През изминалата година станахме свидетели на общо взето очаквани събития - в Европа  и по-точно в Германия се настаниха няколко милиона така наречени “бежанци”, а германците и другите европейци достигнаха непознати досега върхове на либералното мислене и поведение, посрещайки ги с цветя и целувки.

В същото време група ислямисти атакуваха Париж, оставяйки след себе си около 130 трупа, с което показаха, че въобще не им пука какво мислят европейците и че гледат на Европа като на една територия, която е обречена да стане ислямска.

 Е, имаше и известен отпор от страна на националистите, изразяващ се в няколко демонстрации и подпалени сгради, но достатъчен ли е той.

В днешно време много хора и във България се чудят и ядосват, защо след като всичко е ужким ясно,  нищо не следва от това.
И аз понякога си мисля, защо след като във нашата страна толкова много хора се обявяват за патриоти, националисти, родолюбци и незнам си още какви, всичко си тече по старому и “Кучето си лае, а керванът си върви”.

Тоест, нашата Родина уверено върви по нанадолнището. А и не само тя. В Европа общо взето положението е същото, та ако не е и по-лошо. Всички са против статуквото на думи, а на практика гласуват за него или с бездействието си го продължават .

Защо днес не се раждат лидери и герои, както едно време, които да поведат останалите?

И стигам до следните изводи:

Съвременният човек заобиколен от удобства и ненужни вещи около себе си не е склонен да рискува нещо повече от това да отиде на някое шествие или демонстрация, ако въобще се реши и на такива “рисковани” според неговите представи действия.

Единствените стимули, които могат да го накарат да предприеме по-решителни действия са светът около него да се разруши във буквалният смисъл на думата, да няма какво да яде и животът му да виси на косъм. Тоест някаква сила трябва да го изрита от удобната му постеля и да го хвърли във “дълбоките води”.

Известно е, че най-добрият начин един човек да се научи да плува, е когато попадне именно надълбоко , не усеща дъното под себе си и знае, че всичко зависи само от собствените му сили . Докато това не се случи, огромната част от населението ще се утешава, че някакси ще мине между капките.
Другата част въобще и няма да помисли за съпротива, тя ще се предаде веднага.

Спомнете си как през Априлското въстание ( 1876 г. ) българските въстанници са палили български села, за да вдигнат хората на въстание - "Записки по българските въстания".

Все още голяма част от хората предпочитат и да се самозаблуждават , че някой друг ще им реши проблемите - Русия или САЩ, или НАТО, или извънземните. Че Ислямска държава е творение на САЩ и те само ако поискат, могат да я премахнат с едно движение.

На тези всезнайковци искам да им кажа само едно - ако чакаш някой друг да ти решава проблемите, ти вече си обречен.

“Свръхсекретните” оръжия на руснаците и на американците няма да помогнат в тази война.

Римската империя е загубила битката с варварите, не защото оръжията и са били по-лоши от техните, а защото е нямало кой да ги държи. Тази война не се печели с оръжие, а се води за сърцата и умовете на хората и ако ти няма какво да им предложиш, просто губиш играта.

Истината е,  че когато една държава или дори цивилизация тръгне по пътя надолу е почти невъзможно да се спре, преди да се разбие на дъното.

Чак след това има общо взето две възможности пред нея - от отломките да се родят истински герои, които да поведат остатъците от народа към едно по-добро бъдеще, или този народ просто да потъне в мрака на робството и забравата.

Героите не се раждат във Фейсбук или Туитър. Не се и назначават отгоре. Не се и номинират от БХК.

Те се появяват обикновенно след кървави войни и революции. Така е било през цялата човешка история, така ще бъде и занапред. Може да звучи малко пресилено или стряскащо, но такава е реалността и колкото по-бързо осъзнаем този факт, толкова по-добре за нас.

Защото болшинството от хората са така устроени, че докато не усетят опасността физически, върху собствената си кожа, не са склонни да предприемат никакви реални действия и се ограничават само с празни приказки и декларации.

Други пък се надяват, че ще се приспособят някакси към “новите реалности”, както са го правили и преди.

Животът е една жестока борба, в която няма място за никакви сълзливи сантименти.

 По-силният прегазва по-слабият,  това е,  няма какво да се заблуждаваме излишно.

По-силният не само физически, или с повече оръжие, а този който по-силно вярва в дадена религия или идеология.
Защото религиите освен всичко друго са и набор от идеи, тоест вид идеологии.

Какво следва от казаното дотук.

В момента единствените идеологии, които реално, подчертавам реално, увличат младите хора, са така нареченият радикален ислям и национализма в някои европейски държави, който е все още твърде слаб за да му се противопостави.

А какво може да накара все повече европейци да се присъединят в редиците на националистите и да се радикализират, е обяснено малко по-горе.

Без значение дали радикалният ислям като  идеология или групировка са  подкрепяни от САЩ, Израел или други “тъмни сили”.

 Защото такива процеси текат не само в Сирия и Ирак, но и в Турция, Чечения, Албания, Босна и Косово и въобще на целият Балкански полуостров, а и за никого не е тайна, че една част от радикалите отдавна вече са и в Западна Европа.

Илюзиите, че Русия и другите световни сили ще се справят лесно с ИДИЛ са именно илюзии, защото дори и временно да победят така наречената Ислямска държава, голямата част от джихадистите ще се преместят на Запад, ако вече не са го и направили. С това проблема няма да се реши, а по-скоро ще се усложни.

 Защото едно е да бомбардираш някакви терористи в определен пустинен район, съвсем друго е да ги неутрализираш, когато те са вече в собствената ти държава.

Известно е също така и че най-радикалните ислямисти обикновенно са тези, които са приели наскоро исляма, или тези, които живеят или са родени в Западна Европа.

Атентатите в Париж го доказаха съвсем недвусмислено.

В този смисъл настъпващият ислямизъм може да се разглежда като необходимото зло, което единствено може да стимулира европейците или по-точно, малка част от тях да предприемат някакви реални действия, преди да е станало прекалено късно.

 

 

Интересни мисли. Все пак трябва да отбележим, че почти навсякъде в Европа на избори хората показаха със своя глас, че виждат "нещо гнило в Дания". Също както и у нас, така и в ЕС няма нови идеи, те не са се оформили. Кое е точно гнилото за да го изрежем, и кое полезно да оставим ? Появиха се нови популистки партии, но те не донесаха нови идеи, а все още ги търсят. Всъщност големия интерес е на Капитала, който го интересува единствено да продава. Поради това и смятам, че истинските причини за кризата и въобще за цивилизационната криза и че тя е именно такава, не се озвучават и само ни хвърлят прах в очите с някакви терористи. Проблемите са дълбоки и дори не само с емигрантите и мултикултуризма. И без ИДИЛ кризата е налице, а с тази абривиетура само се насочва вниманието и гнева в неопределена посока.

Да хората не искат да се разделят с кредитните карти и забравиха какво всъщност е свободата - на мисълта , и какво демокрацията - глас народен.
Да се надяваме, че и този път Времето ще роди своите герои.

И днесе се раждат лидери и герои, както винаги- , които водят останалите:
Лидерите на Китай, на Русия, на Унгария... у нас Волен , затова върху тях се изливат тонове кал, но те успяват или загивайки имат продължители на идеите...

Ако са успели да промият мозъка ни "медиите на лъжата" ... и вие лично ще ги плюете, но..."Керванът си върви, кучетата си лаят, докато побеснеят! ... рано или късно светът вържи към добруване...

И са въоръжени с наука и технологии, които надхвърлят представата за магия. И държавата, над която господстват, хапчи за война повече от всички останали заедно. Какви други лидери? Само Русия и Китай могат да шукнат, но вижте какво става (уж) срещу Путин, а и Китай знае какво може да го сполети...