
Прочетен: 1195 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2021 13:17

Откъс от книгата на Ботьо Тачков “Изповед на един борсов спекулант”, който много добре и забавно описва, какво представлява сръбският национализъм или шовинизъм или простотия и аз не знам как да го нарека.
“Президентът Тито умело маневрираше между двата съперничещи си блока и получаваше помощи и от двете страни. Така той беше осигурил за югославяните по-добър живот в сравнение с всички останали източноевропейски нации, попаднали под съветска окупация. Магазините в Белград имаха повече стоки, хората бяха по-добре облечени, ресторантите с прочутите „певачици“ бяха пълни, а обикновените хора имаха висок дух. Но не само материалната страна на въпроса бе важна. Те се радваха на относителна свобода, даваше им се възможност да работят в чужбина. Така милиони югославяни работеха на Запад, печелеха неколкократно повече от това, което биха получили в Югославия.
Това им даваше възможност да пращат милиони долари обратно на своите семейства в родината. По-късно под формата на пенсии милиони долари щяха да влизат ежемесечно в страната и да подпомагат платежния баланс. Югославяните винаги са били големи националисти, но сега обстоятелствата им даваха основание да вярват в своето превъзходство.
Когато автобусът дойде, пред вратите му се поведе героична схватка с употребата на лакти, колене, рамене. Кондукторът беше слязъл, аз отидох при него и го помолих да ми запази едно място срещу възнаграждение. Той обеща и така аз седнах. Като допълнение към цената на билета му дадох няколко долара за услугата, а това доведе до съвсем неочаквана реакция. Седящият зад мен сърбин бе разбрал какво направих. Той се изправи на крака и обяви:
- Тук един американец даде на кондуктора пет долара бакшиш. Аз ще му дам десет, та да види той, що значи сърбин.
Скоро всички почнаха да дават на кондуктора пари в надпревара, за да докажат, че американците не могат да се мерят с сърбите. Просто да не повярва човек.
Тези хора, които преди минути бяха готови да си прережат гърлата, сега, когато ставаше въпрос за националната им чест, даваха последната си пара... Щастливият кондуктор за няколко минути събра толкова, колкото вероятно заработваше за месец.
Но това бе само началният изблик на сръбският национализъм. Бях заобиколен от екзалтирани хора, които с много емоции ми обясняваха величието на Югославия:
- Югославия има най-добрите автобуси в света - чух някой да казва, малко след като един пирон на седалката ми разкъса панталона.
- Ние имаме най-добрите аутобани - ми обясняваше друг, докато автобусът с мъка се придвижваше по път, който поради многобройните дупки по- скоро приличаше на лунна повърхност.
- Ние пием най-доброто вино в света - обади се един с червен от алкохол нос.
- Ние спим с най-хубавите жени на света - продума друг с похотливи очи.
Слушайки, аз почнах да обичам тези толкова горди с родината си хора, които бяха готови да я защитават дори и пред един случаен пътник. И им бях благодарен, че ме забавляваха с наивния си изблик на патриотизъм, иначе пътуването с този мизерен автобус по лоши пътища щеше да бъде доста досадно.
© Един демократичен кръволок
© Поредната санкционна жертва на Държавн...
Вековна именна връзка между Варна и Одес...
МВнР на Азербайджан: Руският депутат Ник...