Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2015 12:12 - Умерените патриоти срещу крайните националисти
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 3042 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 08.05.2015 11:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Напоследък все по-често се говори в публичното пространство, че България има нужда от така нареченият умерен патриотизъм”, като противовес на крайните националисти ( знаете ги, тези с татуировките и вдигнатите ръце, дето организират и фашистки шествия като Луковмарш”).

За тази крайна необходимост говори преди няколко дни на грандиозният военен парад и Главнокомандващият на Българската армия, г-н Президента Росен Плевнелиев.

Случайно ли е обаче това говорене за умерен патриотизъм и това идея на нашият президент ли е?  Какво се цели с подобно противопоставяне?

Истината е, че тезата за умерен, или модерен, или просветен патриотизъм е привлекателна за една голяма част от нашето общество, особено за така наречените интелектуалци”, но същевременно тя е и едно от най-ефикасните оръжия срещу истинският национализъм.

Защо? Защото по този начин се разбива обществото на няколко враждуващи лагера според принципа Разделай и владей и се създава една илюзия сред хората, че можеш да промениш системата, просто като не правиш нищо.

Обичаш шопската салата и лютеницата, гледаш предаването на Росен Петров на патриотични теми и готово. Нищо повече не се иска от теб. Може на Трети март да отидеш и до Шипка, да се изкачиш по стъпалата, да се почерпиш с люта ракия по случай празника, след което да се прибереш в къщи и доволен да заспиш.

И така до следващият Трети март. Е, ако си сложиш и едно българско знаме на балкона, вече си завършен патриот.

Преди време попаднах на една статия, която описваше препоръките, които даваше на американското правителство, известната в Съединените щати агенция за стратегически анализи и прогнози Ранд корпорейшън”, за идеологическа борба с така наречените крайни ислямисти.

Разбира се, тези способи не са нови, те се използват от векове наред, войната винаги върви с пропагандата и термина хибридна война може и да е нов, но принципите, по които се провежда тя, са стари колкото света.

Най-важният съвет от този доклад беше този как американското правителство трябва да обучи и финансира организации на така наречените умерени мюсюлмани и да ги противопостави на  ислямските фундаменталисти”.

Схемата просто е една и съща. Само сменете думата ислям с национализъм, мюсюлманин с националист в текста и ще видите удивителни прилики.

Ето част от препоръките на Ранд корпорейшън”:

Съединените щати се намират в състояние на война на идеи. Във война, в която окончателният успех и победа ще бъдат постигнати само тогава, когато идеологията на  екстремистите бъде дискредитирана в очите на  масите и техните пасивни подръжници.

„Ако видите на улицата да проповядва молла Омар, тогава докарайте на съседната улица молла Брадли, който да го опровергава и да враждува с него“.

„По всякакъв начин поддържайте и провокирайте разделение между фундаменталистите“.

 Вашингтон тайно да спонсорира ислямски радия и телевизии, учебни курсове в ислямски училища, политически и други програми, в които се насърчава така нареченият  "умерен ислям“.

 Както се вижда, те се опитват да налагат т.н. "умерен ислям", отговарящ на техните интереси и влагат в това дело стотици милиони долари. Същото важи и за национализма.

Аз се съмнявам, че нашите мижитурки наречени политици, разбират напълно схемата по която се движат, но това не е и необходимо, те просто повтарят думи написани им от някой друг.

Тук искам да дам и един пример от нашата история, а именно Баташкото клане, при което Ахмед ага Барутанлията също използва принципите на хибридната война и успешно противопоставя умерените патриоти на крайните националисти”.

Случката е описана от Захари Стоянов в Записки по българските въстания”, а крайният резултат от това противопоставяне е илюстриран с тази снимка.

image

За разлика от въстанниците във Батак, които се разделят на крайни и умерени”, тези във Брацигово например са единни и се сражават няколко седмици с поробителя и в крайна сметка жертвите, които дават са около 30-40 души.

Ето и част от Записките”, описващи  трагичните събития във Батак, които трябва да ни послужат за пример:

Една част от населението, която се състояла от слаби, малодушни и нерешителни хора, повели се подир думите на Кавлака и склонили да сложат оръжие, а по-голямото число от населението начело с Трендафил Тошев, Петър Трендафилов, Петър Банчев и други постоянствували твърде живо да си не дават оръжието, но да удрят до последна капка кръв, па стане, щото стане. Тия юнаци утвърдявали, че е немислимо и даже глупаво да се предположи само, че ще да бъдат простени батачени, когато има избити толкова души турци в разстояние на няколко деня, откато се е подкачило въстанието.

— Не вярвайте! Всичко това е турски капан за по-лесното ни избивание — говорили тия на смутеното население.

Вследствие на тия две разнообразни мнения населението се разделило на две партии: за и против предаванието. Шум и роптания се слушали навсякъде, а коварният Барутанлия като хищна птица наблюдавал всичко това от своя чадър.

Кавлакът и другарите му не преставали да убеждават населението, че Ахмед аа е светец, че той ще бъде неумолим и жесток само към ония, които покажат непокорство, които не си предадат оръжието.

По тоя начин партията за предаванието взела връх с изключение на няколко души, гласът на които нямал никаква тежест. Трендафил Тошев забележил за последен път на своите съселяни, че той предчувствува нещо ужасно след предаванието на оръжията. Нямало кой да разсъждава.

После това започнало се събиранието на оръжието, което се трупало накуп. Много юнаци подавали своите шишинета с пребити ръце, против волята си. То било натоварено на три кола, които не се забавили да заскърцат към лагера на Ахмед аа, придружени от ревностния Кавлак, Трендафил Тошев, Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев.

С разтоварванието на трите кола оръжие планът на Барутанлията бил вече почти изпълнен. Неговото лице светнало от радост и приело тържествен вид. Той се обърнал към пратениците българи, на които забележил, че не му е предадено всичкото оръжие, скрити са най-добрите пушки.

— С главите си отговаряме, ако една пушка се намери в селото — отговорили окаяните жертви.

— На вас говоря, по-скоро предавайте всичкото оръжие — изревал лукавият Ахмед аа и скръцнал със зъби като тигър. — Още смеете и да се оправдавате!…

Всеки от българите се усетил вече какво следствие ще да излезе от тяхната постъпка — да си предадат оръжието; те познали, че смъртта ги чака вече, но било късно, Барутанлията се обърнал към своите башибозуци и дал заповед да се отделят 20—30 души и да отидат в селото да претърсят добре за още оръжие. Тия тръгнали безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да се боят, а искали само да се уверят наздраво да не би българите да готвят някоя измама, като са предали само старите си пушки.

Заедно с башибозуците бил изпратен само А. Кавлакът, а останалите пратеници били задържани от Барутанлията като залог, докато се върнат от село живо и здраво неговите 20—30 души башибозуци. Тия последните влезли преспокойно в селото; но като не били още уверени в съвършеното предаванне на българите, държали се твърде прилично. Известили само на населението, че който има скрито оръжие, трябва да го предаде, докато е рано, и дали заповед да се изгаси опустошителният огън.

Да, тия дали заповед, защото гледали, че напреди им няма вече въстаници с шишинета, но покорни раи, със сгьрнати ръце, от лицето на които можало да се познае, че тия са вече обезкуражени и убити. И действително, бедното население, след като си предало оръжието, изгубило и ума, и дума. То не смеело да се обади нищо, приемало всяко предложение мълчаливо, каело се за своята постъпка, предчувствувало нещо страшно и ужасно, но казах: било вече късно…

Някои от по-лековерните отишли да гасят огъня из селото, повечето жени; а по-чувствителните и разбраните се въртели на едно място като омаени и зашеметени, с пъхнати в джебовете си ръце. Никакво оръжие не можали да намерят башибозуците, защото, ако и да имало някои тук-там, тия били закопани в земята.

Между това Ангел Кавлакът заедно с двайсетте души башибозуци възпнали по баира към лагера на Барутанлията. Той уверил тоя последния втори път, че оръжието е само онова, което донесли най-напред, и че ни един пищов не можло да се намери от последното им претърсвание. Навярно Ангел Кавлакът, който е един от главните виновници на предаванието, може да се с готвел вече да чуе от устата на Барутанлията едно „аферим“ или „машалла“, но не мислел така звярът…

Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед аа) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци.

На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба.

Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца.

Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици.

Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Коприщица, в Дряновския манастир и пр.

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 849798
Постинги: 273
Коментари: 601
Гласове: 1649