Както знаем, Коринтската църква не е била пример за подражание, затова в първото си послание ап. Павел споменава за неморалност, залитане към езичество и за безпорядък в богослуженията.

В 12 гл. апостолът говори за духовните дарби. Духът е един, но дарбите са различни. Всички ние представляваме едно тяло, а всеки от нас е частичка от тялото. Както тялото не се състои само от ръце, така и не всички в църквата са апостоли; както тялото не е само нозе, така не всички в църквата са пророци; не всички са учители, не всички вършат велики дела, имат изцелителни дарби или  говорят на езици…

Както Бог е поставил всяка една от частите в тялото, както му е угодно, така и Св. Дух разделя дарбите на всеки, както Му е угодно. Т.е. ако на Духа е угодно да ми даде дарба да разпознавам духовете, а аз искам да лекувам, не би трябвало да Го изнудвам да ми даде изцелителна дарба.

Дарбите се дават за обща полза; т.е. от дарбите не се ползва този, който има дарбата, тя е за обща полза!

Ап. Павел отделя специално внимание на дарбата за езиците. Всички дарби са проява на Светия Дух и дарбата на езиците е една от тях, но църквата е имала проблем с тази дарба. Тя е най-ефектна, най-разпознаваема и може би именно защото е най-осезаема, всеки в църквата иска да покаже, че я има. В 1Кор.5:2 се казва, че коринтяните са имали склонност към възгордяване, показност и знамения (1Кор.1:22). (Сега още повече, тъй като дарбата е изтълкувана и обявена като единственият „Белег за кръщение със Светия Дух“.)

След като в 13-та гл. апостолът… им показва един превъзходен път – любовта, в 14-та започва да им показва слабостите, грешките и неправилното употребяване на дарбата за езиците: в църквата всички говорят на език, не се вслушват един-друг; и „амин“ да каже някой, никой не го чува; и жалко за този, когото Светият Дух не е дарил с кръщение! Такива хора се чувстват недостойни, незаслужили и даже недооценени. Така някои от вярващите за да избегнат неудобството, започват да симулират говорене на непознат език. Но може ли ап. Павел да потупа някого по рамото и да му каже: „Виж, ти не говориш на език, ти просто бръщолевиш“!  Никой не може категорично да заяви, че еди кой си имитира непознат език. „Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?“ (1Кор.2:11).

Все пак ап. Павел се заема с нелеката задача да усмири бурята в църквата. Явно е бил много толерантен и търпелив с коринтяните, защото им го казва индиректно, като най-напред изброява някои от духовните дарби и на първо място слага апостолството, на второ пророкуването, изрежда още няколко и на последно място слага говорене разни езици. Това би трябвало да им подскаже, че в църквата говоренето на езици не е най-важното нещо.

Апостолът ги насърчава да копнеят за духовните дарби. Но! Целенасочено обръща вниманието им и набляга особено на дарбата да пророкуват. (1Кор.14:1). След това много тактично им казва да говорят на език, когато са сами, а не сред хора, защото никой не им разбира и така назидават само себе си (а всъщност дарбите са за обща полза); и ги насърчава, казвайки им, че с духа си говорят тайни на Бога. (1Кор.14:2)

Напомня им, че когато пророкуват, хората ги разбират и това служи в църквата за назидание, увещание и утеха, затова пророкуването е по-полезната дарба и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици. (1Кор.14:3-5)

Непрекъснато ап. Павел се опитва да насочи вниманието на коринтяните към предимството на пророческите дарби пред  говоренето на неразбираеми езици.В риторичен въпрос той ги пита с какво ще им е полезен  ако им говори на непознати езици и не съобщи някое откровение, знание, или поука? В прав текст апостолът им казва, че такова говорене няма смисъл, то е говорене на вятъра. Затова съветва коринтяните да клонят към дарбите, с които църквата се назидава, а който говори на непознат език, нека се моли и за дарбата и да тълкува, защото при молитва на непознат език, умът му не дава плод. Самият ап. Павел им дава пример, като им казва, че се моли и с духа си, и с ума си. И в църквата предпочита да изговори 5 думи с ума си, а не 10 000 думи на непознат език; и се обръща с призив: „Братя,… бивайте пълнолетни  по ум!

Ап. Павел предупреждава коринтяните, че ако всички в църквата говорят на непознати езици, и влязат невярващи, ще ги помислят, че са луди. Но ако пророкуват, и влезе някой невярващ, той ще разбере думите им, а тайните на сърцето му ще станат явни; той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между тях. По-ясно от това не би могло да им се каже!

И пак риторичен въпрос, напорист, повелителен: Какво става с вас, братя!?!

Ако няма назидание за църквата, няма и смисъл от говорене; затова, ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред, а друг да тълкува. А ако няма тълкувател, нека мълчат в църква, защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Вкъщи нека си говорят на себе си и на Бога.

 Ап. Павел завършва с апел: „…братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици, обаче всичко нека става с приличие и ред. Защо казва „не забранявайте езиците“. Кой е забранявал и защо. В Библейския доклад няма отговор; според мен цялата 14-та глава е отговор.

ОБАЧЕ, всичко нека става с приличие и ред.

 

Когато ап. Петър говореше на езичниците (случаят с Корнилий) и те се изпълниха със Св. Дух; ако получеха каквито и да е дарби (знания, вяра, лечителни и др.), някой щеше ли да разбере, че Духът е слязъл и на тях? Не, нито те самите! Но езиците всички ги чуват и виждат. Затова в 1Кор.14:22 се казва, че езиците са белег за невярващите; и затова на езичниците им бе дадена точно тази дарба, „…а вярващи се смаяха, че Светият Дух се изля и на езичниците…“.

Същият е случаят и при Павел в Ефес, където намери някои ученици и ги пита дали са приели Светия Дух, а те отговориха, че даже не са чували за Свят Дух.

„…в що се кръстихте?“ „В Йоановото кръщение.“ Тогава Павел им каза за Исус „И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.“ Павел положи ръце, „Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.“ Отново езиците бяха белег за хора, които дори не бяха чували за Светия Дух.

Но тук освен езици има и пророкуване. Излиза, че ако езиците са белег за кръщение със Св. Дух, пророкуването също е кръщение със Св. Дух. И ако пророкуването е по-важно от езиците, защо казвате, че само езиците са белег за кръщение, а пророкуването – не е? През цялата 14-та гл. ап. Павел се опитва да обърне вниманието на коринтяните към дарбата за пророкуване. И за да тушира това възвишаване дарбата на езици, им показа толкова много грешки, слабости и неправилно практикуване на тази дарба!

 

Знам, че няма да приемеш това мое мнение. Нито аз ще приема твоето. На моите аргументи ти ще излезеш с твоите, и нито аз, нито ти  ще сме доказали своя казус ЗА или ПРОТИВ. Думите ни са слаби, човешкото слово е недостатъчно… Затова нека се стремим и да гледаме СЛОВОТО, което стана плът. Исус Христос, Който е същността на нашите надежди, олицетворението на нашите мечти.

са диви простотии.

казваш това, навярно имаш предвид пророци като Нострадамус, Дънов, Ванга и други там... Библейското понятие за пророчество е по-различно.

Vandela007, смятам до края на годината да пусна още една преведена книга.
Тогава на всичкото христиенин ще ви призлее.
Вие наистина нямате представа кой ви даде християнството :):):), както и какво почитате всъщност.
Казаното е валидно и за останалите религии :):):).
Имай търпение :).

Ти и друг път си ми давал разни заглавия, линкове, но аз не съм ги отваряла. Просто не ме интересуват.

Колко удобно :):):).
Няма нито оня свят, нито рай, нито ад :). Любопитно ми е защо се напъвате, божиите служители, толкова много?
За вас пари няма :), има къде да отидат.
Ма перке бе, джанъм?

искаш да чета твоите книги, какъв е мотивът ти, какво очакваш?

един от най-интелигентните синове на човешкия вид за всички времена според мен :).

„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика."

...най-интелигентният син на човешкия вид за всички времена!
Аз пък мислех, че не може някой да изчезне и да бъде отвеян, ако не съществува.
Моля, отговори ми на въпроса от коментар 6.

богоборците да вземете съдбите си в своите ръце и да спрете да се уповавате на бога.
Не е чак много трудно, да речеш.
В мига, в който хората разберат, че бог е създаден единствено с целта да бъдат лъгани и мамени, светът може да стане едно по-добро място.

Благодаря за отговора.
Само това мога да ти кажа: Очакваната ти надежда не е плаха, а празна.

Приемам всичко , което си написала ! Абсолютно до последната дума ! Същото разбиране получих и аз , когато четях тези глави ! Дори имах и призив да кажа това на хора от църквата , но не го направих , за да не ги засегна ! За което вече съжалявам ! Смирявай се сестрице и нека Бог да ти дава още и още мъдрост !

Благодаря за разбирането и пожеланието.
Когато повярвах преди 32 години, попаднах на църква, в която говореха на "езици". Напуснах я, защото някои неща ме смущаваха. Едно от тях беше именно това.