Постинг
05.11.2010 12:51 -
Животът не е игра, армията не е играчка!
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 2358 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2013 10:51
Прочетен: 2358 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.04.2013 10:51
Докато ние тук в България си играем на демокрация, толерантност, космополитизъм и какви ли не още глупости, резултатите от които са очевидно катастрофални за обществото и държавата, нека да видим как стоят нещата в южната ни съседка Турция.
Да сравним например отношението им към армията и обучението там, образователната система, кинопродукциите, националната политика, тоест основните фактори, които формират дадено общество.
Турската армия строго следи за отбиването на всеобщата военна повинност.
Всеки турчин е длъжен да служи за срок между 6 и 18 месеца, като изключение не се прави за никого. В казармата влизат както суперпопулярни кинозвезди, така и бащи на многодетни семейства, че дори хора с недъзи. Важно е отношението на цялото общество към армията. В много райони на Турция и днес важи правилото: ако не си ходил войник, ти си срам за семейството и не можеш да се ожениш с родителска благословия…
От друга страна, законодателството е жестоко за тия, които искат да изкръшкат от войниклъка. Благоразположението на общественото мнение пък дава възможност на командния състав да провежда такова обучение, каквото в други страни би било окачествено като издевателско и нечовешко. Когато новобранците прекрачат казармения портал, към тях се обръщат с думи, които им обещават всичко друго, но не и забавления и почивка. Командирите дълбоко вярват, че и от глезения гражданин и от неукия селянин може и трябва да се създаде войник. И честно им казват:
- Животът не е игра, армията не е играчка. От вас или ще направим войници, или просто ще пукнете!
Другото е желязната дисциплина, идейната мотивираност и висок патриотизъм, граничещи с фататизъм.
Преди да станат войници обаче, децата минават през училищната скамейка. Всеки ден преди да прекрачат прага на училището малките ученици, независимо от техния етнос - и турци, и кюрди, скандират “ученическа клетва”, в която обещават да обичат своите народ и родина “повече от самите себе си” и да следват пътя на Ататюрк. Клетвата завършва с крилатата фраза на основателя на турската република:
“Щастлив е този, който се нарича турчин”.
Години наред турската образователна система възпитава в национализъм.
Учебниците изобилстват от цитати, внушаващи респект към успехите на турската армия и готовност за саможертва в името на родината, а задължителният портрет на Ататюрк по стените на класните стаи зорко следи дали някой не се отклонява от начертания от него път.
Турските училища са възпитали ревностен национализъм у вече няколко поколения турци, на които е внушен страхът, че сянка на опасност е надвиснала над отечеството и всяка малка отстъпка пред малцинствата, най-вече кюрдското, може да доведе до тежки последствия.
Да видим какви филми гледа публиката в Турция.
Най-успешния турски филм се казва "Долината на вълците - Ирак". В него главният герой Полат Алемдар сам-самичък се сражава с американската армия в Ирак.
"Вълците" с рекорден по местните стандарти бюджет от 10 милиона долара, породи вълна от антиамериканизъм в Турция. Поводът бе съвсем реален инцидент в Ирак, в който американски части задържаха турски командоси и им нахлупиха качулки.
Освен масовия гняв се стигна и до дипломатическо напрежение с Вашингтон.
"Случаят засягаше гордостта на турците и бе възприет като повод за отмъщение... Видя се, че публиката може да бъде привлечена с такива филми. Роди се нещо като мода", разказва кинокритикът Угур Вардан.
"Долината на вълците" е единият от двата турски фирма, гледани от над 4 милиона зрители.
Друг такъв филм е “ Nefes ” или “ Дъх ” , в който се показва трудното ежедневие на турския войник в Анадола и готовността му да се жертва за страната си.
По повод на националната политика, която следва Турция е достатъчно да цитирам един руски специалист по проблематиката на Близкия Изток - Евгений Сатановский:
“ Светът, който строи – това е светът на Турция. Неговият център – това е Анкара. Другите страни, без значение дали са съюзници или противници, източници на суровини и технологии или инвестиции, се намират в периферията на турските интереси. А интересите са изменчиви, алианси и съюзи се прекрояват, а договорите се преразглеждат щом престанат да бъдат изгодни…”
А при нас как е……..?
Да сравним например отношението им към армията и обучението там, образователната система, кинопродукциите, националната политика, тоест основните фактори, които формират дадено общество.
Турската армия строго следи за отбиването на всеобщата военна повинност.
Всеки турчин е длъжен да служи за срок между 6 и 18 месеца, като изключение не се прави за никого. В казармата влизат както суперпопулярни кинозвезди, така и бащи на многодетни семейства, че дори хора с недъзи. Важно е отношението на цялото общество към армията. В много райони на Турция и днес важи правилото: ако не си ходил войник, ти си срам за семейството и не можеш да се ожениш с родителска благословия…
От друга страна, законодателството е жестоко за тия, които искат да изкръшкат от войниклъка. Благоразположението на общественото мнение пък дава възможност на командния състав да провежда такова обучение, каквото в други страни би било окачествено като издевателско и нечовешко. Когато новобранците прекрачат казармения портал, към тях се обръщат с думи, които им обещават всичко друго, но не и забавления и почивка. Командирите дълбоко вярват, че и от глезения гражданин и от неукия селянин може и трябва да се създаде войник. И честно им казват:
- Животът не е игра, армията не е играчка. От вас или ще направим войници, или просто ще пукнете!
Другото е желязната дисциплина, идейната мотивираност и висок патриотизъм, граничещи с фататизъм.
Преди да станат войници обаче, децата минават през училищната скамейка. Всеки ден преди да прекрачат прага на училището малките ученици, независимо от техния етнос - и турци, и кюрди, скандират “ученическа клетва”, в която обещават да обичат своите народ и родина “повече от самите себе си” и да следват пътя на Ататюрк. Клетвата завършва с крилатата фраза на основателя на турската република:
“Щастлив е този, който се нарича турчин”.
Години наред турската образователна система възпитава в национализъм.
Учебниците изобилстват от цитати, внушаващи респект към успехите на турската армия и готовност за саможертва в името на родината, а задължителният портрет на Ататюрк по стените на класните стаи зорко следи дали някой не се отклонява от начертания от него път.
Турските училища са възпитали ревностен национализъм у вече няколко поколения турци, на които е внушен страхът, че сянка на опасност е надвиснала над отечеството и всяка малка отстъпка пред малцинствата, най-вече кюрдското, може да доведе до тежки последствия.
Да видим какви филми гледа публиката в Турция.
Най-успешния турски филм се казва "Долината на вълците - Ирак". В него главният герой Полат Алемдар сам-самичък се сражава с американската армия в Ирак.
"Вълците" с рекорден по местните стандарти бюджет от 10 милиона долара, породи вълна от антиамериканизъм в Турция. Поводът бе съвсем реален инцидент в Ирак, в който американски части задържаха турски командоси и им нахлупиха качулки.
Освен масовия гняв се стигна и до дипломатическо напрежение с Вашингтон.
"Случаят засягаше гордостта на турците и бе възприет като повод за отмъщение... Видя се, че публиката може да бъде привлечена с такива филми. Роди се нещо като мода", разказва кинокритикът Угур Вардан.
"Долината на вълците" е единият от двата турски фирма, гледани от над 4 милиона зрители.
Друг такъв филм е “ Nefes ” или “ Дъх ” , в който се показва трудното ежедневие на турския войник в Анадола и готовността му да се жертва за страната си.
По повод на националната политика, която следва Турция е достатъчно да цитирам един руски специалист по проблематиката на Близкия Изток - Евгений Сатановский:
“ Светът, който строи – това е светът на Турция. Неговият център – това е Анкара. Другите страни, без значение дали са съюзници или противници, източници на суровини и технологии или инвестиции, се намират в периферията на турските интереси. А интересите са изменчиви, алианси и съюзи се прекрояват, а договорите се преразглеждат щом престанат да бъдат изгодни…”
А при нас как е……..?
Тагове:
За учебниците и пълното неразбиране
Kакво можем да направим за да спасим дец...
ПРОСТИ ли са българите ?
Kакво можем да направим за да спасим дец...
ПРОСТИ ли са българите ?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
