Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2013 14:41 - 100 години от Одринската епопея
Автор: lubomir33 Категория: История   
Прочетен: 2039 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.03.2013 10:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На 13 март / по стар стил и 26 март по нов / тази година ще честваме стогодишнината от Одринската епопея, безспорно една от най-големите ни военни победи в съвременната ни история.
Предлагам Ви един разказ за тези незабравими моменти, който  показва на какво сме способни ние българите, когато сме обединени от една цел и не жалим дори  живота си за постигането на националният идеал.

БИТКАТА Одрин трябваше да се атакува, да се превземе и да се дойде до желания мир.

Разположен при събирането на Марица, Тунджа и Арда, три големи реки, този град се намира на историческия път, свързващ Европа с Азия. Турците го направиха първа своя столица и от тук те разсипаха Византия след което преместиха столицата си в Цариград.

"Няма човек, който да не е нарамил пушка. Всички: млади и стари, бащи и синове с песни, цветя и знамена се явяват в казармите за да изпълнят дълга си."

"Журнал Дьо Пари"
Людовик Надо

image


I-ви пехотен Софийски полк тръгва за фронта,1912г.

След нашето освобождение този град запазваше значението си, защото, отстоящ на 40 км от българската граница и 200 км от Цариград, той преграждаше най-удобния път за големи военни действия по долината на р. Марица и заедно с Лозенград прикриваше бавната мобилизация и съсредоточаване на турските войски.

Одрин беше укрепен с отдалеч виждани фортове, със зидани закрития в тях. Батареите бяха землени или бетонирани, свързани с дековилна ж.п. линия. Цялата фортова линия беше опасана с бодлива тел върху железни колове. Имаше 516 разнокалибрени оръдия, снабдени с достатъчно бойни припаси. Гарнизонът на крепостта се състоеше от 5 пехотни дивизии и други войски на обща численост 60 000 души. Коменданта беше Шукри паша, стар, но енергичен началник. В града бяха струпани доста храни, събрани от околните села.

Според общия план за войната, Одринската крепост, силата на която ние надценявахме, трябваше да се изолира, а постепенно след това втора армия трябваше да обкръжи крепостта от всички страни, та гарнизона да се сдаде от глад.

"Mобилизацията трябва да се извърши за 7 дни, стана за 6, с такава бързина, че броят на повиканите под знамената значително надмина предвидената цифра."

Рени Пюо, в. "Тан"

След отблъскване на всички турски вилазки към 20-ти октомври, едновременно с разбиване турските армии на р. Карагач-дере, Одрин беше окончателно обкръжен, и нашите позиции се укрепиха добре с редути и окопи около крепостта.

Когато от хода на преговорите за мир в Лондон се разбра, че турците са неотстъпчиви, нашето командване вече започна да замисля атаката и превземането на крепостта.

"Бих предпочел за съюзници 100 хиляди българи, пред която и да е друга европейска армия, колкото и многобройна да е тя!"

Френски министър на отбраната ген. Етиен Милеран

Беше избран за целта източния сектор, дето се прехвърли обсадната артилерия и се привлякоха две пехотни бригади от Чаталджа. Изработи се и план за атаката на източния сектор, който завинаги ще остане образец.

Към 10 март 1913 г. на тоя сектор имаше 55 дружини, 9 ескадрона, 238 оръдия, грижливо прикрити и готови за действие.

"На нож! На нож! На нож!" се чува като гръм на неочаквано налетяла буря около вражеските редове и те започват да отстъпват..."

"Русское слово"
Н. П. Немирович - Данченко

image

 

Българското настъпление при Коджа чешма

На 12 март на разсъмване, на източния сектор приближилите се предварително в нощната тишина дружини се нахвърлиха без артилерийска подготовка право на юг и, като на много места изненадаха защитниците, завладяха предната позиция. На южния сектор тунджанци енергично атакуваха, а на западния - сърбите само отвличаха вниманието на защитниците.

Веднъж започнатата атака, турската крепостна артилерия се нахвърля върху атакуващия и започна своето унищожително действие. И в няколко само часа, немлъкващата през цялата обсада турска артилерия, беше напълно сразена в избрания за атака участък на източния сектор. Атакуващите се приближиха добре до фортовата линия и построиха дълбок боен ред за повторение на удара, ако стане нужда. Щурмовите команди се готвеха да правят прелези през телената мрежа. Всичката артилерия продължаваше да стреля по фортовата линия и зад нея, за да пречи на турските поддръжки.

Към 2ч. през нощта 10 родопски полк завладя форта Хаджи-олу и с това нанесе сериозна рана в снагата на крепостта.Пробива вече беше направен, равновесието се губеше и, още един натиск, всичко щеше да се свърши. Щом се разсъмна, на 13 март, действието продължи. Паднаха един след друг фортовете Айвазъ-баба на север и Кестенлик на юг от Хаджи-олу.

Пробива стана голям, крепостта беше смъртно наранена.
А понеже бесните атаки на другите полкове от 8 тунджанска дивизия приковаваха резервите на южния сектор, то гарнизонът не можа да произведе контраатаки. Тогава турците започнаха унищожението на всичките си запаси. Заредиха се експлозии и пожарища, бяха избити и голяма част от конете за да не попаднат в наши ръце, изгориха се и храните.

В 12 ч. по пладне сам комендант Шукри паша, след като беше заповядал да се сложи оръжието, беше отведен при началника на източния сектор, генерал Вазов, и командващ армията генерал Иванов.

image

Шукри паша се предава в плен-14.03.1913г.

"Уверих се, че за българите няма непревземаема крепост. Щастлив и горд съм, че се предавам на такива герои!"

Комендант на Одринската крепост Федък Мехмед Шукри паша при предаването на сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов

И така само за 36 ч. под ударите на могъщия и добре управляван артилерийски огън и на стремителната атака на пехотата, падна в наши ръце тази крепост. За превземането й беше приложено такова изкуство, което направи действията на българите - обект на дълбоки проучвания от всички западни армии. Особено за използване огъня на артилерията бяха приложени методи, които нигде не бяха прилагани, а в световната война вече бяха възприети и от големите армии.

РАВНОСМЕТКАТА

В Балканската война са разгромени и понасят загуби повече от 75 турски дивизии.

В плен попадат гарнизоните на редица крепости с всичкото въоръжение и имущество.

"Около 22.00ч. ние видяхме светлинен сигнал на една височина. Оттам дойде Явер паша с щабните си офицери и цели два часа преговаря за капитулацията си."

поручик принц Лудвиг Виндишгрец -
кореспондент на Австроунгария

image

Пленени турски генерали.1912г.

Решаващ дял за победата над Турция имат българските въоръжени сили, които воюват срещу 56 дивизии на противника и разгромяват повече от 36. Срещу тях Турция противопоставя огромната част от личния състав на въоръжените си сили - 757 980 души. Българската войска изнася основната тежест на войната и понася най-много загуби - 84 454 убити, ранени и умрели от болести. Загубите на всички останали войски от Балканския съюз са общо около 40 000 души.

СТРАТЕГИЯ

Във военно-теоретичните възгледи на българската войска господствува схващането, че армията е стратегическа групировка и решава основните задачи на войната, която може да завърши след едно-две генерални сражения или операции. Практиката показва, че условията за водене на война вече са се изменили. Армията постепенно губи своето стратегическо предназначение, а противникът не може да бъде разгромен в едно-две сражения. Войната става продължителна и в нея участвуват огромни човешки маси.

От особено значение за войната е създаването на масови въоръжени сили със съответната организационна структура.
Още през 1903 г. със Закона за устройство на въоръжените сили в българската войска се усъвършенствува способът за комплектуване чрез задължителната военна повинност. Икономическите затруднения на страната са причина войската да се изгражда от дивизии, от които във време на война се сформират отделни армии.

Съотношението между родовете войски е напълно в духа на тенденциите в развитието на модерните за времето си армии. Пехотата е 66.5 %, артилерията - 15.2 %, кавалерията — 10.8 % и инженерните войски — 7.5 % от въоръжените сили. Относителният дял на модерната скорострелна артилерия е около 60 %.

"Главният двигател на победата е духът на народа, който стои зад пушката."

"Дейли мейл"
Уилям Максуел

За прикриване на мобилизацията и развръщането е създадена прикриваща армия в състав: три пехотни, една кавалерийска дивизия и кавалерийска бригада.

Съсредоточаването на войските се извършва бързо. Районите за съсредоточаване на 1-ва и 2-ра армии са избрани на отдалечение един преход от държавната граница. Скритото съсредоточаване на 3-а армия е едно от най-големите постижения на българската военна стратегия, с което се постига стратегическа изненада при нанасяне на главния удар.

В периода на подготовката е направена задълбочена оценка, въз основа на която за най-важно операционно направление е определено Тунджанското, по което се нанася и главният стратегически удар.

В тясна връзка със стратегическата цел е и изборът на формите и способите за водене на военните действия. Балканската война продължава 5 месеца (заедно с примирието). Българската войска е в настъпление 4 месеца и 15 денонощия (заедно с оперативните паузи), а в отбрана - 10 денонощия. През това време тя провежда 5 настъпателни операции и продължителни настъпателни бойни действия със съединения на различни направления, а също и две отбранителни операции.

Стратегическото настъпление през първия период се води 45 денонощия на големи за времето си пространства - фронт 480 км и дълбочина 250-280 км. През втория период фронтът на стратегическото настъпление е 50-30 км, а дълбочината - 35-40 км.

Основен начин за водене на стратегическото настъпление са последователните настъпателни операции с въоръжените сили или с големи групировки на част от театъра на войната или на важни операционни направления.

Решаващо значение за успеха на стратегическото настъпление имат изборът и реализацията на главния стратегически удар. Той се нанася с 80 % от въоръжените сили срещу най-силната турска групировка.

Размахът на действията показва, че самостоятелните действия на отделните армии не способствуват за бързо и целенасочено решаване на главната задача. Затова в хода на войната се създава висше оперативно обединение (Обединените армии), с което се нанася главният стратегически удар.

image

Преден пост-Арнауткени, 1912г.

Балканската война се характеризира с широк маньовър със сили и средства. Така за провеждане на Чаталджанската операция са прехвърлени 50% от силите, действуващи на одринското направление. За действията през втория период всички войски от Западния театър и Беломорието са прехвърлени в Източна Тракия.

Определен дял за успеха на българската войска има и стратегическата отбрана, към която се преминава през втория период на войната. Стратегическите задачи на отбраната се решават на малка дълбочина. На Чаталджанското направление противникът прониква на 10-12 км, на Галиполското - на 2-4 км.

Стратегическата отбрана е организирана на фронт от Сароския залив, Мраморноморския бряг до езерото Буюкчекмедже, на север до Черно море - фронт 250 км и дълбочина 55-60 км.

Войната срещу Турция поставя пред военната стратегия задачата за създаване на стратегически резерви. Сформират се две нови съединения - 11-а дивизия и Македоно-Одринското опълчение.

Стратегическото ръководство през Балканската война се осъществява от Обща главна квартира, която се състои от Главно командуване (главнокомандуващ, помощник-главнокомандуващ, началник на Генералния щаб); Щаб на действуващата армия; Главно тилово управление и Военно-съдебна част. Последните три органа на Общата главна квартира са работни. Работен орган е и Военното министерство, което е извън действуващата армия. То се занимава с мобилизацията, реквизицията и осигуряването на материални средства за действуващата армия.

Стратегическото взаимодействие се проявява в две направления: в рамките на българската войска при решаване на стратегическите задачи и във взаимодействието със съюзните армии.

ОПЕРАТИВНО ИЗКУСТВО

През Балканската война се заражда и практически се оформя оперативното изкуство на българската войска.

Армейската настъпателна операция е най-решителната форма за разгром на крупна противникова групировка. При провеждане на петте настъпателни операции се прилагат срещното сражение, фланговите удари с едновременно притискане към естествено силни рубежи и препятствия, обкръжаването на крепост с последващото й блокиране, фронталното настъпление и пробивът на отбраната на противника, настъпление с подход от дълбочина и от изходно положение в непосредствено съприкосновение с противника.

Армията настъпва с подход от дълбочина, развръща се в хода на приближаването и започва бойните действия без заемане на изходно положение. Още в Люлебургаз-Бунархисарската операция започва да се изменя този начин за водене на бойните действия. Съпротивата, която срещат войските, ги принуждава да подготвят рубежа, на който са спрени, за да преминат отново в настъпление. До този момент в практиката се прилага оттегляне на войските на по-заден рубеж, от който да започнат отново настъпление.

"Българите имат не по-малко от 10 аероплана, предназначени за разузнаване и бомбардиране на крепостта. Представяте ли си цяла ескадра от аероплани, движещи се в развърнат строй над Одрин?"

"Новое время"-
Виктор фон Дреер

image

Капитан Топракчиев и неговия самолет, август 1912 г.

За първи път във войната операцията започва от специално подготвено изходно положение при настъплението срещу Чаталджанския укрепен рубеж. Напълно развито в инженерно отношение и максимално приближено до противника е и изходното положение на 2-ра армия за Одринската операция.

В настъпателната операция особено внимание се придава на главния удар на армията. Според съществуващата теория направлението на главния удар се избирало към фланговете на противника за извършване на обход или обхват. Фронталните удари се препоръчвали по изключение.

Практиката на войната отхвърля тези положения поради нарасналите фронтове, на които се развръщат войските. Така още в началото на войната 3-а армия в Лозенградската операция нанася главния си удар фронтално и противникът е изтласкан от заеманите рубежи. В Люлебургаз-Бунархисарската операция първоначално главният удар е срещу десния фланг на противника, но в хода на операцията той е изместен в центъра.

Реализирането на главния удар се постига с масиране на силите и средствата на избраното направление. Най-характерно е това за действията на 3-а и 2-ра армия при провеждане на Лозенградската операция.

Най-пълно развитие проблемът за главния удар намира в Одринската операция. От целия 50-км. фронт на турската отбрана 2-ра армия нанася главния си удар в полоса 9-9.5 км, а извършва пробив на участък 2,5-3 км. На направлението на главния удар се съсредоточават 60% от бригадите, 72% от крепостната артилерия и 40% от полската (полевата) артилерия.

Форми на маньовъра в армейските настъпателни операции през Балканската война са фронталният удар, обхватът, обходът, комбинираното използуване на тези форми, огневият маньовър и пренасянето на усилията от едно направление на друго.

Отбранителните операции на българските армии през Балканската война допринасят за промяна на съществуващите възгледи относно ролята на отбраната.

Отбраната на армията се изгражда в три полоси. Осигурителната полоса има дълбочина 12-15 км; първа (главната) полоса отстои на 15 км от предния край и има дълбочина 6-8 км. Зад главната полоса на отдалечение около 20 км се изгражда тилната полоса, чиято дълбочина е 3-4 км. При отбрана на крайбрежие фронтът на армията достига до 140 км. Друга особеност на отбраната е, че войските от главната тилната полоса не заемат през цялото време позициите. Те се разполагат в райони на отдалечение 3-5 км зад отбранителните полоси. На позициите се оставят само дежурни подразделения.

Развитие бележи и оперативното построение на армията и нейната групировка. При Чаталджа за пръв път през войната е създаден армейски артилерийски резерв, а в Одринската операция са сформирани армейска артилерийска група и армейски инженерен резерв.

Усъвършенствуването на управлението на армията през Балканската война е друго важно постижение на оперативното изкуство. По-конкретно, променя се съдържанието на рекогносцировката; използуват се колективният метод на работа и специалисти от родовете войски; поддържа се непрекъсната свръзка; издават се специални заповеди и разпореждания по управлението; разработват се планове за изпълнение на различни задачи и други дейности от управлението на войските.

ТАКТИКА

Една от най-характерните особености на боя в Балканската война е засилващата се тенденция за превръщането му в общовойскови.

Едно от най-значимите постижения на тактиката е пробивът на подготвена полева отбрана. Този способ идва да смени прилаганото фронтално настъпление с изтласкване на противника. Ако при Кара-агач той се извършва бавно и методично, то при Одринската крепост 2-ра бригада от 8-а дивизия срива цялата отбрана в Източния сектор.

Характерна особеност на тактиката на българската армия са многото срещни боеве, особено в началото на войната.

В тактиката широко се прилагат обходът и обхватът, особено в гориста и планинска местност. Действията на Родопския и Кърджалийския отряд са пример в това отношение.

Новост в настъпателния бой е повишената огнева плътност, която се постига от артилерийския, картечния и пушечния огън. При Одрин широко се използуват ръчните гранати. Те стават основно средство за повишаване на плътността на пехотния огън.

Промени настъпват и в отбранителния бой. Отбраната от групова, изградена на основата на опорните пунктове, в хода на войната става позиционна. Усъвършенствуват се построението на отбраната и инженерното й устройство. Преминава се към изработването на дълги и дълбоки окопи, навеси, площадки за артилерията, картечни гнезда и други отбранителни съоръжения.

Промени настъпват и в бойните редове на частите и съединенията. Още в Люлебургаз-Бунархисарската операция започва сформиране на дивизионна артилерийска група, която се утвърждава при Чаталджа, а при Одрин получава завършен вид. Бригадни артилерийски групи се сформират в 4-а пехотна дивизия в Лозенградската операция, а в Одринската операция такива групи са сформирани във 2-ра бригада на 3-а и 8-а пехотна дивизия.

В бойния ред се създават още щурмови колони и помощна артилерийска група (доближаваща се до полковата група). За нарастване на силата на удара бойният ред на полка се ешелонира в дълбочина до три ешелона и полкови резерви. Създавайки 2-3 щурмови колони, полкът е в състояние да усили удара си.

Променят се и способите на артилерийската поддръжка и съпровождане. Артилерията поддържа пехотата по нов способ - "огневи валяк". Противникът се лишава от възможността да се оттегли на по-задна позиция или да подведе резерви за провеждане на контраатака чрез нови видове артилерийски огън - "преграден", "подвижен" и "неподвижен заградителен огън".

В Одринската операция за пръв път било приложено радиопротиводействието. При сеансите за свръзка между коменданта на крепостта и главното турско командуване радиотелеграфистите на 2-ра армия създавали смущения в честотата, на която работел противникът.

Друга новост е използуването на самолета. Общо във войната България участва с 27 самолета и два балона. На 16 октомври 1912 г. се случва събитие, изключително за историята на световната авиация. Поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев извършват първото бойно летене над противник, разузнават позициите му, разположението на резервите му и бомбардират железопътна гара.

През октомври 1912 г. са направени и първите аеро-фотоснимки на противниковите позиции. При изпълнение на бойна задача се дава и първата жертва на българските военновъздушни сили - поручик Христо Топракчиев.

На 8 ноември 1912 г., е извършена успешна торпедна атака на турския кръстосвач "Хамидие", от българския миноносец "Дръзки", командван от капитан Георги Купов.

Българската войска дава ценни образци във всички области на военното изкуство. Те стават обект на внимание и изучаване от чуждите военни специалисти още при воденето на бойните действия. С тях тя заема своето достойно място в световната военна съкровищница.

"Българите бяха умело ръководени и се сражаваха блестящо. Никаква конференция на великите сили не може да им отнеме и едно селце. Те спечелиха честно това, което искаха и си откриха пътя към европейското семейство. "

Кайзер Вилхелм II, германски император, в писмо до братовчед му- английският крал Джордж V
Виктор фон Дреер

image

Генерал Георги Вазов награждава отличилите се. Март 1913г.

Балканската война 1912-1913г. е широко отразена от световните медии. Министерството на отбраната акредитира 110 представители на световния печат, както следва:
Русия-19, Англия-17, Франция-14, Германия-11, Италия-9, Чехия-7, Австро-Унгария-5, САЩ-3, Румъния-3, Сърбия-2, Швеция-2, Холандия-2, Гърция, Дания, Швейцария и Япония по 1 журналист.









Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 854049
Постинги: 273
Коментари: 604
Гласове: 1650