“Без мен България е загубена”

“Не гласувате ли за мен - край на всичко”

Това са само част от посланията, които отправят политиците в началото на предизборната кампания. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли.

Ще се спра преди всичко на така наречените лидери на националистически или патриотични партии, все тая.

Някои от тях известни от самото начало на “демокрацията”, други новопоявили се на сцената. Станаха вече твърде много воeводи и лидери.

Част от тях ги познавам лично, а на другите им следя изявите от самото начало.

В почти всички случаи става въпрос за едни болни хора, с мания за величие, с болни амбиции, да са на политическата сцена, независимо на каква цена, с кой ще са в коалиция, кой ще ги финансира и дали въобще имат шансове да се класират.

Комичното е, че почти всички се възприемат като някакви спасители на нацията и едва ли не като единствената алтернатива на сегашното трагично състояние на държавата, въпреки, че през годините всъщност доказаха, че за нищо не стават или ако се докопат по някакъв начин до парламента, стават едни евтини “играчки” в ръцете на по-големите играчи - БСП , ДПС и ГЕРБ.

За някакъв кадрови потенциал в тези партии и дума не може да става.

Външно политическите им възгледи са още по-комични - от дружба с Русия, до някакво православно братство с руският, сръбският и гръцки народи.

Истина е, че надеждата умира последна, но да се надява човек на подобни индивиди, си е направо казано мазохизъм.

Друга “болна” тема в тези среди е въпроса за обединението.

Много хора считат, че ако всички националистически или патриотични партии се обединят в един такъв съюз , тогава те ще станат такава страшна сила, че нищо не може да ги спре.

Това обаче е една доста илюзорна идея, първо защото сборът от сто нули е равен пак на нула, а не на сто.

Второ, както казах по-горе, всеки един от тези лидери счита единствено себе си за единственият достоен  Спасител на Отечеството.

Затова и така наречените “патриотични” коалиции се разпадат твърде бързо.

Крайният резултат от “дейността” на тези лидери е разочарованието на хората от национализма въобще и мобилизирането на електората на ДПС и БСП, чийто лидери плашат симпатизантите си с тези страшни фашисти.

Не обичам да давам съвети, но все пак бих посъветвал хората, за които национализма е смисъла на живота им, да не се занимават с глупости и да не  хранят излишни надежди и илюзии.

По скоро да тренират ума и тялото си и да гледат кой какво прави, а не какво говори.
Тези умения ще им потрябват в съвсем скоро време, защото часът на истината се приближава все повече и тогава ще се види, кой какъв е и за какво се бори.