо, приемало всяко предложение мълчаливо, каело се за своята постъпка, предчувствувало нещо страшно и ужасно, но казах: било вече късно…

Някои от по-лековерните отишли да гасят огъня из селото, повечето жени; а по-чувствителните и разбраните се въртели на едно място като омаени и зашеметени, с пъхнати в джебовете си ръце. Никакво оръжие не можали да намерят башибозуците, защото, ако и да имало някои тук-там, тия били закопани в земята.

Между това Ангел Кавлакът заедно с двайсетте души башибозуци възпнали по баира към лагера на Барутанлията. Той уверил тоя последния втори път, че оръжието е само онова, което донесли най-напред, и че ни един пищов не можло да се намери от последното им претърсвание. Навярно Ангел Кавлакът, който е един от главните виновници на предаванието, може да се с готвел вече да чуе от устата на Барутанлията едно „аферим“ или „машалла“, но не мислел така звярът…

Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед аа) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци.

На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба.

Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца.

Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици.

Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Коприщица, в Дряновския манастир и пр.

 

 




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 827543
Постинги: 267
Коментари: 598
Гласове: 1637