Постинг
18.12.2012 11:59 -
ген. Христо Луков - 70 години безсмъртие
Автор: lubomir33
Категория: История
Прочетен: 5398 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2015 13:54
Прочетен: 5398 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 25.02.2015 13:54
На 13.02.2013г. се навършват 70 години от подлото убийство на един велик българин - ген. Христо Луков.
Странно нещо е човешката съдба. След толкова години на забрава, наложена от комунистическите власти, в един хубав момент имената на героите като по някакъв чудодеен начин отново изплуват на повърхността и хиляди хора отново си спомнят за тях, отдавайки им заслужена почест.
Този факт показва всъщност какъв е и смисъла на човешкият живот.
Ген.Христо Луков е водил скромен живот, всеки може да отиде и да види къщата му на ул. "Тракия" , в която са живяли той и неговото семейство.
Сравнена с палатите, които обитават "героите" на днешното време - политици, бизнесмени, мутри и мутреси, принцове и принцеси, измамници и тарикати, тя изглежда като някаква схлупена къщурка.
Дали обаче след години някой ще си спомня за представителите на днешният така наречен "елит" ? Надали.
Със свършека на техният живот те ще бъдат забравени на следващият ден, въпреки всичките коли, имоти, телевизори и други екстри, които са притежавали.
Това са хора, които живеят за момента и нямат никаква визия за бъдещето и съответно, когато такива "личности" еднодневки , са начело на държавата е пределно ясно, накъде отива и тя.
За тях понятия като чест и национално достойнство са нещо непонятно и смешно, единственият им стремеж в живота е материалното обогатяване.
Докато един човек, които се е борил за Родината си и за правото на достоен живот на хората около него, остава завинаги в паметта на народа си.
Точно и затова се казва, че "Героите не умират".
Точно и затова трябва да почитаме такива хора днес, защото без тях нямаше да ни има и нас.
Точно и затова днешните "демократични" управници се опитват с мълчание да заличат паметта за него. И с право ги е страх. Защото ген. Христо Луков не е просто велик Българин, той е символ на една велика идея – социално справедлива и национално могъща България.
И както той е пълен антипод на жалките, безпринципни и продажни днешни политици, така и политическата идеология, която той символизира, е в пълна противоположност на днешният духовен, социален и демографски упадък на българската нация.
За това те се страхуват младите българи да научат за него, тъй като по този начин те биха се запознали с идеологията на национализма и биха прозрели, че днешната система има алтернатива и не всичко е безнадеждно.
И когато видяха, че с мълчание няма да стане, защото хиляди млади българи излизат всяка година от 2003г. досега, на марша в негова чест, тогава решиха, че трябва да го оплюят и заклеймят, впрочем нещо обичайно за комунистическият им начин на мислене.
Не е случаен и факта, че "безпристрастната" "Българска" "национална" телевизия, всяка година преди шествието, излъчва филма "Черните ангели", възвеличаващ убийството на Генерала и на други видни личности от тогавашният елит, от комунистическата терористична група на Славчо Радомирски.
И за да не може някоя невръстна душа да се отклони от пътя на политически коректното мислене, на младите се насаждат фалшиви модели на подражание – пияници, наркомани, престъпници, педали и всякакви други дегенерати, наричани днес за по-модерно „звезди”.
Шествието в памет на генерала преминава в пълен контраст и с така наречените "официални чествания" на националните ни герои, на които обикновенно някой мижав чиновник или някоя тетка четат като ученици , предварително написаният им от техните съветници стандартен текст, а пред тях стоят някакви безучастни хора, докарани от общината или от други държавни учреждения.
Глупавите обвинения на комунистическата пропаганда, че генерала е бил проводник на чужди интереси, са напълно безпочвени, защото той е преди всичко български патриот и като такъв на първо място за него са българските национални интереси.
Негова е мисълта, че "България има свой път и ние трябва да се ръководим от нашите интереси".
По време на Втората Световна война избора пред нашата външнополитическа ориентация не е особено голям - или с Германия или със СССР. И двете страни оказват достатъчно силен дипломатически натиск върху нас.
Германия обаче ни предлага Вардарска и Егейска Македония / населени основно с българи /, ако се включим на нейната страна във войната, а великият Съветски съюз - уклончиви извъртания. Още повече на всеки грамотен човек му е ясно как комунистите си спазват обещанията.
Известно е също така и че ние успяваме да си върнем Южна Добруджа през 1940г., без нито един изстрел, чрез дипломатически натиск от страна на Германия върху румънското правителство, нищо че и румънците също са съюзници на германците.
Естествено е, че българските национални интереси по това време до голяма степен съвпадат с германските, защото и двете държави са жестоко ограбени след Първата Световна война и се стремят да поправят тази несправедливост.
Каква е алтернативата на този съюз - да се съюзим с великият СССР и да бъдем прегазени първо от германските войски / както стана със Сърбия / и след това да посрещнем победоносните освободители, които да ни "освободят" от омразният фашизъм и да ни донесат хуманният и прогресивен комунизъм.
По този въпрос може да видите и това
Що се отнася до идеологията на националсоциализма, самият Хитлер казва, че "Това не е идеология за износ", но кой ти обръща внимание на подобни подробности, важното е да се лепне етикета "фашист", останалото не е толкова важно. Както се казва "Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили". Но както и да е.
Възпоменателното факелно шествие, което ще се проведе на 16.02.2013 г. в София и ще тръгне от пилоните на НДК, ще бъде десетото поред. И този път се очаква силна съпротива срещу него от страна на всякакви нихилисти, либерали, анархисти и европейски организации, чиято цел е да заличат всякакви прояви на национални чувства във България и не само тук.
През годините това шествие се е превърнало в най-голямата изява на хората определящи се като националисти и въпреки съпротивата срещу него се е провеждало и то при образцов ред.
Участието в шествието не е въпрос само на това да се почете паметта на един велик българин, а e въпрос и за бъдещето на България, за това по какъв път ще продължим да вървим и ще я бъде ли нашата държава или не.
На това дали ще се поддадем на натиска на чуждите и вътрешни сили целящи унищожението на нашата Родина.
Сега може и да не сме толкова много на брой, но както е известно и най-големите реки тръгват от едни малки потоци и аз твърдо вярвам, че именно от редиците на националистическата българска младеж ще тръгне този поток, който рано или късно ще се превърне в една голяма река и ще отнесе всичко гнило и отвратително от нашата Родина.
Ние нямаме кой знае колко още време за губене. Бъдещето на нашата Родина ще се реши в следващите няколко години и изповядването на така нареченият "домашен национализъм" няма да и помогне много.
Нека да излезем на улицата и да им покажем че българският дух е все още жив!!!
" Днес ние сме длъжни повече да работим и по-малко да говорим" - ген. Христо Луков
За личността на генерала и за неговият живот и дело има написани много материали.
Ето един мой постинг на тази тема
Тази година шествието ще се проведе на 16.02 от 17:30ч. Сборен пункт - площада пред църквата „Света Неделя”.
Повече подробности може да научите на сайта посветен на този български герой - www.lukovmarsh.info/
Странно нещо е човешката съдба. След толкова години на забрава, наложена от комунистическите власти, в един хубав момент имената на героите като по някакъв чудодеен начин отново изплуват на повърхността и хиляди хора отново си спомнят за тях, отдавайки им заслужена почест.
Този факт показва всъщност какъв е и смисъла на човешкият живот.
Ген.Христо Луков е водил скромен живот, всеки може да отиде и да види къщата му на ул. "Тракия" , в която са живяли той и неговото семейство.
Сравнена с палатите, които обитават "героите" на днешното време - политици, бизнесмени, мутри и мутреси, принцове и принцеси, измамници и тарикати, тя изглежда като някаква схлупена къщурка.
Дали обаче след години някой ще си спомня за представителите на днешният така наречен "елит" ? Надали.
Със свършека на техният живот те ще бъдат забравени на следващият ден, въпреки всичките коли, имоти, телевизори и други екстри, които са притежавали.
Това са хора, които живеят за момента и нямат никаква визия за бъдещето и съответно, когато такива "личности" еднодневки , са начело на държавата е пределно ясно, накъде отива и тя.
За тях понятия като чест и национално достойнство са нещо непонятно и смешно, единственият им стремеж в живота е материалното обогатяване.
Докато един човек, които се е борил за Родината си и за правото на достоен живот на хората около него, остава завинаги в паметта на народа си.
Точно и затова се казва, че "Героите не умират".
Точно и затова трябва да почитаме такива хора днес, защото без тях нямаше да ни има и нас.
Точно и затова днешните "демократични" управници се опитват с мълчание да заличат паметта за него. И с право ги е страх. Защото ген. Христо Луков не е просто велик Българин, той е символ на една велика идея – социално справедлива и национално могъща България.
И както той е пълен антипод на жалките, безпринципни и продажни днешни политици, така и политическата идеология, която той символизира, е в пълна противоположност на днешният духовен, социален и демографски упадък на българската нация.
За това те се страхуват младите българи да научат за него, тъй като по този начин те биха се запознали с идеологията на национализма и биха прозрели, че днешната система има алтернатива и не всичко е безнадеждно.
И когато видяха, че с мълчание няма да стане, защото хиляди млади българи излизат всяка година от 2003г. досега, на марша в негова чест, тогава решиха, че трябва да го оплюят и заклеймят, впрочем нещо обичайно за комунистическият им начин на мислене.
Не е случаен и факта, че "безпристрастната" "Българска" "национална" телевизия, всяка година преди шествието, излъчва филма "Черните ангели", възвеличаващ убийството на Генерала и на други видни личности от тогавашният елит, от комунистическата терористична група на Славчо Радомирски.
И за да не може някоя невръстна душа да се отклони от пътя на политически коректното мислене, на младите се насаждат фалшиви модели на подражание – пияници, наркомани, престъпници, педали и всякакви други дегенерати, наричани днес за по-модерно „звезди”.
Шествието в памет на генерала преминава в пълен контраст и с така наречените "официални чествания" на националните ни герои, на които обикновенно някой мижав чиновник или някоя тетка четат като ученици , предварително написаният им от техните съветници стандартен текст, а пред тях стоят някакви безучастни хора, докарани от общината или от други държавни учреждения.
Глупавите обвинения на комунистическата пропаганда, че генерала е бил проводник на чужди интереси, са напълно безпочвени, защото той е преди всичко български патриот и като такъв на първо място за него са българските национални интереси.
Негова е мисълта, че "България има свой път и ние трябва да се ръководим от нашите интереси".
По време на Втората Световна война избора пред нашата външнополитическа ориентация не е особено голям - или с Германия или със СССР. И двете страни оказват достатъчно силен дипломатически натиск върху нас.
Германия обаче ни предлага Вардарска и Егейска Македония / населени основно с българи /, ако се включим на нейната страна във войната, а великият Съветски съюз - уклончиви извъртания. Още повече на всеки грамотен човек му е ясно как комунистите си спазват обещанията.
Известно е също така и че ние успяваме да си върнем Южна Добруджа през 1940г., без нито един изстрел, чрез дипломатически натиск от страна на Германия върху румънското правителство, нищо че и румънците също са съюзници на германците.
Естествено е, че българските национални интереси по това време до голяма степен съвпадат с германските, защото и двете държави са жестоко ограбени след Първата Световна война и се стремят да поправят тази несправедливост.
Каква е алтернативата на този съюз - да се съюзим с великият СССР и да бъдем прегазени първо от германските войски / както стана със Сърбия / и след това да посрещнем победоносните освободители, които да ни "освободят" от омразният фашизъм и да ни донесат хуманният и прогресивен комунизъм.
По този въпрос може да видите и това
Що се отнася до идеологията на националсоциализма, самият Хитлер казва, че "Това не е идеология за износ", но кой ти обръща внимание на подобни подробности, важното е да се лепне етикета "фашист", останалото не е толкова важно. Както се казва "Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили". Но както и да е.
Възпоменателното факелно шествие, което ще се проведе на 16.02.2013 г. в София и ще тръгне от пилоните на НДК, ще бъде десетото поред. И този път се очаква силна съпротива срещу него от страна на всякакви нихилисти, либерали, анархисти и европейски организации, чиято цел е да заличат всякакви прояви на национални чувства във България и не само тук.
През годините това шествие се е превърнало в най-голямата изява на хората определящи се като националисти и въпреки съпротивата срещу него се е провеждало и то при образцов ред.
Участието в шествието не е въпрос само на това да се почете паметта на един велик българин, а e въпрос и за бъдещето на България, за това по какъв път ще продължим да вървим и ще я бъде ли нашата държава или не.
На това дали ще се поддадем на натиска на чуждите и вътрешни сили целящи унищожението на нашата Родина.
Сега може и да не сме толкова много на брой, но както е известно и най-големите реки тръгват от едни малки потоци и аз твърдо вярвам, че именно от редиците на националистическата българска младеж ще тръгне този поток, който рано или късно ще се превърне в една голяма река и ще отнесе всичко гнило и отвратително от нашата Родина.
Ние нямаме кой знае колко още време за губене. Бъдещето на нашата Родина ще се реши в следващите няколко години и изповядването на така нареченият "домашен национализъм" няма да и помогне много.
Нека да излезем на улицата и да им покажем че българският дух е все още жив!!!
" Днес ние сме длъжни повече да работим и по-малко да говорим" - ген. Христо Луков
За личността на генерала и за неговият живот и дело има написани много материали.
Ето един мой постинг на тази тема
Тази година шествието ще се проведе на 16.02 от 17:30ч. Сборен пункт - площада пред църквата „Света Неделя”.
Повече подробности може да научите на сайта посветен на този български герой - www.lukovmarsh.info/
Тагове:
Възможен ли е бил Балкански, антихитлери...
Когато екзекутираха нацистките престъпни...
Руска писателка ще бъде съдена за есе за...
Когато екзекутираха нацистките престъпни...
Руска писателка ще бъде съдена за есе за...
Следващ постинг
Предишен постинг
Герой ? Или просто поредният, който е искал да копираме "Големия брат", тогава Германия ? Истинските патриоти не подкрепят Оста, Варшавския договор или НАТО. Но май ще трябва да минат още 1000 години, докато булхарите го осъзнаят.
цитирайgadfly написа:
Герой ? Или просто поредният, който е искал да копираме "Големия брат", тогава Германия ? Истинските патриоти не подкрепят Оста, Варшавския договор или НАТО. Но май ще трябва да минат още 1000 години, докато булхарите го осъзнаят.
Както пише в постинга, ген.Христо Луков се е борил за социално справедлива и национално могъща България, а не затова да бъдем сателит на когото и да било.
Останалото са внушения на комунистическата и днешната пропаганда.
А истинският националист се познава по действията, а не по приказките.