На 13.02.2013г. се навършват 70 години от подлото убийство на един велик българин - ген. Христо Луков.

                      

Странно нещо е човешката съдба. След толкова години на забрава, наложена от комунистическите власти, в един хубав момент имената на героите като по някакъв чудодеен начин отново изплуват на повърхността и хиляди хора отново си спомнят за тях, отдавайки им заслужена почест.

Този факт показва всъщност какъв е и смисъла на човешкият живот.

Ген.Христо Луков е водил скромен живот, всеки може да отиде и да види къщата му на ул. "Тракия" , в която са живяли той и неговото семейство.



Сравнена с палатите, които обитават "героите" на днешното време - политици, бизнесмени, мутри и мутреси, принцове и принцеси, измамници и тарикати, тя изглежда като някаква схлупена къщурка.

Дали обаче след години някой ще си спомня  за представителите на днешният така  наречен "елит" ? Надали.

Със свършека на техният живот те ще бъдат забравени на следващият ден, въпреки всичките коли, имоти, телевизори и други екстри, които са притежавали.
Това са хора, които живеят за момента и нямат никаква визия за бъдещето и съответно, когато такива "личности" еднодневки , са начело на държавата е пределно ясно, накъде отива и тя.
За тях понятия като чест и национално достойнство са нещо непонятно и смешно, единственият им стремеж в живота е   материалното обогатяване.

Докато един човек, които се е борил за Родината си и за правото на достоен живот на хората около него, остава завинаги в паметта на народа си.

Точно и затова се казва, че "Героите не умират".

Точно и затова трябва да почитаме такива хора днес, защото без тях нямаше да ни има и нас.

Точно и затова днешните "демократични" управници се опитват с мълчание да заличат паметта за него. И с право  ги е страх. Защото ген. Христо Луков не е просто велик Българин, той е символ на една велика идея – социално справедлива и национално могъща България.
И както той е пълен антипод на жалките, безпринципни и продажни днешни политици, така и политическата идеология, която той символизира, е в пълна противоположност на днешният  духовен, социален и демографски упадък на българската нация.

За това те се страхуват младите българи да научат за него, тъй като по този начин те биха се запознали с идеологията на национализма и биха прозрели, че днешната система има алтернатива и не всичко е безнадеждно.
И когато видяха, че с мълчание няма да стане, защото хиляди млади българи излизат всяка година от 2003г. досега, на марша в негова чест, тогава решиха, че трябва да го оплюят и заклеймят, впрочем нещо обичайно за комунистическият им начин на мислене.

Не е случаен и факта, че "безпристрастната"   "Българска" "национална" телевизия, всяка година преди шествието, излъчва филма "Черните ангели", възвеличаващ убийството на Генерала и на други видни личности от тогавашният елит, от комунистическата терористична група на Славчо Радомирски.

И за да не може някоя невръстна душа да се отклони от пътя на политически коректното мислене, на младите се насаждат фалшиви модели на подражание – пияници, наркомани, престъпници, педали и всякакви други дегенерати, наричани днес за по-модерно „звезди”.

Шествието в памет на генерала преминава в пълен контраст и с така наречените "официални чествания" на националните ни герои, на които обикновенно някой мижав чиновник или някоя тетка четат като ученици , предварително написаният им от техните съветници стандартен текст,  а пред тях стоят някакви безучастни хора, докарани от общината или от други държавни учреждения.

Глупавите обвинения на комунистическата пропаганда, че генерала е бил проводник на чужди интереси, са напълно безпочвени, защото той е преди всичко български патриот и като такъв на първо място за него са българските национални интереси.

Негова е мисълта, че "България има свой път и ние трябва да се ръководим от нашите интереси".

По време на Втората Световна война избора пред нашата външнополитическа ориентация не е особено голям - или с Германия или със СССР. И двете страни оказват достатъчно силен дипломатически натиск върху нас.

Германия обаче ни предлага Вардарска и Егейска Македония / населени основно с българи /, ако се включим на нейната страна във войната, а великият Съветски съюз - уклончиви извъртания. Още повече на всеки грамотен човек му е ясно как комунистите си спазват обещанията.

Известно е също така и че ние успяваме да си върнем Южна Добруджа през 1940г., без нито един изстрел, чрез дипломатически натиск от страна на Германия върху румънското правителство, нищо че и румънците също са съюзници на германците.
Естествено е, че българските национални интереси по това време до голяма степен съвпадат с германските, защото и двете държави са жестоко ограбени след Първата Световна война и  се стремят да поправят тази несправедливост.

Каква е алтернативата на този съюз - да се съюзим с великият СССР и да бъдем прегазени първо от германските войски / както стана със Сърбия / и след това да посрещнем победоносните освободители, които да ни "освободят" от омразният фашизъм и да ни донесат хуманният и прогресивен комунизъм.

По този въпрос може да видите и това

Що се отнася до идеологията на националсоциализма, самият Хитлер казва, че "Това не е идеология за износ", но кой ти обръща внимание на подобни подробности, важното е да се лепне етикета "фашист", останалото не е толкова важно. Както се казва "Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили". Но както и да е.

Възпоменателното факелно шествие, което ще се проведе на 16.02.2013 г. в София и ще тръгне от пилоните на НДК, ще бъде десетото поред. И този път се очаква силна съпротива срещу него от страна на всякакви нихилисти, либерали, анархисти и европейски организации, чиято цел е да заличат всякакви прояви на национални чувства във България и не само тук.
През годините това шествие се е превърнало в най-голямата изява на хората определящи се като националисти и въпреки съпротивата срещу него се е провеждало и то при образцов ред.

Участието в шествието не е въпрос само на това да се почете паметта на един велик българин, а e въпрос и за бъдещето на България, за това по какъв път ще продължим да вървим и ще я бъде ли нашата държава или не.
На това дали ще се поддадем на натиска на чуждите и вътрешни сили целящи унищожението на нашата Родина.

Сега може и да не сме толкова много на брой, но както е известно и най-големите реки тръгват от едни малки потоци и аз твърдо вярвам, че именно от редиците на националистическата българска младеж ще тръгне този поток, който рано или късно ще се превърне в една голяма река и ще отнесе всичко гнило и отвратително от нашата Родина.

Ние нямаме кой знае колко още време за губене. Бъдещето на нашата Родина ще се реши в следващите няколко години и изповядването на така нареченият "домашен национализъм" няма да и помогне много.

Нека да излезем на улицата и да им покажем че българският дух е все още жив!!!

" Днес ние сме длъжни повече да работим и по-малко да говорим" - ген. Христо Луков

За личността на генерала и за неговият живот и дело има написани много материали.
Ето един мой постинг на тази тема

Тази година шествието ще се проведе на 16.02 от 17:30ч.  Сборен пункт - площада пред църквата „Света Неделя”.

Повече подробности може да научите на сайта посветен на този български герой - www.lukovmarsh.info/

Герой ? Или просто поредният, който е искал да копираме "Големия брат", тогава Германия ? Истинските патриоти не подкрепят Оста, Варшавския договор или НАТО. Но май ще трябва да минат още 1000 години, докато булхарите го осъзнаят.

Както пише в постинга, ген.Христо Луков се е борил за социално справедлива и национално могъща България, а не затова да бъдем сателит на когото и да било.
Останалото са внушения на комунистическата и днешната пропаганда.
А истинският националист се познава по действията, а не по приказките.