На 13 февруари 1943 г., от ръката на безродници, подло беше убит един български герой – ген. Христо Луков.

Ето една негова знаменателна реч, произнесена на военният парад през 1937г.
 

Юнаци,

Пред вас стоят няколко стари бойни знамена, мълчаливи свидетели на всички победи и изпитания на славните Софийски полкове, стражи на дълга и вдъхновители на подвига. Под тяхната сянка е изгасвала последната усмивка на падналите герои. В тях е устремен последния поглед на тия, които останаха да чакат „втората тръба“. Погледнете ги и вие. Насочете вашето внимание в диплите на тази хоругви на българската национална правда, за да срещнете братските погледи на нашите незабравими герои, духовете на които сега витаят над нас.

Не чувствате ли по блясъка, който отражават, че не искат те от вас само сълзи и признание?

Не усещате ли, че те търсят, очакват от вас уверението, че следвате техните завети и че сте готови да последвате и примера им!

Дайте им това уверение!

http://www.lukovmarsh.info/%D1%80%D0%B5%D1%87-%D0%BD%D0%B0…/