Поредна жертва на циганския терор падна, този път в село Микрево. Зверски пребит и обезобразен с метална тръба, така издъхна 82-годишният дядо Иван. Човек, който цялото село споменава с добро. Старец не веднъж помагал и на оскотелите си убийци от цигански произход. Последните за благодарност, решили да го оберат.
А когато им се възпротивил го убили по особено жесток начин. Завършени скотове, на 13 и 18 години, от които цялото село е пропищяло. Крадци и рецидивисти, многократно задържани, но винаги освобождавани, продължаващи да безчинстват.

Разбира се, това убийство е представено като една обикновена битова драма в медиите. Но в действителност, то е просто пореден епизод от една тиха война, която тече неумолимо. Дни преди убийството в Микрево цигани заклаха зверски баща на две деца в село Еница, защото им направил забележка за шума, който вдигат.
В неделя възрастна жена и синът и бяха пребити и ограбени в пловдивското село Скутаре. Това са само три случая за една седмица, успели да пробият до по-големи медии. Два от тях са с фатален край. Но това е жестоко ежедневие за много възрастни хора, и то не само по селата. 

В тази война оскотели, примитивни представители на едно племе, оставено от държавата да безчинства безнаказано, тормозят и избиват систематично най-слабите и уязвими хора от нашата общност. Този тип престъпления са характерни както с расистката си мотивираност, така и с изключителната си жестокост. Но този проблем продължава да се замита под килима от всички отговорни институции, защото не е политически коректно да се вземат мерки срещу него. Не е политически коректно да се споменава, че съществува. В най-добрия случай, когато мълчанието е пробито, в медиите се говори за битова престъпност. Само че такова неглижиране и бездействие е самоубийствено. А последствията ще застигнат и много от тези, които спомагат проблема да се задълбочава, било с бездействие, било и активно прикривайки го.

Институциите никога няма да се задействат, без сериозен обществен натиск. И това е една от основните линии, по която трябва да сме единни като общество, ако искаме да оцелеем. Но това означава не само да се разчита на спорадични протести. Защото след такива, в най-добрия случай се вземат половинчати мерки, колкото да се тушира напрежението временно. Трябва по-сериозна самоорганизация на хората, за да бранят живота, здравето и имуществото на своите близки и на себе си. Защото съществува и примера на малки населени места, в които цигански терор не съществува, просто защото местните са достатъчно сплотени и задружни и подобни индивиди не могат да виреят. Това обаче е само крачка в правилната посока, защото този проблем трябва да се реши на държавно ниво.

На 6 август жителите на село Микрево организират шествие в памет на дядо Иван. Как ще се развие ситуацията там предстои да разберем.

От https://bgns.net/

в "турските" села такъв проблем
НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Сещайте се защо.