Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2019 14:27 - Донка войвода - самоотвержен и смел боец за родните идеали
Автор: lubomir33 Категория: История   
Прочетен: 2484 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Младши подофицер Донка Богданова от 60-ти пехотен полк при 11-та пехотна Македонска дивизия. Часовой на стражеви пост на фронта в Македония, 1917-1918г. в планината Беласица. Картичка, издадена в полза на войнишките сираци от войните.
На снимката тя е в българска униформа с трите си български ордени ""За храбростъ"", готова за бой да бие враговете на България.

""1912-1917г. Ефрейторъ Донка Хр. Богданова отъ 60 пѣх. полкъ, родомъ отъ с.Смилево, Битолско. Учествувала въ Четнишкото движение като Четница за свободата на Македония и Войните за Обединението на Българския народъ презъ 1912 до 1917г. Наградена Прѣзъ 1912 и 1913г. съ Ордените За храбростъ IV и III ст. и Прѣзъ настоящата война Наградена лично отъ Главнокомандующия съ Златенъ Орденъ за Храбростъ I ст.""

Смилевчанката Донка Ушлинова е истински боец на България. Бойното й кръщение е още на 18-годишна възраст, когато участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в Македония. Тогава получава прозвището Донка войвода. Участва в близо 20 сражения срещу турците - в боя за Ресен, също и при селата Круше, Лева река, Смилево, Златари и др. Тя показва безстрашие и героизъм, с които удивлява четниците. Сам войводата Славейко Арсов я провъзгласява за подвойвода.

Участва в Балканските войни, 1912-1913г. в Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война е във 2-ри Македонски полк на 11-та Македонска дивизия, преименуван в 1917г. на 60-ти пехотен полк.

Тя се сражава в много битки до края на войната, дори срещу гърците по време на Дойранската епопея, в която участва и нейната 11-та Македонска дивизия, командвана от генерал Кръстю Златарев, родом от Охрид. Запомнена е от всички на фронта. Лично командващия Действащата българска армия генерал Никола Жеков я награждава през 1917г. пред всички и я сочи за пример като героиня.
Донка Ушлинова е представена за производство в първи офицерски чин, но поради приключването на войната това не се осъществява.

Участието й във войната като доброволец е наравно с мъжете. Винаги бодра, винаги готова за бой и саможертва. Никога не хленчи, никога не се оплаква. Понася всички несгоди на войната. Участва в патрулни акции за залавяне на ""езици"" - гърци и англичани в този участък на фронта. Определено я забелязват дори българските врагове. До нея е и съпругът й Ставри, който изостава обаче в ""съревнованието"" със съпругата си по брой на ордените ""За храброст"".

А самото присъствие на Донка Ушлинова на фронта повдига духа на войската. В самия край на войната държи пред войниците речи, с които го мобилизира до краен предел за борба до смърт и действа срещу пораженската агитация на тесните социалисти и земеделците, съюзници на враговете на България.
Нейният 60-ти пехотен полк посреща като скала гърците и ги бие на Беласица.
Той запазва боеспособността си докрай. Оттегля се в образцов ред. Последният си бой 60-ти пехотен полк води на 29.09.1918г. в долината на Струмица, на линията Ново село - Мокряне. Тук на няколко пъти през деня и през нощта полкът отблъсква яростни атаки на цели 3 гръцки пехотни полка. 60-ти пехотен полк и 11-та Македонска дивизия остават непобедени буквално до последния ден на българското участие в Първата световна война - 29.09.1918г., когато е сключено примирието в Солун.

След това полкът се завръща в Горна Джумая и се демобилизира. Днес загинали войници от 60-ти пехотен полк има погребани в струмишкото Ново село.
Донка Ушлинова умира през 1937г. във Варна, където живее със съпруга си Ставри, без да види Македония свободна и България обединена. До смъртта си Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери ""Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог: ""Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали…“



Гласувай:
4
0



1. lexparsy - Моите почитания за тези извадки от народните ни спомени
29.01.2019 16:34
Така трябва да събираме трошиците история, за да я сглобим правилно в неизтриваемата си народна памет.
цитирай
2. barin - Здравей, lubomir33. Трябва да се ...
30.01.2019 06:36
Здравей, lubomir33. Трябва да се почитат и споменават българските герои. Имали сме и жени, които са воювали. Под Османско владичество има много жени- войводи, а и в новите войни също.
Поздрави!
цитирай
3. lubomir33 - Здравей, lubomir33. Трябва да се ...
30.01.2019 11:06
barin написа:
Здравей, lubomir33. Трябва да се почитат и споменават българските герои. Имали сме и жени, които са воювали. Под Османско владичество има много жени- войводи, а и в новите войни също.
Поздрави!


Трябва не само да се споменават, но и да се следва техният пример, иначе тяхната саможертва става безсмислена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1080939
Постинги: 367
Коментари: 687
Гласове: 1832