
Прочетен: 2955 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2013 11:17

Напоследък покрай протестите се нагледахме на какви ли не чудеса и фокуси.
Едни искат нова Конституция, други референдуми за всичко, граждански контрол над институциите и какво ли още не.
Преди няколко дни гледах по телевизията една дискусия, в която стана дума за това как ще се избират тези лица, които трябва да упражняват този прословут граждански контрол.
Един от лидерите на протеста предложи те да се избират на лотариен принцип, при което един виден наш социолог - Антоний Гълъбов / преподавател в НБУ/, веднага реагира, че този фантастичен демократичен метод на избор е неправилно да се нарича лотариен, защото така се намеквало за някаква печалба.
По-правилния термин би бил "чрез жребий".
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Всеки който желае да участва, си пише името на едно листче и след това се изтеглят определен брой от тях.
Чиста работа! Какво по-демократично от това?
А дали тези избранници разбират нещо от това, което трябва да контролират, не е чак толкова важно.
Подобни чудеса изглежда се случват само в една истинска демокрация, но за съжаление те нямат нищо общо с действителността, в която живеем.
Няма как да се пребориш със стари изпечени мошенници, които обикновенно наричаме политическа класа или мафия, чрез някакви химери за граждански контрол, референдуми и нова Конституция.
Няма да стане и с разходки от Орлов мост до президенството и обратно.
Аз разбирам, че хората обикновенно искат нещата да се случват по най-лесният начин и по пътя на най-малкото съпротивление, но това е практически невъзможно, въпреки че звучи чудесно.
Отиваш на избори, пускаш едно листче или задраскваш едно квадратче и готово.
Вече има кой да мисли или работи вместо теб. А ако не ти харесва - избираш друг.
Я, колко лесно и удобно! Не се изискват никакви жертви или усилия. Само че, без борба няма и победа.
Не искаме лидери!
Само че, досега в историята не са известни случаи, даден народ да е постигнал нещо съществено без да има способни лидери.
Това е все едно да имаме армия без командири.
Обикновенно истинските лидери не се назначават или избират, те се създават и доказват сами в една трудна и продължителна борба. Освен лидери трябват и хора зад тях и то хора обединени от някаква идея или идеология.
Хора, които искат да видят Отечеството си силно и могъщо и да живеят с достойнство в собствената си Родина.
Хора мислещи преди всичко за развитието и добруването на собственият си народ, а не за банковите си сметки и имоти в чужбина.
С днешният ни, така наречен "елит" не ни чака нищо хубаво, а тях най-вероятно ги очаква съдбата на българският елит след 9 септември 1944г., описан така красноречиво от банкера Атанас Буров:
"А ние, дето ядем като аристократи, сега лапаме попара от паницата и стоим като слуги. Как стана това? Кой извъртя колелото на историята? Леле майко, до какво падение доживях. Но хак ми е. От акъла ми е!"
Много от тях не осъзнават че седят върху буре с барут и когато то избухне ще ги отнесе и тях, заедно с всичките им къщи, вили, коли, плазми и т.н., по същият начин по който, българската буржоазия изгуби всичко на девети септември 1944г.
За да се постигне успех са необходими не утопии, а организирани действия на хора, твърдо убедени в дадена идея, които са готови на всичко, за да я постигнат.
Само тогава нещата може да се променят наистина.
Примери от историята има достатъчно много.
Тагове:
Шампиони по песимизъм и недоверие, бълга...
Българският политически елит- преди и се...
ГЕОРГИ МАРКОВ: ФРАНЦИЯ Е ПРИКЛЮЧИЛА ДЪРЖ...
Спор няма - 7-ми ноември загуби научно-т...
По този начин обществения строй напълно губи елемента на демократичност и се превръща в арена за престъпност и грабеж !
01.03.2013 05:32
В момента нещата може да изглеждат и така, но в дългосрочен план единственото решение е да се създаде едно силно националистично движение, в което да влязат кадърни и способни хора, които да изведат държавата ни към едно по-добро бъдеще.
В противен случай преливането от пусто в празно ще продължи.