Ефрейтор Тодор Иванов Петков от 16-ти пехотен Ловчански полк по време на Първата световна война. Един истински български герой. Безстрашен непобедим боец. Страшилище за враговете на България. Ефрейтор Тодор Иванов Петков е отличен с три кръста ""За храброст"" през 1915-1917г. от боеве на три фронта срещу сърбите в Поморавието и Косово и срещу румънци и руснаци в Добруджа и на река Серет. Той е един от ловчанските герои от Първата световна война. Служи в 4-ра рота на 16-ти пехотен Ловчански полк. Роден е в село Новачене, Ботевградска околия. Отличава се във войната срещу Сърбия през 1915г. и в боевете за освобождение на Добруджа срещу руско-румънските войски през 1916г. През 1915г. се сражава с полка си срещу сърбите в състава на 1-ва Софийска дивизия, с която преминава през Пирот, Власотинци, Лесковац и достига чак до Косово поле. Първият си кръст ""За храброст"" IV степен получава през 1915г. Мотиви за награждаване: за героични прояви във войната срещу сърбите през 1915 г.

Другите му два кръста ""За храброст"" са от войната в Добруджа и на река Серет. В Добруджа на 2.10.1916г. руско-румънските войски настъпват, за да прекъснат нашия десен приморски фланг, където е 1-ва конна дивизия на генерал Иван Колев. Атакуват линията Топрахисар - Кобадин - Кокарджа. За състава на противника българското командване няма сведения. Тогава от щаба на полка е изпратен на разузнаване ефрейтор Т. Иванов Петков с още двама доброволци. Целта им е да заловят пленници. В мъгливата нощ тримата тръгват към позицията на противника. Доближават румънски секретен пост от трима души. Тогава ефрейтор Т. Иванов Петков се хвърля в атака. Убива един от румънските войници, а другите двама пленява и то без да им даде възможност да стрелят и да известят за ненадейната атака своите части. Така чрез храбрата си постъпка той осигурява сведения за противника, което изиграва роля за по-късния му разгром.

За подвига си ефрейтор Т. Иванов Петков е награден с кръст "За храброст" III степен. И в следващите боеве Т. Иванов Петков е много добър ловец на пленници. Често налита с ръчни бомби в разположението на противника. Разпръсква защитниците в неприятелските окопи. Винаги се връща с всевъзможни трофеи и разбира се с пленници. На 25.11.1916г. при Каракуюн ефрейтор Т. Иванов Пеков сам разпръсква един неприятелски пост от спешени конници, като пленява и донася техните пушки. За подвига си получава нов кръст "За храброст", II степен. На 20.12.1916г. при поредната си акция в района на Бабадаг в Северна Добруджа влиза в лична борба с един руснак с чин прапоршчик. Побеждава го и му отнема личната войнишка книжка. Донася я в своя щаб. От нея щабът на полка извлича ценни сведения за руските войски пред фронта. На 16.08.1917г. при едно нощно нападение този храбрец загива при село Максисени. Войниците от полка оплакват неговата смърт. Чувстват, че са изгубили свой другар и голям смелчага. Събират чрез подписка средства за семейството му. Неговата рота успява да събере 940 лв., които изпраща на осиротялото семейство. Погребан е бил във войнишкото гробище при село Питулаци.

И накрая един хубав клип за него: