Прочетен: 2725 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2016 10:27
Напоследък обаче, като че ли се забелязва тенденцията, българите да се определят едва ли не само като някаква “рая”, или като предатели.
Двама македонци правели чета, а трима - чета с предател.
Васил Левски бил предаден и от това следва, че едва ли не, ние българите по принцип сме си предатели.
Чехите имали “нежна революция”, по времето на комунизма, поляците и унгарците също, само ние сме останали настрана от тези неща. В другите страни имало съпротива, а тук не.
Българският народ бил разединен и нямало никакво единство в него.
Тези констатации обикновенно се правят от хора със слаб характер и слабо познаване на историческите процеси.
Щом аз нямам волята да променя каквото и да било, или въобще не искам, значи и всички останали са такива и няма смисъл от никаква борба, живей си живота и това е .
България е обречена и нищо не може да се промени.
Значи, ама не значи. Тези разбирачи от всичко, убеждават хората, че едва ли не всички са боклуци и голяма част от българите за съжаление възприемат тези заблуди, едва ли не като “чиста монета”.
За да видим как стоят нещата в действителност, ще трябва да се обърнем към историята, за която казват че била “учителка на народите” и ще трябва да сравним как стоят нещата и при другите нации и народи.
Всяко нещо е относително на този свят. Един човек висок 170 см може да изглежда като великан, спрямо един пигмей и същевременно като дребосък, спрямо някой друг висок над два метра.
И тъй като ние българите все обичаме да се сравняваме с европейците, да видим как стоят нещата в Германия например.
През цялото Средновековие тя е разделена на около 300 графства, княжества и феодални имения. През 1524г. се разразява така наречената “Селска война”, в която са избити около сто хиляди бунтуващи се селяни, при едно население доста по-малко на брой от днешното.
След това въстание избухва и “Тридесетгодишната война”, засягаща основно територията на Германия.
Сражават се германци католици, срещу германци протестанти. Резултатите са загуба на около ЕДНА ТРЕТА от немското население и пълно опустошение на областите, засегнати от войната.
Ето какво се случва и по време на Първата световна война и след нея, когато Германският Райх поне на външен вид изглежда обединен.
Ще цитирам един известен германски държавник от близкото минало, който в известното си произведение “Моята борба” описва противопоставянето на едни германци срещу други:
“Аз лично започнах своята борба срещу това безумно насъскване на отделните немски племена едни срещу други именно по това време.
Мисля, че през целия ми живот нито веднъж не ми се е налагало да се залавям с работа, която в началото да е била толкова непопулярна, както моята тогавашна борба срещу антипруското насъскване.
В продължение на съветския период в Мюнхен ставаха безброй масови събрания, в които настроението против останалата Германия се разпалваше до такава степен, че нито един северняк не можеше да се изкаже на тях, а прусаците просто ги заплашваха със смърт.
Повечето от тези събрания достигаха до такава точка на кипене, че в края им аудиторията обикновено се сливаше в един див вик: „Долу Прусия!“, „Никаква връзка с Прусия!“, „Война на Прусия“ и т. н.
Един от „най-блестящите“ представители на идеята за суверенитета на Бавария, както се знае, издигна дори в Райхстага лозунг, който формулира с думите:
„По-добре да умрем като баварци, отколкото да вегетираме под властта на прусаците!“
Това е все едно да насъскваш шопи срещу тракийци, или добруджанци срещу македонци.
Такива неща във България са възможни, но само в рамките на комедийните предавания, в който перничанин мрази “майните” например.
Относно предателството на Левски и предателските качества на българският народ въобще, тук само ще спомена, че същият този народ успява да опази тайната на комитетите основани от него в продължение на цели ПЕТ години.
В тези революционни комитети са влизали хиляди българи от всички краища на българското землище.
Самото предателство и до ден днешен е един дискусионен въпрос и на практика няма сигурни доказателства, че Левски е бил предаден.
Един друг пример за това, че българският народ може да се обедини и да нанесе съществени поражения на враговете си е и ВМРО, която за времето си е определяна като най-мощната терористична организация в света.
Тя води война на доста фронтове.
Първоначално срещу турците, след това срещу сърби и гърци, както и срещу комунистическата зараза във България, пряко подпомагана от съветските “другари”.
В общи линии успява да даде достоен отпор по всички тези направления. Имало и предателства. Във всяко стадо има и мърша и е нормално, когато в една организация участват хиляди хора сред тях да има и слабохарактерни боклуци и продажници.
Но тъй като аз се интересувам от тази тема, съм прочел и биографиите на повечето от тези предатели.
Почти никой от тях не умира от естествена смърт, където и да се намира по света.
Рано или късно го застига “дългата ръка на македонското правосъдие”.
В това отношение организацията на македонските българи ( в която са влизали и много наши сънародници и от другите краища на нашата Родина) е била доста ефективна.
Прочетете спомените на гръцкият владика Германос Каравангелис “Моята борба за Македония” , в които той описва част от тези събития.
Нашият народ не понесе и комунистическият терор като покорно добиче, както обичат да ни обясняват днес либералните "историци" и нихилисти.
Нека си припомним за горянското движение, което се развива след комунистическият преврат от 1944г.
"В първите месеци след 9 септември са избити или "безследно изчезнали" близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора - понякога цели семейства.
Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации - над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество.
Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО...
Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично.
Други 52 чети влизат от чужбина - наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа."
Къде на друго място в окупирана Източна Европа има такъв въоръжен отпор срещу комунистическият терор?
Така че, не приемайте толкова лековерно "констатациите" за покорството, разединението и предателството на нашият народ.
Съвременното поколение било вече твърде изнежено и неспособно за нищо.
Да, това донякъде е така, но при подходящо образование и обучение, нещата могат много бързо да се променят.
Пък тогава да видим, кой какво може и не може.
Нищо не е безвъзвратно загубено.
И днес сред сивата маса от безразлични и отчаяни хора, взеха да се срещат и твърди частици, които един ден ще образуват ядрото, което ще върне могъществото на българската държава.
Колкото и отчайващо да изглежда положението в момента, не бива да забравяме, че тази криза дава и шанс за обрат и поемане в съвсем друга посока на развитие.
Днес ние сме длъжни, не само да не забравяме делата на хилядите наши предшественици, които са се борили и умирали , за това, нас и нашата държава да ни има, но и да продължим по пътя им.
Тагове:
Мъртороденото дете наречено Нобелова наг...
Casus beli или повод за война?
Относно комунистическия терор, половината истина е цяла лъжа. Симеон ІІ в автобиографията си отбелязва, че навсякъде по света има ДВЕ български колонии - бегълци от десния терор и после от левия. Той не допълва, че десните са рязали глави, разстрелвали деца, палили къщи и потопявали шлепове с арестанти, което левите НЕ са правили.
