Покрай последните събития по света и нас, се налага да Ви припомня едно доста поучително мнение на един руснак - Сергей Масленица, живял и воювал в Чечня.
За да не се повтори същата история и у нас.

"А после станало съвсем весело. В станицата дошли «боевики» и започнали да я прочистват от руснаци. Нощем се чували виковете на хора, изнасилвани и заколвани в собствените им домове. Никой не им идвал на помощ. Всеки бил сам за себе си, всички се тресяли от страх, а някои се изхитрявали да се оправдават «идеологически»: «Моят дом е моята крепост». (Да, уважаеми Родо, тази фраза я чух именно тогава. Човекът, който я произнесе, вече не е жив – вайнахите намотаха червата му върху оградата на собствения му дом).

Ето така нас, страхливите и глупавите, ни изклаха един по един. Десетки хиляди руснаци бяха убити, няколко хиляди попаднаха в робство и в чеченските хареми, стотици хиляди избягаха от Чечня само по долни гащи.

Така вайнахите решиха «руския въпрос» в отделно взета република.

И успяха, защото ние бяхме нищожества, абсолютни лайна. Ние и сега сме лайна, вярно, не чак толкова редки – в лайната започнаха да се мяркат и стоманени парченца. И когато тези парченца се съберат заедно – се случват Кондопоги. Засега те са малко, но вайнахите са юнаци. Истински санитари на гората. Като резултат от тяхната културно-просветна мисия в Русия руските овце отново се превръщат в хора.