След атентатите в Париж, “инцидентите” в Кьолн и други европейски градове и последните либерални илюзии и фантасмагории започват да се изпаряват. Краят на лъжите идва.

Хората постепенно започват да си отварят очите и да проумяват някои очевидни неща. Да се събуждат от сънят, в който са живели досега.

В така наречените либерални "идеи" и евроатлантически ценности, не вярват вече дори и самите апостоли на свободата, демокрацията и толерантността.

Дори ми се струва, че те съвсем скоро ще запеят друга песен и нищо чудно част от тях изведнъж да се преродят в патриоти и националисти, също както след десети ноември 1989г. , доста агенти на Държавна сигурност и комсомолски секретари, изведнъж се превърнаха във върли демократи.

Но от такъв “човешки материал”, “Палто не можеш да си ушиеш”, както се казва.

Те стават за всичко друго - крадци, мошенници, далавераджии, предатели , сутеньори , но не и за държавници и политици.

Резултатът от тяхната дейност стана съвсем очевиден - демографска катастрофа, два милиона българи зад граница.

Последно място в Европа по всички показатели и първо място по корупция, болести и престъпност. За тези “резултати” съществен принос имат не само бившите комунисти, но и новоизлюпените демократи и либерали, голяма част, от които са с агентурни досиета.

След четвърт век следване на либерални илюзии и утопии, е време да се върнем в реалността. Тази реалност за съжаление не е никак розова и бъдещето пред нас изглежда доста мрачно.

Но място за отчаяние няма. Преди да съмне, е най-тъмно.

Няма и какво да се заблуждаваме - ще мине още доста време за да може общественото мнение да узрее. Под натиска на обстоятелствата, разбира се. Защото такава е човешката природа – огромната част от хората се променят само под натиска на обстоятелствата.

Под ударите на живота, удари често и във буквалният смисъл.

Докато настъпи необходимият обрат , още доста българи и европейци ще бъдат бити, ограбени и изнасилени и това ще продължи, докато и последният тъпанар и “дървен философ”, не разбере, че две и две прави четири.

Колкото повече се усилва този натиск, толкова по-добре за нас.

Нашите истински врагове се намират между самите нас. Тези, които ни лъжат, предават и оставят престъпниците ненаказани, срещу съответното заплащане, разбира се.

Тези, които ни замазват очите с приказки, на които самите те не вярват, че всичко е наред и няма какво повече да се направи.

Не им вярвайте. Тези “политици” биха сключили сделка и с дявола, стига те да са добре, а това какво ще стане с българският народ им е последна грижа.

Убеждават ни, че трябва да забравим герои като Христо Ботев и Васил Левски, защото те били отживелица и да издигнем на пиедестал изроди като Кончита Вурст или лейди Гага.

 Тези отрепки знаят много добре какво правят – народ, който не знае историята си и не почита своите герои, се превръща в една сива маса от лумпени и дегенерати – идеални за манипулация.

Именно когато му е най-тежко, един народ има нужда от своите герои – да му служат за пример и да му посочат верният път.
Да вдъхнат сила и кураж на слабите и колебаещите се.

Справим ли се с тези врагове, всичко останало ще се нареди от само себе си.

Самозалъгването може да продължи още известно време.
Живота обаче си има своя желязна логика и тя ще се стовари върху нас съвсем скоро. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Защото колкото по-дълго продължи това разложение, толкова по-малки са шансовете за обрат.

Няма място за отпускане или самоуспокоение. Този обрат  не може да се постигне само с празно дърдорене и философстване, всички големи промени в човешката история идват обикновенно след една тежка борба, борба в която побеждават тези, които са по-силни и по-убедени в това, което вършат.

Така че, не се отчайвайте и вървете по пътя си.

Нашето време идва.

Национализма е единствената опора на европейските народи.

Победата ще бъде наша, защото ние сме единствените, които имат ясна цел пред себе си и имаме куража за да я постигнем.

 

 

Каква е тя ?

Разглеждането на събитията в България без отчитане на външната принуда и измами, е празна работа. По-лошо. Обявява се, че главен е вътрешния враг. Кой е той и какво да го правим? Кой ни въоръжаваше и кой ни разоръжи? В чии ръце влезнаха банките, търговията и естествените монополи? И ТЕЦ с най-скъпия ток? Кой ни спря ядрените блокове? Кога българите са яли вносни зеленчуци? Ние бяхме втори след Италия по брутен износ на домати, а сега ядем турски, гръцки, македонски и ... ПОЛСКИ!