Откъс от книгата на Ботьо Тачков “Изповед на един борсов спекулант”, който много добре и забавно описва, какво представлява сръбският национализъм или шовинизъм или простотия и аз не знам как да го нарека.

“Президентът Тито умело маневрираше между двата съперничещи си блока и получаваше помощи и от двете страни. Така той беше осигурил за югославяните по-добър живот в сравнение с всички ос­танали източноевропейски нации, попаднали под съ­ветска окупация. Магазините в Белград имаха пове­че стоки, хората бяха по-добре облечени, ресторан­тите с прочутите „певачици“ бяха пълни, а обикно­вените хора имаха висок дух. Но не само материал­ната страна на въпроса бе важна. Те се радваха на относителна свобода, даваше им се възможност да работят в чужбина. Така милиони югославяни рабо­теха на Запад, печелеха неколкократно повече от то­ва, което биха получили в Югославия.

Това им дава­ше възможност да пращат милиони долари обратно на своите семейства в родината.       По-късно под фор­мата на пенсии милиони долари щяха да влизат еже­месечно в страната и да подпомагат платежния ба­ланс. Югославяните винаги са били големи нацио­налисти, но сега обстоятелствата им даваха основа­ние да вярват в своето превъзходство.

Когато автобусът дойде, пред вратите му се по­веде героична схватка с употребата на лакти, коле­не, рамене. Кондукторът беше слязъл, аз отидох при него и го помолих да ми запази едно място срещу възнаграждение. Той обеща и така аз седнах. Като допълнение към цената на билета му дадох няколко долара за услугата, а това доведе до съвсем неочак­вана реакция. Седящият зад мен сърбин бе разбрал какво направих. Той се изправи на крака и обяви:

- Тук един американец даде на кондуктора пет долара бакшиш. Аз ще му дам десет, та да види той, що значи сърбин.

Скоро всички почнаха да дават на кондуктора пари в надпревара, за да докажат, че американците не могат да се мерят с сърбите. Просто да не повяр­ва човек.

Тези хора, които преди минути бяха готови да си прережат гърлата, сега, когато ставаше въп­рос за националната им чест, даваха последната си пара... Щастливият кондуктор за няколко минути съб­ра толкова, колкото вероятно заработваше за месец.

Но това бе само началният изблик на сръбски­ят национализъм.                                    Бях заобиколен от екзалтирани хо­ра, които с много емоции ми обясняваха величието на Югославия:

- Югославия има най-добрите автобуси в све­та - чух някой да казва, малко след като един пирон на седалката ми разкъса панталона.

 - Ние имаме най-добрите аутобани - ми обяс­няваше друг, докато автобусът с мъка се придвиж­ваше по път, който поради многобройните дупки по- скоро приличаше на лунна повърхност.

 - Ние пием най-доброто вино в света - обади се един с червен от алкохол нос.

 - Ние спим с най-хубавите жени на света - про­дума друг с похотливи очи.

Слушайки, аз почнах да обичам тези толкова горди с родината си хора, които бяха готови да я защитават дори и пред един случаен пътник. И им бях благодарен, че ме забавляваха с наивния си изб­лик на патриотизъм, иначе пътуването с този мизе­рен автобус по лоши пътища щеше да бъде доста досадно.

 

 

Тия пияндета са забравили да кажат,че са най-крадливия и най-продажен народ на Балканите,който ежедневно ламти за чуждото,а в магазините им се мъдрят на-лицензовите стоки в свега след китайските и турските!