"Стягам си куфарите и се махам", "Заминавам"- това можеше да се прочете във форумите, в които българите реагираха на невероятните обрати около АЕЦ “Белене” . Когато прочетох тази новина наистина се замислих колко малко е необходимо на българина за да се откаже от Родината си и да я напусне.

Веднага бие на очи контраста с японците например, които след трагедията със земетресението  и цунамито което ги връхлетя, не тръгнаха да емигрират, а останаха в страната си въпреки опасността от радиация и неимоверните трудности пред тях.
В едно интервю един млад японец заяви:
- Как така ще напусна страната си, та тя точно сега има нужда от мен.
Българите започват да емигрират и след Освобождението от турско робство , но винаги когато България е имала нужда от тях те са се връщали. Такъв показателен пример е моментът в който  става ясно, че ще има война с Турция – Балканската война от 1912г., хиляди млади българи се завръщат и се бият по бойните полета, а една част от тях намират и смъртта си там. Някои от тях са студенти, други са започнали да развиват собствен бизнес, но зарязват всичко и се връщат.

Знам, че всичко това сега звучи утопично и фантастично, но е факт. За разлика от тях, днешните млади българи виждат решението на проблемите си като напуснат България и се установят в чужбина.
Но дали това е решение и до къде води то?
Бягството от едни проблеми не ги решава, а поражда други по-голями такива.   Ето как описва живота си в емиграция Гергана Балева -   “Разпиляхме се много млади като цветен прашец във всички посоки на света. Живеем живота си далеч от майки и бащи, нашите деца израстват без баба и дядо, а един ден, когато родителите ни грохнат и вече не се справят сами, няма да можем да бъдем до тях.

Нямаме корени и Родината вече е чужда за нас. Ние сме едно голямо семейство, но всеки е сам. Нашите приятели са като звезди в облачна нощ: въпреки че не ги виждаме, знаем че са някъде там, макар и много далеч. Рождени дни, Коледа и Великден празнуваме пред камерите в Скайп.
У дома корупцията вилнее, мафията управлява, полицията се страхува, а законодателството отдавна е в отпуска.

Мила и Златко построиха къщата, за която винаги са мечтали, сами със собствените си ръце и душа, но не издържаха и обърнаха гръб на мечтания дом. Днес живеят в Лондон и плащат огромен наем за малко и шумно жилище. Дъщеря им вече не може да говори с дядо си, защото не разбира езика му.

  Ива и Петър имаха хубава работа, радваха се на уважение и обич, но тъй и не свикнаха с беззаконието и заминаха.
Днес Ива продава цветя на един берлински пазар, а талантливият илюстратор Петър работи на строеж и бърка цимент. Въпреки това и двамата казват, без да се замислят дори за секунда: “Ние сме добре!”.
Че във България има корупция и беззаконие е факт, че има още много тежки проблеми и това е така, но тези проблеми не се решават с бягство, чисто и просто, защото човек не може да избяга от себе си, той трябва да се бори с тези неща, та дори и това да е последното нещо, което ще направи.

Защото народ, който не се бори за съществуването си е обречен да изчезне.

  Ето какво споделя Атанас Буров – банкер, дипломат и общественик в спомените си.
Когато малко преди 9 септември 1944г. му предлагат да емигрира от България, той отговаря така:
“Аз ги изгоних. Казах им, че съм бил вече политически емигрант през 1922-1923 година, мерси. Знам прелестите на това емигрантство. Ако ще се мре - в България да се мре. Не другаде. Защото човек без майка и без Родина е парцал, той е нищо. . . Те си заминаха и изчезнаха. Аз видях отново гроба. . . И заплаках. . . Но не заминах. . .    
Глупост е, мъченичество е да се бяга от Родината, господин Памукчиев. Заклевам те - умри като просяк, но умри в Родината си. Тя е земята, която те обича и те храни. Не я изоставяй никога. Тя може да стане гроб, но може да стане и градина - всичко зависи от тебе. Ако ти си на нея като добър стопанин, ще бъде рай. Ще бъде цвете. Но зарежеш ли я, тя буренясва и пропада”.    А Буров е бил богат човек - банкер , можел е да си живее спокойно на Запад и въпреки това предпочита да остане в Отечеството си и да умре в него. И както казва той, всичко зависи от нас - каква ще бъде България и въобще ще я бъде или не.

но с България в сърцето - смислен ! :)

Прав е Буров!Всичко е точно така.

Навънка ни предлагат уреден живот само да можеш да работиш и не си беден

А тук какво роби на една шепа хора които ни тъпчат както си искат. В преносен и Буквален смисъл

си "бял човек"....тук имаш повече самочувствие и повече права.
За щастие аз познавам много българи, които Живеят някъде, но не са емигранти.
Връзката им с родината е много силна, здрава, често се прибират и т.н
Познавам и емигранти, но това си е техен проблем.
И въпрос на избор!:)

Нека всеки реши какво иска да е . А и Ботев го е казал: хляб или свинец!

сигурно е по-достойно,отколкото да живееш в нормална страна-това ли прокламираш?Дъщеря ми от 11 години е в чужбина и ценена,като много добър мениджър в една от най-големите американски фирми.Не желае да се връща и спомня на какви унижения бе подложена в България.Сега има отлично семейство,прекрасно дете и сигурно бъдеще за нея и него.А УРА ПАТРИОТИТЕ нека си каканижат комунистическите глупости-ако има все още кой да ги слуша.

Ако всеки тръгне да бяга от България тя чисто и просто ще престане да съществува, това е ясно и на най-простия човек. БЕЗ БИТКА НЯМА ПОБЕДА - това също е ясно, само че на хората тук им е по лесно да не правят нищо и само да си приказват глупости по форумите, чатовете и къде ли още не.
Или пък си мислят че като пуснат една хартийка на изборите така ще си решат проблемите.

ПРОБЛЕМА НЕ Е САМО В КОМУНИСТИТЕ, А В ТОВА ЧЕ НЯМА РЕАЛНА СИЛА КОЯТО ДА ИМ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ.

Мрънкането по Интернет не може да оправи нещата.
Бягството също не е решение.Никой в чужбина не уважава човек който е напуснал Родината си. Имам достатъчно близки и познати навън и всичките го потвърждават.

НЯМА ПОПЪТЕН ВЯТЪР ЗА КОРАБ, КОЙТО НЕ ЗНАЕ КЪДЕ ОТИВА.

В България дъщеря ми, с две магистърски степени и владеенето на три западни езика/източните не ги броя/се опитваха да я правят на маймуна индивиди,които не можеха да говорят членоразделно,а ти ми говориш за патриотизъм.Къде си тръгнал бе момко?Корабът на дъщеря ми пътува с добър холандски вятър,чийто и гражданин е отдавна и знае много добре на къде отива.Във всеки случай-по-далече от безпътицата в мутренско-циганската България.АНАДЪМО?

Ама ти наистина не разбираш какво искам да кажа.
Холандците са постигнали жизненият си стандарт не като са бягали от държавата си и трудностите, А КАТО СА СЕ ПРЕБОРИЛИ С ТЯХ.

ЗАТОВА СА УВАЖАВАНИ И ПОЗНАТИ ПО СВЕТА.
А НАС НИКОЙ НЕ НИ УВАЖАВА, ЗАЩОТО ИЛИ БЯГАМЕ ИЛИ НЕ ПРАВИМ НИЩО.
КАКТО Е КАЗАЛ ВАСИЛ ЛЕВСКИ - ТЕЖКО И ГОРКО НА ЕДИН НАРОД, КОЙТО ОЧАКВА СПАСЕНИЕТО СИ ОТ ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ЧОВЕКА

В България това ще ти отнеме в най-добрият случай 50 г. още.

Проблем е, че не гласуват, не опитват или, че гласуват без да се замислят.Тези, които не гласуват, помагат на този, който са избрали гласувалите.Тези, които гласуват фанатично защитават избора си, независимо дали е добър или лош.Аргументите на първите - "от мен нищо не зависи или за комунисти не гласувам".
Вторите - "гласувам за еди кой си, защото ми харесва или защото е пич".
Трябва да разберем, че от НАС зависи много! Че ще съсипете от смях тези, които наричате комунисти, Защото комунисти няма.И накрая, че пичовете са дребни тарикати, които освен да трупат килограми, за друго не стават.Не гласуваме за Атака, защото Волен бил болен, бил популист. Не гласуваме за ПФ, защото били лъжепатриоти.И накрая пуснахте гласа си за тези, които за 25 години съсипаха родината ни.Куневци,Първановци,Борисовци,Догановци... И не можем да разберем, че ние сме причината младостта, бъдещето на България, да напуска с омерзение земята на Ботев и Левски.

Ако някой си въобразява, че като не пусне бюлетинка, ще го накриви на някого, греши. Ако някой мисли, че може да свали от власт първия, без да влезе в преговори с втория, греши. Ако си въобразява, че следвайки великолепния принцип много индианец-малко вожд, ще разклати тестикулите на еди кой си, е за съжаление. Ако продължим да си играем на комунисти и демократи, на десни и леви, няма да дочакаме второто пришествие. Опичайте си акъла, щото таласъма наречен коронавирус чака. Затвориха ви като добичета и въпреки това, не ви светнаха фенерчетата. Следва принудителна ваксинация, независимо от разцветката.След това други екстри. Дано оживеете, но надали. Оруел 1984 ни предупреди. Сополите няма да помогнат!