
Прочетен: 2320 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2015 16:29

Ето едно сбито обяснение - откъс от книгата на Георги Стоев "СИК 1"
"След като разсипа финландското селище и хотелите в Боровец, бай Миле търпеливо изчака лятото и се зае да унищожава морските хотели на групировката. Всъщност до този момент той изобщо не беше ходил на море. Майка му и баща му бяха обикновени работници и го отгледаха до сто и шейсет килограмов, двуметров мъж в Ботунец. Преди да замине за Югославия не беше виждал нищо друго освен отсрещния баир. Продължаваше да се облича в червено и да се вози в червената си S класа. Разгони всички чужденци за нула време.
— Господин бай Миле… — редуваха се пред него туроператорите. — Повече няма да сключваме договори с вас.
— Много ми пука! — гледаше ги пренебрежително той. — Не ми трябват джагатайци, които не могат да платят сметка под сто долара.
Всичко това изглеждаше изключително забавно отстрани, но в крайна сметка бай Миле приключи годината с един милион марки загуба. Разнасяше гордо шкембето си наляво-надясно, щъкаше с тънките си крака в горещия пясък и поддържаше мита за себе си с невероятна сила. Все още му вярваха, че целият е окъпан в кръв, пък и никой не забравяше убийството на Васил.
Неговите вършачи Любо и Дончо най-редовно минаваха през заведенията през ноща. Обираха оборота и го изпиваха, където им падне. На всички въпроси бай Миле отговаряше с едно изречение
— Оставете вършачите да си вършеят. Пари винаги могат да се изкарат.
Сетне бай Миле се разполагаше в първото сепаре, поръчваше си каквото му скимне и вперваше телешки поглед в нищото. Едно обаче му беше пределно ясно — Димата и Големия Маргин го мразеха неистово. Обичаше го единствено Маджо, но и той нямаше да му прости един милион марки загуба.
Лятото отмина, дойде зимата и бай Миле отново се завърна в Боровец. Димата и Поли отидоха да проверят как върви бизнеса. Първо се разходиха, за де ориентират в курорта. После поразпитаха за цените. Накрая намериха дебелака, поздравиха го и поискаха от него да ги заведе в едно от заведенията си.
— Нямате проблем — закара ги той до абсолютно чужда кръчма. Неговите не бяха добре заредени и правеха много малък оборот. А той не искаше да се излага.
— Я гледай ти? — учуди се Димата. — Двайсет маси по сто марки са си две хиляди марки на едно сядане. — Руснакът обичаше да брои чуждите пари и го правеше постоянно.
— Така е — потвърди гордо бай Миле. Той не бе виждал подобна печалба никога през живота си, макар че околните заведения печелеха точно по толкова."
В Украйна рекламират България с... негър...
Прилики и разлики при концесия на плаж в...
Какво „празнуваме“ на 3 март?
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА