Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2011 18:00 - Демокрацията ли е най-добрата политическа система?
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 3483 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 12.03.2013 11:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ето и още от размислите на същият германски държавен деец относно парламентаризма и демокрацията, основани на личните му наблюдения на австрийският парламент в началото на 20 век.

Болшинството от тези заключения важат с пълна сила и днес за дейността на почти всички така наречени парламентаристи.
Ясно е показано че парламентарната демокрация съвсем не е най-добрата политическа система измислена досега от човечеството, както се опитват да ни убедят политиците , а по-скоро е точно обратното.

image


"Онова, което ми правеше впечатление, беше пълното отсъствие на лична отговорност.

Парламентът приема някакво решение, чиито последствия могат да се окажат съдбоносни. И какво от това? Никой не е отговорен за това и никой не може да бъде подведен под отговорност. Може ли да се смята за отговорност това, че след някой отчаян крах виновното правителство е принудено да си отиде? Или че съответната коалиция от партии ще се разпадне и ще създаде нова коалиция? Или по-нататък, че ще се разпадне палатата?

Нима въобще колебаещо се мнозинство от хора може наистина да носи някаква отговорност? Нима не е ясно, че самата идея на отговорността е свързана с личност?

Е, може ли да се направи отговорен самият ръководител на правителството за действия, които са възникнали и са били проведени изключително в резултат на желанието и склонностите на цялото множество от хора?

Нали всички знаем, че задачата на ръководния държавен деец в наше време виждат не толкова в притежаваните от него творческа мисъл и планове, а в умението му да популяризира идеите си сред стадо магарета и глупаци и след това да изпроси от тях милостиво съгласие за провеждане на плановете си.

Нима, въобще, може да се подходи към държавен деец с критерия, че той е длъжен в такава степен да притежава талант в разубеждаването на масите, в каквато притежава и способността да приема мъдрите решения и планове за държавата?
Нима всяко гениално действие в света не е нагледен протест срещу инертността на масите?
И какво трябва да направи един държавен деец, на който не му се е удало с ласкателство да завоюва благоволението на тълпата?

И какво му остава — да купи това благоволение?
Или, имайки предвид глупостта на съгражданите си, трябва да се откаже от провеждането на онова, което счита за жизнено необходимо? Или трябва да си отиде? Или въпреки всичко да остане?

В подобен случай човек с характер попада в неразрешим конфликт между това, което смята за необходимо, и елементарното приличие или, по-точно казано, елементарната честност.

Как тук да се намери границата между задължението, възложено ти от обществото и задължението, което ти възлага личната чест?
Нима на всеки истински вожд не му се налага решително да се бори срещу всички опити да го принизят до ролята на обикновен политикан.
И обратно, нима не е ясно, че именно политиканът при тези условия ще чувства себе си призван да „прави“ политика точно, защото в крайна сметка не той носи отговорността, а някаква едва забележима купчинка хора?

Или наистина ще се намерят такива, които ще повярват, че в този свят прогресът се дължи не на интелекта на отделните индивидуми, а на мозъка на мнозинството?

Или може би някой се надява на това, че в бъдеще ще можем да минем без тази основна предпоставка на човешката култура?
Нима не е ясно обратното, че именно сега тази предпоставка е по-нужна, отколкото когато и да е било.

Парламентарният принцип на вземане на решение с мнозинство гласове унищожава авторитета на личността и поставя на нейно място бройки, съдържащи се в една или друга тълпа. С това парламентаризмът греши по отношение на основната идея на аристократизма, при което аристократизмът съвсем не е длъжен да олицетворява възраждащата се в наши дни обществена върхушка.

Съвременният наблюдател, принуден да чете почти изцяло вестници, не може да си представи какви опустошителни последствия има господството на парламентаризма. Може би само самостоятелното мислене и наблюденията ще му помогнат да разбере същината на това, което става.

Преди всичко парламентаризмът е причина за невероятния наплив на нищожни личности в съвременния политически живот.

image

Истинският политически ръководител ще се опита да се отстрани от такава политическа дейност, в основата на която лежи не творчество, а интриги и фалш, чрез които трябва да се завоюва мнозинството. А тъкмо това обстоятелство ще привлича нищите духом хора.

Колкото по-дребнаво е такова духовно джудже и политически търговец, колкото по-ясен му е неговият собствен недъг, толкова повече ще цени онази система, която съвсем не изисква от него нито гениалност, нито великанска сила, а повече уважава селската хитрост на старостта, отколкото мъдростта на Перикъл.

При това на този тип не му се налага нито за миг да се мъчи над въпроса за отговорността. Толкова по-малко това му създава грижи, тъй като той предварително точно знае, че независимо от едни или други резултати от „държавното“ му мацане, краят на неговата кариера ще бъде един и същ: в един прекрасен ден при всяко положение ще отстъпи мястото си на такъв могъщ умник, какъвто е и той.

image

За сбирщина от такива народни представители винаги е голямо утешение да виждат в главата на човека онези умствени качества, които са на равнище на собствените им. Само в такъв случай всеки от тези господа може да си достави душевната радост от време на време да показва, че и той не пасе трева.

А главното е, че тогава всеки от тях има основание да си мисли: ако може да ни оглави всеки хикс, то защо не може всеки игрек, с какво Боян е по-лош от Иван?

image

Тази демократична традиция в най-голяма степен съответства на позорното явление в наши дни; а именно: отчаяната страхливост на много от нашите така наречени „ръководители“.

Наистина, какво щастие е за такива хора да имат възможността при вземане на сериозни решения да се скрият зад гърба на така нареченото мнозинство.

Наистина, погледнете как такъв политически апаш с пот на лицето „работи“, за да посъбере всеки път мнозинството и да получи възможност във всеки момент да се спаси от каквато и да е отговорност. Именно това обстоятелство отблъсква всеки поне малко уважаващ себе си политик и изобщо мъжествения човек от такава дейност. Всяко нищожество е радостно да постъпи по този начин. От наша гледна точка нещата са ясни: който не иска да носи лична отговорност за действията си и търси прикритие за себе си, той е страхлив негодник.

А когато ръководителите на нацията се завербуват от такива нещастни страхливци, то рано или късно ще се наложи скъпо да се заплати за това.


Нещата достигат дотам, че нямаме мъжеството да предприемем някакво решително действие, и по-скоро предпрочитаме да се примирим с всеки позор и безчестие, отколкото да намерим в себе си силата за необходимото решение. Нима няма човек, готов да отдаде личността си и главата си за предприемане на решителната крачка.
Защото едно трябва да се помни и да не се забравя: мнозинството и тук не може да замени единицата. То е не само представител на глупостта, но и на страхливостта.

Съберете на едно място сто глупаци и няма да получите от всички взети заедно един умник
. Съберете на едно място сто страхливеца и като резултат няма да получите едно героично решение.

Но колкото намалява отговорността на отделния ръководител, толкова повече расте броя на типовете, които, не притежавайки минимални данни, но въпреки всичко се чувстват призвани да дадат на разположение на народа своите безсмъртни таланти. Много от тях нямат търпение най-накрая да им дойде реда. Те правят дълга опашка и наблюдават със смъртна тъга колко бавно съдбата ги приближава до реда им. Затова се радват на всяка смяна на личности в учреждението, в което те се стремят да попаднат. Те са благодарни на всеки скандал, който може да изгони от стоящите пред тях в края на опашката няколко конкурента.

Когато някой от щастливците, рано попаднал на топло местенце, не желае толкова скоро да се раздели с него, останалите гледат на това като на нарушение на свещените традиции и общата солидарност. Тогава започват да се сърдят и да водят непоклатима борба даже и с най-безсрамни средства до момента, докато им се удаде да прогонят конкурента от топлото местенце, което сега трябва да премине в други ръце. Низвергнатият кумир вече няма толкова скоро да попадне на същото място. Когато тази фигура е свалена от постта, ще й се наложи отново да застане в края на опашката, ако там не се вдигне олелия и ругатня, които ще попречат отново да се заеме ред.

В резултат на това се наблюдава бърза смяна на личности на важни държавни длъжности. Резултатите винаги са неблагоприятни, а понякога направо катастрофални.

Най-често се оказва, че не само глупакът и неспособният падат в жертва на обичаите, но също и способен човек, доколкото изобщо съдбата позволява на такъв човек да попадне на ръководен пост. Срещу способния ръководител веднага се образува фронт. Как може, та нали той не излязъл от „нашите редове“.

По принцип нищожните хорица искат да бъдат само в собствената си компания.

Те разглеждат като общ враг всеки човек с ум, способен сред нулите да играе ролята на единица. В тази област инстинктът им за самосъхранение е особено изострен.
В резултат на това неизбежно се достига до прогресивно умствено обедняване на ръководните слоеве. Какъв е резултатът за нацията и държавата разбира всеки лесно, само обаче ако не принадлежи към този вид „вождове“.







Гласувай:
6
0



1. dedenze - Вярни твърдения !
03.11.2011 18:35
Те важат с пълна сила за един тип "демокрация" - представителната в която партии се борят и представляват властта. Реално уреждат партиЙни, стратегически, финансови сметки в името на народа !?
цитирай
2. raders - Ами може донякъде да си прав, но само ...
03.11.2011 19:15
Ами може донякъде да си прав, но само донякъде. Защото се чудя с какво ще го замениш този парламентаризъм. Останах с убеждението, че си падаш по авторитетите - тоест - приемаш авторитарния принцип. И издигаш някакъв титан на делото и мисълта, който ще поеме всички отговорности. Но не ти ли се струва, че такива са минали доста през историята? Като почнеш от Нерон и Калигула, минеш през Баядзид и Мехмед втори, после Наполеон и накрая Хитлер, Джугашвили, другаря Мао и другаря Чаушеску. Има и други, разбира се, много положителни образи в политиката. Но каква е гаранцията, че след него няма да дойде някой от горната категория изверги? Съществува ли принцип на базата на който да се подбират най-достойните и кой е този, който ще ги подбира? Доколкото си спомням след императора философ и стоик Марк Аврелий идва чудовището Комод - негов си. А българската история просто гъмжи от подобни примери. Така че не заменяй с лека ръка парламентаризма.
цитирай
3. allvin - Нули,нули,нули ...
03.11.2011 22:01
Много добър пост!!! Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1081009
Постинги: 367
Коментари: 687
Гласове: 1832