За съжаление веднъж на няколко години сме принудени да направим едно важно уточнение, касаещо името на нашата организация. Много ясно заявяваме, Български Национален Съюз няма да участва на предстоящите парламентарни избори. Нашата организация не е регистрирана като партия и няма амбиции да участва в парламентарната политика.

Длъжни сме да направим това пояснение, защото ЦИК е регистрирала за участие в изборите партия “Български национален съюз – Нова демокрация” и със сигурност ще има избиратели, които заради сходството с имената, ще останат с грешното впечатление, че могат да ни подкрепят чрез гласуването за нас. Истината е обаче, че ние нямаме никаква връзка с тази партия и по никакъв начин не подкрепяме нейното участие в предстоящия цирк, наричан “български избори”.

“БНС – Нова демокрация” е партия, регистрирана още през далечната 1990 г. Въпреки че участва на всички избори по време на първите години от своето съществуване, формацията никога не постига някакъв значителен успех и се нарежда в дългия списък на незнайните партийки, създадени в първите смутни години след 10 ноември 1989 г. Съвсем закономерно, постепенно угасва ентусиазма на малцината й членове да се занимават с нея и след 2005 г. тя на практика съществува само на хартия.

В днешно време обаче тази партия е определяна като “партията на Боян Расате” и дори на някои места е записано, че Боян Станков-Расате е лидерът й. Това обаче по никакъв начин не отговаря на истината. Станков-Расате никога официално не е заемал някакъв пост в ръководството на тази политическа формация. По документи председател на “БНС – Нова демокрация” и в момента е Богдан Йоцов, което е видно от регистъра на политическите партии в България, който може да разгледате тук. Но тогава защо Станков-Расате е свързван с тази партия?

Истината е, че още като лидер на нашата организация, след 2005 година, Боян Станков-Расате се опита да задоволи болните си политически амбиции, като регистрира партия успоредно към БНС. След като обаче два такива опита за регистрация се провалиха, той реши вместо да регистрира нова партия, да превземе съществуваща такава. Така през 2009 година негови познати го запознаха с ръководителите, на тогава вече съществуващата само формално, партия “БНС – Нова демокрация”. А те, вече на преклонна възраст, изявиха готовност да му предоставят партия, тъй като нямаха вече възможност да се занимават с нея. Така бе направен опит чрез конгрес да бъде сменено ръководството, а и името, на “БНС – Нова демокрация” и начело да застане Станков-Расате.

Малко преди парламентарните избори през 2009 г. обаче Софийски градски съд отказа да впише промените направени на този конгрес. Но воден от неистовото си желание “да влезе в политиката” Станков-Расате все пак участва на изборите от името “БНС – Нова демокрация”, като получи за тази цел пълномощно от Богдан Йоцов. Това абсолютно безсмислено и контрапродуктивно участие беше една от многото причини, поради които Станков-Расате беше отстранен в началото на 2010 г. от водачеството на Български Национален Съюз и изключен от организацията. 

През 2014 година Станков-Расате отново участваше на парламентарните избори, използвайки рестистрацията на “БНС – Нова демокрация” и пак чрез пълномощно от лицата, официално представляващи партията. Същият е случаят и тази година, когато той е успял да регистрира партия за изборите в ЦИК чрез пълномощно от организационния секретар (по документи) на “БНС – Нова Демокрация” Борис Иванов. Пълномощното е от Борис Иванов, а не от председателят Богдан Йоцов, поради простата причина, че последния отдавна не е между живите. Доста спорно е доколко и пълномощното от Борис Иванов е истинско, а не фалшифицирано от Станков-Расате, но това няма как да знаем, а и не наша работа. По резонният въпрос е как е възможно една партия, чийто председател отдавна е починал и на негово място не е избран нов, която от 16 години(!) не е провела редовен конгрес, която за последните 12 години е участвала само на едни избори, от всичките парламентарни, европейски, президентски и местни вота, провели се през този период и която през последните години е подавала само нулеви отчети пред Сметната палата, да не е служебно дерегистрирана от съда? Макар само през последните 5 години 55 партии да са били заличени поради тези причини от регистъра на партиите в България.

Отговорът на този въпрос би трябвало да даде прокуратурата, която е длъжна да поиска такова заличаване. Но явно за държавното обвинение в България има други приоритети. Като например да изпълнява прищевките на антинационалните сили, искайки нашата забрана пред съда. Бездействието на прокуратурата по отношение на партийните авантюри на Станков-Расате не са голяма изненада. През последните поне 20 години той почти винаги успява да мине сух между капките, когато има досег с българската правораздавателна система. Така уж “бореца срещу системата” Станков-Расате се наслаждава на доста комфортно отношение от българските институции, въпреки че със свои действия той е давал много поводи да попадне под ударите на закона. Ние отдавна сме си направили изводите относно това на пръв поглед странно отношение към този “антисистемен играч”. А и всеки трезвомислещ човек може сам да прецени на какво се дължи това “противоречие”.

При участието си на парламентарните избори през 2009 и 2014 г. партията получи нищожните около 0,1% от гласовете на избирателите. При това положение всеки би се запитал какво очаква да постигне Боян Станков-Расате при това участие, след като формацията няма почти никаква видима дейност, няма никакви структури, не разполага с осезаем членска маса или симпатизанти и е абсолютно неразпознаваема и неизвестна за българския народ? Отговорът на този въпрос се крие в самата личност на самопровъзгласилия се лидер на тази партия и изисква да се върнем малко назад във времето.

Когато през 2010 година Боян Станков-Расате беше свален от водаческия пост и позорно изключен от БНС, това бе сериозен удар по силното му его и мания за величие. От този момент в него явно се е зародило силно желание за реванш и чувство на омраза към БНС и хората, които са продължили да ръководят организацията, след като тя се е освободила от неговото вредно влияние. Така това чувство на омраза го води във всичко, което върши като обществена дейност, през последните 11 години. За този период той се опита да създаде няколко организации, които трябваше да представляват конкуренция на Български Национален Съюз. Тези му опити обаче завършиха с трагикомични резултати и въпросните организации имат сектантско съществуване, като за тях знаят почти само Станков-Расате и няколкото заблудени души около него. Причините за неуспеха му в това начинание се крият както в абсолютната липса на организационни качества в него, така и на токсичния му характер, който е причина рано или късно той да влезе в конфликт с всеки, с който работи.

Явно, след като е осъзнал, че не е способен да създаде нова организация, която да бъде каквато и да е конкуренция на БНС, камо ли да бъде някакъв фактор в българския национализъм, Станков-Расате очевидно е променил тактиката. Сега той се опитва да създаде нискокачествено менте на Български Национален Съюз. Затова в кампанията за предстоящите избори той съвсем целенасочено не използва частта от името на партията – “Нова демокрация”, а само първите три думи – “Български Национален Съюз”. А дори и използва символи на нашата организация. С това се целят две неща. Първо да бъдат заблудени максимално много хора, които да не осъзнаят разликата между БНС и долнопробното менте на Станков-Расате. Очевидно по този начин той иска да се възползва както от медийния шум, който се вдигна покрай искането за забрана на Съюза и изминалия Луковмарш, така и добрата репутация, която сме си създали сред българските националисти с последователната ни и непримирима борба през последните 11 години. И второ, да опетни името ни, като предизвика то да се свърже с неговата компрометирана личност. Очевидно в озлобеното му съзнание това е начинът, с който да си отмъсти за изхвърлянето от организацията, на която той е бил един от създателите.

Това поведение е типично за Боян Станков-Расате. През всички над 30 години, в които се подвизава в националистическите среди, той се е доказал като човек, който е добър в това да руши и пречи, но не е и да гради нещо трайно. Нещо повече, със своите действия и изказвания той създава една бутафорна и отблъскваща представа за българския национализъм, с което реално служи на неговите врагове. С това той си е заслужил и прозвището “нереализирания Волен Сидеров”. Но с последните си обществени изяви Станков-Расате все повече се отдалечава от “класата” на своя идол, който намрази, след като Сидеров влезе в парламента с Атака през 2005, а той изпусна възможността да стане депутат и заприличва все повече на един достоен наследник на Йоло Денев. 

За съжаление в средите на българския национализъм не липсват такива екзотични личности, които използват националната идея я за да подобрят материалното си положение, я за да подхранят егоцентризма и лидерските си амбиции, я за да изпълняват нечии политически поръчки. Тази личности са истински циреи за родния национализъм и те са навредили на неговото развитие не по-малко от откритите му врагове. Без съмнение Станков-Расате е достоен представител на тази каста шарлатани. 

Едва ли скоро нашата велика идея ще може да освободи от присъствието на тези нечистоплътни личности. От една страна, заради скандалното си и циркаджийско поведение, те са широко отразени от казионните медии, защото в светът, в който живеем гротескното и абсурдоно е по-интересно от смисленото и съзидателното. А от друга са се хванали като удавници за сламка в превъплъщението си на националисти, защото това е единствената им възможност да не лъсне собствената им посредственност, некадърност и несъстоятелност. За много от тях това е и единственият начин да изкарват пари, тъй като нито имат уменията, нито желанията за честен труд. Ако гледаме реално на нещата, тези вредни елементи няма да изчезнат и в бъдеще. Но дълг и отговорност на всеки достоен и осъзнат националист е да показва нетърпимост към тях и наивниците, които са успели да оплетат в мрежата си, за да може да се сведат до минимум щетите, които тези фалшиви месии нанасят на национализма.   

Що се отнася до конкретния случай, опитите Боян Станков-Расате и цирковата трупа покрай него да излъже възможно най-много хора, че те са Български Национален Съюз като признание за името, което сме си изградили. В крайна сметка всеки производител на продукт менте иска то да прилича максимално на оригинала, за да може да заблуди най-много хора да го купят. Но всички знаем, че ментето винаги ще си остане символ на ниско качество и лъжа, така че всеки нормален човек би предпочел оригинала пред него.