Преди време, имахме идея да направим интервю с Ники и Васко, които бяха оставени в следствения отдел на Бобовдолския затвор. Изпратихме въпроси към двамата, но междувременно, за щастие, Васко получи по-лека мярка и бе пуснат под домашен арест. Така интервюто се получи само с Ники. А ето и какво ни писа той:

- Здравей Ники, разкажи ни първо как се чустваш в момента ти, а също така и Васко , с който сте заедно в Бобовдолския затвор, след като вече 17 месеца лежите несправедливо зад решетките?

- Здравейте и от мен. Като за начало, нека първо поясня, че в момента Васко не е в Бобовдолския затвор, а е делегация за следствени действия в Благоевградския арест и няма как да отговарям вместо него, как се чувства и какво лично той мисли по останалите въпроси. За това ще отговарям само от мое име.

Определено от условията, в които сме принудени да живеем, чувствата ни са силно обясними с думи, но се налага да се държим и да не се отпускаме. Устроил съм си определена психологическа и физическа програма, която да успее да ме запази такъв, какъвто съм и социалната среда около мен да ми окаже минимално негативно влиание. От тази гледна точка, нещата вървят нормално и няма изглед да се слея с масата и с режима на живот тук.

- Само преди 2 седмици ви бяха повдигнати нови обвинения. Какви са те и защо според теб прокуратурата прибегна до този ход?

- Въпросните обвинения са за случаи, при които е имало взривове в град Сандански за последните 2-3 години. И тъй като ние сме вече официално обявените “бомбаджии”, нищо не им пречеше да ни препишат поредните си неразкрити престъпления.

Според мен, това се дължи на неправилен анализ, направен от амбициозни, но безотговорни държавни служители, които прибягват и си позволяват да играят не по правилата, само и единствено в защита на техните интереси. Това е така, най-вече заради липсата на морал, етика, дълг и чувството на самоконтрол, които са изключително важни за служителите на едни престижни институции, каквито са прокуратурата и МВР.

Този ход беше направен с една единствена цел, а именно да се подсили безпочвеното обвинение и ние да бъдем злепоставени пред обществото и съдебните състави на Темида.

- Разкажи ни малко за условията в затвора, а и за това какви бяха условията в следствения арест в Сандански, където бяхте допреди 6 месеца?

- Всеки знае, че условията на места за лишаване от свобода са ужасни. Живеем във влага и изцяло сме на издръжката от семействата ни. От 24 часа имаш право само на 1 час на престой на открито. От теб се изисква много, а не ти се дава нищо. В една килия сме по 10-15 души, които спим на двойни вишки. Логично е, че при такова положение, нужната квадратура, която се полага на човек, липсва. Също така имаме и липса на течаща топла вода, което е нещо немислимо в 21 век. Иначе най-големият проблем е лошата храна, от която всеки се оплаква. Винаги има нещо в нея, което да липсва. Ако яденето е с месо, то месото ще липсва. Ако за закуска имаш кифла или баничка, то те ще са с изтекъл срок на годност.

Лъжа е това, че храната се определя от таблици, които се определят от министерството на правосъдието, и те съдържат нужните витамини, протеини, въглехидрати и т.н. Таблиците са само на хартия, а действителността е ужасяваща.

Друг сериозен проблем са високите цени на лавката от която ни е позволено да пазаруваме. Млечните, месните и всички останали продукти са изключително скъпи от нормалното отвън, но това е обяснимо, защото с цел не се допускат разнообразни хранителни пратки от близките, за да може да пазаруваме от тук. А, както се говори, тези лафки по затворите са на един човек и това е един монопол, от който се печелят сериозни пари. Същото важи и за телефоните, които имаме право да ползваме. Тарифите на тях са нечовешко високи.

Относно условията в следствения арест в гр. Сандански. (Именно там момчетата прекараха най-много време – бел. БНС) Там имаше липса на пряка слънчева светлина и на проникване на чист въздух. Килиите бяха подтискащо тесни и освен да стоиш в легнало положение, място за друго нямаше. Сами си представете, какво е да не можеш да се раздвижиш. Към това трябва да добавим и липсата на санитарен възел. Една тоалетна я ползвахме всички килии, което водеше до постоянно стискане, докато дойде и твоя ред да стигнеш до нея. И там, както в затвора, храната беше лоша. Имало е дни, в които ни даваха хляб за 5-6 дена напред и при това положение, той на 3-4 ден вече е мухлясъл и ти си решаваш, дали ще го ядеш.

Трябва да се има в предвид, че тези и още много неизброени проблеми са създадени с цел да пречупват човешката психика. Имаше случаи, в които хора буквално не издържаха и бяха готови на всичко, за да се разкарат от там.

- Какви са последните новини около разследването срещу вас и кога може да очакваме да ви видим на свобода?

- Най-новото е, че започнахме процедура по предявяване на материалите по делото, което значи, че разследването е приключило и предстои вкарване на обвинителен акт в съда. Ако това нещо се случи, нашето задържане може да продължи още няколко години, докато съдът се произнесе окончателно, дали си невинен или виновен. Дори и да бъдем оправдани, въпросните 5-6 години, които ще изгубиш от живота си, няма кой да ти ги върне. За това, ако не си излезем до 30 декември, то тогава никой не знае кога точно ще може да ни видите на свобода.

- Чрез различни инициативи, националното движение в България се опита да ви окаже помощ.  Достига ли до теб информация за тези неща и ти и другите момчета усещате ли подкрепа от националистите навън?

- Всичко, което националистите правят ми е известно и аз искрено им благодаря. С такава обединена сила отвън, няма как човек да не усеща подкрепата. Радвам се, че много хора от националните движения в България застанаха зад нас и загърбиха партийните, организационните и футболните си различия. Сплотеността е правилният метод за национална съпротива, затова всеки трябва да се стреми осъществяването на тази идея.

- Сигурно някой хора се чудят, след толкова време  прекарано зад решетките заради възгледите си, дали не си преосмислил своите позиции. Какво би  им казал?

- Позицията ми е такава, каквато е била винаги, преди задържането ми и сега. Възгледите ми не са променени в никакъв случай. Лишаването ми от свобода по този начин, спокойно мога да кажа, че ме амбицира все повече по отношение на позицията и възгледите ми, които смятам, че са доразвити и усъвършенствани. С нетърпение чакам денят на свободата си, когато ще мога да дам своето за националното движение. Новите идеи с които съм зареден, ще бъдат прилагани с още по-голяма страст.

Ако някой се чуди, бих му казал: не се чудете! Бъдещето ми е изцяло свързано с национализмът и този грозен арест не би ме пречупил!

- В тази тежка ситуация, кое е нещото, което помага на теб и на другите момчета да поддържате дух?

- Безспорно, най-важна е подкрепата, която ни се оказва от семейството и съмишлениците. И не на последно място, вярата, че скоро този фарс ще приключи и ние отново ще бъдем полезни на народа и Родината.

- Мислил ли си, какво искаш да правиш, след като излезнеш? Планове свързани с националната кауза?

- Плановете ми са свързани изцяло с националната кауза. Най-главната цел, която съм си поставил е да работя за обединението на всички националисти. Знам, че тази задача е много трудна, за това смятам да и се отдам по-сериозно.

- И в края – искаш ли да кажеш нещо специално на хората, нещо което сме пропуснали да те попитаме?

- За финал, искам да благодаря на всички, които ни подкрепят и да им честитя идващите празници, като им пожелавам да са живи, здрави и най-вече постоянни към своите цели, защото само с постоянство можем да накараме утрешният ден да ни принадлежи.

От  www.bgns.net

Ето и интервюто с Ники в предаването "На светло с Люба Кулезич"