На 7 май 1876г. (стар стил) по време на славното Априлско въстание е превзет от турците, Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

Битката за манастира била наистина епична и неравна. Ден след ден тя траела цели девет дни. Шепата въстаници, ръководени от поп Харитон и помощниците му, се биели като лъвове с десетократно превъзхождащия ги многочислен и въ­оръжен до зъби неприятел. Те разбирали какъв ще бъде краят изходът от битката и все пак не се поддавали на внушенията да се предадат. Въстаниците в манастира дълго време се надявали за помощ, защото очаквали всеобщо народно въстание. Такава не било възможно да им се даде в тоя момент. Девет дни наред тук се водила битка на живот и смърт. Девет дни поп Харитоновите момци, начело с войводата си и помощниците му Петър Пармаков, Бачо Киро, Тодор Лефтеров и други, отстоявали с цената на живота си манастира, съкрушавали напора на многочислените пълчища башибозуци и редовната турска войска. Тези девет дни от 29 април до 7 май 1876 год. са историята на една Голгота. Но те са и историята на българския дух, проява на неговата невиждана издръжливост и величие, на саможертвата, която българите от онова време били готови да дадат за разчупване оковите на робството.

Загинали един след друг ръководителите на четата и над 130 души въстаници. Тодор Лефтеров бил съсечен пред самия Фазлъ паша. Бачо Киро успял да се измъкне, но в Бяла черква бил предаден, после осъден и обесен във В. Търново. В съда той се държал с достойнство и даже издекламирал на турски последното си стихотворение, че отишъл в Дряновския манастир да търси правдата на своя народ. Преди последния щурм на обкръжените въстаници, за да се измъкнат през нощта от манастира, раненият и ослепял от барута поп Харитон им казал:

"Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“

Въстаниците се разплакали, простили се с него, завели го до входа на манастира и тръгнали на излаз. Всички напуснали манастира. Останал само войводата с меч в ръка при входа и там загинал. Но загинал като герой в неравна борба с турците, върху грамада от вражески тела, жертви на последния му подвиг, с които заприщил входа на манастира. Тук той се бил като истински демон, като разярен лъв и накрая бил намушен на турските щикове и също прострян в локвата турска кръв.

Здравей, lubomir33. Припомняш един момент от Априлското въстание, който не е в Южна България. В Дряновския манастир често разказват за събитията, когато съм го посещавал с групи.
Поздрави!