Тези дни стана ясно, че през  отминалата 2015 година, в нашата страна са се родили най-малко деца от 70 години насам.
Друг е въпроса, че една немалка част и от тези деца са от така наречените малцинствени групи, чийто принос за просперитета на България е направо казано отрицателен.

Повечето от събитията и тенденциите, на които сега ставаме свидетели, бяха очевидни още преди няколко десетилетия, но явно на хората им трябва доста време, за да разберат, че две и две прави четири и че Слънцето изгрява от изток.

Когато преди 20 и повече години обяснявах на приятели и познати, че България отива на зле, те ме гледаха все едно виждат някакво изкопаемо, или пък ме смятаха за комунист.

Как така нещата ще се влошат, нали дойде демокрацията и светлото бъдеще е пред нас.

Е, видяхме го това светло бъдеще. .

Какви са обаче причините, които водят нашият народ до този невиждан досега упадък.

Ще изброя само най-важните от тях , според мен.

Първо когато един народ постави на преден план само материалните неща, неговият упадък е гарантиран във всички сфери, включително и в материалната. Защо? Защото когато един човек се  вторачи в преследване само на пари и правенето на кариера, той пренебрегва почти всички останали неща в живота, като например отглеждането и възпитанието на децата.

Резултатите от това нещо са очевидни за всеки. Във България както и във всички останали европейски държави се раждат все по-малко и малко деца.

В същото време от медиите непрекъснато ни заливат  едни и същи реклами, правени като по един калъп –  Купете си този или онзи смартфон, таблет, или телевизор и ще станете безкрайно щастливи. Ако обаче не си ги купите, то Вие сте един загубеняк и никога няма да бъдете успешни.

Отидете в този или онзи мол, там е живота и щастието. Забавлявайте се непрекъснато и оставете настрана всичко, което Ви пречи на това – деца, грижи за родителите и други такива скучни и старомодни неща. Enjoy, разбираш ли ме ти.

Е, разбира се, в държава като България, разликата между реалните доходи и желанията на хората в повечето случай не се припокриват и затова една голяма част от нашите сънародници, се оказват горди притежатели на по няколко кредита, които ще изплащат докато са живи.

Но това е друг въпрос.

Какви са обаче последиците от такова поведение и “стил” на живот.

Честно казано, аз не виждам хората около мен да са станали толкова щастливи, въпреки че повечето притежават и нови телефони и таблети и всякакви подобни дрънкулки.

Да се забавляваш е хубаво, но и това нещо е до време.

 Гледайки развитието на днешното поколение ( включително и във Фейсбук ) имам чувството, че виждам  едни пубери, само че не на тинейджърска възраст, а на по 20-30 и нагоре години.

Голям принос за това положение имат разбира се и техните родители, които обикновенно ги дундуркат до към 30-40 годишна възраст, а доста от тях си остават до полата на майка си и до края на живота.

Глезенето започва от най-ранна възраст с купуването на един вагон играчки и други глупости, на които детето се радва най-много 15 минути, след което не ги и поглежда.

Разбира се, тези индивиди, които никак не са малко в нашето общество, не се решават да създадат семейство или пък да имат деца, защото обикновенно не са готови на такива “рисковани” стъпки, или пък още не им е дошло времето.
Може би като се пенсионират ( на около 65 години) ще им остане време и за такива досадни неща.

Да очакваме от подобни “герои” някакви по-решителни действия, е направо казано смешно.

За съжаление такава е действителността, желаейки да предпазят децата си от поемането на каквато и да било отговорност, родителите ги превръщат в едни безволеви същества, неспособни за нищо друго освен да седят по цял ден и нощ пред компютъра.

Крайният резултат е изместването на пубертета до към 40 годишна възраст.

Липсата на наборна военна служба също става повече от очевидна. В казармата един младеж  се научаваше ако не на друго, то поне на дисциплина и да поема някакви отговорности, както и да  изпълнява поставените му задачи. Там той каляваше духа и тялото си.

Днешните младежи обаче нямат време за подобни глупости, за тях е по-важно да си показват татуировките и епилираните крака. Както и да киснат по цял ден във фейса , разбира се.

В природата и живота обаче всяко нещо си има определена логика и съответният логичен завършек. В демографско отношение европейските народи и особено българският, се стопяват в продължение на десетилетия. Това е напълно логичен резултат, вследствие най-вече на описаният по-горе начин на “мислене” и подреждане на приоритетите в живота.

 Както е известно обаче, в природата няма празни пространства и вакуум.  Когато един народ не желае да се възпроизвежда, то неговото място се заема от други индивиди, макар и от недотам развити “цивилизации”.

Много от нашите съвременници повлияни от пропагандата, не искат или не могат да разберат, че централният и най-важен въпрос за една държава и народ не е толкова в материалните неща и икономиката, а в запазването и продължаването на рода и бъдещето на нацията.

Няма как да имате германска или българска икономика, култура или държава, без германци или българи.

Населени с други племена и народи, тези държави в съвсем кратък срок ще се превърнат в едни бантустани или ориенталски коптори.

Огледайте се около себе си - всичките джундурии около Вас са изобретени от белият човек - и компютъра, пред който седите и Интернет и телефона и автомобила и всичко останало. Останалите раси и народи дължат напредъка си пак на постиженията на европейските народи в науката, техниката или културата.

Ако не съществуваха европейците, то племената в Африка, или индианците в Америка щяха да са на равнището на първобитните хора.

Дори и една такава напреднала нация като японците дължи развитието си на белите американци и англичани, които със сила принуждават затворената , закостеняла и изостанала дотогава Япония,  да се отвори за световна търговия и по този начин във нея да навлязат така наречените ""западни" технологии.
От там тръгва и прословутото японско икономическо "чудо".

Замислете се, какво щяха да представляват съвременните Китай или Южна Корея, без западните технологии и инвестиции. Изчезнат ли европейските народи, към които разбира се принадлежи и българският, нищо хубаво не ни очаква.

Нагледен пример за това са държави като Южноафриканската република или Зимбабве, в които след геноцида, който упражниха негрите спрямо бялото население, от едни проспериращи държави, се свлякоха до дъното, по всички показатели.

 ЮАР от най-развитата страна в Африка, за съвсем кратко време се превърна в държава от Третият свят, с ужасяваща престъпност. Зимбабве от “житницата на Африка”, след изгонването на белите фермери, сега е принудена да разчита на чуждестранна помощ за да изхрани “свободното” си негърско население. Сещате се откъде идва обаче тази помощ, нали?

Така е - изчезнат ли белите хора, става много лошо и за черните.

Няма ли ги  българите и циганите няма откъде да се снабдяват с безплатен ток, вода или социални помощи.
Няма откъде да си "берат" и тухли дори.

Затова правилно си подредете житейските приоритети, ако искате Вас и вашите деца да Ви има и за напред.

Образованието на децата е един от най-важните фронтове, на който трябва да се борим.

Защото хора, които не знаят от къде произлизат и за какво са предназначени, се превръщат в една сива маса от лумпени. Известно е, че "Народ с къса памет, го чака дълго тегло".

Отровата, която най-много разяжда нашето и не само нашето общество са именно брътвежите за това, че всички хора на Земята били еднакви и че няма никакво значение това, дали си българин или негър, например.

Тази долнопробна лъжа се налага отвсякъде и най-вече чрез образователната ни система. Съвременните ни “държавници” и “експерти” все повече искат да ни убедят, че великите българи нямат място в изучаването на нашата история.

Естествено, сравнението между Христо Ботев и Роско Плевнелиев например, веднага може да направи впечатление дори и на едно дете.

На фона на днешните лилипути, дори и много по-малко значими личности от нашата история, изглеждат направо като великани.

Не бързайте да  изпращате  децата си в чужбина, където те щели да бъдат много щастливи и да се отърват от тая България. По-глупав и олигофренски начин на “мислене” едва ли може да съществува.

Разбира се, запазването и устояването на българщината няма как да стане само с празни приказки и декларации.
Предстои ни една сериозна борба или направо казано война, в която ще се реши бъдещето на българският и на другите европейски народи.
В момента тази война се води за душите и умовете на хората, но в един хубав момент, съвсем спокойно и неочаквано може да премине и в “гореща” фаза.

Колкото по-рано се подготвим за неизбежното, толкова по-добре за нас.