"Първата цел на един воин на служба, дори в мирно време е да помни, че рано или късно трябва да извърши някакво значимо дело. За благото на своя господар той трябва да извърши нещо, което неговите другари не могат да направят и дори ако не е по силите му да го стори, трябва да вложи много мисъл и усилия в стремежа си да го постигне.

Това е основната цел в живота на един воин. Не ще и дума, че е проява на здрав разум да бъдеш усърден в бойните изкуства във времена на насилие, да бъдеш решителен, даже да се закълнеш пред Боговете и Будите, че ще впечатлиш врагове и съюзници на бойното поле, като оставиш име, което да бъде гордост за потомците ти и да не се връщаш у дома, докато не проявиш голяма вярност.

Във връзка с това, разумно е за един мъж, който желае да стане воин, да чете старите военни хроники и така да засили своята решимост.

Защото в книги като “Койогункан”, “Шинчоки” и “Тайкоки”, които са толкова популярни в наше време, са записани събития от битките през различни периоди, както и имената на воините отличили се в тях, дори да са били с нисък ранг.

А за другите загинали в битката просто се отбелязва, че еди-колко си стотици или хиляди са намерили смъртта си в боя. Сред тези стотици и хиляди ще да е имало и немалко самураи с висок ранг, но тъй като те не са се отличили с подвизи, имената им не са отбелязани.

 Само имената на воините, пък били те и с нисък ранг, които са проявили извънредна воинска доблест, са подбрани и записани, за да бъдат запомнени от всички.

Разумно е да смятаме, че и загиналите безславно в битката и сразените в нея, но прославили името си, са страдали еднакво когато главите им са били отсечени от врага.
От което изводът е, че ако така или иначе ще се разделяш с живота си, то основният ти стремеж като самурай следва да бъде - да извършиш някакъв подвиг, с който да се отличиш от другите.

 Самураят трябва да умре в битката, като спечели възторга и на врагове и на съюзници, за скръб на неговия господар и на командира му, задето губят такъв воин и за чест на потомците му навеки.

Онзи, който не разбира това и се е вкопчил в живота си, при сблъсъка между армиите на бойното поле ще изостане от съюзниците си, а при оттегляне ще мисли само как да бъде най-отпред. Когато атакуват вражеският замък, той ще използва съюзниците си като щит срещу дъжда от стрели и куршуми.

Но колкото и да се крие зад тях, стрелата на неизбежната съдба ще го срази и при това ще спечели презрението на всичките си съратници, като по този начин умре като куче.

Да изгубиш скъпоценният си живот по такъв начин е върхът на покрусата, една наистина прискърбна ситуация – няма по-лоша от нея за един воин.

Обмисли казаното много добре и ако трябва да се разделиш с живота си на бойното поле като воин, то нека това да стане чрез несравним подвиг пред очите на врагове и съюзници.

Трябва да бъдеш сразен по красив начин и да оставиш името си на поколенията. Да размишляваш съсредоточено върху това и да го прилагаш ден и нощ – това е правилният начин да следваш Пътя на воина.