Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2011 16:48 - " Помни войната " на полк. Борис Дрангов - една великолепна книга част III
Автор: lubomir33 Категория: История   
Прочетен: 3097 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 21.09.2012 12:22


 

Охрана и обучение- Единствена цел: подготвя во­ина за бой, тоест да може:

 

1. Да се жертва; 2. Да действа така, че тая жертва да бъде възможно по-полезна за нашите, по-пагубна за враговете.

 

За да се жертва, вкорени длъжностите му към Отечеството, Царя,  началниците,  другарите, себе си;

 

Главно човешко качество е духовната мощ, плод на ума, що оценява, волята, що извършва, юнащината, що презира смъртта. Тя е царица на бойните полета.

 

 

 

Задача на охраната — да я развие у воина до готовность да умре, но да победи.

 

 Като е така, преди всичко възпитавай.!

 

 (Охрана — умение да превърнеш съзнателното в безсъзнателно).

 

За да действува, обучи го силно да ръга, точно да стреля, дълго и безуморно да върви, дружно да ра­боти навсякъде да минава, всичко да надвива.

 

 

 

Преди всичко развивай и укрепявай самоотвержеността у воина. Искай само готовност към смърт и великите подвизи ще дойдат сами по себе. Да знаеш да умираш — ето разковничето  на победата.

 

 

 

Цената на воина зависи изцяло от офицера. Тя е плод на съзнателната и одухотворената му дейност.

 

Изтръгни охраната от ръцете на рутината, ка­зармата и я предай в по-надеждни ръце, офицерските.

 

Само офицер може да възпита и обучи войника. Офицер — възпитател, учител и водач на бойната народна сила; той не може да бъде само строеви инструктор, тоест  да посещава частта само в часовете за строеви занятия.

 

Да възпитаваш офицера в служебния дълг е много по-нужно, отколкото войника. Служебната опитност, даже и голяма, даже и плодоносна, сама по себе малко значи, ако не я делим с идещите да ни сменят млади служители на дълга, ако усърдно не подготвяме мъже, от нас по-самоотвержени и по-достойни.

 

Усърдно проверявай офицерите, дали знаят ра­ботата си. Голяма беда е, ако не я знаят твърдо: за да учиш други, трябва сам да умееш.Ако големият не насочва, малкият обърква пътя.

 

Без друго привличай офицерите да говорят с войниците. Който обича воина, който е предан на делото и го знае. той ще намери, що да каже.Езикът на сърцето е неизтощим.

 

Ротния командир изработва сърцата и духа на войниците; взводният е пряк отговорник за хода и плодовете в охраната и обучението.

 

 

 

Основи: 1. Свиквай воина с опасности, ненадейности, трудности; учи го спокойно да ги побеждава да бъде упорит, никога да не се отчайва.

 

Средства: практика, що калява душата и сърцето ; личен пример, що увлича; чести беседи, що възпламеняват.

 

Вкорени в сърцето му, че трябва да се бие до последна капка кръв; останалото ще му подскаже в боя собствения здрав смисъл и нагона за самосъхранението.

 

Вдъхни му в душата никога да не отстъпва : ще имаш непобедима част. Безполезно и опасно е да го учиш да се крие и спотайва, да стреля много от да­леко и много бързо, да се преструва на ранен.

 

Юнач­ни началнико! не ставай учител по безнравственост и страхливост.

 

Закалявай ги по единично: който сам малко иска да знае от опасност, още по-малко ще се бои, ко­гато действува с другари. Пътувай в мрачни, бурни, дъжделиви нощи през голями гори, пустинни мест­ности; мини през заглъхнали гробища, поспри се, по­седни, помисли: животт е блян, а смъртта — действителност. Учения под оръдейни

 

траектории.

 

Човек става такъв, какъвто го вземеш в прак­тичните обноски към него- Обръщай се към него като към същество разумно, към мисълта и сър­цето му и той ще се развие и умствено и нравствено.

 

Никога не заплашвай: България има нужда от мъже, които не се боят от нищо.

 

Убеди го, че да служи честно за него е полезно.

 

Не затъпявай, не унижавай, не бий.Честно развий главата му, твърдо закали сърцето му, за да бъде всеки миг готов да се пожертвува. Личността е светиня. Чувството на лично достойнстно е сила.

 

2. Развивай самодейност, която стои по-горе от страха от отговорноста.

 

Основи: преди всичко отхранвай твърди харак­тери, способни да забравят себе си, достигайки общите цели;

 

Насаждай твърдо знание, що дава увереност в себе си, а тя пък  сила да се решава бързо, да се из­пълнява срочно и с крайно упорство.

 

Доверявай на подчинения. Доверието прави обноските по-нравствени, по-чисти,

 

по-благожелателни.Закоравелото недоверие не разполага човека към честно изпълнение ;

 

Изяснявай обстановката, точно посочвай целта, давай на изпълнителя съответните средства, но не се меси в работата му, когато виждаш, че я върши свесно. В боя и своята ще ти бъде достатъчна.

 

Не унижавай подчинения, отнемайки законното му право: отговаряйки, сам да разпорежда. Непризнавайки почина, снемаш и отговорността.

 

Човек се занимава от сърце само с онова, за което отговаря пред закона ; с онова, в което се усеща по-вече или по-малко господар. Човеците не са ангели: работи тъй, че всеки  да е лично заинтересован да бъде изпълнителен.

 

Не стеснявай с дребни и пусти разпоредби, нас­тавки, указания, разяснения. По-добре да не дозаповядваш, отколко да презаповедваш ;

 

Отдалеко не заповядвай : близкият до врага вижда по-ясно; не отговаряй на въпроси, що подчи­нения сам трябва да реши; не допущай да се оп­равдава с: „тъй е заповядано", „тъй е в устава написано".

 

Не прескачай посредни началници, не ги обез­личавай. Всеки чин да има своя кръг за почин и отговорност, всяка част да бъде пропита от соб­ствена дейност и живот;

 

Намесвай се само когато действа погрешно, тоест несъгласно с целта и обстановката.

 

Не осъждай, не наказвай подчинения, ако прояви неуместен почин, а търпеливо разяснявай и назидавай. Осъждайки и наказвайки, съвършено ще заглушиш почина, а няма да го удържиш в желаните граници.

 

Почин може да се развие у войника, само ако работи над него офицер, способен съответно да използва всеки служебен случай.

 

3. Учи само онова, което е крайно необходимо и практически полезно. Помни : Всичко безполезно е вредно. Учи малко, но основателно. Количеството е враг на качеството. Дето учат много, там не знаят глав­ното. Полузнанието е най-опасния враг   на войската.

 

Постоянно трябва да помниш, че трябва да предадеш на воина не всичко, що сам знаеш, а само онова което на него е необходимо да знае.

 

4. Обучавай разумно, така че сама по себе си да се вижда целта, що гониш. Разумно ако учиш, всичко ще направят.

 

Отхранвай мислещи човеци, а не автомати. Воинът не е машина. Умът ръководи волята. Човек работи с ръце и нозе разумно само тогава, когато разбира, що искаш от него.

 

Сам мисли повече и хората приучи да мислят. Без това никаква работа няма да успее.

 

На война работата трябва да върви ръка за ръка с постоянно размишление.

 

Да вдървениш не значи да изучиш. Води непрестанна и безмилостна борба с умствената  ленност, ру­тината, автоматизма, уставопоклонството: смъртни вра­гове на воина.

 

(Рутината има свойство да убива всяка мисъл, всеки чист полет, всеки напредничав почин. — Уставт е за нас : той не е написан за да ни ско­вава, ни да ни оправдава. Прилагай го съзнателно не държейки се за него, като слепец за тояга).

 

В обучението слагай повече здрав смисъл и особено повече сърце. Учи, а не мъчи.

 

Наблягай особено на единочката в полето ; тя е първа и най-важна работа. Посвещавай и по няколко занятия седмично и вън от времето, отредено за нея.

 

Наблягай много и върху нощните  учения: виж­дане, слушане, опознаване, ред. тишина, свръзка, по­сека, охрана, окопаване.

 

По-добре късо, но свсено учение. Често най-късите уроци са най-добрите.

 

За да обучаваш бързо и успешно, работи по навреме обмислена програма, в която вложи душата си, знанието си, опитността си.

 

Нашето дело е изцяло построено на противоре­чиви данни: на всяка стъпка давай си отчет: какво за сметка на какво трябва да достигаш.

 

Различавай важното от неважното: инак и себе няма да предпазиш и подчинените ще подведеш.

 

Учи по ред, почвайки от най-важното. Истинският обучаващ тъй разбира войнишката наука, че без спънка знае, кое от нея трябва да изхвърли, ако за обучението му дадат 3, 2, 1 месец, две недели, неделя и най-после 1 ден.

 

Колко способен и да е воинът не може да стане, в едно и също време, превъзходен стрелец, фехтовач, строевак, гимнастик. Наблягай на по-важното за боя (стрелба, бой с нож), отреждайки повече време за него. Съвършенството в коя годе една част е погуба за делото. Стрелбата дава кожолюбци; боят с нож — кръвожадници; строят автомати; гим­настиката— акробати.Боя изисква цялостен човек, способен да бъде самостоятелен във веригата ; автомат в сгъстения строй ; спокоен при стрелбата ; разярен лев при работата с ножа.

 

Различавай второстепенното от главното и когато се сблъскват едно с друго, изпълнявай главното.

 

Ако наблягаш на онова, което повече се вижда, обик­новено ще изпуснеш из вид онова, което е по важно. Който поставя обряда на една дъска с длъжностите, у него рано или късно, но неминуемо обряда ще из­тиква длъжностите.

 

Изучи и прилагай само прости форми, които усвой твърдо. Всичко изкуствено и сложно забрани.

 

 

Учи още от първата стъпка, всичко да се изпълнява точно и правилно. Навикът е една мъка, отвикт-две.

 

 

5. Обучавай постепенно, отивайки от просто към сложно, от леко към трудно, от познато към непознато, от близко към далечно.

 

Учи делото на части, но без друго съединявай ги в едно, както се съединяват при действие срещу врага.

 

Не почвай да подготвяш частта, докато всестранно не задържиш единочката. Минивайки към подго­товката на частта, почвай с работа над отделения и взводове и обучи ги добре по всички отдели.

 

Изпърво покажи разчленно простите тактични похвати и когато бъдат здраво усвоени, тогава реша­вай тактически задачи.

 

Примери за постепенно обучение : часовой в кара­ула, в охраната, патрулен, ординарец, пост, патрул .

 

Патрул: челен, страничен, тилен, стражев, боен, самостоятелен.

 

Резкият преход от покой към усилена дейность и обратно е вреден и не минава безнаказано.

 

6. Учи нагледно. Проповядвай с примери. Учи с дела. Стремежт към разговорно изучване работата не трябва да бъде търпян: военното дело лежи изцяло в изпълнението. Изправо покажи, що и как да направи; сетне по ред и практически провери дали са разбрали. По-добре веднъж да покажеш, отколкото 20 пъти да разкажеш.

 

Никога не тълкувай онова, що се вижда само от практика. Никога не казвай името на нещо, докато не покажеш самото нещо. Дума без предмет нишо не значи.

 

Отведнъж много и набързо не показвай. Грешките поправяй винаги спокойно, ясно и късо ; ако не разбира, покажи на себе си, а за да вижда по-добре стой по-далеко.

 

Поправката с думи показва грешката на пои­менно посоченото лице, възбужда внимание, приучва го да разбира човешката реч и вкоренява навика от дума бързо да минава към изпълнение. А махайки на човека с ръце не му се дава ни най-малка представа къде е грешката му.

 

Не поправяй отдалеко; недей крещи, когато частта е разчленена или върви: няма да чуе и повече ще сбърка; сам ще се разсърдиш, ще се засуетиш, всичко ще разстроиш. Спри частта, извикай началниците, спокойно изтъкни им грешката, дай им да предадат на хората си волята ти, пък продължавай работата.

 

Искайки да учиш с показ, безнравствени ра­боти никому не възлагай. Военното знание без нрав­ствени основи развращава. Примерщина не допускай, тоест вятъра не муши; без­целно патрули не пращай; напосоки не стреляй; въображаем враг не нападай;  предполагаеми пречки  не създавай. Накъсо: нагласи обучението така, щото воина да вижда всичко и да си въобразява възможно по-малко.

 

Но практическото обучение, колкото и всестранно и да е, не може да не остави празнини. С разказ закрепвай всичко показано; прибавяй онова, що не може да се покаже; развивай по-широк поглед върху делото.

 

Всяко обучение свършвай с поука. Беседите са мощно средство, за да вкорениш здрави военни гледища. Беседи дръж вън от строя, а не с раници на гърба. Сладкодумствувай с дела: говорът струва толкова, колкото струва говорителят. Мощно говори, който мощно чувства. Говори винаги с езика на сърцето.

 

7. Дълго и настойчиво  повтаряй  главните основи и действия, докато станат навик за войника. Изведнъж нищо не се разбира напълно. Всеки миг от службата си воина или да учи,  или да прилага изу­ченото.

 

Човек става роб на често повтаряните правила и действия, на навика. Но за да навикне иска се време и постоянство.

 

8. Обучавайки, възпитавай, тоест запечатвай в душата му необходимите основи, волеви качества и чувства, свързвайки всеки предмет и всяко упражне­ние с целта.

 

Създавайки на всяка стъпка изненади, приучи воина да не се стъписва, а бързо да съобразява, вед­нага да решава и сръчно да изпълнява.Поставяй цели, чието достигане  изисква упорство.Достигай смелост и дързост там, където, наглед, няма място за тях .

 

Всеки стремеж напред всякога подържан, приучавай заедно с това да се надява само на себе си.

 

 

9. Заинтересовай го към обучението, не чакайки безплодно, работейки бодро, весело, живо; усърдно будейки съревнованието у него; хвалейки го на време и на място; будно пазейки човешкото му достойство. Не може да водиш част, в която няма любов към службата.

 

10. Развивай и подържай внимание, постоянно разнообразявайки обучението, разкривайки мисли достъпни за воина; говорейки разбрано и силно, държайки го настроен весело.

 

Учи тъй, щото вниманието да бъде постоянно напрегнато, щото всякога да има предвид възможността от неочаквана задача, въпрос или настроение.

 

Учи тъй, щото воина нито миг понапред да не знае, какво ще прави.

 

Дългато обучение на едно и също уморява и мисъл и тяло.

 

Във всичко се вижда навик да се учи машинално: днес като вчера, а утре като днес, еднообразно, мършаво. Не го навиквай към учения по една програма, дето всичко може да се върши без да се мисли.

 

На места от войника иска се внимание, него изпитват, а началницит не считат туй задължително за себе си.

 

Попът на закон учи, а закон не варди.

 

Ако постоянно и неочаквано следиш за систе­мата и хода на обучението, добрите плодове с несъмнени. Ако ли чакаш прегледи, няма да научиш.

 

В основата на преподаването на първо място сложи нравствената сила, като решаващ двигател. Военното дело няма смисъл без нравствени устои. Военните познания са само до толкова целесъобразни, доколкото са основани на нравствената мощ. Наука, която изсушава чистия извор е мъртва и вредоносна.

 

Не мъдрувай лукаво; учи просто; не се впускай в казуистични тънкости; насаждай здрав смисъл и твърдо знание , без да се колебаеш и отклоняваш  настрани.

 

Как да преподаваш. Навреме приготви урока си писмено. Обмисли какво ще повториш, що ново щe предадеш, как ще го свържеш и с по-рано на­ученото, как ще разясниш, за да се разбере и усвои добре.

 

Не заговаряй, докато всички не седнат правилно и мирно. Пази тишина. Не допущай никой да влиза, да излиза, да се озърта.

 

Сам не сядай. Не се разхождай. Небрежно и разпасано не стой. Свещенодействай.

 

Изпърво посочи целта на урока. Говори просто, късо, живо, въодушевено.

 

Избягвай хитри, чужди книжни думи. Широко из­ползува народните думи и пословици.

 

Разяснявай напълно заучените думи.Първо задавай по-малко и по-нататък не мина­вай, докато не го усвои здраво. Подчертавай главното, що лесно се забравя, защото в него всекидневната служба не дава практика. Учи тъй, щото главните длъжности да стърчат като свещи. Никога не жертвай качеството за количеството.

 

Питай всички, поспирай се малко, извикай по име оня, що искаш да отговори.

 

Не извиквай по ред: останалите ще задремят.

 

Питай ясно, късо, определено, разнообразно. За­давай прости служебни задачи.

 

Не давай въпроси, на които може да отговори само „да" или „не".

 

Ако искаш работа да вършиш, а не очи да замазваш, изхвърли от употреба въпросните учебници.На всеки урок изпитвай всички. Грешка е да питаш 10 души по 5 пъти, а 40 да не питаш нищо.Приучи го да отговаря късо, но спокойно, точно, ясно и високо. Заучени отговори не допущай. Да го­вори несвързано, но по свой начин. Съзнателно  да учи всичко.

 

Ако отговаря невярно, питай други. Гледай вни­мателно да следят отговорите на другарите.

 

Не дръж по цял час на урок, за да не уморяваш. Уроците по-често прекъсвай с гимнастика и ако може на открито.

 

Веднага след всеки урок, накарай ги да направи показаното, или да разкаже предаденото. Научи го да работи, а не да говори. Да приложи — значи да знае.

 

Основите не се менят като ризите: повтаряй безуморно все едно и също. Това е голяма дарба, ако се върши свесно.Не стига да учиш, трябва да научиш!

 

Бърз успех не очаквай. Бъди спокоен, търпелив, весело настроен. На оня, що не разбира, или е слабо развит, постоянно помагай.

 

Не се уморявай да разясняваш по 2, 3 понякога 10 пъти. Ако лично не направиш, не обясниш, не посочиш, никой за тебе няма да го направи, да обясни, да посочи. Преподаваш добре, ако в самия урок всичко усвои здраво.

 

Причината за неуспеха дири отгоре надолу, вглеждайки се първо в себе си.

 

Основи за вътрешен ред: Слушай начал­ника и в нужда към него се обръщай.

 

Каквото и да ти се случи — обади. Тоя закон сам изпълнявай толкова по-строго, колкото стоиш по-високо! Възпитавай се тъй, че да усещаш вътрешна потреба да обаждаш за всяка промяна в частта си.

 

В благоустроена сила, като в здрав човек: всeки усет в краищата веднага до­стига до главата. Без тоя навик няма част като живо същество: беда голяма е неминуема.

 

Самоволно не се отлъчвай. Пази оръжието в ред, тялото чисто, облеклото спретнато.

 

Воин, утвърден в тия четири точки, ще бъде надежен, тоест правдив и всякога еднакво изпълнителен, както пред, така и зад очите на началника.

 

Дето има вътрешен ред, там ще има и външен. -— Залудо труд, когато няма ред. — Ред всеки военен и всяко нещо — на мястото си; всяка работа — на времето си, честно и по установения начин. Редовността да стане навик на военния.

 

Военна дисциплина: Съзнателна, самодейна и задължителна подчиненост; бърза, точна и доброс­вестна изпълнителност; самоотвержена издржливост и правдивост.

 

 

Тя е в това: да извикаш всичко велико и све­то, що се таи в дълбочината на човешката душа; тя не е бездейно самоотречение, що не отива по-далеко от буквално изпълнение и то пред очите, а самоотвержение на човек, които почита себе и затова е наклонен да даде повече, отколкото иска формалния дълг.

 

Основата и е страха да огорчиш началника, а не страха от сопата на началника.

 

 

 

Дисциплината е създадена за всички. Тя е силна само когато съществува не само отдолу нагоре, но и отгорe надолу. Всички сме безусловно равни прeд общия дълг.

 

Здравата дисциплина е взаимност. Тя дава на началника  не само права, но го и задължава: взаимност естествена и разумна: и кучето за храна те варди.

 

Нито една длъжност не трябва да мине без съответно право и няма право без честно изпълнена длъжност.

 

Възпитавай тъй, че ясно да знае, кога и кой да слуша, а и да се съпротивява. Навикът едностран­чиво да слушат във всичко и всякога е опасен.

 

Послушността обърни в навик, но без да затриваш гъвкостта на характера, без да обезличаваш воина. Изпълнителността доведи до самоотверженост, тоест


 „По-добре да загина, но заповедта ще изпълня".

Цялата книга в pdf формат може да изтеглите от
www.mediafire.com/

 




Гласувай:
3
0



1. vidrica - Благодаря за книгата! Ще държа б...
10.02.2011 11:46
Благодаря за книгата! Ще държа блогът ти под око :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1039444
Постинги: 341
Коментари: 657
Гласове: 1797