Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07 19:21 - Подвигът на Иван Момчилов от ВМРО
Автор: lubomir33 Категория: История   
Прочетен: 140 Коментари: 1 Гласове:
2



На 13 юли 1928г. в Белград е извършен атентатът на Иван Момчилов срещу Жика Лазич или как ВМРО удари тежко Сърбия в сърцето ѝ.

image

След свалянето на просръбското земеделско правителство на 9.06.1923г. и неуспешния опит за комунистически метеж, заповядан от Москва през септември с.г. в Югославия емигрират няколко хиляди ПРЕДАТЕЛИ земеделци, комунисти и анархисти, които намират много топъл прием от сръбските власти. Така се потвърждава правилото, че всеки ВРАГ на България е голям сръбски приятел.
В Сърбия това правило е издигнато в ранг на държавна политика.

От средите на тези предатели сръбската власт намира доброволци, които въоръжават и изпращат през границата, за да извършват атентати, саботажи и убийства на българска територия. Целта е дестабилизацията на България и поставянето на власт на удобни за Белград хора. Техен главен организатор е бившият земеделец и авантюрист Коста Тодоров, агент на поне три чужди разузнавалия - френско, английското и сръбското. Генералния щаб на сръбската армия създава до границата с България складове с оръжие и специални лагери за обучение на наемниците и разработва план за нахлуването на 10 000 души, които да вземат властта в България и да обявят нейното присъединяване към Югославия. Още в края на 1923 г. сръбското правителство отделя 35 млн. динара за тази цел.

Един от хилядите емигранти в Сърбия е Иван Момчилов - бивш член на фракцията на федералистите в македонското революционно движение, подкрепяни от земеделското правителство до 9.06.1923г. в услуга на Белград за борба с истинското ВМРО автономисти на Тодор Александров.
В Белград той постепенно осъзнава, че сърбите използват емигрантите за своите хегемонистични амбиции, и започва да търси път за връщане в родината. Самият той разказва на свой приятел, че преломът у него е настъпил, когато наблюдавал учения на сръбската армия, в които врагът бил наричан ""БУГАРИ". Иван Момчилов споделя: „Тогава си казах, щом е така, да живее Сливница!“

Иван Момчилов се свързва със своя стар другар Григор Милчинов от Прилеп, деец на ВМРО, и заявява, че е готов да се постави в пълна услуга на организацията. Опасявайки се от сръбската игра, ВМРО първо много детайлно проучва Иван Момчилов чрез своята мрежа от хора в Сърбия.

Гр. Милчинов дори тайно го посещава в Белград, уверява се в неговата искреност и му поставя няколко проучвателни задачи - главно за събиране на информация. Когато се уверяват в неговата лоялност, Иван (Ванчо) Михайлов и разузнавателната служба на ВМРО съставят таен план за контраудар срещу сърбите, според който Иван Момчилов първо спечелва доверието на сръбските разузнавачи, отговарящи за българските емигранти, като заявява, че му е омръзнал емигрантският живот и желае да извърши нещо голямо в България. Редовно получава писма от свои „приятели“ в България, които му изпращат „ценна“ информация за ВМРО и съществуващото противоборство в ръководството на революционната организация между Иван Михайлов и ген. Ал. Протогеров. Естествено, писмата са писани от разузнавателния отдел на ВМРО и нарочно е подхвърляна информация, която може да заинтригува сръбските служби.
Тези негови ""приятели“ му пишат, че конфликтът в ВМРО е толкова сериозен, че определени кръгове замислят убийството на Иван Михайлов. И тъй като вече съществува практика в македонските среди споровете да се решават с револвери, сръбските служби захапват въдицата и започват да вербуват Иван Момчилов да се върне в родината и да извърши покушение срещу шефа на комитите в България. Сърбите смятат, че ако убият Ванчо Михайлов, ще успеят да унищожат ВМРО.

С подготовката на покушението, което трябва да извърши Иван Момчилов, се заема лично шефът на сръбската полиция Жика Лазич.

Иван Момчилов преминава множество проверки и е обучаван в стрелба и работа с шифър. Обещават му награда от 250 000 динара, ако свърши мократа поръчка, т.е. ако убие Иван Михайлов.

Разрешение за акцията дава министърът на външните работи Воя Маринкович, който издава на Иван Момчилов и фалшив гръцки паспорт. Сръбските посолства на Балканите са уведомени да оказват пълно съдействие на атентатора, ако при своето изтегляне от България му се наложи да търси техните услуги. Лично Ж. Лазич дава на Иван Момчилов пистолет ""Наганыч“, билет за парахода от Солун за Истанбул и голяма сума пари, а службите за сигурност го превеждат по маршрута Белград-Битоля-Солун-Истанбул, откъдето Иван Момчилов в началото на април 1928 г. с параход пристига във Варна.

От София Иван Момчилов продължава да поддържа връзка с центъра в Белград и така като агенти на сръбското разузнаване в България са разкрити няколко български граждани, а като резидент на сръбското разузнаване в София е идентифициран дипломатът Джорджевич. От страна на ВМРО акцията е дълбоко законспирирана. За нея знаят само Иван Михайлов, дясната му ръка Кирил Дрангов и скопският войвода Величко Велянов. Не е информирано дори и българското военно разузнаване. За по-голяма конспиративност дори двете главни действащи лица Иван Михайлов и Иван Момчилов изобщо не се срещат.

През нощта на 25.04.1928 г. около щаба на ВМРО на ул. "Пиротска" № 5" се разнасят изстрели, чуват се викове и стонове и един автомобил с мръсна газ се изгубва в мрака. Полицията заварва само няколко петна кръв. Виждат ги на другия ден и много граждани, минали оттам. Така от София стартира една от най-секретните акции на ВМРО. Хора разпространяват мълвата, че е стреляно срещу Ванчо Михайлов. Този слух достига до ушите на сръбските шпиони в българската столица и те веднага донасят за това в сръбското посолство. От там новината е изпратена в Белград. ""Убитият“ Иван Михайлов се покрива в една от базите си в Пирин и не се показва пред хората, а за по-голяма достоверност скопският войвода Величко Велянов се появява опечален в София с превързана ръка и заминава на лечение в Банкя.

""Атентаторът“ Иван Момчилов е преведен от хора на ВМРО до границата и прехвърлен на сръбска територия, където се предава на сръбските граничари в Крива Паланка, Македония. Казва им какво е извършил в София и след консултации по телефона с Белград е преоблечен в сръбска военна униформа, за да не бъде разпознат. После шестима стражари и един офицер го съпровождат до Куманово. Докато пътува натам, великите жупани на Щип и Скопие се скарват по телефона кой да поеме героя и да научи подробности, за да докладва лично в Белград. В Куманово със самолет пристигат лично шефът на Жандармерията ген. Томич и министърът на вътрешните работи Корошец, придружен от Ж. Лазич.
Следват подробни разпити, продължили няколко дена, дори изследват оръжието, за да видят съвпада ли с версията, че Иван Момчилов е стрелял четири пъти. Всичко съвпада.

Чак когато от сръбското посолство потвърждават информацията, че в София има паника и Иван Михайлов е убит или поне сериозно ранен, изпращат Иван Момчилов в Белград. Дотам във влака Иван Момчилов е придружаван лично от великия жупан на Щип Михайло Михайлович, който му дава визитката си. На нея написва, че лицето Иван Момчилов пътува с него - да му служи за пропуск пред властите. В Белград Иван Момчилов е посрещнат като истински герой. Следват официални обеди и вечери с държавни лица. Вратите на всички министерства са отворени за него. Но тъй като българската преса мълчи за случая, в Белград започват да се питат какво точно се е случило.
Сръбската полиция прави психотест на Иван Момчилов, но той го издържа блестящо. За да успокоят сърбите, от ВМРО подхвърлят информация във френското посолство, че Иван Михайлов наистина е убит. След като съюзниците французи имат тази достоверна информация, в Белград си отдъхват и налапват въдицата докрай. Така Иван Момчилов попада в кабинетите на сръбската полиция и разузнаване и започва да събира безценна информация, която предава под формата на писмени доклади на резидента на ВМРО в Белград.
Оттам докладите се озовават на бюрото на водача на ВМРО. Дотогава българското военно разузнаване знае само за два. От тези пунктове сърбите изпращат шпионите си в България. Иван Момчилов изпраща и имената на сръбските офицери, които ръководят тези пунктове. Благодарение на тази информация сръбските агенти, които влизат в България, са проследявани, впоследствие залавяни и ликвидрани. Така сръбската агентура е ударена тежко.
Иван Момчилов предупреждава и за няколко групи от нелегални терористи, които редовно влизат в България.
Той разкрива и опит да бъде убит деец на ВМРО - пунктовият началник в Кюстендил Владимир Куртев и член на ЦК, убит през 1946г. от комунистите, независимо, че е участвал в спасяването на евреите три години по-рано.

Изпратеният убиец е Захари Секулички, анархист, редовен диверсант на българска територия. Вл. Куртев е спасен, а цялата мрежа от агенти и ятаци на сърбите е заловена и наказана по законите на ВМРО със смърт.

Цялата информация ВМРО предава по-късно на българското военно разузнаване, с което работи тясно още от края на XIX в., от времето на турския режим в Македония.
Задачата, поставена на Иван Момчилов, обаче не е само да събира секретна информация. Целта, с която е изпратен, е да нанесе удар срещу някое високопоставено лице в Белград, за да покаже на сърбите, че дългата ръка на възмездието може да ги настигне и в тяхната столица.
Сръбската държавна машина трябва да бъде раздрусана яко. На няколко пъти той има възможност да стреля по някой жупан или по шефа на сръбската жандармерия, но инструкцията е да повали краля или шефа на полицията.

В писмо до Иван Михайлов от Белград Иван Момчилов пише: ""Тежко ми е, че не се видяхме лично. Може би щяхме да направим нещо по-красиво! Въпреки това аз ще се помъча да направя онова, което е най-добро. Бъди здрав и жив за доброто на всички онези, които очакват спасение от теб, а такива, ти знаеш, са много!“.

След два и половина месеца в Белград, след като е изпратил десетки документи в София и е събрал множество информация, Иван Момчилов пристъпва към последното действие от начертания план.

На 13.07.1928 г. Иван Момчилов спокойно влиза в сръбското МВР. Минава за доверено лице и дори не го проверяват за оръжие. Има среща с всесилния шеф на полицията Жика Лазич - жесток човек, от когото треперят всички в Сърбия, разплакал и не една българска майка в Македония. Пият си приятелски кафето и в един момент Иван Момчилов става, вади пистолет и след като предава много поздрави на Ж. Лазич от Ванчо Михайлов, стреля. Куршумът улучва Ж. Лазич в главата над ухото. Следват още три изстрела и когато охраната на Ж. Лазич нахлува в кабинета, Иван Момчилов насочва пистолета към слепоочието си. Двамата са закарани в болницата, където след два дена Иван Момчилов умира. Макар и улучен в главата, Ж. Лазич оживява.

Цяла Сърбия е в голям шок. Както пише един сръбски вестник, нито едно длъжностно лице в Сърбия - от краля до пъдаря, не може да е сигурно за своя живот, ако попадне в списъка на ВМРО.
Сръбските власти се опитват да прикрият истината, като изваждат версията, че атентаторът току-що е пристигнал нелегално от България. Обаче ВМРО разпространява на пресата копие от фалшивия паспорт на Иван Момчилов, издаден в Белград, писма от сръбски политици до него, както и разписки за пари и истината лъсва.

Европейската преса гръмва и на всички става ясно, че Сърбия е източникът на агресия и несигурност на Балканите, а нейната политика на геноцид срещу 5 млн. нейни малцинства - българи, хървати, албанци, немци и унгарци, тепърва ще бъде повод за нови кръвопролития на Балканите, чак до рухването на този Версайски затвор за народите през април 1941г.




Гласувай:
2
0



1. shtaparov - Сърбия никога не би успяла да нап...
27.07 21:03
Сърбия никога не би успяла да направи нищо срещу България освен един почетен "спаринг",ако Русия не стоеше зад гърба й и не я постоянно инструктираше!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1028921
Постинги: 339
Коментари: 654
Гласове: 1788