Една от най-разпространените заблуди на демокрацията е че взимането на решения и избирането на управляващия елит чрез гласуване е върха на човешкото развитие, въпреки че целия исторически опит показва точно обратното. Нито една от великите личности в историята не ставала такава чрез избиране или назначаване , а сама си е проправяла път в живота доказвайки себе си в една трудна борба. Огромна част от великите дела и исторически промени са ставали най-често против волята на мнозинството.
Звучи недемократично, но е точно така.

Всъщност гласуването  е най-удобното средство за бягане от отговорност и криене зад гърба на другите. Когато на някой депутат или министър например му се потърси отговорност за поразиите които е направил / ако това въобще се случи / , най-честия отговор е:

- О, това решение не е само мое!

-  Ние направихме комисия, гласувахме, така че аз съм невинен.

- Съдете комисията ако искате.

Засега не знам да има осъдена комисия:)

Тук стигаме до прословутата независимост на съдебната система. Всички управляващи партии  оправдават липсата на присъди за извършени престъпления със независимостта на съдебна система, тоест с това, че те по никакъв начин не могат да влиаят на решенията и. Дали това е така е спорен въпрос или по скоро става дума за липсата на воля или интерес определени дела да не приключват с осъдителни присъди. Магистратите от своя страна се оправдават с недостатъчните доказателства по делата и ето че кръгът се затваря.

Само че крайния резултат от всичко това е ширещата се безнаказана престъпност, която може да доведе до разпад на самата държавност. В крайна сметка важно е не толкова дали системата е зависима или независима, а дали върши работа!

Или както се казва в една китайска поговорка - 
“ Не е важно дали котката е черна или бяла, а дали може да лови мишки ”.

Прехвърляне на топката от една институция на друга не води до решаване на проблемите, а до задълбочаването им.

Един от основните механизми за функционирането на демократичната система са изборите. Нека да видим как функционира тази система.

Обикновено партиите се активизират един месец преди изборите,  когато се надпреварват да обещават на избирателите всичко каквото те поискат, като тези обещания след изборите естествено, се забравят. Единствените обещания които се спазват са може би тези към циганите да не им спрат неплатените ток и вода
/ платени от нас българите, естествено /.

За да се спечелят изборите са необходими гласовете и на циганите и от там идва и тази сервилност и ухажването им от страна на политиците.

Основния стремеж на така наречените политици не е да устояват собствените си идеи и убеждения, а как да се харесат на широката публика, тоест да и кажат това което тя иска да чуе. Непрекъснатата смяна на партиите  чрез избори води само до това те да си прехвърлят отговорността за провалите си. Грешките никога не са на управляващата в момента партия, а на предишната. След смяната на властта комедията  се повтаря.

Точно затова тази система е идеална за хора, които не могат и не искат да поемат отговорност.

Друга прословута “ценност” на демокрацията , която непрекъснато ни се втълпява е така наречената толерантност към всичко и всички. Явления които всеки разумен човек отхвърля като недопустими и дори отвратителни, ни се представят от медиите като нещо нормално. В последните двадесет години се оказа че това да си хомосексуалист или жена, която се продава за пари е нещо съвсем нормално и естествено.

Цялата чалга “култура” с която те ни заливат внушава точно това.

Стана обичайно явление учениците да ходят по изключение на училище, да се дрогират, да се напиват още преди обяд, да замерят учителите си и да ги обиждат по време на час.
В основна ценност се превърна материализма – стремежа да притежаваш лъскава кола, скъп GSM и разни модни дрешки от популярните напоследък молове.

За осигуряването на тези изключително важни неща, повечето от съвременниците ни са готови на всичко. Единственият Бог на който те се кланят са парите, а примери за подражание са Азис и чалга певачките. Затова демокрацията може да се определи като висша форма на атеизъм и бездуховност.

Непрекъснато се обяснява на публиката че сега има пълна свобода.  Дали наистина обаче това е така?  Ето няколко  примера от Холандия и Германия:

" Стюардеса в авиокомпания KLM е уволнена, тъй като косата й просто не била достатъчно дълга. Всъщност фризурата на "грешницата" е била с около два милиметра по-къса от изискванията на работодателя. Съдът  постанови, че решението на работодателя е правилно".

" В Германия  служител бил съкратен, защото зареждал батерията на мобифона си от служебния контакт, т.е. ползвал непозволено и неплатено електроенергия на работодателя си. Продавачка в пекарна била  уволнена, защото си позволила да изяде едно изостанало хлебче на стойност 6 цента. Една фирма се разделила със свой сътрудник, който от купоните за обяд, които получавал от фирмата безплатно, закупил сандвич за 80 цента на приятелката си ".

Тоест свободен си, но не съвсем:)

По същия начин стои и въпроса със свободата на словото. Можеш да говориш каквото си пожелаеш стига обаче да има кой да те чуе. Всеизвестен факт е че голяма част от медиите наричани още “ училище за възрастни ” са собственост на  определен кръг от хора с определени интереси и зависимости.
А известно е че този който плаща, поръчва и музиката.

Каква е алтернативата тогава?

Най-смешното от всичко е, че в България въпроса не опира до това дали е по- добре да има авторитаризъм или демокрация, а дали тук въобще има хора, които са способни да установят авторитарен режим, поради простата причина, че за този начин на управление са нужни личности с твърд характер, които да устояват идеите си, да могат да носят отговорност и да не се подават на натиск -  вътрешен и външен.

Такива хора в едно демократично общество обаче са твърде малко, тях първи ги избутват в ъгъла и по- голямата част от обществото ги гледа с учудване и неразбиране. Самотните им усилия  да променят нещата към по-добро обаче  са недостатъчни. За да успеят те имат нужда от подкрепата на обществото или на поне част от него.